Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Б. Недков. Османотурска дипломатика и палеография, т. II, С., 1972, стр. 14 - 16.
Повеля на императорския нишан и причина за издаване на щастливата заповед — дано бог всевишният даде тя да се изпълнява до края на света — е следното:
На носителите на свещения документ, монасите от манастира „Маргарит“, покойните ми дядо и баща са благоволили да издадат заповеди. Те са признали за безспорни и са освободили [от облагания] имотите и недвижимата им собственост, състояща се от лозя и воденици, вакъфите им, [обхващащи] села, земи, овощни градини и къщи, освободили са къщите на раята в Зъхна и овцете им от облагане с данък.
И аз също така съгласно техните заповеди признах владенията им за безспорни и издадох настоящата свещена заповед. От тях самите и от иноците да не се взема обичайният харач. Нека те да владеят гореспоменатите земи, намиращи се в тяхно притежание, както и в миналото. Изобщо за всичко, което те от времето на моя дядо и на баща ми, та до наши дни са придобили, да важи същото разпореждане.
Никои [лица] да не им пречат, да не им се противопоставят и да не ги безпокоят; да не правят промени и преобразования. Те [монасите] да бъдат освободени от куриерски служби, от ангарии и от всички извънредни налози. Да не посягат и на лозята им в Св. Анастасия.
Написан на седми зил-хидже, година осемстотин двадесет и втора [25. XII. 1419].
