Османска държава

Ръкописът е от Paris Bibliotheque Nationale, Supplement Turc 1047 (препис P)
Превод от османотурски, бележки и добавки: Октай Алиев¹
По изданието: Öztürk, N. (haz.) Oruç Beğ Tarihi (Osmanlı Tarihi 1288-1502), İstanbul, 2014, 14-16, 9б-11б

Документът е публикуван в списание "Времена", бр. XIX, 2020 г.

Увод

Оруч или Орудж бин Адил, т.е. син на Адил, познат още като Оруч бей, е сред най-известните ранни османски хронисти. Той е автор на „Tevârîh-i Âl-i Osmân“ („История на Османовия двор“). Оскъдни са биографичните данни за този ранен хронист. Единствено намираме информация в неговия труд, където споменава кратко за себе си. Знаем, че е бил роден в Одрин и е живял по времето на Мехмед II Завоевателя (1451-1481 г.) и Баязид II (1481-1512 г.)². Предполага се, че е починал след 1503 г., тъй като историята, която той пише, проследява събитията до тази година³.

Историята на Оруч обхваща периода 1288-1503 г. Видно е, че използва по-стари извори. За селджукския период се възползва главно от „Selçukname” или „Oğuzname“ на Язъджъзоглу Али. Друг труд, на който се позовава Оруч е „İskendernâme” на Ахмеди. Предполага се, че за първите османски владетели от XIV в., главно се възползва от „Menâkıbnâme“ на Яшхи Факих⁴. За управлението на Мехмед II обаче Оруч дава много важни сведения, тъй като при някои събития е главен свидетел. Под внимание трябва да се вземе и фактът, че авторът на тази мащабна хроника е живял в Одрин, който е столица до 1453 г. Впечатляващи са и описанията на Оруч за природните бедствия, като наводнения, земетресения, пожари, бури и др. Известни османски хронисти от XVI в. като Ибн Кемал (Кемалпашазаде), Ходжа Садеддин и Мустафа Али от Галиполи, се възползват от труда на Оруч, но не споменават, че информацията, спомената в техните трудове, е от хрониката на Оруч⁵. Днес са ни известни 6 на брой ръкописа на Оруч. Те се съхраняват в Маниса, Турция, три от тях в Париж, а останалите два в Лондон.

За наше щастие, Оруч е превеждан на български. Днес ние разполагаме с първия цялостен превод на хрониката на Оруч от османски на български език, но само на ръкописите от Оксфорд, Кеймбридж и Маниса. Преводът е направен от Веско Обрешков през 2019 г.⁶ Моят превод, който е по Öztürk, N. (haz.) Oruç Beğ Tarihi (Osmanlı Tarihi 1288-1502), İstanbul, 2014, всъщност, представлява Парижкия ръкопис на Оруч, който проследява събитията от историята на Османската империя до 908 година по Хиджра (1503 г. по Григорианския календар). Преводът, който направих, проследява управлението и събитията, случили се при властването на първия османски владетел Осман Гази (1299-1326 г.), така както го е видял Оруч.

Осман Гази

[9б] Един ден се спомина Ертугрул Гази⁷. На неговото място каймакам⁸ стана синът му Осман. В своето време Осман Гази се появи [като] един храбрец,  герой, смел лъв, който по света беше [като] Рюстем, син на Зал⁹, Афрасияб¹⁰ или Нериман¹¹. Денем и нощем, в името на Аллах, водеше война за вяра. [Заради] смелостта и храбростта си, придоби такова име, че лесно си спечели уважение и почит сред храбреците. Ако трябваше да язди кон, ако трябваше да води война за вяра, върху коня беше като конникът Сам или Исфендияр. Дойде и се настани в Сьогютчук¹² и започна да завладява земите. Първо дойде и завладя Биледжик и Инегьол с вилаета му. [Това се случи] през 687 г. по Хиджра¹³.

Произнесе първата петъчната молитва, [когато] превзе Карахисар. Първо там произнесоха текбир¹⁴. Имаше един човек, който се наричаше Турсун Факих¹⁵. Първо на него му възложиха да води петъчната молитва и молитвата за байрама. [10а] В Карахисар, той чете първото хутбе¹⁶ в името на Осман Гази. [Това се случи през] 689 г. по Хиджра¹⁷. След това на Осман Гази от дъщерята на шейх Еде Бали се роди един син. Нарече го Орхан¹⁸. Орхан се роди [през] 687 г. по Хиджра¹⁹. Осман разпредели земите, които беше превзел. Санджака Карахисар, който някои наричат Иньоню, предаде на сина си Орхан. Субашилъка (на този град – добавка моя – О. А.) предаде на братовия си син Алп Гюндюз. И Ярхисар предаде на Хасан Алп. И Инегьол²⁰ предаде на Тургут Алп. И днес се помнят тези газии. В Анадола има село, на което казват Тургутлу. На тъста си шейх Еде Бали подари прихода на Биледжик. Там настани и съпругата си Рабия хатун, а той самият (Осман – б.а. моя – О. А.) се настани в Йенишехир²¹. На Осман му се роди още един син, нарече го Али Паша²². Остави Али паша при себе си. От тази страна Осман Гази се срещна със сина си Орхан. Започнаха да завладяват земите по четирите посоки [на света]. Те ходеха и стигаха навсякъде. Завладяха чрез ягма²³ Изник²⁴ и Кьопрюхисар²⁵.

От друга страна, текюрите²⁶ на Бурса, Адранос, Батнос и Ките се споразумяха, да тръгнат срещу Турчина. Събраха войската и тръгнаха. От друга страна, Осман Гази събра готовите газии. Уповавайки се на Аллах, се отправиха срещу неверниците, срещнаха се пред Коюнхисар. Водиха ожесточено сражение. И двете [воюващи] страни дадоха много жертви. Братовият син на Осман [10б] Гюндюз Алп там стана шехид²⁷. И синът му Айдогду там стана шехид. Погребаха ги на границата на Динбоз, до пътя, който води до Карахисар. Сега гробовете им са там. Наричат го „Турски гроб“. Върху тях поставиха камъни. Оградиха около [тях], за да се вижда ясно. Ако конете в тази област изпитат болки, ги докарват тук и [ги] карат да обиколят три пъти този гроб. С помощта на Всевишния намират лек. С това е известна тази област. Ние да се върнем назад. Ислямската войска се сражава с неверническата войска. С милостта на Аллах, с благословената чудотворна сила на Мухаммад Мустафа, Господ здраве да му дава, неверническата войска претърпя поражение. Текюрите на Адранос и Бурса избягаха. Текюрът на Кестел падна [убит], а текюрът на Бурса побягна и влезе в крепостта на Бурса. От тази страна газиите се препълниха с плячка,  после дойдоха и превзеха Улубад и сключиха мир с текюра му. След това Осман Гази дойде и изгради хавале²⁸ срещу Бурса. Изгради едно хавале. Видя, че няма да може да [го] завладее. Той изгради срещу крепостта още едно хавале от страната на Каблуджа. Постави начело [на това хавале] братовия си син Ак Тимур. Той беше от големите храбреци. Даде му и смели войни. Имаше един смел роб на име Балабанджък. Той също издигна едно хавале, [но] от страна на планината. В рамките на една година изградиха три хавалета. Обсадиха Бурса. Хората [жителите на Бурса] не можеха да излизат извън крепостта. Превзеха околностите и вилаета на Бурса. [11а] Остана само крепостта. Направиха срещу нея хавале[та], тези там. Ние да се върнем [към нашия разказ]. Oт своя страна Осман Гази отседна в Йенишехир. Дойдоха околните неверниците и воюваха с газиите. Победата беше за Осман. Накрая също завладяха този вилает. [Управляваха] със справедливост и правосъдие. Оживиха тези вилаети. Газиите станаха богати с военна плячка.

Осман Гази изпрати сина си Орхан да завладее Бурса. Преградиха и обсадиха града. От глад неверниците останаха без сили. Кьосе Михал²⁹, който носеше името Абдуллах. Дори Абдуллах и Тургут Алп се присъедини[ха] [към обсадата]. Водиха ожесточени битки за Бурса. Наричаха текюра на Бурса Берасак/Иерсек. Той беше омаломощен и [го] предаде доброволно. Помириха се с Орхан Гази и сключиха мир. Чрез споразумение и договор предадоха града. Текюрът напусна [града] заедно със сина си, с дъщеря си, със съкровищата и с вещите си. Не му взеха нищо. Излезе и тръгна към Истанбул. Орхан Гази превзе Бурса. Беше 726 г. по Хиджра³⁰.

Когато Орхан Гази превзе Бурса, Осман Гази все още беше жив. Имаше болки в крака. Затова не участва във войната за вяра за Бурса. Имаше още една причина, [която] беше тази: „Синът ми по мое време да придобие сила! Целият мемлекет/държава да се обърне към него³¹!“ Затова не тръгна с него [срещу града].

По времето на Осман Гази многоуважавани [люде] бяха свекърът му Еде Бали, Мухлис паша, [11б] Ашък паша, Ахи Хасан, [и] бащата на Елван Челеби³². По времето на Орхан Гази бяха Ашък паша, Караджа Ахмед, Гейюклу баба, Ахи Еврен. Осман живя 69 години. На 35-годишна възраст превзе Караджахисар. Когато бе на 43 години, на негово име се прочете хутбе. В продължение на двадесет и шест години Осман Гази държа властта. Всъщност той властва 19 години. През останалото време управлението беше предоставил на сина си Орхан. Причините за смъртта на Осман беше силната болка в краката му от ревматизма. От тази болка си отиде. Тя стана причина. Така достигна до милостта на Всевишния. Аллах да го дари с много милост!

¹Тук искам да изкажа моите най-сърдечни благодарности за щедрата помощ при превода от османски на български на колегата Веско Обрешков.
²Вж. Ménage, L. V. On the Recensions of Uruj's History of the Ottomans, BSOAS, XXX (1967). p. 314-322; Ménage, L. V. Another Text of Uruc's Ottoman Chronicle, Isi., XLVII (1971), p. 273-277; Beldiceanu-Steinherr, I. Un legs du chroniquer Uruj, BSOAS, XXXlll (1970), s. 359-363
³Özcan, A. Oruç b. Âdil – Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, c. XXXIII, İstanbul 2007, s. 425
⁴Babinger, Fr. Osmanlı Тarih Yazarları ve Eserleri, Ankara 1992, p. 25
⁵Вж. въведението на Öztürk, N. (haz.) Oruç Beğ Tarihi (Osmanlı Tarihi 1288-1502), İstanbul, 2014, p. IX
⁶Вж. Обрешков, В. Оруч бег и неговата османска история (Ръкописите от Оксфорд, Кеймбридж и Маниса), С. 2019
⁷Предполага се, че Ертугрул Гази е починал на близо 90 години през ок. 1281. Други дати, които се дават за неговата смърт са 1288/1289. Вж. Başar, F. Ertuğrul Gazi –TDVİA, c. XI, İstanbul, 1995, s. 315; Uzunçarşılı, H. İ. Osmanlı Tarihi, c. I, Ankara 2016, s. 103
⁸Каймакам - Представител на централната власт в провинцията. В хрониката е употребен този термин, взет от по-ранен, непознат на нас ръкопис, най-вероятно понеже  по това време османците са все още зависими от Илханите и изпълняват ролята на удж срещу християните (Византия).
⁹Рюстем-и Зал или Залооглу Рюстем, т.е. Рюстем, син на Зал, е легендарен образ в персийската митология. По въпроса вж. Yıldırım, N. Rüstem-i Zâl – TDVİA, c. XXXV, İstanbul 2008, s. 294-295
¹⁰Митологичен образ от персийската митология, командир. Вж. Yazıcı, T. Efrâsiyâb – TDVİA, c. X, İstanbul 1994, s. 478-479
¹¹Митологичен образ от персийската митология, той е баща на Сам и дядо на Зал, вж. Erzen, H. M. Divan Şiirinde Mitolojik ve Efsanevî Şahısların Kullanımına İyi Bir Örnek: Nev'izâde Atâyî Divanı - Turkish Studies - International Periodical For The Languages, Literature and History of Turkish or Turkic Volume 8/4 Spring 2013, p. 846
¹²Т.е. в гр. Сьогют
¹³06.02.1288 – 24.01.1289 г.
¹⁴Текбир – съкратена формула на Аллаху акбар.
¹⁵Турсун или Дурсун Факих е зет на Шейх Едебали, съответно и баджанак на Осман Гази. Първият кадия (съдия) на Османската държава. По-подробно вж. Aksoy, H. Dursun Fakih – TDVİA, c. X, İstanbul 1994, s. 7-8
¹⁶Чрез четене на хутбе в името на ислямски владетел се легитимира неговата власт.
¹⁷14.01.1290 – 03.01.1291 г.
¹⁸Бъдещият Орхан I Гази (1326-1362 г.).
¹⁹06.02.1288 – 24.01.1289 г. по Григорианския календар.
²⁰Дн. гр. Инегьол, Турция.
²¹Дн. Йенишехир, област Бурса.
²²Става въпрос за Алаеддин паша, по-малък брат на Орхан. При управлението на Орхан бей той става негов пръв везир. Алаеддин е и държавникът, който според изворите предлага създаването на корпусите яя и мюселлем. По въпроса вж. Калицин, М. (съст.) Мехмед Нешри. Огледало на света. С. 2016, с. 80-82; Öztürk, N. (haz.) Oruç Beğ Tarihi (Osmanlı Tarihi 1288-1502), İstanbul, 2014, p. 18-19; Обрешков, В. (увод, превод от османотурски език и коментар), Оруч бег и неговата османска история, С. 2019, с. 270 Вж. Özcan, A. Alâeddin Bey – TDVİA, c. II, İstanbul 1989, s. 320 – за Аллаеддин/Али вж. Обрешков, В. Ранните османски хроники, С. 2009, с. 102-103
²³Ягма – плячкосване. Когато крепостта не се предава и не могат чрез обсада да я превемат, владетелят на османците разрешава, след като бъде превзета крепостта, за известен период от време, примерно 1-2-3 дни, войската да я оплячосва, като плячката остане за войниците. След този период, всичко което е останало в превзетия град/крепост остава за владетеля, виж превземането на Константинопол. Ако градът/крепостта се предаде без бой или е превзета преди да се обяви ягма, цялата плячка се събира и след края на битката се преразпределя между войската и владетеля, по действащите тогава закони, т.е. 1/5 за владетеля, а останалото между войската.
²⁴Дн. гр. Изник. Византийците наричали града Никея.
²⁵Дн. улица в гр. Йенишехир.
²⁶Текюр/текфур – от арменски такавор, владетел. От османските автори се употребява,както за обозначаване на управител на град, така и за назоваването на владетел, предимно християнски.
²⁷Мъченик, загинал по пътя на своята вяра.
²⁸Малка крепост с гарнизон.
²⁹Кьосе Миахил е един от братята по оръжие на Осман Гази. Поначало е византийски текюр, управител на Харманкая в Мала Азия. През ок. 1313 г. става мюсюлманин и приема името Абдуллах. Става един от най-верните бойни другари на Осман бей. Вж. Başar, F. Mihaloğulları – TDVİA, c. XXX, İstanbul 2005, p. 24
³⁰08.12.1325 – 26.11.1326 г. Датата на падане на Бурса под османска власт е 6 април 1326 г.
³¹В случая може да се преведе и като „Целият мемлекет/държава да го последва/да му се подчини!“
³²Според Кьопрюлю, баща на Елван Челеби е Ашък паша.

Tweet