Дионисий Халикарнаски, Римски древности, IV, 15, 6 – 18
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
15 (6). Като създал изброените по-горе институции [Сервий Тулий], заповядал на всички римляни да се запишат в гражданските регистри и да дадат оценка на своето имущество, изразено в сребро, като скрепят своите декларации със законната клетва, че сведенията наистина са достоверни и че имуществото е оценено напълно, и то по най-високата оценка, да обявят писмено от кой баща произхожда всеки един от тях, да укажат своята възраст, като упоменат поименно жените и децата си и в коя градска триба е записан всеки един от тях или пък в коя околия (pagus) от селската територия. За оня, който не даде тази оценка, той определил като наказание да бъде лишен от имущество и след като бъде бит с бич, да бъде продаден в робство. Този закон останал в сила у римляните твърде продължително време.
16 (1). След като [римляните] направили оценка на своето имущество, той [Сервий Тулий] взел списъците им и като узнал техния брой и размерите на тяхното имущество, въвел най-мъдрото от всички политически устройства, което, както, показала действителността, било източник на най-големи блага за римляните. Такова било политическото устройство на Рим.
(2) Той отделил от всички една част, която притежавала най-голямо имущество, не по-малко от сто мини1. Като съставил от тези граждани 80 центурии, той им заповядал да имат следното пълно въоръжение: арголийски щитове, копия, медни шлемове, брони, наколенници и мечове. Като разделил след това тези центурии по наполовина, той образувал четиридесет центурии от по-младите, на които възложил воденето на военните действия на бойното поле, и 40 центурии от по-възрастните, които, в случай че младежите потеглили на поход, били длъжни да остават в града и да охраняват неговите стени отвътре.
(3) Това бил първият разред. Във време на война той заемал първите места в целия боен строй. След това от останалите той отделил друга част, която притежавала имущество, по-малко от 10 000 драхми, но не по-малко от 75 мини. Като ги разделил на 20 центурии, той им заповядал да имат същото въоръжение, само че не им дал брони и вместо арголийските щитове им дал продълговати четириъгълни щитове [scutum, мн. ч. scuta]. Отделяйки измежду тях хората, които били по-стари от 45 години, от онези, които по възраст били годни да носят оръжие, той образувал от тях десет центурии от млади войници, които били длъжни да се сражават вън от града, и десет центурии от по-старите, на които възложил охраната на крепостните стени. Това бил вторият разред, който във време на боя се сражавал след челните бойци. (4) Третия разред той образувал от останалите, имуществото на всеки от които било по-долу от 7500 драхми, но не по-малко от 50 мини. Тяхното въоръжение той облекчил, като отстранил при тях не само броните, както при втория разред, но и наколенниците. Той разделил този разред на 20 центурии и по същия начин, както при първите два разреда, ги разпределил по възраст и предоставил на младите войници десет центурии и също така по десет центурии на по-старите. Мястото на тези центурии в боя било зад командирите на челните бойци.
17 (1). Подбирайки отново от останалите, той събрал ония, които притежавали имущество, по-малко от 5000 драхми, но не по-малко от 25 мини, и образувал от тях четвъртия разред. И тях той разделил на 20 центурии: десет от хората, които били в разцвета на силите си, и десет други от по-възрастните лица, подобно на начина, по който той попълнил предходните разреди. Като въоръжение той им заповядал да имат продълговати щитове, мечове и копия и да заемат последното място в строя.
(2) Петият разред от онези хора, които притежавали средства за живеене по-малко от 25 мини, но не и по-малко от 12,5 мини, той разделил на 30 центурии. Но и те били разделени по възраст: 15 центурии от тях предоставил на възрастните хора и 15 — на младите. На тях той заповядал да се въоръжат с метални копия и прашки и се сражават вън от бойния строй. На четири центурии, които нямали никакво оръжие, той заповядал да вървят след въоръжените. От тези четири центурии две се състояли от оръжейните майстори, дърводелците и останалите занаятчии, които изготвяли всичко необходимо за военното дело, а две от тръбачите и от онези, които свирят с рогове, както и онези, които умеят да подават бойни сигнали с други инструменти. Центуриите, които се състояли от занаятчии, съпровождали бойците от втория разред, при което те били разделени също по възраст, и една центурия съпровождала младите, другата — възрастните; тръбачите и онези, които свирели с рогове [хорнистите], се намирали при центуриите от четвъртия разред. И от тях едната центурия се състояла от млади хора, а друга — от възрастни. Центурионите [лохагите], които се избирали от най-знатните, обучавали всеки своята центурия да се подчинява охотно и изпълнява военните команди.
18 (1). Такова било устройството на пехотните войски, които се състояли от легионски войници [фалангити] и от леко въоръжени. Цялата пък конница той [Сервий Тулий] образувал от такива хора, които имали най-голямо имущество и били най-знатни по произход. Той ги разделил на 18 центурии и ги придал към първите 80 центурии на фалангитите. Командирите на конните центурии [лохагите] били също така най-видни и знатни хора.
(2) А всички останали граждани, които притежавали имущество, по-малко от дванадесет и половина мини, при все че по брой надминавали всички по-горе споменати, той събрал в една центурия, освободил ги от военна служба и от всякакви данъци. И тъй имало всичко шест разреда, които римляните наричали класи, име, което водело началото си от гръцката дума клесис [набор, призив]. . .
(3) Във всички разреди заедно имало всичко 193 центурии. Първият разред заедно с конниците се състоял от 98 центурии; вторият разред — от 22 центурии, като се смятат и 2 центурии занаятчии; третият разред от 20 центурии; четвъртият разред — пак от 22 центурии заедно с тръбачите и хорнистите, а петият разред — от 30 центурии; а шестият разред, който е поставен след всички други, се състоял от всичко една центурия на малоимотните.
1Мината е монетна единица в древна Гърция с тегло ок. 450 гр. Една златна мина се равнявала на 5 сребърни.
