(Според едно твърде старинно предание, датиращо от края на VI в. пр. н. е.)
Тит Ливий, I, 59—60
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Свалянето на Тарквиний Горди, последния цар в Рим, и неговото прогонване вън от пределите на римската община е отразено в разказа на трагичната кончина на Лукреция, добродетелната съпруга на Тарквиний Колатин, която станала жертва на престъпния и похотлив владетел. Неговите произволи и насилия, в които участвала и неговата престъпна жена, засегнали не само широките народни слоеве, но и голяма част от знатната ръководна върхушка в Рим. Народното възмущение в случая било подтикнато, ръководено и използвано от неприязнено настроените аристократически среди в Рим срещу последния [етруск по произход] представител на царската власт в Рим. Тук са дадени в превод само последните най-ярки моменти, които предхождали народното движение, избухнало в Рим и възглавявано от споменатите знатни среди.
В предходния текст е описана сцената на самоубийството на добродетелната Лукреция, която не могла да преживее своята поругана чест, и скръбта на нейните баща Спурий Лукреций и съпруг Тарквиний Колатин и техните предани другари — Публий Валерий и Л. Юний Брут.
59. Докато те плачели, Брут, държейки пред себе си окървавения нож, изтеглен от раната на Лукреция, казал: „Кълна се в тази непорочна преди царското насилие кръв и призовавам вас, богове, за свидетели, че ще преследвам Луций Тарквиний Горди ведно с престъпната му жена и всички техни потомци с меч, огън и всичко, с което бъда в състояние, и че не ще позволя нито на тях, нито пък на който и да било друг да бъде цар в Рим:" Подир това той предава ножа на Колатин, а след това на Лукреций и Валерий, които били просто вцепенени от учудване откъде се е взел този неподозиран дотогава у Брут ум. И те полагат клетва, както им бе заповядано; подир това, когато тяхната горест и сълзи се превърнали в гняв, те последват Брут, който ги предвождал и им заповядал да потеглят направо оттук и свалят със сила царската власт.
Като изнесли тялото на Лукреция от дома, те се упътили с него към форума и започнали да подбуждат към бунт населението, което било изумено, и както трябвало да се очаква, негодувало срещу небивалото злодеяние. Всички започнали да се оплакват от насилията и злодеянията на царя. Потресаващо впечатление произвели сред народа дълбоката скръб на бащата и порицанията, изречени от Брут относно сълзите и бездействените вопли, и неговия действен призив да се дигнат на оръжие, както това подобавало на мъже и на римляни, срещу онези, които дръзнали да извършат това безчовечно деяние. Най-пламенните смелчаци от младежите се явяват с оръжие в ръка, а подир тях следва и останалата младеж.
След това, като оставили част от този отряд за охрана на Колация и поставили стража на вратите, за да не би някой да извести на царското семейство за това движение, останалите въоръжени, предвождани от Брут, потеглили за Рим. Пристигайки там, въоръженият отряд възбудил смут и вълнение навред, където се появил. Хората обаче, виждайки, че начело на отряда са най-знатните, започнали да мислят, че каквото и да бъде в случая, то непременно е нещо сериозно. Това толкова страшно злодеяние предизвикало не по-малко възбуждане на духовете, не по-слаба ярост в Рим, отколкото в Колация. И ето че от всички части на града хората започнали да се стичат на форума. Когато там се събрали всички, глашатаят извика народа да отиде при трибуна на т. нар. целери [„бързи"]1 който в случая бил самият Брут.
Тогава той се обърнал с реч към народа, като при това показал съвсем не онези слаби интелектуални и гласови качества, каквито дотогава се преструвал, че притежава, и разказал за насилието, извършено от Секст Тарквиний, и за неговата похотливост, за печалната кончина на Лукреция и за самотността на Триципитин, за когото причината за смъртта на дъщеря му е по-недостойна и по-наскърбяваща, отколкото самата смърт. Освен това [Брут] разказал и за високомерието на самия цар, и за мъките и усилния труд на народа, потопен в рововете и клоаките, които той бил насилен да копае. По този път римляните, които били победители на всички околни народи, от бойци били превърнати на занаятчии и каменари. Брут споменал и за възмутителното убийство на цар Сервий Тулий, и за това, че неговата престъпна дъщеря минала на колесница върху трупа на баща си, и призовал боговете, които отмъщават заради предците. Като споменал за тези ужасни деяния, а, както ми се вярва, и за други (това предизвикало негодувание и против събитията на настоящия момент) сцени, които писателят не е в състояние да възпроизведе, той подбудил възмутената тълпа да отнеме властта на царя и да прогони Луций Тарквиний заедно с жена му и групата му. А самият той, като избрал и въоръжил младежите, които доброволно се явили във войската, потеглил оттам към военния лагер при Ардея, за да вдигне войската против царя. Върховната власт в града той поверил на Лукреций, който преди това бил назначен от царя за префект на града. Сред този смут Тулия побягнала от дома си и където да се появявала, мъжете и жените я проклинали и призовавали фуриите отмъстителки за предците.
60. Когато известието за тези неща стигнало в лагера,, царят, смутен и объркан от неочакваните събития, потеглил за Рим да потуши метежа, а Брут, като узнал за неговото приближаване, се отклонил от мътя, за да не се срещне с него. И тъй почти едновременно, но по различни пътища Брут пристигнал в Ардея, а Тарквиний — в Рим. Тарквиний намерил градските порти затворени и му бил съобщен декретът, с който го осъждали на изгнание. Освободителят на града, напротив, бил посрещнат с радост в стана, а синовете на царя били прогонени оттам. Двамата последвали баща си и заминали в изгнание за гр. Цере в Етрурия. Секст Тарквиний отишъл в Габин, на който град той гледал като на свое царство, но паднал убит от отмъстители за своите предишни убийства и грабежи. Луций Тарквиний Горди царувал 25 години, а царската власт в Рим от основаването на града до неговото освобождение съществувала в продължение на 224 години. След това от центуриатите консули, свикани от префекта на града, били избрани в изпълнение на плана на Сервий Тулий двама консули, а именно Л. Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин.
1Т. нар, „бързи" (конна войскова част), били отряд от телохранители на рекса, един вид „царска гвардия".
