Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Условията на мирния договор, сключен между Рим и Македония след края на II македонска война (167 г. пр. Хр.)
Тит Ливий, XXXIII, 30
Мирът с Филип1 бил сключен при следните условия: Всички гръцки държави, намиращи се в Европа и Азия, трябвало да бъдат свободни и да се управляват според своите закони; от онези държави, които се намирали под властта на Филип, той трябвало да изтегли своите гарнизони и да ги предаде на римляните, евакуирани преди отпразнуването на Истмийските игри2. Филип трябвало да изтегли своите гарнизони и от онези градове, които се намират в Азия, като Евром, Педаз, Баргилия, Иасос, Мирина, Абидос, Тасос и Перинт, по отношение на тях било решено те също така да бъдат свободни; по отношение пък на освобождението на кносците Квинкций3 трябвало да съобщи писмено на витинския цар Прусий решението на сената. Освен това Филип се задължавал да върне на римляните пленниците и бегълците, както и да им предаде всички военни кораби с изключение на пет и на царския кораб, който бил почти негоден за употреба вследствие на своите размери, тъй като могъл да се движи с помощта на 16 реда гребла; Филип се задължил да не държи повече от 5000 души въоръжени и нито един боен слон; нему не се разрешавало да води война вън от пределите на Македония без съгласието на сената; той трябвало да заплати на римския народ 1000 таланта, половината от тях в брой, а другата половина на части в продължение на 10 години. Валерий Анциат4 пък съобщава, че на царя била наложена контрибуция по 4000 фунта сребро [около 1308 кг] в продължение на 10 години, а Клавдий5 — че данъкът, наложен на Филип, бил 4200 фунта [около 1373,40 кг] в продължение на 30 години, като той заплати обаче в брой 20 000 фунта [около 6540 кг]; според неговите сведения [в договора] било добавено изрично Филип да не води война с пергамския цар Евмен, сина на Атал, който по това време току-що бил стъпил на престола. За гарантиране на договора били взети заложници, между които и Деметрий, синът на Филип. Валерий Анциат добавя, че на Атал били дадени задочно като подарък остров Егина и слонове, на родосците — Стратоникея6 и други градове в Кария, които Филип държал под своя власт, а атиняните получили островите Парос, Имброс, Делос и Скирос.
Гърция става римска провинция
Tит Ливий, XXXIII, 31—32
31. Всички гръцки държавици одобрили този мир. Против решенията на десетчленната комисия роптаели тайно само етолийците. „Това са — казвали те — празни писания, украсени с призрачна свобода; защото римляните връщат едни градове, без да ги споменават поименно, а други споменават по име и ги обявяват за свободни, без да ги върнат, ако не за това, защото в действителност се освобождават градовете в Азия, които са по-сигурни поради своята отдалеченост, а градовете в Гърция, чиито имена не се споменават дори, като Коринт, Халкида, Орен, Еретрия и Деметриада, се задържат." Това обвинение не било съвсем неоснователно, тъй като съществувало съмнение относно съдбата на Коринт, Халкида и Деметриада. Сенатското решение, по силата на което била изпратена десетчленна комисия, обявила за свободни всички градове в Гърция и Азия с изключение на тези три града, по отношение на които пълномощниците получили нареждане да вземат такова решение, което да бъде едновременно от полза за държавата и в съгласие с такова тяхно решение, взето съобразно с техния дълг и съвест, което се налагало от политическото положение. Тъй като римляните не се съмнявали ни най-малко, че Антиох ще се прехвърли в Европа веднага щом сметне, че силите му позволяват да стори това, те и затова именно не желаели да му позволяват да заеме градове с такова изгодно местоположение. Квинкций заедно с десетте упълномощени от сената комисари отишли от Елатея7 в Антикира8, а оттам в Коринт. Тук на събранието на десетте комисари [делегати на сената] в продължение на почти цели дни се провеждали съвещания върху свободата на Гърция. Квинкций поддържал постоянно, че „трябва да се даде свобода на цяла Гърция, ако те искат да запушат устата на етолийците, ако желаят да внушат любов към името на римляните, ако желаят да ги убедят, че римляните са се прехвърлили тук отвъд морето, за да донесат свобода на Гърция, а не за да поемат те самите господството на Филип [над Гърция]. Останалите [сенатски делегати] не му възразявали нищо по отношение на свободата на гръцките градове, но все пак изтъквали, че за самите градове ще бъде по-сигурно да останат за известно време под закрилата на римляните, отколкото да сменят владичеството на Филип с онова на Антиох. Най-сетне било взето решение Коринт да бъде върнат на ахейците, като обаче на Акрокоринт остане един римски гарнизон, а Халкида и Деметриада да бъдат задържани от римляните, докато изчезне всяко опасение от страна на Антиох.
32. Настъпвало определеното време за отпразнуването на Истмийските игри, едно празненство, което и по друго време привличало голямо стичане на зрители било по причина на вроденото у гръцкия народ влечение към този вид игри, при които се оспорва наградата за сила, бързина и ловкост във всички изкуства, било поради изгодното местоположение, което доставяло на хората посредством разположените едно срещу друго морета всички необходими предмети; тук ставало тържището, на което се срещали народите на Европа и Азия; а по онова време се стекли от всички страни не само за да задоволяват обичайните си нужди, но и затова, защото очаквали с напрегнато възбуждане да узнаят какво ще бъде бъдещото положение на Гърция и каква ще бъде съдбата на всяка държава поотделно; те разсъждавали помежду си по този въпрос и не само тихичко, но и открито при разговорите си едни изказвали едни, а други — други предположения относно това, как ще постъпят римляните, но едва ли някой вярвал, че римляните ще напуснат цяла Гърция. Заели местата си, за да наблюдават зрелището. Глашатаят заедно с тръбача според обичая излезли на средата на арената, откъдето обикновено се обявявало чрез тържествени формули започването на игрите. След като звукът на тръбата установил тишина, глашатаят произнесъл следните думи:
„Римският сенат и главнокомандващият Т. Квинкций след победата си над цар Филип и македонците решават и постановяват всички коринтийци, фокейци, локрийци заедно с остров Евбея и магнетите, тесалийците, перебите и фтиотидските ахейци да бъдат свободни, да не плащат данъци и да имат свои собствени закони." Той изброил всички племена, които се намирали под властта на Филип. При тези думи на глашатая избухнала такава радост, каквато изобщо е възможно да обземе хората; всеки един едва вярвал на ушите си; всички с изумление се гледали помежду си точно тъй, както се гледа на призрака при съновиденията; въобразявайки си, че не са чули добре, те питали най-близките си съседи дали не са се излъгали. Глашатаят бил повикан отново, тъй като всеки желаел не само да чуе, но и да види вестителя на свободата; последният повторил думите, които бил произнесъл вече. Тогава, когато радостта им била вън от всякакво съмнение, избухнали гръмки ръкопляскания, съпровождани с гръмки викове, и те се повтаряли много пъти; по тоя начин било напълно очевидно, че от всичките блага за народа няма нищо по-приятно от свободата. След това игрите завършили много бързо; зрелището не привличало нито вниманието, нито погледите на зрителите; до такава степен тази единствена радост заглушавала възприемчивостта им към всички други удоволствия.
Подчиняване и ликвидиране на Македонската държава (168 г. пр. Хр.)
Тит Ливий, XIV, 17
17. След това сенатът се занимал с назначаването на легатите, по чиито указания Луций Емилий Павел, Луций Аниций трябвало да уредят работите в подчинените страни (става дума за Македония и Илирия). За Македония била назначена една комисия от десет души, а за Илирия — от пет души. Първите, които трябвало да отидат в Македония, били Аул Постумий Луск и Гай Клавдий, които били бивши цензори. След тях Квинт Фабий Лабеон, Квинт Марций Филип, Гай Лициний Крас, който бил колега на Емилий Павел по консулство и който по силата на едно продължение на пълномощията му тогава бил наместник на провинция Галия. Към изброените бивши консули те прибавили Гней Домиций Ахенобарб, Сервий Корнелий Сула, Луций Юний, Гай Антистий Лабеон, Тит Нумизий Тарквинензис, Аул Теренций Барон...
Прочее, макар че в Македония и Илирия били изпратени такива мъже, чиито съвети, както трябвало да се очаква, биха възпрели пълководците да се увлекат и да вземат мерки, недостойни „за снизходителността и достойнството" на римския народ, все пак сенатът не пропуснал да разисква и постанови главните точки на мерките, тъй щото членовете на сенатската комисия още от Рим могли да занесат на пълководците един напълно разработен план.
Тит Ливий, XIV, 18
18. Преди всичко било постановено македонците и илирийците да бъдат „свободни", за да може на всички народи да стане ясно, че победоносното оръжие на римския народ носи на свободните народи не робство, а, напротив, че то освобождава пъшкащите под робски ярем народи да имат възможността да се уверят, че могат да запазят спокойно и завинаги своята свобода под закрилата на римския народ. И ония, които досега са живеели под властта на царете [македонски и илирийски], да изпитат, както в момента, по-голямо снизхождение и справедливост от страна на римския народ, тъй и да повярват, че ако някога техните царе са започнали война с римския народ, краят на тази война ще донесе на римския народ победа, а на тях - освобождение. Било постановено също тъй да се премахнат данъците, с които се облагали дотогава рудниците, колкото и огромни да били постъпленията от тях, както и да се премахне и даването под наем на полските имоти, тъй като тоя данък не могъл да бъде събиран без данъчни откупчици. А там, където имало откупчик на данъци, то значело, че публичното право не съществува или пък, че свободата на съюзниците е унищожена. Но събирането на споменатите данъци не могло да бъде предоставено на македонците, защото там, където администрацията имала възможност да плячкосва, там никога не щели да липсват причини за вълнения и смутове. Също тъй Македония не бивало да има свое народно събрание, за да не би някой безсъвестен ласкател на тълпите да се опита да превърне дадената им разумно и полезно ограничена свобода в една пагубна разюзданост. И затова Македония трябвало да бъде разделена на четири области и всяка една от тях да има свое народно събрание, като всяка една трябвало да плаща на римския народ половината от данъците, които някога трябвало да плаща на македонските царе. Подобни инструкции били дадени на римските комисари и по отношение на Илирия. Останалото било предоставено на пълководците и комисарите те да решават при разглеждането на отделните въпроси какви по-конкретни мерки подхождат да се вземат според случая.
1Филип V Македонски (управлявал от 220—179 г. пр. Хр.).
2Всенародни гръцки празненства, които се провеждали на Коринтския провлак, недалеч от храма на Посейдон.
3Квинкций — Тит Квинкций Фламинин, консул през 198 г. пр. Хр. и главнокомандващ римските войски през време на II македонска война.
4Валерий Анциат бил римски аналист, който живял през II в. пр Хр. Тит Ливий използвал и неговото съчинение като извор.
5Квинт Клавдий Квадригарий бил един от представителите на по- младите аналисти.
6Стратоникея, по-рано Идриас, дн. Ескихисар в Мала Азия. Градът бил преименуван в Стратоникея от Антиох Сирийски Сотер в чест на жена му Стратоника.
7Елатея (дн. Драхмани), град в Средна Гърция (обл. Фокида) с много изгодно стратегическо местоположение.
8Антикира (дн. Аспра Спития), град в Средна Гърция, на южния бряг на Фокида (по-точно на Коринтския залив).
