Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Грижите на един едър земевладелец
Плиний Млади
Γай Πлиний Цецилий Секунд (Млади; 62 — 112 г.) бил роден в градчето Комум (на дн. езеро Комо). Той бил племенник и осиновен син на прочутия римски естествоизпитател и енциклопедист Плиний Стари. През 100 г. той бил консул, а през 111 — 112 г. — наместник на провинцията Витиния. Издигането си на общественото поприще той дължал на своето богатство, на своята обширна за времето си образованост, но в не по-малка степен и на своите приятелски връзки с император Траян и с всички по-влиятелни и културни среди в тогавашния Рим. Плиний отбелязал немалки успехи и като адвокат в редица шумни съдебни процеси. Свободното си време, което не било малко, Плиний запълвал с литературни и научни занятия. Той писал трагедии, стихове (хендекасилабични двустишия и ямби), които обаче не свидетелстват за голяма поетична дарба. До наши дни са се запазили: 1) „Панегирик" („Възхвала") за Траян и 2) 10 книги писма с най-разнообразно, често пъти твърде интересно съдържание. Десетата книга на тези писма представя кореспонденцията на Плиний с император Траян от времето, когато Плиний бил наместник във Витиния. Като оставим тук настрана значителните чисто литературни качества на голяма част от „Писмата“ на Плиний, бихме желали да наблегнем по-специално на тяхното значение като първокласен исторически извор за епохата на зрелия вече принципат.
Плиний, Писма, IX, 37 Πлиний приветства своя приятел Павлин
Не е в твоя характер да създаваш мъчнотии на своите близки приятели, като изискваш те да спазват традиционната, и да се изразя тъй, официална вежливост, когато те са възпрепятствани да сторят това. А аз от своя страна храня към тебе толкова близки и сърдечни чувства и не се боя затова, че ти като консул, ще изтълкуваш не така, както желая, отсъствието ми на първо число на януарските календи, понеже бях задържан от необходимостта да вкарам в ред дългогодишната аренда на моите селски имоти, а при това ми е необходимо да взема и някои нови мерки. През изтеклия аренден период недоборите от неизплатената навреме арендна плата се увеличиха, въпреки че аз съм правил големи отбиви и отстъпки; затова повечето [от наемателите под аренда], отчитайки се по отношение на възможността да заплащат своите задължения, въобще не се грижат за тяхното намаляване. Ето защо те разграбват и разхищават добивите, като смятат, че за в бъдеще не биха могли да ги запазят за себе си. Необходимо е следователно да се помогне срещу растящото зло и да се потърси средство за неговото лекуване. Лекарството е едно; ще давам земите си под аренда не срещу заплащане в пари, а срещу част от добива и ще поставям свои хора, за да наглеждат работата и да пазят реколтата. Не съществува прочее изобщо по-справедлив доход от онзи, който носят земята, небето и годишните времена. Но този ред изисква голяма добросъвестност, зорко и бдително око и много ръце. И все пак той трябва да се опита подобно на начина, по който се постъпва при застарелите болести [в организма на човека], а именно като се търси помощ чрез смяна на лекарствата. Виждаш следователно какви сложни и груби причини не ми позволяват да бъда при тебе на първия ден на твоето консулство. Аз впрочем и тук ще го отпразнувам също като че ли присъствам там с моите пожелания, моята радост и моите честитки. Бъди здрав.
Плиний, Писма, III, 19. Покупка на селско имение
Плиний приветства своя приятел Κалвизий Ρуφ
Обръщам се към тебе, както правя това по навик, за съвет по една лична работа. Продава се едно имение, което се намира в непосредствено съседство с моите земи и даже е долепено до тях. В тази работа има много обстоятелства, които ме съблазняват да направя въпросната покупка, но има и няколко съображения, които ме карат да се опасявам от нея. Към тази сделка ме привлича самата радост да закръгля хубаво своите владения, като присъединя към тях една долепена до тях земя. Освен това еднакво полезно и приятно е да имаш възможност да наобикаляш двете имения заедно без излишни усилия и разноски по пътуването, да държиш на служба само един прокуратор и може би едни и същи надзиратели; при това ще можеш да разхубавяваш и устройваш едната вила [жилището в имението], а другата да държиш в запас. В тази сметка влизат разноските за покъщнината, за прислугата, за градинарите-декоратори, за работниците, а също тъй и за ловните съоръжения. Съвсем не е безразлично да имаш всички тези удобства, събрани на едно място, а не те да бъдат разпръснати на различни места. От друга страна обаче, аз се безпокоя няма ли да бъде непредвидливост да притежаваш толкова обширни земи, които да излагаш на риска на едни и същи атмосферни условия и на едни и същи случайности. Струва ми се, че е по-сигурно да изпитваш капризите на съдбата, като имаш земи на различни места. Да променяш земята и климатичните условия е също тъй нещо твърде привлекателно, а също тъй и да пътуваш от едното си имение до другото.
Но ето най-сетне и моето главно съображение: почвата е плодородна, тучна и изобилства с влага; в имението има ниви, лозя и гори, които дават строителен материал. Доходът от него наистина е умерен, но постоянен. Тази щастлива земя е изтощена обаче от отслабналите в материално отношение земеделци. Предишният собственик на имението твърде често продаваше техния инвентар, като по този начин той намаляваше за известно време недоборите на колоните, но ги лишаваше от техните средства за в бъдеще, слабост, която увеличаваше отново недоборите. Тези хора следователно трябва да ги снабдиш с честни и добри роби, а това увеличава разноските. Понеже аз не държа никога оковани във вериги роби [за обработване на земята], а и никой друг в околностите.
Накрая остава да ти кажа на каква цена може да се купи това имение: за три милиона сестерции. Някога то струваше пет милиона, но обединяването на земеделците и общите през това време неурожаи понижиха до такава степен доходността на земите, както и тяхната цена. Ти ме питаш дали ще ми бъде лесно да събера и тези три милиона сестерции. Вярно е, че почти цялото ми богатство се състои в имоти. Все пак аз получавам известни суми от парите, които давам под лихва. Не ще бъде особено трудно да взема и в заем; аз получавам пари от тъща си, в чиято каса бъркам, както в своята собствена. Ето защо това нещо не бива да те тревожи, ако по отношение на останалите обстоятелства не би имало да възразиш, за което те моля да помислиш особено грижливо. Ти си впрочем човек опитен и предвидлив по всички въпроси, но особено по ония, които се отнасят до стопанисването на едно имущество.
Бъди здрав.
Плиний, Писма, VIII, 16. Смъртни случаи между робите на Плиний
Γай Плиний до свοя приятел Патерн
Болестите на моите роби и смъртните случаи между тях, особено между по-младите, ме покрусиха до дън душа. Две неща обаче ме утешават за голямата загуба, макар и те далеч да не са достатъчни, но все пак ми служат за утеха. Едното е леснотата, с която аз съм готов винаги да им подаря свободата, като при това ми се струва, че не съм загубил съвсем преждевременно ония роби, които съм загубил вече като свободни. Другото е, че позволявам дори на робите да съставят завещание и признавам законността на такива документи. Те ми нареждат и молят каквото им се иска. Аз се подчинявам на техните желания като изпълнител на завещанието. Те делят имуществото си, продават го, оставят го комуто си искат, стига то да остава в пределите на дома, тъй като господарският дом е за робите един вид държава и град. Но колкото и да се мъча да се успокоя с тия утешения, скръбта ме угнетява и аз съм потиснат от същото човечно чувство, което ме подбужда към казаната по-горе отзивчивост.
Не бих искал поради това да стана суров. Знай, че някои други хора виждат в нещастия от този род само загуба на пари и вярват след това, че са велики и мъдри хора. Не зная дали са велики или мъдри, но зная едно, че те не са хора. Да се трогнеш от скръбта, да я почувстваш, да се бориш против нея, да прибягваш към утешения, но не да се гнусиш от тях, ето кое е достойно за човека.Концентрацията на земята и гибелните последици от нея.
Някои земеделски сечива
Плиний Стари
Плиний Стари (23 — 79 г.) бил виден римски учен-енциклопедист, писател, който произхождал от богат и знатен род в Цизалпийска Галия. Благодарение на богатството на баща са и на своите лични дарби и трудолюбие Плиний Стари получил всестранно за времето си образование. Както повечето знатни и богати римски младежи по онова време и Плиний Стари започнал своята кариера с военна служба, в течение на която той прекарал известно време в Германия, сетне бил прокуратор на имперските доходи в Нарбонска Галия и Испания, а към края на живота си командвал флотската база в Мизен. Бидейки командир на Мизенската флота, Плиний станал жертва на своите научни интереси, като загинал при изригването на вулкана Везувий през 79 г., понеже се приближил непосредствено до мястото на еруптивната дейност. От многобройните трудове на Плиний Стари, чието разнообразно съдържание отразявало разностранните научни интереси на автора предимно в областта на природознанието, реториката, историята, военното изкуство и др., до каши дни е оцеляла само неговата прочута „Естествена история" в 37 книги. Тя представлява истинска енциклопедия, отразяваща нагледно живота на тогавашните познания по въпросите на физиката, химията, астрономията, географията, зоологията и ботаниката, както и по редица важни въпроси на медицината, минералогията и др. При съставянето на своя монументален труд Плиний Стари използвал над 2000 други съчинения.
Плиний Стари, Естествена история, XVIII, 19 и 171
19. Някога се твърдяло, че преди всичко трябва да се ограничат размерите на поземлените имения, тъй като се смятало, че е по-добре по-малко да се засява и по-добре да се оре. Това схващане, както виждам, е поддържал и Вергилий. Защото, за да кажем истината, латифундиите погубиха Италия, а също тъй и провинциите: половината от земята на Африка принадлежеше на шестима едри земевладелци по времето, когато Нерон ги екзекутира...
И тъй чрез какъв способ е най-целесъобразно да се обработва земята? Според известната фраза излиза, че земята може да се обработва „и зле, и добре". Справедливостта изисква обаче да излезем в защита на нашите предци, които в своите наставления са предвидили различните положения, с които човек може да се сблъска в живота. Когато казвали „лошо", те искали с това да кажат, че трябва да се подразбират най-евтините способи за обработване на земята, и тяхната най-голяма грижа при това била да се постигне възможното най-голямо намаляване на разноските.
XVIII, 171. Има много видове плугове: „голям нож" се нарича онзи вид плуг, с който се нарязва най-напред особено твърдата почва, преди тя да бъде разорана. С въпросните нарези се набелязват линиите, по които ще бъдат теглени бъдещите бразди. Това са линиите, в които се забива извитият палешник. Друг вид плуг, това е обикновеният плуг, който се състои от прът, чийто край е извит подобно на клюн. Трети вид, към който спадат леките плугове, е устроен така, че палешникът не е надянат на цялата подметка, а представлява само малък заоблен край. Палешникът е по-широк и по-остър при четвъртия вид плугове, като завършва с острие, напомнящо острието на меч. Този палешник изпълнява едновременно две работи: той прерязва почвата и подрязва със своите заострени страни корените и тревите. Неотдавна в Реция измислили да прибавят към плуга по един чифт колелца [колесари]; този вид плуг се нарича плауморат. Неговият палешник прилича по формата си на лопата. С такъв плуг се сее само след като земята се обработи добре, предимно новата земя, придобита от сечищата. Широкият палешник преобръща чимовете. Сега обикновено семето се хвърля и след това по него се минава със зъбчата брана. Посеви, които засяга този начин, не се нуждаят от затрупване, но така може да се оре само с два-три чифта волове. На чифт волове се пада да изорат на годината 40 югера лесна и 30 югера трудна земя.
Занаяти
Надпис от Рим — С. I. L. VI, 9404
На подземните богове. На Луций Требий Фид, на несменяемия квинквенал на колегията на магистратите, които изработвали леки сандали, трите центурии, които се намират в помещението под Помпеевия театър на Август, а също тъй и онези, които се ползват от привилегиите в 14-я район на Рим. На себе си и на жена си Требия Амия, и на своите освободени роби, и на своите освободени робини и на всички техни потомци. Според обществения закон той предаде на колегията да охранява надгробния му паметник, дюкяните със сгради и водния резервоар, за да може там да има възможност да се отива, да има достъп и начин за обикаляне, както и възможност да се вземат дърва и вода.
Търговия
Латински надпис от гр. Антиохия в Пизидия — Южна Мала Азия, от 93 г. - А, Е., 1925, № 126
Луций Антистий Рустик, легат, пропретор на императора Цезар Домициан Август Германски, нареди следното: дуумвирите и декурионите ми писаха, че вследствие на суровата зима се е повишила много цената на житото, и ме помолиха народът да бъде облагодетелстван от възможността да купува продоволствие, то аз заповядвам следното: нека всички, които в колонията Антиохия са колонисти или преселници, в продължение на тридесет дни, след като моят едикт бъде изложен, да обявят в присъствието на дуумвирите колко жито и на кое място има всеки, и колко жито на зърно и колко на брашно оставя всеки един на годината за своето семейство, а всичкото останало жито да превърне в продоволствие за купувачите в колонията Антиохия; крайният срок за продажбата аз определям да бъде преди първите календи на месец август. Ако някой не се подчини в някое отношение на моите нареждания, нека да знае, че за всичко онова, което задържал в нарушение на моя едикт, ще бъде наказан с конфискация. Като награда за доносчиците се определя 1/8 част. А тъй като мене ме увериха, че преди тази упорита по своята суровост зима 1 модий жито е струвало 8 и 9 аса, и тъй като би било особено подло да се натрупва по грабителски начин богатство от гладуването на съгражданите си, то аз забранявам на когото и да било да повишава цената за 1 модий на повече от 1 денар.