Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Павел Орозий
Павел Орозий бил свещеник в Испания. Живял през IV и началото на V в. Той е автор на една обща история, която започвала със „сътворението на света" и достигала до 417 г. Това произведение се състои от 7 книги и е написано с цел да служи за апология на раннохристиянския възглед върху историята. Оттам и неговото заглавие „Срещу езичниците 7 книги". Трудът не се отличава с никаква особена оригиналност, но съдържа редица сведения, които не се намират у други антични автори. Останалото творчество на Орозий не заслужава да бъде споменато тук. То има полемичен характер и е насочено срещу някои раннохристиянски секти.
Орозий, Против езичниците, VII, 25
25. През 1041 г.1 от основаването на град Рим Диоклециан бил избран от войската за тридесет и пети император и управлявал в продължение на двадесет години. Веднага след като взел властта, той убил със собствените си ръце Апер2, убиеца на Нумериан3. Сетне подир една твърде трудна и свързана с огромно напрежение война Диоклециан сразил водещия разгулен живот Карин, когото баща му [Кар] бил оставил за цезар в Далмация. После, когато Аманд и Елиан, като набрали въоръжена сбирщина от селяни, които се наричали бакауди4, предизвикали избухването на гибелни метежи, Диоклециан назначил за цезар Максимиан с прозвището Херкулий и го изпратил в галските провинции. Този последният усмирил лесно благодарение на войнишката си доблест необучената и безредна сбирщина от селяни. А пък някой си Караузий, който произхождал от низините, но бил разумен и енергичен човек, като бил поставен да охранява крайбрежието на океана, което тогава било опустошавано от франките и саксонците, действал повече във вреда, отколкото в полза на държавата. Тъй той съвсем не връщал плячката, която отнемал от разбойниците, на нейните собственици, а я задържал единствено за себе си. По този начин той събудил подозрението, че със своето изкусно представено безгрижие позволявал на враговете да нахлуват в пределите [на империята]. Поради тази причина, когато той получил от Максимиан заповед да се самоубие, надянал пурпурната мантия и завзел Британия. По този начин граничните области на целокупната Римска империя се тресели от гръмотевиците на внезапно избухнали вълнения; империята била разтърсена из основи от разбунтувалия се в Британия Караузий, от Ахилей в Египет, докато пък Африка била опустошавана от квингенцианците5. Нарсес пък, царят на персите, заплашвал с война източната част на империята. Разтревожен от всички тези опасности, Диоклециан повишил Максимиан Херкулий от цезар в август, а Констанций и Максимиан Галерий избрал за цезари. Констанций взел за жена Теодора, заварената дъщеря на Херкулий Максимиан, от която имал шестима синове, братя на Константин. В продължение на 6 години Караузий най-храбро отстоявал и запазвал своята власт над Британия, докато най-подир бил коварно убит от своя съюзник Алект. Този последният успял да задържи в свои ръце острова6, който той отнел от Караузий. Алект обаче бил убит от преторианския префект Асклепиодот7, който успял да отвоюва Британия [за целокупната империя] след десет години. Войските, предвождани от цезаря Констанций, претърпели в първата битка поражение от аламаните, при което самият цезар едва успял да се изскубне. Подир втората битка последвала доста успешна победа, защото, както се разказва, в продължение на малко часове били избити 60 000 аламани. От своя страна пък августът Максимиан успял да обуздае квингенцианците в Африка. По-сетне обаче Диоклециан след осеммесечна обсада взел в плен Ахилей в Александрия и го убил. Използвайки обаче неумерено своята победа, той предоставил Александрия на ограбване, а самия Египет осквернил с проскрипции и избивания. Освен това Максимиан, който водил две сражения с Нарсес, влязъл между Галиник8 и Кари9 в трета битка с него и претърпял поражение. След като бил победен и изгубил войските си, той побягнал при Диоклециан. Този последният го приел до такава степен надменно, щото се разказва, че Галерий, облечен в пурпурна мантия, тичал няколко мили пред колата на Диоклециан. Тази тежка гавра му послужила един вид като точило за военната му доблест, тъй като, отстранявайки ръждата на царския разкош, той си възвърнал остротата на ума. Ето защо наскоро след това той набрал войски в Илирик, Мизия и отвред другаде и като се насочил бързо срещу неприятеля, нанесъл поражение на Наpcec благодарение на своите добре обмислени планове и многобройните си сили. След като войските на персите били унищожени и самият Нарсес обърнат в бягство, Галерий атакувал неговия лагер, като взел в плен жените, сестрите и децата му, заграбил огромно количество персийски съкровища и отвел в плен голям брой знатни персийци. Когато се завърнал в Месопотамия, той бил посрещнат от Диоклециан с преголеми почести. По-късно същите тези двама предводители воювали енергично срещу карпите10 и бастрарните11, а сетне те сразили сарматите и разселили огромни пленени пълчища от тях из гарнизоните в пограничните райони на Римската империя. В същото време Диоклециан на Изток, а Максимиан Херкулий на Запад чрез специален едикт наредили за десети път поред след Нерон да се опустошават църквите и да се измъчват и избиват християните. Това гонение било едва ли не по-продължително и по-безчовечно от всички предишни гонения. То именно се съпровождало непрекъснато в продължение на десет години с опожаряване на църквите, с проскрипции на невинни хора и с избиване на мъченици. Подир това последвало земетресението в Сирия, вследствие на което се срутили навред покривите и били избити много хиляди хора. На втората година от преследването на християните Диоклециан поискал Максимиан против волята му да свалят едновременно пурпурните си мантии и да се откажат от върховната власт, като предоставят на по-младите [т. е. на цезарите] ръководството на държавата, а те самите прекарват старостта си в почивка като частни лица. Тъй в един и същи ден Диоклециан в Никомидия12, а Максимиан в Медиолан13 се отказали от върховната си власт, а заедно с това и от [произтичащите от нея] почести.
Августите Галерий и Констанций първи разделили римската империя на две части. Галерий Максимиан получил Илирик, Азия и Изтока, Констанций — Италия, Африка и галските провинции. Констанций обаче, който бил извънредно кротък човек, се задоволил само с Галия (и Испания), като отстъпил останалите части от империята на Галерий. Този последният избрал двама цезари: Μаκсимин, комуто той предоставил Изтока и Севера, а му поверил и Италия. Самият той се установил в Илирик. Август Констанций пък умрял при най-скромна обстановка и смирено в Британия. Той оставил сина си Константин, роден от неговата наложница Елена, за император на галските провинции.
1Т. е. 248 г.
2Апер бил префект на императорската гвардия.
3Нумериан бил син на преторианския префект Марк Аврелий Кар, който бил провъзгласен за император от войската, а той от своя страна назначил двамата си синове Карин и Нумериан за цезари. Кар загинал през 283 г., а синът му Нумериан паднал един месец по-късно от ръката на Апер.
4По-правилната форма е багауди.
5Квингенцианците, или по-правилно квинквегенцианците, били многобройни планински племена, които населявали планинските области на Мавритания (днес Мароко и днешните области Оран и Алжир) и които се споменават доста често и у други автори, пък и в надписите от същата епоха.
6Т. е. Британия.
7Асклепиодот командвал едната флота, насочена срещу силите на Караузий, докато начело на другата бил самият цезар Констанций.
8Т. е. Калиник на левия бряг на р. Ефрат.
9Град в Месопотамия на левия бряг на р. Билехас (приток на Ефрат).
10Многобройно дакийско племе, което по-късно населявало горното течение на Тиса и съседните области.
11Многобройни племена от келтско-германски произход, които по-късно се установили в простора между горното течение на Висла и устието на Дунава. Още през късноелинистическата епоха бастарните извършвали опустошителни нападения и в днешните български земи.
12Гр. Измит.
13Гр. Милано.
