Публикува се по: Византия през погледа на съвременниците ѝ.
Съставители: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова. П., 2002
Амиан Марцелин
Из „История“
Печата се по превода в Христоматия по история на средните векове, съставители Г. Бакалов и П. Ангелов. С, 1988, с. 13.
Из писмо на персийския шахиншах Сапор до император Констанций от 358 г.
Аз, царят на царете Сапор, съпричастник на звездите, брат на Слънцето и Луната, изпращам на Цезар Констанций, мой брат, привет.
Радвам се и напълно одобрявам, че ти връщайки се на правилния път и вслушвайки се в неподкупния глас на справедливостта, показа наяве какви нещастия донасят понякога стремежите към завладяване на чуждото. Тъй като езикът на истината не трябва да бъде обвързан с нищо и да бъде свободен, и така на хора с високо положение подобава техните думи да съответстват напълно на мислите им, то аз чрез малко думи ще кажа своето решение, напомняйки че съм имал не един случай да го изкажа, както имам намерение да го направя и сега. Затова, че моите предшественици имали владения до р. Стримон (дн. Струма) и границите на Македония, свидетелстват нашите летописи. Да изисквам предишните граници ми подобава напълно, тъй като аз надявам се никой не ще счете моето заявление високомерно - превъзхождам древните царе по блясък и могъщество и по висота на подвизите. Но на сърцето ми е преди всичко чувството за правда; изхождайки от това, никога не ще направя нещо, за което бих съжалявал. Поради това съм длъжен да си върна обратно Армения и Месопотамия, които бяха коварно отнети от моя дядо. ––– Ако ти искаш да послушаш моя разумен съвет, откажи се от [тези] неголеми области, бивали предмет на борби и кървави спорове, за да управляваш спокойно останалата част от империята. ––– Във всеки случай аз ти заявявам: ако това мое пратеничество се върне без резултат, то след края на зимния отдих аз ще побързам да изляза срещу теб с всички мои сили, черпейки надежда за успех в увереността за моето щастие и в съзнанието за справедливостта на предложените от мен условия.
Из отговор на император Констанций на писмото на Шахиншах Сапор
Победител по суша и по море Констанций, винаги Август, изпращам привет на моя брат шаха Сапор.
Приветствам твоето благополучие като бъдещ твой, ако желаеш това, приятел; но твоята ненаситна алчност порицавам. Ти искаш Месопотамия като твоя собственост, а също така и Армения... А когато нас ни нападат, то ние ще отстоим нашето достояние с мъжество и вяра в доброто. От опита и историята знаем, че рядко са бивали битки, при които крайните резултати от делото да са завършили в ущърб на римляните.
