Аристотел, Атинската държава, гл. 20—22.
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
20 (1). След като тиранията била свалена, започнала се борба между Тисандровия син Исагор — приятел на тираните, и Клистен от рода на Алкмеонидите. Тъй като Клистен претърпял поражение от хетериите1, той привлякъл на своя страна демоса, като обещал, че ще даде властта на народните маси.
(2) Тогава Исагор, като видял, че няма сили да се бори, повикал отново на помощ Клеомен2, с когото бил свързан чрез връзките на ксенията,3 и го склонил да вземе участие в „очистването на града от осквернението" под предлог на това, че Алкмеонидите се смятали за „осквернени"4.
(3) Вследствие на това Клистен напуснал тайно града, а Клеомен, който дошъл в Атина с малък отряд, прогонил 700 атински семейства. След като извършил това, той се опитал да постави начело на управлението Исагор заедно с 300 негови съмишленици, но понеже съветът се възпротивил и народът се събрал и притекъл на помощ, привържениците на Клеомен и Исагор избягали в Акропола, а народът ги обкръжил и обсаждал в продължение на два дни. На третия ден демократите дали на Клеомен и на всички, които били с него, свободен пропуск, след като Клеомен се предал въз основа на специално договорно споразумение и повикал обратно Клистен и другите изгнаници.
(4) След като градският демос взел властта, Клистен станал негов водач и изразител на неговата воля. В същност Алкмеонидите били главните виновници за прогонването на тираните и те възглавявали във висша степен политическата борба срещу тиранията.
(5) Още преди Алкмеонидите обаче се опитал да се бори против тиранията Кедон5 и затова в негова чест в песните, които се пеели във време на пировете, се казвало: „Налей и за Кедон, виночерпецо, и не забравяй да наливаш вино на храбрите мъже."
21 (1). По изложените по-горе причини народът имал доверие в Клистен, а той, като застанал начело на градския демос, на четвъртата година след свалянето на тиранията от власт по времето на архонта Исагор6 устроил държавата по следния начин:
(2) Преди всичко той разделил всички на 10 фили вместо предишните 4, понеже искал да ги смеси, та по този начин повече хора да се ползват от граждански права.7 Оттам води началото си и поговорката: „Не закачай филите!" Тя се употребява и по отношение на онези, които искали да издирят родословието и произхода на гражданите.
(3) След това той установил съвет на петстотин души вместо предишните четиристотин, по 50 души от всяка фила, а дотогава били по сто от всяка фила. Той не разделил гражданите на 12 фили, за да не трябва да ги дели въз основа на съществуващите от по-рано вече третини (тритии), а те именно били дванадесет на брой и се съдържали в четирите фили, като в такъв случай не би се постигнало смесването на народа.
(4) Клистен разделил страната на 30 части по деми8, като взел десет деми около града, десет от крайбрежието и десет от вътрешността на страната. Тези части той нарекъл третини и ги разделил с жребие по три на всяка фила, та по този начин в състава на всяка да влизат части от всички тези области на Атика. По-нататък той заставил жителите на отделните деми да се смятат за демоти, за да не би хората да издават новите граждани, като ги назовават не с бащините им имена, а да ги назовават по имената на демите.9 Ето защо и атиняните се наричат по имената на демите.10
(5)Клистен учредил и демарсите, които имали същите функции, каквито имали предишните навкрари, тъй като той учредил и образувал демите на мястото на навкрариите11.
Едни от демите той нарекъл по мястото, където се намирали, а други — по имената на техните основатели, тъй като не всички деми били свързани по име с местата12, където се намирали.
(6)На всекиго Клистен предоставил да пази родовете, фратриите и жреческите длъжности тъй, както това му било завещано от неговите деди, а на филите той дал имена в качеството им на епоними, като от сто предварително набелязани архегети13 той взел десет, чиито имена била изрекла Пития.
22 (1). След тези промени държавният строй станал много по-демократичен от онзи по времето на Солон. Станало именно така, че тиранията обезсилила законите на Солон вследствие на това, че те не се прилагали, а Клистен издал други, нови закони, като имал пред вид интересите на народа. Между тях бил и законът за остракизма14.
(2) И така преди всичко на петата година след учредяването на този закон, във времето на архонта Хермокреонт, бил установен текстът на клетвата на съвета на петстотинте, така както я полагат и до днес членовете на съвета. След това започнали да избират стратезите по фили, и то по един от всяка фила, а главнокомандващ на цялата войска бил полемархът.
(3) На двадесетата година, след като атиняните победили в битката при Маратон, във времето на архонта Фенип, и се били изминали две години от времето на тази победа, а народът съзнавал вече своята сила, тогава чак бил приложен законът на остракизма, който бил установен от подозрителност спрямо силните и влиятелни личности, тъй като и Пизистрат от водач на народа и стратег станал тиранин.
(4) Пръв бил остракизиран едни от неговите сродници, а именно Хармовият син Хипарх15 от Колитейския дем, главно заради когото и Клистен създал закона, тъй като желаел да го прогони. Работата била там, че атиняните, прилагайки присъщата на демокрацията снизходителност, позволили на онези приятели на тираните, които не били взели участие в техните престъпления по време на смут, да живеят в града. А техен водач и покровител бил именно Хипарх.
(5) Още следната година обаче, във времето на архонта Телезин16, за пръв път след тиранията били избрани чрез бобово жребие по фили деветте архонти измежду петстотин души, избрани предварително от демотите, докато всички предишни архонти се избирали чрез гласуване. Тогава бил остракизиран и Хипократовият син Мегакъл от дема Алопека.
(6) Тъй три години поред били прогонвани приятелите на тираните чрез остракизъм, заради които бил създаден този закон. След това обаче, на четвъртата година, започнали да подлагат на остракизъм и всички останали, които им се стрували твърде мощни и влиятелни. Като пръв от хората, които нямали нищо общо с тираните, бил подложен на остракизъм Арифроновият син Ксантип17...
(8) На четвъртата година след това, във времето на архонта Хипсихид18, пред вид на Ксерксовия поход атиняните повикали обратно всички прогонени с остракизъм. Било постановено за в бъдеще остракизираните да живеят отвъд линията Герест — Скилей19, в противен случай те да бъдат лишавани един път завинаги от гражданските си права.
1Хетериите били олигархически клубове в Атина, които по-късно били организирани по спартански образец и играели особено ярка роля в редица политически преврати през втората половина на V в. пр. Хр. Очевидно Аристотел си служи в случая с езика на по-късната епоха.
2Клеомен е спартанският цар, който се намесил при свалянето на Пизистратидите.
3Ксенията били отношенията на фамилно приятелство, които съществували между гражданите на различните гръцки полиси. Тя задължавала свързаните помежду си семейства да си оказват помощ и подкрепа както в своите лични, тъй и в своите политически начинания.
4Тук Аристотел има пред вид участието на Алкмеонидите в т. нар. Килонов бунт, чрез който те оскверннли и града, и себе си.
5За него не се знае нищо сигурно. Някои тълкуватели и преводачи на Аристотеловата „Атинска държава" се опитвали да свържат и личността на Кедон с рода на Алкмеонидите.
6Това е същият Исагор, който бил приятел на тираните. Макар и той да бил свален от архонтска длъжност, годината 506/507 продължава да се брои по неговото име.
7Срв. Аристотел, Политика, III, 1, 9; „На практика за гражданин се смята онзи, на когото и бащата, и майката са граждани, а не само единият от тях, т. е. или само бащата, или само майката."
8Думата дем иде пак от гръцката дума демос, но в този случаи под „дем" се разбират териториалните поделения на Атика, един вид малки околии.
9Дотогава атинските граждани се наричали със своето собствено име и на второ място с името на баща си. След реформите на Клистен атиняните започнали да се наричат със своето собствено име и с името на дема, в който членували. Например: Демостен Пеаниецът.
10По-късно при официални случаи и изброявания атинските граждани се именували и по двата начина. Напр.: Перикъл, син на Ксантин Холаргиец или Демостен Пеаниец.
11Навкрариите били групи граждани във филите, които били длъжни да доставят на държавата въжетата и платната за корабите.
12Много от имената на демите имат характер на фамилни имена.
13Така се наричали хероите-родоначалннци.
14Думата остракизъм означава буквално съдене с глинени чирепи. Тя произлиза от думата ὄστρακον— отломък или чиреп от глинен съд. Тези чирепи се употребявали като бюлетини, на които се написвало името на онези атински граждани, чиято политическа дейност представлявала опасност за демократическия строй. В случай, че името на някой гражданин фигурирало върху повече от половината подадени чирепи, той трябвало да отиде в изгнание 10 г. и над имотите му да се налага възбрана. През V в. пр. Хр. остракизмът станал удобно средство в политическата борба.
15Самият Харм бил тъст на Хипий, единия от синовете на Пизистрат.
16През 487—486 г. пр. Хр.
17При археологическите разкопки в Атина е бил намерен чиреп със следните думи: „Ксантип, син на Арифрон".
18През 481 – 480 г. пр. Хр.
19Въпросната линия съединявала двата носа: единият, Герест, се намирал на югоизточния край на о. Евбея, а другият, Скилей, на източния край на Арголида, на входа на Сароническия залив.