Древна Гърция

 

Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на стария свят

Херодот, VI, 43 сл.

 

43. С настъпването на пролетта¹, след като останалите военачалници били разпуснати от персийския цар, Мардоний, синът на Гобрий, се отправил с войски към морето². Той водел със себе си огромна войска, състояща се от сухопътни сили и флота, и бил млад човек, който се бил оженил неотдавна за Артозостра, една от дъщерите на Дарий. Като стигнал с тази войска в Киликия, Мардоний се качил на кораб и продължил похода с флотата, а други пълководци предвождали пешите войски до Хелеспонта (Дарданелите). Корабът на Мардоний се движел по протежение на азиатския бряг до Йония. Там Мардоний направил нещо, което, нека кажа направо, ще учуди извънредно много всички онези елини, които не искат да вярват, че Отан по време на съзаклятието³ на седмината предложил и препоръчал въвеждането на демократичното управление в Персия. Мардоний свалил всички тирани в Йония от власт и учредил на тяхно място демократически режим⁴. След това той продължил пътя си към Хелеспонта.

Когато там (на Хелеспонта) се концентрирали голям брой кораби и огромна пехотна войска, персите се прехвърлили с кораби през Хелеспонта и потеглили на поход през Европа. Походът бил насочен срещу Еретрия⁵ и Атина.

44. Тези два града служели обаче само като повод за похода. В действителност персите имали намерение да подчинят колкото е възможно повече елински градове. С флотските сили били подчинени жителите на о. Тасос, без те дори да дигнат ръка, за да се съпротивяват, а сухопътните сили прибавили към другите поробени народи още и македонците⁶, тъй като всички други народности до Македония били вече в ръцете на персите. От Тасос флотата се отправила към материка, като се движела по протежение на брега до Акант⁷, а от Акант заобиколила по-нататък около Атонския полуостров. По време на тази обиколка се появила силна буря откъм североизток, от която флотата си изпатила ужасно и много кораби се разбили в скалистите брегове на Атонския полуостров. Говори се, че при това потънали триста кораба и загинали двадесет хиляди души. Морето при Атон изобилства с морски хищници. Някои от корабокрушенците били погълнати от тях, други загинали при разбиването на корабите в скалите, трети не знаели да плуват и поради това се издавили, а четвърти умрели от студ. Такава била участта на флотата.

45. По същото време Мардоний и войската му, която станувала в Македония, били нападнати от тракийското племе бриги.⁸ Много персийци били избити от бригите, а и самият Мардоний бил ранен. Въпреки това обаче и те не могли да избягнат персийското иго, защото Мардоний не се дигнал с войските си от тази област, преди да подчини жителите ѝ. След като обаче ги подчинил, той потеглил обратно, защото сухопътните му сили били понесли загуби от бригите, а флотата пострадала силно при Атонския полуостров. Така този поход завършил с пълен неуспех, а войската се завърнала съвсем безславно  в Азия.

94 ... Мардоний бил снет от длъжността главнокомандващ, тъй като неговият поход завършил безуспешно. Назначени били нови пълководци и били изпратени на поход срещу Еретрия и Атина, а именно Датис, по произход мидиец, и Артаферн син на Артаферн, който бил племенник на Дарий. Заповедта на Дарий била да заробят жителите на Атина и Еретрия и да му представят робите-военнопленници живи, като ги накарат да минат във верига пред него.

95. След като получили споменатите заповеди, двамата пълководци тръгнали на поход (с войските си) и пристигнали със своята многобройна и добре въоръжена войска в Алейската равнина⁹ в Киликия. Тук те се разположили на лагер, а към тях се приближила и цялата флота. Всички крайбрежни народи били длъжни да доставят кораби. Пристигнали и товарните кораби за конете, чийто строеж Дарий бил възложил още през изминалата година на онези народи, които подлежали на облагане с данък. Конете били натоварени, а пехотинците се качили на корабите и тъй шестстотин триери се отправили по море срещу Йония. Оттам обаче корабите им държали направление по протежение на сушата и по-точно покрай бреговете на Хелеспонта и Тракия, но потегляйки от Самос, те минали покрай о. Икар¹⁰ направо всред островите. Както ми се струва, те се боели да заобиколят около Атон, където през предишната година били понесени толкова големи загуби. Пък и самият Наксос¹¹ ги карал да предприемат това, тъй като по-рано не бил покорен от персите.

96. Когато персите се приближили от Икарско море към Наксос, към който те искали да се насочат още отначало, спомняйки си за неговата по-раншна обсада, наксосците, без да изчакат обсадата, напуснали своя град и се отправили към планините. Персите превърнали в роби всички онези, които могли да заловят, и опожарили храмовете и града. След това те се отправили към другите острови...

102. След като подчинили Евбея, персите отплували с флотата само няколко дни след това към Атика. Те горели от нетърпение и смятали, че и атиняните ще сторят същото, каквото направили и еретрийците. Тъй като Маратон¹² бил най-удобната местност в Атика за действия с конница, а освен това се намирала най-близо до Еретрия, Хипий, синът на Пизистрат, повел персите нататък.

103. Като узнали това, атиняните се отправили също в посока към Маратон. Десетте стратези¹³ предвождали войската. Десетият от тях бил Милтиад, чийто баща Кимон, синът на Стесагор, бил принуден да бяга от Атина от Пизистрат¹⁴, сина на Хипократ.

104. И тъй именно онзи Милтиад, който бил избягал от Херсонес, стоял начело на атинските войски...

105. Още преди да напуснат града, атинските стратези изпратили като вестител в Спарта атинянина Филипид, който бил по професия бързоходец.

106. ...На втория ден, откакто излязъл от Атина, Филипид стигнал в Спарта и като се явил пред държавните ръководители, им казал: „Лакедемонци, атиняните ви молят да им се притечете на помощ и да не допускате, щото най-старият град в Елада да падне в ръцете на варварите. Еретрия вече е заробена и Елада е по-бедна с един славен град!"

Така вестителят изпълнил възложената му задача, а спартанците взели решение да окажат помощ на Атина. Само че те били в невъзможност да сторят това веднага, тъй като не искали да извършат нарушение на своите закони. В момента бил деветият ден на месеца и те казали, че не бива да потеглят на поход, тъй като още нямало пълнолуние¹⁵...

108. На атиняните, които били разположили войските си в боен ред при светилището на Херакъл, се притекла на помощ цялата войска на платейците.

109. Всред стратезите на атиняните мненията (относно плановете за воденето на битката срещу персите) се били раздвоили. Едните от тях били против това да се влезе в сражение срещу мидийската войска, защото според тях те били твърде слаби. Другите пък — между тях бил и Милтиад — съветвали да се приеме сражението. Изглеждало, че ще надделее по-лошото схващане, но при гласуването имало един единадесети човек, който трябвало да гласува. Това бил избраният чрез теглене на бобово жребие полемарх¹⁶. Още от прастари времена този полемарх имал в Атина подобно на стратезите правото на глас, а полемарх тогава бил Калимах¹⁷ от Афидна¹⁸. Към този полемарх се отправил Милтиад с думите: „В твои ръце, Калимахе, сега се намира решението или да заробиш Атина, или пък да я освободиш и да оставиш след себе си такъв паметник за вечни времена, какъвто нито Хармодий, нито Аристогитон не са оставили. Откак съществува Атина, тя никога не се е намирала в такава страшна опасност като сегашната. Ако тя бъде сразена от мидийдите, то съдбата, която я очаква в ръцете на Хипий, е съвсем добре известна. Ако обаче победи, тогава Атина може да стане пръв измежду градовете на Елада. Сега ще ти обясня как това е възможно и доколко то зависи тъкмо от тебе. Ние, десетте стратези, сме на различни мнения. Едни от нас съветват да се влезе в бой, а други са на противното мнение. Ако обаче ние не се решим да влезем в бой, боя се, че силен смут ще обземе и разтърси духовете на атиняните и те ще капитулират пред персите. Ако ли обаче ние имаме куража да приемем сражението преди още да са се образували двете фракции между атиняните, тогава ние с помощта на боговете можем да вземем връх в боя. Всичко това се намира сега в твои ръце и зависи от тебе. Ако ти се присъединиш към моето мнение, тогава твоят роден град ще бъде свободен и ще бъде първият град в Елада.

Ако ли обаче ти се присъединиш към онези, които гласуват против сражението, тогава ще ти се случи тъкмо обратното на всички онези добрини, които току-що ти изброих."

110. Чрез тези слова Милтиад спечелил Калимах в полза на своето мнение и след като полемархът гласувал, било взето решение да се приеме боят. Стратезите, които гласували в полза на решението да се приеме сражението, предоставили върховното командване на Милтиад в деня, в който идвал техният ред да бъдат главнокомандващи. Той приел длъжността главнокомандващ, но не дал сражение, преди да дойде редът му да бъде главнокомандващ.

111. Едва тогава той построил войските за бой, като ги разположил по следния начин. Дясното крило командвал полемархът Калимах, защото тогава у атиняните бил още в сила обичаят полемархът да стои на дясното крило. Подир това следвали филите, подредени по установения начин, а платейците приключвали бойния ред, като се строили на лявото крило. От тази битка насетне по време на всенародни тържествени жертвоприношения, при които се принася жертва в чест на празненствата, устройвани всеки пет години, атинският глашатай произнася молитва не само за благото на атиняните, но и на платейците. Разположеният по този начин боен ред на атиняните при Маратон бил толкова дълъг, колкото и бойният ред на мидийците, но по средата си той се състоял само от няколко редици. Центърът на атиняните бил, с други думи, най-слаб, докато двете крила се състояли от много по-голям брой редици.

112. Когато построяването в боен ред било завършено и жертвоприношенията дали благоприятни предзнаменования, атиняните атакували по даден знак варварите, като се насочили бегом срещу тях. Разстоянието между двете войски било не по-малко от осем стадия. Персите, виждайки, че атиняните се устремяват срещу тях бегом, се приготвили да ги посрещнат. Те смятали, че атиняните предприемат нещо безумно, равносилно на самоубийство, като нападали с малобройни сили, които не били прикрити нито от конница, нито от стрелци. Докато обаче варварите размишлявали тези неща, войската на атиняните се приближила вече, боят се започнал и атиняните се сражавали мъжествено. Доколкото знаем, атиняните били първи от всички гърци, които извършвали атака срещу противника по този начин — бегом. Те били и първите, които устояли на персийското оръжие и на персийските воини. До преди това елините изпадали в страх и ужас, щом чуели само името на персите.

113. Битката при Маратон била продължителна. В центъра взели връх варварите. Там били самите перси и бойци от племето саки¹⁹. И тъй там варварите победили; те извършили пробив в центъра на неприятелския боен ред и преследвали атиняните навътре в страната. На двата фланга победили обаче атиняните и платейците. Те принудили победените си противници да бягат и след това се насочили с общи сили срещу онези, които били извършили пробив в техния център. И тук атиняните победили.²⁰ След това те започнали да преследват бягащите перси и провеждайки сеч в техните редици, ги изтласкали чак на морския бряг. Тук те започнали да дирят огън и нападнали вражеските кораби...

115. Атиняните завладели по този начин седем кораба. С останалите персите отплували, като взели на борда на корабите си оставените на о. Евбея роби от Еретрия. Те заобиколили с флотата около Сунион²¹, за да могат да пристигнат преди атинската войска в Атина.

116. Така персите се движели с флотата си около Сунион. Атиняните обаче побързали колкото е възможно по-скоро към своя град и се озовали там действително преди персите. Така те пристигнали от светилището на Херакъл, което е при Маратон, а сега се разположили на стан при Херакловото светилище, което е в Киносарт²². Когато персите стигнали на височината на Фалерон (тогава Фалерон бил пристанище на Атина), те хвърлили котва в открито море, а след това взели обратна посока и отпътували за Азия.

117. В тази битка при Маратон загинали кръгло 6400 перси и 192 атиняни. Такива били загубите от двете страни на воюващите...

 

¹Пролетта на 492 г. пр. Хр.
²Към брега на Егейско море.
³За съзаклятието преди идването на власт на Дарий вж. Херодот, III, 80—92.
⁴Може да се предполага, че Мардоний направил това, едно, че някои от тираническите режими в гръцките полиси се оказали по-опасни за персийската власт и, друго, за да спира пропагандата срещу тираническите режими, идеща по това време от Балканска Гърция и специално от Атина.
⁵Важен град на западния бряг на о. Евбея.
⁶Македонците капитулирали още пред Бубарес, делегата на персийския сатрап Мегабаз. За това вж. Херодот, V, 18—21.
⁷Гръцки град на дн. Хиерисоски залив (ант. Стримонски залив) на източния бряг на. Халкидическия полуостров, основан от колонисти, дошли от остров Андрос.
⁸Селищата на бригите се сочат обикновено в областта, която е включена между Островското езеро и р. Халиакмон (дн. Бистрица).
⁹Тази равнина се включва между гр. Адана, Tape и морския бряг.
¹⁰Островът Икар се намирал на запад от Самос. Оттам персите достигнали Наксос и Делос и се насочили покрай Кикладските острови към Карист, пристанищен град на о. Евбея.
¹¹Несполучливото нападение, предприето от сатрапа Мегабат върху Наксос, както и неуспешната операция на тиранина Аристагор срещу острова (Херодот, V, 33—34) послужили като повод за избухване на Йонийското въстание.
¹²Маратон бил атически дем, разположен на източния бряг на полуострова.
¹³Начело на всяка от десетте атически фили стоял по един стратег. Четирите йонийски фили в Атина нарасли на 10 в резултат на прочутите реформи на Клистен.
¹⁴Кимон се заселил на Тракийския Херсонес и основал там нещо като свое княжество.
¹⁵С други думи, спартанците празнували по това време празника Карнеи, който бил в чест на Аполон Карнейски и траел 9 дни. Празненствата ставали през месец септември и завършвали при пълнолуние.
¹⁶Полемархът бил член на колегията на деветте архонти, които в същност съставяли правителството в Атина. В тази колегия влизали епонимният архонт, архонтът-базилевс, полемархът и шестте тесмотети. По името на епонимния архонт се наричала и годината, през която той заемал тази длъжност. По това време този архонт разрешавал само още въпроси из областта на семейното и наследственото право. Архонтът-базилевс (царят) заемал длъжността на някогашните царе-жреци. Той бил по това време върховният жрец в Атина и председател в Ареопага, т. е. на върховния съд, който имал да отсъжда по съдебни дела за убийство. Полемархът, който стоял начело на атинските въоръжени сили, след въвеждането на новите 10 фили бил поставен на „глуха улица" и играел в сравнение с десетте стратези, които били действителните военачалници на десетте атически фили, една много по-невзрачна роля. От изложението на Херодот се вижда, че по време на Маратонската битка полемархията била по-скоро почетна длъжност и че нейният носител могъл да играе някаква роля при гласуването само в случай, когато в колегията на стратезите се появяло несъгласие. Шестимата тесмотети имали само съдебни функции. След изтичането на тяхната служебна година те ставали членове на Ареопага.
¹⁷Полемархът Калимах загинал по време на Маратонската битка.
¹⁸Афидна бил дем, който се намирал в северната част на Атика.
¹⁹Саките образували елитните поделения, нещо като гвардейски полкове в персийската войска, придадена към личността на персийския главнокомандващ, който по правило се намирал в центъра на персийския боен ред.
²⁰В случая Херодот описва атаката, извършена от атиняните и платейците, построени в плътни редици на хоплитска фаланга и напредващи с ускорена крачка (бегом). Гръцката фаланга се състояла от 8, респ. 12 редици. В битката пои Маратон гръцкият център се състоял от много малко редици. По този начин Милтиад избягнал натрупването и объркването на бойците от двете страни по време на напредването. Така гръцката фаланга била в състояние да достигне в добър ред до персите и да извърши пробив в техния фронт. Действията на гърците при Маратон били улеснени от обстоятелството, че персите разполагали с твърде малобройна конница. Затова по-късно Ксеркс решил да построи специални кораби, служещи за превоз на конете, за да може да употреби ефикасно своите конни стрелци срещу гръцката пехота,
²¹Нос на южния край на полуостров Атика.
²²Тази местност се намирала на североизток от Атина на хълхма Ликабет по горното течение на речицата Илисос. Там имало и гимназии. В него се обучавали извънбрачните деца на атиняните, които не били допускани да се учат в другите атински гимназии.