Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Тукидид (I, 128, 2—5; 133, 134, 1—3, и 135) също описва заговора на Павзаний, насочен срещу спартанската аристокрация. Този заговор целел смъкването ѝ от власт с помощта на илотите, но в неговия успех била заинтересувана до голяма степен и Персия, с която Павзаний поддържал връзка. От приведения тук откъс от XI, кн. на „Историческата библиотека" на Диодор става ясно, че Павзаний с основание виждал в лицето на илотите надеждни съюзници за осъществяването на своите амбициозни планове. Описаните в него събития отговарят по време на т. нар. III месенска война, която, от една страна, отслабила значително Спарта, а, от друга страна, улеснила твърде много засилването на Атина и нейната експанзия. Заговорът на Павзаний все пак бил осъден на неуспех, защото се опирал на слабо организираните илоти. Характерна в случая е и суровостта, с която спартанската аристокрация се разправила с Павзаний, който произхождал от нейната среда.
Диодор, XI, 63—64
63 (1) ... По това време лакедемонците били сполетени от огромно и неочаквано бедствие, понеже в Спарта станало силно земетресение и разрушило къщите им до основи, като при това от тях загинали повече от двадесет хиляди души. (2) В течение на дълго време градът бил подложен на трусове, стените на къщите се рушели и множество хора загинали под техните развалини. Земетресението унищожило и голяма част от събраното в къщи имущество. (3) Лакедемонците възприемали това бедствие като наказание, изпратено им от някакво разгневено божество, но към това бедствие се прибавили и други опасности, вече от страна на хората, и то по следните причини.
(4) Бедата била именно там, че илотите и месенците, които били враждебно настроени към лакедемонците, отначало се държали спокойно, тъй като се боели от надмощието и силата на Спарта. Когато обаче те видели, че по-голямата част от тях загинали от земетресението, започнали да се отнасят пренебрежително към останалите, тъй като от тях останали незначителен брой живи, и като съединили силите си започнали война против лакедемонците. (5) Благодарение на своята предвидливост обаче лакедемонският цар Архидам1 спасил много граждани изпод развалините и потеглил мъжествено на война срещу нападателите. (6) По времето, когато градът бил подложен на ужасите на земетресението, той пръв от всички спартанци грабнал пълното си въоръжение, избягал вън от града на открито поле и подканил останалите граждани да сторят същото. (7) Онези спартанци, които го послушали, избягнали опасността и останали живи. Цар Архидам ги построил в боен ред и се приготвил за война с въстаниците.
64 (1). А месенците, след като обединили силите си с илотите, се насочили най-напред към Спарта, като се надявали, че ще могат да я превземат вследствие на липсата на защитници на града. Когато обаче те узнали, че онези спартанци, които се били спасили от земетресението заедно с Архидам, били построени в боен ред и били готови да се сражават за родината си, се отказали от своето първоначална намерение, но след това заели едно укрепено място в Месения, започнали да предприемат нападения оттам и да опустошават Лакедемон. (2) А спартанците се обърнали тогава за помощ към атиняните и получили в подкрепа от тях войскови отряди. Като събрали също не по-малка помощ от другите свои съюзници, те се изравнили по сили със силите на противника. Те даже го превъзхождали отначало значително по сили, но по-сетне, когато у тях се породило подозрението, че атиняните възнамеряват да минат на страната на месенците, те се отказали от тяхната помощ, като казали, че другите съюзници са им достатъчни, за да могат да отблъснат надвисналата опасност. (3) Атиняните пък, като сметнали, че това е оскърбително за тях, се оттеглили на часа, а след това те били настроени враждебно към лакедемонците, като разпалвали все повече и повече враждата към тях. Поради това се започнало отчуждаването, а впоследствие гръцките полиси се разделили и започнали войни, които залели цялата Елада с огромни нещастия. Но тези събития ние ще разгледаме поотделно, когато му дойде времето. (4) Така лакедемонците се втурнали заедно със своите съюзници в Месения и обсадили Итома2. Тогава илотите отпаднали изцяло от лакедемонците, сключили военен съюз с месенците, като ту спечелвали победата във войната, ту търпели неуспехи. Нанасяйки си през цялото време взаимни поражения, противниците проточили войната и не могли да я завършат в продължение на десет години.
Намесата на атиняните във войната на Спарта срещу месенците и илотите
Тукидид, I, 102—103
102 (1). Тъй като войната с обсадените в Итома месенци и илоти се проточила, лекедемонците повикали на помощ освен другите си съюзници и атиняните. Последните се присъединили към тях с един значителен отряд начело с Кимон. (2) Лакедемонците повикали атиняните главно поради това, че те били известни със своята опитност в обсадното изкуство, което, както те се уверили през време на проточилата се война, им липсвало, защото иначе щели да превземат крепостта със сила. (3) Този поход докарал за пръв път работите между атиняните и лакедемонците до открита вражда, тъй като, когато укреплението не могло да бъде превзето със сила, лакедемонците, опасявайки се от смелостта на атиняните и от тяхната склонност към преврати, пък и смятайки ги освен това за хора от чужд произход, се разтревожили да не би по време на своя престой в Лакедемон да извършат по внушение на итомците някакъв преврат. Поради тези причини лакедемонците освободили единствено атиняните от своите съюзници. При това те не им разкрили своите подозрения, а им казали само, че не се нуждаели повече от тях. (4) Атиняните схванали обаче, че ги отпращат не по тази причина, която, разбира се, би била по-приемлива, а вследствие на някакво подозрение. Поради това те силно се разгневили и понеже не желаели да понасят обиди от страна на лакедемонците, веднага щом се върнали у дома си, скъсали сключения с лакедемонците против персите съюз и сключили съюз с аргосците — техните неприятели. След това атиняни и аргосци сключили съюз и с тесалийците, скрепен с еднакви клетви.
103 (1). През това време итомците, които не били в състояние да издържат повече, на десетата година капитулирали пред лакедемонците при условие, че те ще напуснат Пелопонес и че няма вече да се връщат в него и че всеки от тях, който бъде заловен тук, да стане роб на онзи, който го залови.... (3) Итомците се изселили заедно с жените си и децата си, а атиняните, разбира се, от омраза към лакедемонците ги приели и заселили в Навпакт, който те немного преди това успели да отнемат от локрийските озолци. (4) Към атинския съюз се присъединили също тъй и мегарците, които отпаднали от лакедемонците поради това, че коринтците водели с тях война за граничната област. Атиняните заели Мегара и Пеги и издигнали за мегарците дългите стени от града Мегара до [пристанището] Нисея, като поставили там гарнизон. Оттук главно води началото си ожесточената вражда на коринтците към атиняните.
1Става дума за Архидам II, известен в историята главно с опустошителните нахлувания, които спартанската войска предприемала ежегодно в Атина по време на Пелопонеската война.
2Тъй се наричало едно старо и укрепено селище в Месения, разположено на един планински склон на десния бряг на р. Памисос.