Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Аристотел, Атинската държава, 34—36
34 (2). На следната година във времето на архонта Алексий атиняните претърпели поражение в морската битка при Егоспотамой, вследствие на което Лизандър завладял града и установил управлението на тридесетте1 при следните обстоятелства. (3) Тъй като атиняните получили мир при условие да се управляват по законите на своите предци, демократите полагали усилия да запазят демокрацията, а олигархите, които били организирани в хетерии [клубове]2, и емигрантите, които се върнали след сключването на мира, се стремели към олигархия. А онези граждани, които не членували в никакво тайно сдружение, но считали, че не стоят по-долу от останалите граждани, желаели държавния строй от времето на своите предци. В тая среда бил и Архин, Антип, Клитофон, Формизий, а ръководна роля измежду тях играел Терамен3. Тъй като Лизандър взел страната на олигархите, народът се уплашил и се видял принуден да гласува за олигархията. Предложението внесъл Дратонтид от Афидна4.
35 (1). По този начин било учредено управлението на тридесетте в годината, когато бил архонт Питодор5. Като поели в ръцете си управлението на държавата, те престанали да държат сметка за другите решения, отнасящи се до държавното устройство, а избрали само петстотин членове на съвета и останалите ръководни длъжности измежду хиляда граждани, които били предварително набелязани, и като избрали освен това за свои помощници и десет управители на Πирей, единадесет пазачи на затворите и триста биченосци, управлявали държавата напълно своеволно. (2) Отначало те проявявали умереност спрямо гражданите и си давали вид, че следват законите на своите предци; тъй те наредили да бъдат премахнати от ареопага законите на Ефиалт и Архестрат6, отнасящи се до членовете на ареопага, но те премахнали и ония от Солοновите закони, в които имало противоречия и спорни места, а също тъй унищожили правото на съдиите да издават окончателна присъда. С тези свои мероприятия те сякаш възстановявали досолоновия държавен строй и отстранявали от него всички противоречия. Тъй например те утвърдили безусловно закона, според който всеки имал правото да завещава имуществото си, комуто пожелае, като отстранили ограничителните клаузи от този закон, а именно: „В случай само, че завещателят не е престарял, не е слабоумен и не действа под влиянието на жена." С това те целели да пресекат напълно достъпа на сикофантите7. Те действали по същия начин и в останалите случаи. (3) Така постъпвали те поне в самото начало, като отстранявали сикофантите и всички ония злосторници, които в речите си гледали да се докарват на народа, а в същност били против истинските му интереси и създавали смутове. След като затвърдили обаче своята власт в държавата, те започнали да не щадят никого от гражданите, а избивали ония, които се отличавали по богатство, по произход или пък се ползвали с уважение. Те постъпвали така, за да се освободят по тоя начин от опасните за тях граждани и за да заграбят имуществата им. Така те погубили не по-малко от 1500 граждани.
36 (1). Когато държавата започнала по този начин да упада, Терамен, който се възмущавал от всичко онова, което се вършело, започнал да убеждава своите колеги да турят край на произволите си и да започнат да допускат до участие в управлението най-почтените граждани. Отначало те се възпротивили на това, а впоследствие, когато всред народа се разпространили слухове за речите на Терамен и към него започнало да се отнася със симпатии мнозинството от населението, те се изплашили да не би той да стане застъпник [простат] на народните интереси и да тури край на тяхното властване. Затова те съставили един списък на три хиляди граждани, като си давали вид, че те трябвало да участват в управлението на държавата. (2) Терамен обаче критикувал и тези техни мероприятия най-напред за това, че в желанието си да привлекат в управлението почтените хора привличат само три хиляди души, като че ли всички добродетели били съсредоточени в това число граждани. Освен това той сочел и обстоятелството, че те вършат две съвсем противоречиви неща, а именно като, от една страна, учредяват насилствена власт, а, от друга страна, те самите правят тази власт по-слаба от управляваните народни маси. Тридесетте не обръщали внимание на тези критики, а отлагали дълго време обнародването на списъка на трите хиляди граждани, като пазели при себе си имената на ония граждани, които те били набелязали да включат в списъка, и колкото пъти решавали да го обнародват, те заличавали имената на някои от записаните и на тяхно място вписвали имената на други граждани.
Аристотел, Атинската държава, 37. Екзекуцията на Терамен
37 (1). Зимата била вече настъпила, когато Тразибул8 завзел с емигрантите Фила9. Тридесетте, които претърпели неуспех в похода си срещу тях, решили да обезоръжат изобщо всички граждани и да погубят Терамен по следния начин. Те внесли в съвета два законопроекта и го накарали да ги гласува; единият от тях упълномощавал тридесетте да избият онези граждани, чиито имена не фигурирали в списъка на трите хиляди. Другият забранявал да се ползват от политически права при настоящия държавен строй всички ония, които участвали в разрушаването на форта Еетиония10 или пък били развивали дейност против четиристотинте, които на времето си учредили за пръв път олигархията. Тъй като Терамен бил вземал участие и в двете споменати акции, по тоя начин в случай, че въпросните закони били приети и ратифицирани, той автоматически се изключвал от състава на гражданите и тридесетте добивали правото да го накажат със смърт. (2) След като Терамен бил екзекутиран, тридесетте иззели оръжието от всички освен от трите хиляди и изобщо започнали да проявяват във всяко отношение още по-голяма жестокост и склонност към злодеяния.
1Името „тридесет тирани“ било дадено впоследствие на тоя режим. Отначало той се наричал „тридесетте“.
2Хетериите били олигархически сдружения, един вид „клубове", които неведнъж организирали и извършвали политически преврати: тяхната дейност се засилила особено към края на V в. пр. н. е.
3Терамен, както ще видим малко по-нататък, станал член на правителството на тридесетте.
4Атически дем.
5През 404—403 г. пр. н. е.
6Архестрат бил очевидно сътрудник на Ефиалт, чиято дейност била насочена към ограничаване на правата на ареопага.
7Тъй се наричали в Атина от V в. пр. н. е. насам изнудвачите и мошениците, които обикновено заплашвали богати граждани, че ще им устроят посредством лъжливи обвинения процеси в случай, че не се поддадат на изнудването и не им заплатят големи суми, чрез които да откупят тяхното „мълчание".
8Един от изтъкнатите водачи на атинските демократи, действащ като командир на атинската флота в Проливите.
9Фила било укрепление, заемащо командно място на пътя на Беотия за Атина, който минавал през планината Парнет.
10Фортът Еетиония прикривал входа в пристанището на Пирея откъм север. Той бил разрушен от противниците на четиристотинте през 441 г., защото те се опасявали да не би олигархите да пуснат флотата на лакедемонците и да действат съвместно с нея.