Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Исократ. Панегирик, из гл. 115, 117, 166, 167, 173, 174
115. Морските разбойници са господари по море, наемниците превземат градовете, а самите граждани, вместо да се сражават против други заради своята земя, се сражават помежду си в чертите на градските стени в своите градове... Поради честите промени в управлението жителите на градовете се намират в по-объркано състояние, отколкото ония, които са осъдени на изгнание, тъй като първите се намират в постоянен страх за своето убежище, а другите се утешават с надежди за своето завръщане.
117. Но всички те се намират тъй далеч от свободата и от правото да управляват според своите собствени закони, че едни държави са под властта на тирани, а други са подчинени на хармости1, трети са разорени, а над четвърти властват варварите ...
166. Защото на цял свят е известно, че персийският цар властва над всички жители на азиатския континент не поради това, че те се подчиняват доброволно, а поради това, че той разполага с по-големи сили, отколкото са силите на самото население. Когато обаче ние прехвърлим там войска, която е по-силна от войската на персийския цар, което ние можем да сторим, когато пожелаем, ще можем, без да се излагаме на рискове, да пожънем и използваме плодовете на цяла Азия. Много по-красиво е за нас да воюваме с персийския цар за неговата власт, отколкото да оспорваме помежду си хегемонията.
167. Походът трябва да се извърши в нашето поколение, за да могат и нашите съвременници, които са изпитали толкова много огорчения, да вкусят и те също от плодовете на победата и да не бъдат постоянно в окаяно положение...
173. ...Невъзможно е да се запази траен мир, ако не водим с общи сили война с персите, нито пък е възможно да се постигне съгласие между гърците, преди да се научим да извличаме полза от едни и същи и да се излагаме на опасност срещу едни и същи врагове.
174. Ако ние постигнем това и отстраним недостига от жизнени блага, който ни принуждава да забравяме приятелство и роднински връзки и може да доведе до вражда, а освен това подтиква и увлича всички хора към война и метежи, между нас несъмнено ще се въдвори единодушие и ние ще бъдем действително благоразположени един към друг. Ето защо за постигането на тази цел необходимо е да положим всички възможни наши усилия, за да можем да пренесем на онзи континент [Азия] войната, която се води тук. Да имаме при това наум, че от междуособната война ние можем да извлечем само тази полза, ако решим да приложим придобития от нас опит срещу варварите.
1Хармости се наричали обикновено ония спартански военачалници, които били назначавани за управители на подчинените градове.
