Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Възникването на прочутия Ксенофонтов „Анабазис", както и на неговата „Киропедия", се дължи на пребиваването в Персия на талантливия, но безпринципен автор като командир на гръцки наемнически отряди на служба при Кир Млади, по-малкият син на цар Дарий1. След смъртта на Дарий на персийския престол стъпил по-старият му син Артаксеркс II, но между него и брат му Кир се започнала династическа борба, в която била замесена ръководещата върхушка на Иран начело с царицата-майка Парисатида, която взела страната на по-младия си син Кир. Кир разчитал твърде много на своите гръцки наемници на брой между 10 000 — 13 000 души. През пролетта на 401 г. пр. н. е. той потеглил от град Сарди начело на 100 000 азиатски и 13 000 гръцки войници, като давал вид, че има намерение да преследва разбойници в областта на Пизидия. Артаксеркс бил обаче предупреден за истинските намерения на брата си и се бил приготвил да му се противопостави с военна сила. Двете войски се срещнали на полето при град Кунакса, на около 500 стадия от Вавилон. В разигралата се тук ожесточена битка войските на Кир били разбити и самият Кир паднал убит. Гръцките наемници, които се сражавали храбро, били принудени да се завърнат обратно в Мала Азия и Гърция, като прекосили планините на Армения. Премеждията именно на този отряд гръцки наемници „по обратния път" са описани твърде живо и картинно в „Анабазис" на Ксенофонт. Самият Ксенофонт бил първоначално подчинен на хармоста Клеарх, който бил спартански наместник на град Византион. Заради своето неподчинение обаче той бил осъден в Спарта задочно на смърт. Впоследствие голяма част от този отряд под командата на Ксенофонт постъпила временно на служба у Севт, претендента за одриския престол в Тракия.
Ксенофонт, Анабазис, VII, 1,5
3. [След всичко случило се] тракиецът Севт изпратил Медосад2 и замолил чрез него Ксенофонт да употреби цялото си влияние, за да може войската да се прехвърли [през Босфора]3 като му обещал, че ако той в случая прояви усърдие, не ще има основания да съжалява за това. А Ксенофонт отговорил на това по следния начин: „Действително войската ще се прехвърли сигурно през Босфора, но Севт не дължи нищо нито на мене, нито на когото и да било другиго. След като войската бъде в Европа, аз ще се отделя от нея. Тогава Севт, ако намери за удобно, нека се обърне към ония военачалници, които ще останат с войската...
Освен Ксенофонт имало и други военачалници, желаещи да предводителстват гръцките наемници, които били склонни да се главят на служба при тракиеца Севт. Такъв един наемнически командир бил тиванецът Койратад. Ето как го характеризира Ксенофонт.
Ксенофонт, Анабазис, VII, 1, 33
33. Войниците били още седнали [в събранието], когато тиванецът Койратад отишъл при тях. Той не бил наказан на изгнание от Гърция, но желанието му да командва войски го карало да скита и да предлага своите услуги на пълководец по градовете и из различните племена, които евентуално имали нужда от военачалник. И тъй, той се отправил към войниците и им заявил, че е готов да ги поведе към оная част на Тракия, която се нарича Делта4, където те щели да намерят големи богатства, и че той щял да ги снабди с изобилно продоволствие веднага щом пристигнат там.
Вследствие на тия свои щедри обещания Койратад успял да склони голяма част от войската да го избере за свой командир за експедицията срещу Тракия. Скоро обаче наемниците се уверили, че Койратад не заслужава доверие, и го изоставили. Настъпил часът на Ксенофонт да се прояви, макар че имало и други желаещи от наемническите командири да поведат войската към Тракия.
Ксенофонт, Анабазис, VII, 2, I сл.
2 (1) Неон от Азина5, Фриниск от Филезий и Ксантикъл. и тримата от Ахея, както и Тимазий от Дардан6 останали при войската. Те я разположили на лагер в тракийските села в околността на Византион. (2) Стратезите не били съгласни обаче с това и се скарали помежду си. Клеанор7 и Фриниск искали да отведат войската при Севт, който бе успял да ги спечели за себе си и беше подарил на единия от тях кон, а на другия жена... (10) А пък Севт от своя страна, като узнал за завръщането на Ксенофонт, изпратил при него по море Медосад и го замолил да заведе войската при него, като му обещал неща, които той смятал, че са в състояние да го склонят. Ксенофонт обаче отговорил, че това, което се искало от него, е невъзможно, а Медосад, като чул това, си отишъл... (17) ... След това той [Ксенофонт] потеглил през нощта към лагера на Севт, който отстоял на около 60 стадия оттук.
Думите, с които Ксенофонт се обърнал към Севт при първата си среща с него, са:
(24) ... „Севте, ти изпрати при мене в Халкедон най-напред този Медосад, който ме замоли да се съглася да се прехвърля с войската си в Европа. Ти ми обеща, както той ме уверяваше, че ако сторя това, ще ме отрупаш със своите благодеяния." (25) След това, обръщайки се към Медосад, той го запитал дали това твърдение отговаря на истината, на което последният отговори утвърдително. „Същият този Медосад дойде отново при мене, когато аз бях отишъл отново в лагера при войската в Парион8, и ме уверяваше, че ако аз ти дойда на помощ с войската, ти ще се отнесеш към мене като към приятел и брат и че освен това ще ми дадеш крайморските градове, които са под твоя власт." (26) След това Ксенофонт запитал отново Медосад дали той му обещал такива неща, а последният дал и в тоя случай утвърдителен отговор.
Думи на Ксенофонт към Севт.
35. „Ако постъпим на служба при тебе, каква заплата ще плащаш на войниците, лохазите и стратезите? Кажи ми това, за да мога да го съобщя на войската в лагера." (36) Севт обещал на всеки войник по един кизикен9, на всеки лохаг същата сума в двоен размер, а на всеки стратег същата сума в четворен размер. Освен това той предложил на гърците земя колкото желаят и добитък и един укрепен пункт на морския бряг. (37) „Но — казал Ксенофонт — в случай че не можеш да свършиш тая работа от страх пред лакедемонците, ти ще окажеш ли прием на своя територия на ония [от нас], които поискат да намерят убежище при тебе?" А Севт отговорил: (38) „Аз ще се отнасям към тях като към братя, ще ги тача и деля с тях всичко онова, което успея да придобия. А на тебе, Ксенофонте, ще дам сестра си за жена, а в случай че ти имаш сестра, ще я откупя според тракийския обичай, ще ти подаря град Бизанта10, за да живееш в него, а това е най-красивият град, който аз владея на морския бряг."
Думи, с които Севт се обръща към гръцките войници:
III, 10 ... Аз ви моля, храбри гръцки мъже, да се сражавате на моя страна, като обещавам да заплатя на всеки войник по един кизикен заплата на месец; лохазите и стратезите ще получат съответно онова възнаграждение, което им се полага. Независимо от това аз ще възнаградя по-специално ония, които заслужават това. Що се отнася пък до продоволствието, вие ще се снабдявате с него, както и досега от моята територия.11
1Става дума за Дарий II (Oxoc), извънбрачния син на Артаксеркс, който управлявал от 424 — 405 г. пр. н. е.
2Знатен тракиец, който бил едно от най-доверените лица на Севт.
3В този момент гръцките наемници били разположени на лагер в околностите на гр. Византнон.
4Оная част от днешна Югоизточна Тракия, която се простирала между Силмидес [дн. Мидия] и Византион (Цариград).
5Град в Лакония.
6Град в областта Троада (Западна Мала Азия).
7Стратег в наемническия отряд, който проявявал преданост към Ксенофонт; той бил родом от Орхомен в Аркадия.
8Град на азиатския бряг на Пропонтида (Мраморно море), който се намирал между Кизик н Лампсак.
9Златна монета, сечена от град Кизик (на южния бряг на Мраморно море), която била особено разпространена към края на V в. пр. н. е. и в причерноморските области.
10Град на европейския северозападен бряг на Мраморно море между Перинт и Ганос. Няколко години преди това той бил резиденция на Алкивиад.
11Севт обаче не могъл, пък и не пожелал да устои напълно на поетите задължения.
