Откъс от "Цилиндърът на Расам" (Надписите на Ашурбанипал). Десетстенната летописна призма е съставена ок. 636 г. пр. Хр. Открита е при разкопките на Нниевия от Ормузд Расам и е наречена на своя откривател.
Harper, R. F., Assyrian and Babylonian literature, New York, 1901; срв. и преводите на И. М. Дяконов (вж: ХИДМ. I. 1950) и В. А. Белявски (вж: ХИДВ. 1963).
Превод: Любомир Грозданов
Аз, Ашурбанипал, творение на Ашур и Белет,
велик престолонаследник от Дома на приемствеността,
чието име Ашур и Син, господарят на тиарата,
са нарекли на царството от далечни дни,
когото създадоха в утробата на майка му, за управлението на Асирия;
на когото Шамаш, Адад и Ищар, чрез своето неизменно решение,
постановиха да упражнява суверенитет.
Асархадон, цар на Асирия, мой баща-родител,
уважи словото на Ашур и Белет-Или, негови богове-закрилници,
когато повелиха да упражнявам върховната власт;
в месец Айру, в месеца на бог Еа, владетелят на човечеството,
на дванадесетия ден, благоприятен,
на празника на богиня Гула1,
в изпълнение на възвишената заповед,
която Ашур, Белет, Син, Шамаш, Адад,
Бел, Набу, Ищар Ниневийска,
Шаррат Кидмури2, Ищар Арбелска,
Нинурта, Нергал и Нуску изрекоха,
той събра хората на Асирия, малки и велики,
от Горното до Долното море.
За защита на моето престолонаследие, а след това
и на моето царуване над Асирия,
той ги накара да положат клетва пред великите богове
и така той укрепи връзките между тях и мен.
С ликуване и радост влязох в Дома на приемствеността,
великолепно място, център на царството,
където Сенахериб, бащата на баща ми, моят прародител,
прекара дните си като престолонаследник и като цар,
в който Асархадон, моят баща-родител, се роди,
израсна и управляваше Асирия,
властваше над всички страни,
своя род увеличи,
събра заедно близки и роднини,
и в тези покои аз, Ашурбанипал, усвоих мъдростта на Набу,
проникнах във всички тънкости на писарското изкуство,
изучих всички занаяти и всички необходими знания,
научих се да стрелям с лък,
да яздя коне и колесници, да държа юздите.
По заповед на великите богове, чиито имена назовах,
възхвалявайки тяхната слава –
които заповядаха да упражнявам върховната власт,
възложиха ми грижата за техните светилища,
нападнаха противниците ми от мое име, унищожиха враговете ми,
храбрият герой, любимец на Ашур и Ищар,
царствен потомък - това съм аз!
След като Ашур, Син, Шамаш, Адад, Бел, Набу,
Ищар Ниневийска, Шаррат Кидмури,
Ищар Арбелска, Нинурта, Нергал, Нуску
благосклонно ме поставиха на трона на моя баща-родител,
Адад изля дъждовете си, Еа отвори изворите си,
зърното се издигна до пет лакти височина,
класът беше дълъг до пет шести лакти,
реколтата беше богата - Нисаба процъфтяваше,
изобилният добив правеше полята пищни,
овощните градини даваха богати плодове,
добитъкът успешно раждаше малките си.
При моето царуване преливаше от плодородие,
в моите години имаше изобилие.
1Гула - богиня на лечението,
2Шаррат Кидмури - название на Ищар "Владичица", почитана в гр. Калху.
