Древният град Мари (съвр. Тел-Харири на Среден Ефрат) е известен със своите богати царски архиви, наброяващи близо 30 000 клинописни таблички. По-голямата част от документите хронологически се отнасят към времето на управлението на Шамши-Адад (1815-1782 г. пр. Хр.) и Ишме – Даган (1781 – 1742 г. пр. Хр.), когато Мари е в състава на огромната Асирийска империя на Шамши-Адад, както и от времето на последния владетел на Мари Зимрилим (1782-1759 г. пр. Хр.).
В публикуваните писма се съдържа ценна информация за процедурите по набирането на армията, нейната организационна структура и техническото оборудване (в писмото на Ишме-Даган до Ясмах-Адад се споменава, може би за първи път в историята, за използването на обсадни кули и тарани), за сурови наказания за самоволно присвояване на плячка и отклонение от военни походи.
Публикувано по: Хрестоматии по истории древнего Востока, Ч. I, М.,1980
Превод: Любомир Грозданов
Писмо на Шамши-Адад до Ясмах-Адад, управител на Мари
На Ясмах-Адад казвам: говори твоя баща Шамши-Адад, Ярим-Адад ми написа следното: „Номадите ханейци аз проверих и 2000 души, които трябва да потеглят на поход с Ясмах-Адад, съм събрал. Всички тези хора са записани в таблички” – така той ми писа. Към тези 2000 номади ханейци, които ще тръгнат с теб, ти прибави още 3000 души. Това писмо Лаум1 и служителите, твои придворни, в твое присъствие трябва да чуят и да му обърнат внимание.
Хората от твоя окръг в течение на много дни не са проверявани и денят на отчета е отлаган. Тъй като сега ти не можеш да изчислиш хората, направи това след завръщане от похода. Попълни загубите и виновните предай на смърт.
Хората, които ще тръгнат с теб на поход, да бъдат записани поименно в таблички. Трябва да се извърши добър подбор.
Хиляда души измежду ..........събери, хиляда човека от ханейците събери, шестстотин души всред жителите на градовете Ябрабу, Яриху, Ярруру и Амнану събери. От тук двеста, от там – триста, в зависимост от обстоятелствата, събери и ги обедини в отряди от по 500 души.
Писмо на Ишме-Даган до Ясмах-Адад
На Ясмах-Адад казвам: говори твоя брат Ишме –Даган. След като превзех градовете Таррум, Хатку и Шунхум, аз настъпих срещу град Хурара. Този град аз го обкръжих, поставих обсадни кули и тарани и на седмия ден го превзех.
Бъди щастлив!
Писмо на военачалника Самадахум до Ясмах-Адад
На моя господар казвам: говори твоя роб Самадахум. Когато превзехме селището Цибат, ни съобщиха за похода на моя господар срещу град Кабару и затова робите, заловени в селището Цибат, не изпратих на моя господар. Аз си рекох: „Когато моя господар се върне в страната си, дялът за моя господар аз ще изпратя.” Сега четирима роби, дял за моя господар, аз изпратих. И може би, моят господар ще си каже следното: „Моят роб голяма плячка си присвои”. На командирите на отрядите и на помощник-командирите заповядах: „Моят дял, част....ми предайте....” Три дни, четири дни аз чаках.....Командирите на отрядите, за да съберат по-голяма плячка в ръцете си, а на мен нищо да не дадат, на петия ден ми доведоха шестима роби, принадлежащи на воините – редуми. Заповядах им да ги върнат на предишните им собственици. Аз свиках командирите на отрядите, помощник-командирите, старши и низши офицери. Издадох следната заповед: „Моят дял, заедно с частта за моя господар, вие не ми предадохте. Табуто на боговете Даган и Итурмер, табуто на Шамши-Адад и Ясмах-Адад,2 нарушава този от великите амурру3, писарите на амурру, командирите на отряди, помощник-командирите, който присвоява плячката на войниците. Със своите уста и с устата на командирите на отряди аз произнесох клетва към царя и плячката, принадлежаща на войниците-редуми не бе присвоена. Не изминаха и десет дни от моята заповед и пристигна писмо от твоя баща с думите: ”Моето табу е нарушил този от моите роби, който си е присвоил плячката на войниците-редуми”4.
Този случай моят господар трябва да разследва.
Писмо на управителя на град Мари Бахдилим до Зимрилим
На моя господар казвам: говори Бахдилим, твой роб. В течение на пет дни след указания срок аз чаках ханейците, а хората не се събираха. Между другото, ханейците пристигнаха от степите и се намират в селищата. Един път, втори път аз писах до селищата – властите ги свикваха, но те не се събираха. Изминаха още три дни, а те все още не се събираха. Сега, ако моя господар пожелае, нека престъпниците в затвора да се екзекутират, да им се отсекат главите и да ги пренесат по цялото разстояние между селищата от Хутнум до Аплана. След като хората се стреснат от това и се изплашат, те бързо ще се съберат при мен за спешното дело, за което ме уведоми моят господар и веднага ще се отправят в поход.
1Военачалник в двора на управителя на Мари
2Табу – привилегия, установена за боговете Даган и Итурмер, а също и за владетелите Шамши-Адад и Ясмах-Адад
3Амурру – първоначално племенна аристокрация; след оформяне на държавата – висши административни чинове
4Виновните в нарушение на „табу“ били наказвани със смърт.
