Публикува се по: Игор Михайлович Дяконов, Ассиро-вавилонские источники по истории Урарту, I-III - Вестник древней истории, № 2, 1951 г.
Превод от руски: Любомир Грозданов
Между 720 и 714 г. пр. Хр. HABL, № 1079.
Ето посланието от [Ашур] Исуи: [Шулма] Бел, заместник-държавен вестител1, дойде при мен и ми каза: „Урзана2 ми написа следното: урартът3, който (?) [....... ...], веднага щом пристигна, [........]; войските му бяха бити. Губернаторът на града Уаси4 е бил убит. Заселниците (?)5 ................6 ние все още не сме разследвали ……._....... когато ги разследваме, [тогава] ще ти пиша за получените сведения [...] кавалерия [........] и Шар]рулудари7, беглец-урарт ще дойде [........] градът, принадлежащ на държавния вестител [.....] границата на Хубушкиа8 [..........], която те завладяха(?) [..........] крепости .....
1Държавният вестител (nâgir êkalli, nâgir mâti) е длъжностно лице, отговарящо за повинностите в Асирия. Към този пост е прикрепена провинция, разположена на р. Голям Заб, под района на гр. Мусасир.
2Княз на гр. Мусасир, зависим от Урарту, отчасти и на Асирия.
3Има се предвид царят на Урарту Руса I (735 — 714 г. пр. Хр.).
4Вж. Г. А. Меликишвили, Урартоведческие заметки, ВДИ, 1951, № 3.
5Ḳu-di-i-ni. Терминът е съмнителен, може да означава и ḳadinnī — род зависимо население.
6uš (?)-bal (?)-ik-tú – текстът не е много ясен, предполага се, че става дума за въстанали преселници.
7Името е асирийско.
8Хубушкиа или Наири – малко царство в долината на р. Бохтан, на юг от Арменските планини.
