Превод: Любомир Грозданов
LARSA. 2. IV. 29 Г. RIM-SIN1
Някой си Idinjatum откраднал роб – шубариец2, но бил заловен и арестуван от пастиря Абум-Раби в една кръчма. В тази кръчма Idinjatum удушил роба. Съдиите назначават процес и призовават на него да се явят пастиря Абум-Раби и ханджията, които клетвено потвърждават, че Idinjatum е удушил роба.
Девет свидетели, включително двама съдии. Печат на един от съдиите.
1) | aš-šum Iri-ba-am-ì-lí š[u]-b[a-ri- | Относно Рибам-или, ш[у]- |
i]m | б[арее]цът, | |
ša Ii-din-ḭa-tum ú-sí-pu-šu-ma | когото Idinjatum отвел и после | |
iš-ri-ḳu-šu | откраднал. | |
Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm | Абум-раби, пастиря, | |
5) | i-na ḳá-ti-šu iṣ-ba-at | в ръцете си го сграбчил. |
a-ša-ar a-bu-um-ra-bi rê’ûm | Там, където Abum-rabi, пастир, | |
Iri-ba-am-ì-lí šu-ba-ri-a-am | Rîbam-ili, шубареецът, | |
ù i-din-ḭa-tum mu-sí-pi-šu | и Idinjatum, който го отвел, | |
i-na bît a-ḫu-um awêlsâbîm | в дома на Aḫum, ханджията, | |
10) | i-pa-du | арестувал, |
Ii-din-ḭa-tum | Idinjatum | |
Iri-ba-am-ì-lí šu-ba-ri-a-am iḫ-ta-na-aḳ | Rîbam-ili, шубареецът, удушил. | |
i-na bâb dnin-mar-ki | Пред портата на богинята Ninmarki | |
daḭânûe-ne di-na-am | съдиите назначиха | |
15) | ù-ša-ḫi-zu-ma | процес3 и след това |
Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm | Abum-rabi, пастиря, | |
ù a-ḫu-um awêlsâbiâm | и Aḫum, ханджията, | |
a-na mamîtim i-di-nu-ú-ma | положиха клетва. | |
Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm | Abum-rabi, пастиря, | |
20) | ù a-ḫu-um awêlsâbûm | и Aḫum, ханджията, |
i-na bâb dnin-mar(!)-ki | пред портата на богинята Ninmarki | |
it-mu-ú-ma | се заклеха и | |
Ii-din-ḭa-tum | Idinjatum, | |
i-na wardim ḫa-na-ḳí-im ub-ti-ru | че е удушил роба (клетвено) подтвърдиха. | |
25) | maḫar ta-ri-bu-um daḭânim | Пред Tarîbum, съдия, |
maḫar nu-úr-damurrim daḭânim | пред Nûr-Amurrim, съдия, | |
maḫar dsin-i-ḳí-ša-am pašîšim | пред Sin-iḳîšam, свещеник за миропомазване, | |
maḫar ip-ḳú-ša gallâbim | пред Ipḳuša, бръснар, | |
maḫar ta-ri-bu-um | пред Tarîbum, | |
30) | maḫar dšamaš-na-ṣir | пред Šamaš-nâṣir, |
maḫar la-a-lum | пред Lâlum, | |
maḫar ḫa-ṣí-rum | пред Ḫaṣirum, | |
maḫar ḫu-na-ba-tum | пред Ḫunabatum. | |
waraḫ dûmuzi ûm 2kam | Месец dumûzu, ден втори4. | |
35) | mu du(g)4-ga Ian den-lil den-ki- | Година: по повелята на Ану, Енлил |
g[a-ta] | и Енки | |
du-un-nu-um in-dib-ba | (градът) Dunnum той взе. |
1 | nu-úr-damurrim | Nûr-Amurrim, |
2 | mâr dsin-li-di-iš | син на Sin-lîdiš, |
3 | warad damurrim | служител Amurru |
Пояснения (А. П. Рифтин)
Старовавилонските правни документи, публикувани и достъпни за мен, не предоставят почти никакви сведения за наказателното право, познато ни от Кодекса на Хамурапи, и ни лишават от възможността да го проследяваме и да да съдим за него въз основа на живата правна практика от същата епоха. Надеждата на Kohler, че документи за такива материали ще достигнат до нас,1 за съжаление, все още не е реализирана и може би Schorr е прав в твърдението си, че ние никога няма да ги узнаем.2 Трябва да се добави, че писмата от това време също не допринасят почти нищо в областта, която ни интересува.3
От масата публикувани правни документи от тази епоха мога да посоча само два, които се занимават пряко с кражбата. Позовавам се на Thureau-Dangin, LC, № 164 (HG 1196, Schorr, VAB V № 309) и Jean, Contrats de Larsa II, № 245. В първия се съобщава за 5 изчезнали бика, които след това били открити у няколко лица. Полицейските власти дават предписание да изпратят укривателите във Вавилон. Тук изглежда, че се проврежда процес и укривателите трябва да компенсират биковете.4
Другият документ - Jean, CL No 245 - е интересен с това, че се занимава с кражба на одежда от статуя на богинята Ninmarki; той може да бъде причислен към група документи, известни като duppi bûrti;5 този документ гласи следното. Пред помазващите свещеници (pašišûmeš), префекта (rabiânum) и старейшините на града (šibût âlim) четирима души се кълнат, че някой си Идин-Ищар е откраднал мантията на богинята Нинмарки.6 Документът завършва с думите: „На срещата на свещениците - pašišû, префекта и старейшините [на града] Идин-Ищар, син на Етел-пи-Син, за кражба на робата... и лентата за глава от тялото на Нинмарки беше (клетвено) потвърдено“7. Текстът не казва нищо за по-нататъшната съдба на Идин-Ищар.8
Нашият документ е третият, съобщаващ за кражба, и единственият, от достъпните, който се занимава с кражба и убийство на роб. Това е протокол от процеса, от който следва, че Idinjatum е похитил (ако моят превод е правилен) и е откраднал роб-субареец, но е бил заловен и арестуван от някой си пастир Абум-раби в кръчма, в която е извършил убийство на роба. Кръчмарят Ахум е бил очевидец на последното престъпление на похитителя.
Съдиите разрешават процес и призовават овчаря Абум-раби и кръчмаря Ахум, които се кълнат, че Идинятум е извършил убийство над отвлечения роб. И така, Идинятум извършил двойно престъпление: 1) откраднал роб и 2) го убил. Що се отнася до Абум-раби, той не е посочен в документа като собственик на роба. Очевидно той е надзирател9 или просто външен човек.
Точно както Jean, CL, No. 245, нашият документ не съдържа никакви допълнителни указания за по-нататъшната съдба на Idinjatum.