По превода на И. М. Дяконов, в: Хрестоматия по истории древнего мира, под редакцией академика В. В. Струве, М., 1950, стр. 205-207
През I-во хилядолетие пр. Хр. най-големите градове на Вавилония - Вавилон, Сипар и Нипур – се сдобили с редица права и привилегии (освобождаване от държавна служба и строителни дейности, забрана за екзекуция на гражданите без съдебен процес и др.). Асирийските царе, борещи се за влияние над Вавилония с халдейците и еламитите, са принудени да се съобразят с тези привилегии и да ги потвърдят. По време на междуособицата между асирийския цар Ашурбанипал и неговия брат, вавилонския цар Шамаш Шумукин, положението на вавилонските градове е особено благоприятно, като и двете воюващи страни се стремят да ги спечелят на своя страна чрез всякакви отстъпки.
Така през VIII-VII век властта на вавилонския цар далеч не е била толкова авторитарна, колкото по времето на Хамурапи.
Написано около 700 г. и очевидно адресирано до Сенахериб, царя на Асирия.
Глинена плоча от библиотеката на Ашурбанипал, цар на Асирия, средата на VII век. пр. Хр.
[I. Ако] царят не спазва закона, народът му ще възнегодува, страната му ще запустее.
[II. Ако] не зачита правото на страната си – Еа1, царят на съдбите, ще промени съдбата му и ще му отреди друга;
[ако] не почита своя мъдрец, дните му ще бъдат кратки;
[ако] той не почита везира2, страната му ще се надигне срещу него;
[ако] той почита злодея, разумът (или: съветът) на страната ще се помрачи (буквално: ще се измени);
[ако] той почита каузата на Еа, великите богове, според мъдростта (буквално: съвещание) и познанието за справедливостта, ще му определят [съдбата].
[III. Ако] потисне сипарците и реши съдебно дело в полза на някой друг, Шамаш3, съдията на небето и земята, ще установи правата на някой друг в неговата страна и няма да има мъдър човек или съдии за процеса.
[IV. Ако] жителите на Нипур се обърнат към него по съдебен процес и той ги потиска заради подкупи, Енлил4, владетелят на страните, ще повдигне чужд враг срещу него и ще позволи неговите войници да бъдат унищожени; владетелят и неговите приближени5 ще бъдат гонени по улиците с презрение.
[V. Ако] той вземе среброто на вавилонците и го постави в съкровищницата, [ако] изслуша съдебното дело на вавилонците, [но реши] да се обърне с пристрастие – Мардук6, господарят на небето и земята, ще постави враговете му над него, неговото имущество [и] богатство ще даде на врага му.
[VI. Ако той заповяда] да се припише вина върху нипурец, сипарец [или] вавилонец, [така че] те да бъдат отведени в затвора, там, където е приписана вината, градът ще бъде хвърлен в бездната [и където] са били въведени в затвора, ще влезе чужд враг.
[VII. Ако] Сипар, Нипур и Вавилон изцяло той повдигне (?)7, на тези хора [заповяда] да се наложат „строителна кошница“8 [или ако] „военна повинност“ [и] „викът на глашатая“9 бъдат наложени за тях - Мардук, най-мъдрият от боговете, мъдрият принц, ще даде страната му на неговия враг, а хората от неговата страна ще носят „строителна повинност“ за неприятеля; Ану, Енлил и Еа,10 великите богове, които живеят на небето и земята, в своя съвет ще възложат привилегии на тези хора (?).
[VIII. Ако той нареди] фуражът на сипарците, нипурците и [или] вавилонците да бъде даден на бойни коне, конете, които са погълнали техния фураж, ще бъдат отвлечени като част от вражеския „налог [на добитък].“
[IX. Ако] тези хора бъдат взети в армията на страната... царят ще бъде взет- могъщият Ирра11, [вървящ пред] неговата армия, армията му ще порази и ще тръгне с неговия враг, впряговете на неговите волове ще бъдат развързани, нивите [и градините (?) му] ще бъдат променени, защото ръцете на този, който е работил (??) ... […..] ще бъдат опустошени.
[Х. Ако] „налогът от дребен добитък“ [… …] бъде събран – Адад12, напоителят на небето и земята, ще порази неговите степни животни с глад и ще оскверни жертвите на Шамаш (?).
[XI. Ако] везирът и [или] доверено лице, приближен на царя, вършат делата си лошо, приемат (?) подкупи - по заповед на Еа, господарят на океана, везирът и [или] довереният човек ще умрат от оръжие, мястото им ще се обърне (буквално: излее) в пустинята, делата им (?) ще бъдат отнесени от вятъра, деянията им ще бъдат обхванати от буря, договорите им ще бъдат прекратени, техните стели ще бъдат променени, те ще бъде изведени на пътя, [оковани] във вериги; Набу13, писарят на Есагил, мрежата от всички небеса и земя, управляващ всичко, просвещаващ управлението, ще разруши основите на страна му и ще въздигне (?) друга.
[XII] Независимо дали пастир, храмов настоятел14, царски довереник, който в Сипар, Нипур или Вавилон, ще бъде на [длъжност] настоятел на храма, [ако той] възложи на тях „строителна кошница на храмовете на великите богове“ - великите богове ще се разгневят, ще се оттеглят от жилищата си и няма да влязат в светилищата си. „[Ако] царят не спазва закона.“
Дворец на Ашурбанипал, цар на света, цар на Асирия, на който бог Набу и богиня Тазмита15 дадоха уши да чуе, и отвориха очите да види премъдростта на писарското изкуство, което не постигна нито един от царете преди мен. Премъдростта на Набу изписах на таблички, прономеровах ги, приведох ги в порядък и ги поместих в своя дворец за поучение на моите поданици.
