Isokr., Or. 5: Из „Филип" на Исократ (346 г. пр. Хр.)
Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.
(15). На теб самия съдбата е дала неограничена възможност и да изпращаш посланици до когото поискаш и да приемаш от когото ще ти е угодно, и да говориш това, което ти се струва полезно. При това ти придоби такова богатство и могъщество, както никой от елините — това, което може единствено и да убеждава, и да принуждава. Мисля, че това ще потрябва и за делото, за което ще стане дума.
(16). Работата е в това, че аз възнамерявам да те посъветвам да доведеш елините до съгласие и да оглавиш поход срещу варварите. Убеждението подхожда на елините, а принуждението е полезно за варварите.
(30). А сега ще премина към същината на речта. Искам да кажа, че е необходимо, без да се забравят и личните интереси, да се направи опит да се помирят помежду им държавите на аргосци, лакедемонци, тиванци и нашата. Ако ти съумееш да ги обединиш в съюз, то без усилие ще постигнеш съгласието и на другите държави.
(31). Защото всички те се намират в зависимост от споменатите и при грозяща ги опасност се обръщат към една от тях за помощ и я получават от там. Ето защо, ако ти склониш към благоразумие само четири държави, то и останалите ще избавиш от много беди.
(39). Може би някой ще се реши да се обяви срещу думите ми, твърдейки, че се опитвам да те склоня да се заемеш с невъзможното. Според тях нито аргосците ще станат някога приятели на лакедемонците, нито лакедемонците — на тиванците, и изобщо тези, които са навикнали на постоянно превъзходство, никога не ще се съгласят на равен дял с другите. (40). Аз от своя страна мисля, че когато първенството сред елините принадлежеше на нашата държава, а след това на държавата на лакедемонците, едва ли можеше да бъде постигнато каквото и да е, тъй като всяка от тях лесно можеше да попречи на действията на другата. Предполагам, че при сегашните обстоятелства това не е така. Знам, че нещастията поставиха и едните и другите в еднакво положение, поради което считам, че те предпочитат изгоди, получени от съгласието, пред преимуществата, придобити от предишните им действия. (1). После, аз мисля, че едва ли никой друг умее да помири тези държави, а за теб подобни дела не представляват никаква трудност, защото виждам как ти осъществи много от това, което на други им се струваше безнадеждно и невероятно — и никак няма да е учудващо, ако и това смогнеш да свършиш само ти. Великите и изтъкнати хора не трябва да се заемат с дела, които може да свърши обикновен човек, а с такива с които няма да се наеме никой друг освен тези, които имат същите дарования и могъщество като неговите.
(53) Що се касае до положението на тиванците, то и това, разбира се ти е известно. Като удържаха блестяща победа в сражение и като си отвоюваха гръмка слава, благодарение на нея, те злоупотребиха с успеха си и се оказаха в не по-добро положение, отколкото победените и претърпелите неуспехи. Тъкмо бяха победили враговете_си когато, без да се съобразяват с всички, започнаха да безпокоят държавите в Пелопонес [походите на Епамидонд през 369, 368, 366, 362 г.], дръзнаха да заробят Тесалия [походите на Пелопид и Епамиионд през 368, 367, 364 г. срещу Александър от Фера], започнаха да заплашват своите съседи, мегарците, отнеха част от земята на нашата държава [Оропос], опустошиха Евбея, изпратиха триери във Византион с намерението да завземат властта и по суша и по море.
(54). Накрая те тръгнаха на война срещу фокидците [356–346 г.], за да овладеят бързо градовете им, да завладеят цялата околна територия и да надминат по богатство делфийските съкровища. От това нищо не излезе и вместо да превземат градовете на фокидци, те загубиха своите, а като нахлуха в територията на противниците си, те причиниха по-малко вреда, отколкото сами претърпяха, когато се връщаха в родината си.
(55). Всъщност във Фокида те убиха няколко наемници, които по-добре беше да умрат, отколкото да живеят, а на обратния път загубиха най-славните от хората си, готови да умрат непоколебимо за родината си.
(69). Може ли да има по-голямо щастие от това при теб да идват посланици от велики държави, ползващи се с най-голяма почит, и ти ще се съвещаваш с тях за общото спасение, за което, както ще стане ясно, никой друг не е проявил такава грижа.
(70). Да видиш как цяла Елада се надига от твоя призив и никой не остава равнодушен към решенията ти — едни се стараят да разучават в какво е същността, други пожелават успех в стремленията ти, трети се страхуват да не ти се случи нещо, преди да доведеш докрай делото си.
(120). Ако Язон само на думи могъл да се възвеличае [тиранин на Фера през 70-те години на IV в.], каква ще бъде твоята слава, ако осъществиш всичко на дело и най-вече се опиташ напълно да съкрушиш това царство или, в крайна сметка да завладееш колкото се може повече земи и заемеш Азия, както се казва, от Киликия до Синопе. Освен това да основеш градове на тази територия и да заселиш там тези, които се скитат сега поради бедност и нанасят вреди на всеки срещнат.
(121). И ако ние не установим тяхната численост (а това можем да направим, като им предоставим средства за живот), то те незабелязано за вас ще станат толкова много, че те няма да бъдат по-малко опасни за елините, отколкото за варварите.
(144). Обърни внимание и на това — спомни си по нещо и за древните — че богатството на Тантал, властта на Пелопс, могъществото на Евристей никой не би се наел да възхвалява, нито изобретателният оратор, нито поетът, но всички са готови да възхваляват участниците в похода срещу Троя и тези, които се сравнявали с тях, вярно, едва след великия Херакъл и доблестния Тезей.
(145). А впрочем ние знаем, че най-известните и най-доблестните от тях са управлявали градчета и островчета и все пак са оставили след себе си божествена гръмка слава, защото всички хора обичат не тези, които придобиват могъщество за самите себе си, а тези, които стават причина за най-големи блага за всички елини.
(154). И така, остава да направя извод от всичко, казано по-горе, за да можеш да се запознаеш в най-сбит вид с моите съвети. Аз твърдя, че ти трябва да си благодетелят на елините, царят на македоните и повелителят на възможно повече варвари. Ако ти направиш това, всички ще са ти благодарни: елините за услугата, македоните — ако ги управляваш като цар, а не като тиранин, другите народи — ако се избавят, благодарение на теб, от варварската деспотия и се окажат под покровителството на Елада.