Aisch., Or. 3: Из речта на Есхин срещу Ктезифон
Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.
(26). Аз не говоря това, за да ги обвинявам и порицавам, а желая да ви покажа, че законодателят не позволява да се награждава със златен венец подотчетно лице, докато то не предостави сметките и отчета си, дори да е била най-нищожна. Ктезифон обаче не се побоя да внесе предложение за награждаването с венец на Демостен, който заемаше в Атина едновременно всички длъжности.
(27). Аз ще ви предоставя Демостен по свидетелски показания за това, че по времето, когато Ктезифон внесе своето предложение, той заемаше длъжността строител на стените, разпореждаше се с обществените средства, налагайки както и други длъжностни лица, глоби, а също и председателстваше в съда...
(32). Аз ще ви докажа, че и обявяването на наградата в своя декрет [псефизма] той [Ктезифон] предлага да се направи противозаконно. Та законът ясно предписва — ако някой се награждава с венец от Съвета на 500-те, обявлението се прави в Булевтериона, ако наградата се дава от народа — в народното събрание. „На друго място — никъде"...
(34). ...Ктезифон пък предлага обявлението на наградата в театъра... по време на представлението на новите трагедии...
(54). Относно престъпленията на Демостен към държавата ще се постарая да кажа нещо по-определено. Защото аз узнах, че Демостен се кани когато му бъде предоставена думата, да ви изброи, че има вече четири периода в нашата държава, когато той се е занимавал с държавни дела. Както чух, първият от тези периоди той счита времето, когато воювахме с Филип за Амфиполис. Той го ограничава със сключването на мира и военния съюз, приети по предложение на Филократ... а, както ще покажа, и при съдействието на Демостен.
(55). Вторият период, казва той, било времето, когато живеехме в мир, разбира се до деня, когато същият този оратор, нарушавайки сключения с нашата държава мир, внесе предложение за война. Третият период — времето, когато воювахме чак до битката при Херонея: четвъртият период — днешното време. ...
(57). Ще отговоря, че те обвинявам за всичките четири периода, на които ти раздели дейността си... твърдо се надявам да покажа на съдиите, че виновници за спасението на нашата държава са били боговете и тези, които хуманно и благо са се разпореждали със съдбата на града ни, а виновник за всички наши нещастия беше Демостен...
(83). ... И накрая, награждавайки с венци посланичеството на Аристодем, ходил в Тесалия и Магнезия, въпреки условията на мирния договор, той наруши мира и ни подготви война и нещастия...
(152). Тук е уместно да припомня за онези доблестни мъже, които Демостен, въпреки неблагоприятните жертви и знаменията, отправи на същинска гибел, а след това имаше наглостта да дезертира, напускайки мястото си в строя и да прославя на гроба на загиналите тяхната доблест. Ο ти — от всички хора най-неспособен за големи и честни дела. Но удивително способен към дръзки речи! Нима ти сега ще се опиташ, гледайки тези хора в лицето, да твърдиш, че за бедствията на нашия град е нужно да те наградят с венец? А ако той говори такива неща, нима вие ще търпите, нима нашата памет умря заедно с падналите във войната?...
(156). Не! В името на Зевс и всички богове ви моля, граждани атиняни, не поставяйте в орхестрата на Дионис трофей в чест на вашето собствено поражение. Не увличайте атинския народ в безумие в присъствието на елини. Не напомняйте на нещастните тиванци за техните неизлечими и непоправими беди, на които вие предоставихте убежище в града ни, когато се оказаха изгнаници по вина на този човек. Та нали техните светилища, деца и бащини гробове загубиха продажността на Демостен и царското злато...
(160). Когато умря Филип, а Александър дойде на власт, Демостен отново започна да ви мотае главите — той издигна светилище в чест на Павзаний... На Александър той даде прозвището Маргит [Ахил] и се осмеляваше да говори, че той никога няма да се помръдне от Македония, а щял да се задоволява да се разхожда из Пела и да наднича във вътрешностите на жертвените животни.
