Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев
Документът се печата по П.Р. Славейков, Габровското училище и неговите първи попечители, Цариград, 1866,стр. 8-11; вж. също В. Априлов, Събрани съчинения под редакцията на проф. М. Арнаудов, София,1940, стр. 361 - 363.
Прежде време бяхме писали в Букурещ на съотечествениците наши господа братия Мустакови и хаджи Бакалоглу и Ниделкович заради намерението си, що имахме тука, за да составим в отечеството се училище или школио, и им преставихме нашето мнение тако и стечение, тоест помощта, що ся обещаваме на школиото. И като получихме отговорат им, научихме с голяма радост, какво и те имали това намерение, тая грижа и тая мисъл за тая работа. И така са познахме между си с писма заради това богоугодно дело, за което и с последню тяхно писмо научихме с голямо благодарение, какво и вий сте показали голяма ревност и прилежание за това общо школио на отечеството ни и какво сти свършили зданието, япинта на школиото. Co веем това ревнително начало, то казва какво щете и занапред да имате истата ревност и прилежание за школиото и учението, че като мине мало время и земат малко просвящение дечата на отечеството от науката, тогава щат да разумеят какво само учението ест, що може да стори человека добронравен, добър гражданин и домакин добр, и тогава непрестанно щат да молят бога за вашето блаженство. Но за да са не бави работата на школиото, потребно ест най-напред да призовете жителите общо и единомислено, да избирете трима епитропи на школата, които да поемат управлението, тоест разходът, собирането на парите и плащането и ощи щото е нужно, да даржат добр счет за колкото земат. Сас такъв начин, като отсяка година в едно време да придават счетат на отчетниците и на онези, що са спомоществователи, за да видят колко пари са влезли и колко са са похарчили, и ощи ако го разсудите за добро, можете и на черкувите да определите по един дискос за школиото и каквото йощи друго полезно можете да сторите. Приходите, тоест гелият от водениците на покойния Теодосия Йофчев надеем са да сте наредили да са сабират за сколиото, тако и от лавки му букурещки, що са епитропи братята господин Мустаковите и събират доходът, требова епитропите да имат грижата да са прибират; каквото и онзи, що е дал за в Габрово свети митрополит един запис да плаща селото доходат сяка година на сколиото, надеем са и те да са здрави и да са плащат без прекословение. А които от нас посвещени секи по две хилиади гроша цариградски на годината и тях непременно имаме да изпратим, дето е нужно, кога прикажат епитропите школски согласно с братя Мустакови и хаджи Бакалови и Ниделкович от Букурещ и щем да ги платим. Това наши принесение, секи по две хилиади гроша на годината, ест завсегда доде сме живи и ако ще Бог, по марта можем да ги умножим; или може още по-скоро, кога би да видим, какво сколиото са утвърждава, учението почнава да цафти, уениците прокопсуват и родителите прилежават и показват ревност за учението на чедата си. Понеже сколиото требова да има кондика за разни помощи, затова направихме една книга, запечатана с нашите печати и в нея записахме своеручно секи по двете хиляди гроша, що обещаваме сяка година, и днес я провеждаме в Букурещ на г. братя Мустакови да прикарат и господство им като епитропи на покойния Теодосия Йофчев посвещените му за школиото други спомощества и после да го пратят в Тарново на свети митрополита да запише десетах хиляди гроша, що има в селото заим за полза на школиото, и тогава да го прати в Габрово на сколските питропи да преминат и габровските спомоществования, та и да го имат там да записват всегда годишните доходи, колкото са случат. Молим общо братята ни да изберат за епитропи частни хора, колкото возможно прокопсани; най-паче чуваме да се намерва там един йеромонах нашенец прокопсан, който ест нужен да се намеря миждо епитропите, за да ги ползува със советат си и да ги наставя, когото молим да би изволил да поеме тая служба. А за учението ние мислим да почне школиото славянски, болгарски язик по начинат на Ланкастер, което е нов лесен начин на началото на учението, алилодидактики незиваемий, по него яко скоро учат дечата: и на тоя език да учат граматика, священ, история, аритметика и писмо: и като видим какво отива и доходат на сколиото че артисва, тогази прибавяме и по-високо учение. Но за даскал, дето да почене новия начин на учението Ланкастерово, сега не щем да намерим готов, ами мислим от онези даскали, що са намерят сега там или около там, да призоват епитропите едного, който е ближен и прокопсан, и да го погодят да иди в Букурещ да научи там в школието влашко редат на алилодидактики, който може да се научи в един или два месеца, и после да ся варни да уреди сколиото на българският език: и ако би да няма состояние даскалът, може да му са дадат част пари напред за разходите му, за харчат му. Днес пращаме у Букурещ на господина Мустаков оглавление или пример от тоя нов начин на учението да го преведат на българския, доде да са намери даскал: пращам им ощи и други нужни книги, за да са преведат малко по малко, каквото ви ги бележим долу. Свети владика понеже има голяма ревност кам сколиото, требова епитропите школски да не липсуват сякога да му искат советат на работите си и тогава несумнено, като согласно синца имаме прилежание и грижите на тая работа, ще да са умножи богоугодното дело, каквото сме цяло известни и желаеме да би дало добар плод, тако и ни щеме да бадем всегда доброжелатели на школиото. В толицех же и остаем вашея честности завсегда готови и яко братя.
Покорни слуги
Николай Палаузов
Василий Априлов
Одеса, 16-го августа 1833