Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев
Печата се по: Васил Левски, Документално наследство.
Под редакцията на К. Възвъзова и Н. Генчев, С., 1973, с. 110-116.
Подбуда и цел
Подбуда - тиранството, безчеловещината и самата държявна система на турското правителство на Бълканският полуостров. Цел - с една обща револуция да се направи коренно преобразувание на сегашната държявна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турските кесаджии и еничери и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истината и правата Свобода и турският чиорбаджалък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности. Българи, турци, евреи, и пр. щът бъдът равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щът спадат под един общ закон, който по висшегласието от всичките народности ще се избере.
За извършиованието на таквази ревулуция нужни са:
1) уреждание, 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.
За да се приготват всички тези и да се извърши самата ревулуция, наредиха се хора, избрани по съгласието на голяма чяст на б. народ и съставиха Централен български револуционерен комитет.
Централният български револуционерен комитет
Пребиванието на Ц.Б.Р. комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да са знае - навсякъде и нийде.
Б.Ц.Р. комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиерин и още седем члена, между които е и един поп.
Председателят, писарат и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на Комететат в нужда щът са проминяват от същите и ще бъдат под надзора им.
Длъжността на председателят
1. Да отваря и затваря заседанията.
2. В нужно време да свиква извънредни събрания.
3. Да варди и държи ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.
4. Да въвежда в работа решенията на заседанията.
5. Да води надзор над подпредседателят, писарите и касиерат в изпълняванието на длъжностите им.
6. В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете стръни гласоподаванията са равни, може да даде йоще един.
Длъжността на подпредседателят
1. Ще помага на председателят в извършването на длъжностите му.
2. В време на отсъствието председателово ще го заменява в службата му.
Длъжността на касиера
1. Ще прийма пари от чястните Б.Р. комитети и от други места, насрещо които ще дава разписки под нумер, ще ги записва в касиерската книга, ще явява за тях и на комитета, за да са запишът и в главната комитетска книга.
2. Ще издава пари по решението на комитета, навсякъде и за сичко.
За събранията въобще
Сичките членове на Комитета са в събранията равноправни. Събранията ще стават редовно и в неделя два пъти, в нужда и по-често. Решенията в събранията ще стават по висшегласие, което председателят подир нужните разисквания обевява. Решенията ще носят Комитетския печат, без него не са припознати.
I. Устройство
За да може Комитетат по-лесно да нареди работите и приготви револуцията, състави в градищата с околните им села чясни Р.Б. комитети.
За да може по-добре да нагледва работите на чястните комитети и да извършлява наказанията на престъпниците на закона, нареди тайната полиция.
А за да можят да бъдът и съобщенията между нето и чястните комитети по-сигурни, нареди револуционерна тайна поща.
II. Пари
С пари ще са снабдява Ц.Б.Р.К. сам или чрез чястните Комитети по начин, когото той със съгласието на чястният К. за най-добре намери.
III. Хора
С хора, било войводи, пощари, полициени или пък за действующи на първи позив войници ще се снабдява Ц.Р.Б.К. или направо, или чрез другите чястни комитети по наредата, която той ще им даде.
IV. Оръжие и други бойни потреби
С оръжие ще се снабдява Ц.Р.Б.К. сам, като предводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.
Чястните български револуционарни Комитети
Сякой град с околнистете си села съставлява частен Б.Р.Ко., който са управлява тъй също, както и Централният.
Сякой частен Б.Р.Ко са допитва и отправя писмата си до Ц. комитет.
Сички писма и решения от чястният Б.Р. комитет до Централният ще са управят пак чрез едно тайно лице, което чястният комитет ще си назначи.
Както членовете на Цком.-не са никому известни, тъй също и членовете на чястния Ко са тайни.
Само по едно лице от чястните комитети е известно на Ц.Ко за в случяй, ако лицето, назначено от чястният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.
Длъжността на чясните Б. Р. комитети
Чясните Б. Р. комитети са длъжни да съобщават на Ц. комитет:
1. От колко села се състои околността им.
2. В кое село колко хора има и от каква са народност, и по колко от сяка народност.
3. Колко има български юнаци, способни да носят оръжие и колко са готови за първи позив.
4. Колко оръжие имат и какво е.
5. Дали имат в околността си способни хора за войводи и де са намират.
6. Колко може да са збере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други потреби за храна на животните.
7. Колко може да има волови, крави, коние, овци и др.
8. Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, които ще има са назначат от Ц. комитет.
Тайната полиция
Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет.
Никой от чяс(т)ните комитети няма да знай от кои лица тя (се) състои.
Броя(т) на членовете е неизвестен; Ц. комитет го определява според потребите.
Сякои от членовете на тайната полиция познава револуционарните работници в града, в кого(го) той (е) определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.
Длъжността на тайната полиция
1) Да нагледва тайно делата на революционерните работници в града си и да ги съобщава на Ц. комитет.
2) Да опитва и да се уверява в точността и верността на тайната поща.
3) Да шпионира турските шпиони и придирва стъпка в стъпка делата на турската тайна полиция и да съобщава направо на Ц. комитет.
4) Да е извършителна власт на Ц. комитет, т.е. да наказва престъпниците на закона според заповедта на Ц. комитет.
Смъртните наказания да се извършват тайно, но ако обстоятелствата не дозволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.
Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото ЦК е назначил и който е в същото време управител на другите членове на полицията в града.
Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.
Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.
Тайната поща
Тайната поща зависи и се управлява направо от Ц. ком.
Броя на членовете на Т. поща не е определен, ще ся увеличяват или умаляват според потребите.
Член на Тайната поща няма да познава повече от четирма или петима от своите другари.
Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще са съобщават от лице на лице с нужните лозинки - никак направо.
Как ще са приемат нови ревулуционарни работници
Сякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не кажи подир, че желал да работи, нь нямал случяй.
Ако някой, поканен от Ц. К. да земе учястие в работите ни, се откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва, и условията, под които би приел.
Който иска да земе учястие в работите ни, трябва да има препоръка от някого от познатите до някои револуционерний работник.
Когато се препоръчя на някого от работниците някои вънкашен чиовек, трябва по-напред да го изпита: кой е, от де иде, какво иска, какви му са мислите и др., па да яви за сичките тези на Ц. Ко, като прибави йоще и добр опис на физиономията му и въобще на сичките му свойства характеристични, а пък него да го задържи, доде приемне отговор от Комите(та).
Когато се яви на Комитета, че някои си (е) проводен от някое дружество или от някого за някакво си споразумение с Комитетат, то той трябва да яви на Тайната полиция да го изпипва, а пък в същото време да са увери сам, или писмено, или усно, от чиовекат, когото нарочно трябва да проводи до онез, които са го най-напред препоръчяли, или направо до оногоз, от когото казва, че е бил проводен.
Когато Комитетат се увери, че проводеният или препоръчяният чиовек е чист, влиза в него в споразумение посредством едного, когото той сам си е отредил.
За приемванието на войводите и техните длъжности
Войводите са приемат по гореизложения начин. Когато някои войвода се яви на Ц.К. и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи изпит от нужните военни науки пред комисията военна, на която Ц.Ко ще нареди и според знанието ще застъпи и прилично място - без изпит не е приет никой.
Длъжностите на войводите са: да пригледат позициите, да изберът и определът бранителните точки и да направят нужните фортофикаторни планови за окреплението им, да назначът операционните и комуникационните линии, да направат план за револуцията, да приготват нужния воен закон и най-подир да вдигнат народните байраци и да прогласят народната Свобода и Балканската република.
За секиго въобще
Сякои от членовете на ревулуционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам, и да държи в сърцето си това, що му е поверено.
Не трябва да казва, нито загатва за таквиз работи на любовница, на жена и пр. само на най-искреният си приятел може да позагатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на бойното поле, може да го приемне, като извести предварително чястният комитет, под когото зависи.
Ако някои от ревулуционарите падне в някоя нужда, сякой от другарите му (разумява са всички други ревулуционари) е длъжен на показаният му знак да му помогни.
Ако се появи някои непознат чиовек, та поиска в името на Ц.К. да буни народат или други подобни, макар той имал нужния знак (може би откраднат или със силата на оръжието изпитан).
В такъв случяй трябва да се яви на Ц. К. и да се преследва, па ако може и да се улови от Тайната полиция.
Ако се случи, че лозинката падни в неприятелски ръце, трябва по-скоро да се яви на Ц.К да промени.
Ако някои тайно или на други начин са научи, че неприятелите кроят нещо тайно, трябва изведнъж да яви на Ц.К., па ако може и на другите чясни комитети.
Наказателен закон
1. Ако някои, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще са накаже със смърт.
2. Ако някои от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо правителству или от друго чясно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се зачита за неприятел и ще са наказва със смърт.
3. Ако някои признае и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или костинтуционна система, то и таквизи ще са считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
4. Ако някои не припознай Централният ревулуционарен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му са кажи, но ако и то ни помогни, ще са накаже със смърт.
5. Ако някой от членовете на Тайната полиция са откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще са накаже със смърт.
6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором ще са отстрани от работата ни.
