Публикувано по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
Милостив, състрадателен, милосърден, благодетелен, великоблагороден господарю, Ваше Величество, мой султан.
Преди Ви беше донесено, че в изпълнение на издадени по-рано височайши ферман и високо емирнаме на Ваше велико благородство, съгласно които, след като се наложат законните наказания на Кара Мемиш и брат му Кьор Сюлейман от село Юнус абдал в Делиормана, Разградско, разградчанина Кел Мехмедоглy Осман и намиращите се под командата им техни съучастници и привърженици, които през това време нападнаха Разград и извършиха всевъзможни мерзости и гадости, да се възстанови и осигури редът в самия град и в Делиормана. Заедно със сердаритe в околните кази, с определените да ме съпровождат турнаджибаши Осман ага и баш чауш при корпуса в столицата Сеид ага се отправихме за местоназначението ни. Преди да влезем в Разград, още по пътя пристигна известие, че гореказаните разбойници са побягнали. Така че, като определихме и изпратихме да ги преследват хора от нашето управление и от съпровождащите ни лица, бяха заловени над 30—40 души измежду най-ниско падналите от техните привърженици и съмишленици. И когато с божията помощ пристигнахме в Разград, на следния ден бе устроено заседание на шериатския съд, на което в присъствието на двамата гореспоменати командири, назначени οт страна на корпуса, улеми, богочестиви хора, аги, старейшини и др. от речения град бяха отворени и прочетени височайшият ферман и високата Ви заповед и бе прогласено възвишеното им съдържание, на което светът дължи подчинение. На заловените негодници, които са последвали Кара Мемиш в разбойничеството и са участвали в избиване на населението и в грабежа и плячкосването според това, което са заслужили, на което трябваше, са изпълнени законните наказания.
Когато се събраха сведения, за да се издири кой е повикал въпросните разбойници в града, и като ги е докарал, е станал причина и повод за извършване на толкова терор и насилие, установи се следното:
Мюфтията на речения град Осман ефенди повече от петнадесет години насам е бил привърженик на разбойниците и поощрявал техните смутове и бунтове. Разкрило се и в съседните кази и се разпространило, че по-преди, когато баш чауш ага се стараел да постави в добър ред споменатата каза (Разград), въпросният мюфтия уведомил Кара Мемиш и последвалите го разбойници и като им писал, ги подбудил да дойдат в града. По-преди Портата на високата държава е била уведомена поотделно с „илями" на господа наибите в казите Търново, Хезар град (Разград), Шумен и Ески Джумая (Търговище), че едно уволняване на известния в казаните кази мюфтия от гореспоменатия град и изгонване и интерниране в далечно селище ще означава прочистване на страната и затвърдяване на реда в областта. И сега, като бяха повторно запитани жителите на града, които присъстваха на съдебното заседание, всички в негово присъствие потвърдиха, че мюфтията се е отделил от честните хора и се е присъединил към разбойниците; че той е единствената причина за убийството чрез насилие и измама на хаджи Муртеза ага и малката му дъщеря и на много още честни хора, за събаряне и разрушаване къщите на хора без вина и грях, зa разграбване и оплячкосване на стоката и покъщнината им, за нанасянето на толкова пакости. Те молят да бъдат избавени от неговите злини и вреди.
С оглед на това, понеже е явно и ясно, че ако бъде заточен в някоя от близко разположените съседни крепости Тулча, Варна или Русчук, той пак не ще се откаже от подстрекаване към смут и бунт, съгласно молбата на всички изпрати се на заточение в крепостта Айнос. Гореспоменатите 5 броя илями и махзарът на населението, приложени към писмото на кетхуда-бея, са изпратени на Ваша висока милост. Предоставяме на Вас, да благоволите и измолите височайшата милост за издаване на ферман, съгласно който, за да бъде с божията помощ укрепен редът, който ще се създаде, мюфтията да бъде оставен в споменатата крепост, да се застави да се откаже напълно от речения град и да прекъсне всякакви връзки с него.
Тъй като от споменатите във високата заповед Кара Мемиш и Осман — син на Кел Мехмед, засега не е открита никаква следа и те са изчезнали, войниците на придружаващите ни командири и хора от нашата военна свита не престават ден и нощ да дирят и дебнат, като претърсват едно по едно всички посочени им или предполагаеми места, насилват и заплашват и по такъв начин всички техни привърженици и съучастници един след друг биват залавяни и докарвани. Осмелихме се да напишем настоящето покорно кайме с цел да доложим и заявим, че ще се употребят всички сили и възможности за залавяне на въпросните разбойници, за поставяне на Разград и разградските общини в добър ред и за свеждането на разбойниците до незначителен брой. Господ, който улеснява всяка работа — нека се величае славата му, — да удостои с успех наказанието и усмиряването на разбойниците, а почтените хора и бедното подвластно население да получат покой и спокойствие, та по този начин да постигнем и великодушното Ваше щастливо одобрение, с което ще бъдем горди! Амин!
Когато, ако е рекъл бог всевишният, успеем да осигурим добрия ред в речената каза, както това заповядва ферманът, щом Ваше просветено сиятелство нареди, допълнително с необходимите документи ще бъдат донесени до праха на Вашата щастлива стъпка подробности по въпроса.
5 джемазиюл-ахър [1] 174 (12. I. 1761) г.