Публикувано по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
Печата се по Б. Цветкова, Документи за Петър Парчевич от венецианския държавен архив, ИДА, 27, 1974, с. 146—-147. Превод на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на Венецианския архив, сигн. Senato I, R 26, Secreta Corti, 1650, f. 99 rv.
До краля на Полша
При нас дойде този български духовник [Петър Парчевич], който напоследък има честта да бъде изпроводен от Ваше Величество при нашия посланик Сагредо, на когото [българския духовник] оказахме подобаващото му уважение. Бяха изслушани изложенията му, изразено бе подходящо съчувствие към окаяното положение на тези народи [народите от Европейския Югоизток] и бяха приветствани благородните им намерения да си възвърнат свободата.
Когато той си тръгна от нас, пред него заявихме, че ще улесним това тяхно най-справедливо намерение както чрез неотклонно упорство в продължаване на войната против турците, така и като приобщим към християнските владетели нашите лични усилия в полза на това най-достойно начинание, към което Ваше Величество показа отлично колко е разположен, като отправи към Негово Императорско Величество същия духовник. Не се съмняваме, че това не е само за да потвърдите същите чувства, но и за да [потвърдите] всичко това, което би могло да се отнася до общата кауза на християнския свят, докато у Вас еднакво блестят милостта и силата и сте установени от Великия Бог в пристан, най-благоприятен да победите и унищожите неприятелите на неговото светейшо име. В тия дела нашата република ще бъде най-подготвена да помогне и с продължаването на военните действия, и с всички възможни средства прославените домогвания на Ваше Величество, за когото молим от небето всички удовлетворения и дълги цветущи и най-щастливи години.
