Публикува се по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
„Закон за пазарния бач в гр. Шумен“ от втората половина на XVI в.
Печата се по Б. Цветкова. Проучвания на градското стопанство, с. 208 — 209. Преводът на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на BNP, сигн. fonds turc 85, f. 118 rv.
Ако на пазара в споменатата касаба Шумну дойдат зарзават и лук, от кола с четири колелета се вземат четири акчета бач, от кола с две колелета се вземат две акчета бач. Ако дойдат с кола на пазара ориз, смокини, грозде, масло, мед, сурови продукти, кебе и желязо и се продадат, вземат се четири акчета бач. Ако дойде половин кола [от тях], вземат се две акчета бач. Ако дойдат с товар кюркове, вземат се по две акчета бач. Ако дойдат с кола, се вземат 8 акчета бач. За аба, донесена на ръка, продадена по една, по две, на [всеки] две [акчета] се взема бач по едно акче. За ямурлуци, докарани отвън на пазара и продадени, се взема пак същият бач. От кола дърва за огрев, докарани отвън на пазара за продан, се взема по едно дърво. От кола дъски и малки греди се взема бач по една дъска. Ако дойде пълна кола с дебели дъски, талпи и колове за дворове и градини, от всяка кола се взема бач по едно акче. От големи дърва, докарани и продадени на пазара, се взема бач две големи дървета на всяка кола. Ако отвън дойде в града и на пазара сирене и се продаде, от всяка кола се взема бач по осем акчета. Ако дойде кола с кисело мляко, взема се бач едно гърне кисело мляко. Ако дойде с нещо друго, а не с кола, не се взема бач. Ако дойдат с кошници яйца и мляко, не се взема бач. Не се полагало [да се взема] бач от прясно сирене, докарано на пазара от доячите и продадено. Да не се взема! От агнета, които са за продан в кошарите близо до града, да се взема на четири [агнета] но едно акче бач. На шест ярета се взема едно акче бач. От дошлите и продадени в града овце и кози — на две [от тях] се взема едно акче бач. От овце, купени на пазара и заклани в кланицата, на четири се взема едно акче бач. Ако се заколят на пазара, взема се едно акче бач за кланицата. Ако дойдат зърнени храни с дисаги, торби и чували и други подобни, и се продадат, не се взема бач. Ако на пазара се продаде товарен кон и необяздена кобила, от купувача и продавача се взема бач по две акчета. За роб, продаден в града и на пазара, се взема бач по четири акчета от купувача и от продавача. Ако дойде в града шира с бъчви и се продаде, взема се бач по осем акчета. Ако с такива бъчви се продаде в града вино, взема се бач петнадесет акчета като данък за обръчи. Ако местен неверник, след като издължи десятъка си, продаде в града бъчви с шира от собственото си лозе, не се взема бач. Ако отвън дойдат в града пълна кола пресни плодове и се продадат, от всяка кола се вземат по две акчета бач. Ако отвън дойдат в града с товари сухи плодове, взема се бач по две акчета на товар. Ако дойдат орехи и сухи плодове с кола, на всяка кола се взема бач по четири акчета. Но ако не се продаде, не се взема бач. В случаи, че след като не се е продало, излезе от града и се върне назад, нищо не се взема. Ако някой докара отвън с коли сурови кожи, вземат се четири акчета бач. Ако дойде гьон, бил той суров или обработен, от всяка кола се взема бач по осем акчета. Но ако кожарите излязат вън от града и съберат сурови кожи и гьонови кожи и ги докарат с коли или на товари, не се взема бач. Ако лица от категорията на ренчбери и търговци от друг район докарат отвън в града с коли стока, сукно и други подобни материи, вземат се по осем акчета бач. От конски товар се вземат по две акчета бач. От търговци, които откриват пазар, за докарания в началото конски товар се вземат по две акчета. За останалото не се взема нищо, докато не изтекат три месеца. Ако се докара отвън в града кола, пълна с риба, вземат се четири акчета бач. Ако дойде половин кола, вземат се две акчета. Ако гражданин докара отвън мед, пречисти го, натовари го на кола и го изнесе навън, вземат се по осем акчета бач. От [всяка] свиня, докарана отвън на неверник в града, се взема бач по едно акче. Ако неверник дойде отвън в града, купи шира и с кола я изнесе навън, от всяка кола се взема бач по осем акчета. Ако местен човек изнесе навън с бъчва собствената си шира, взема се бач четири акчета. Ако се натоварят от града мед, пчелен восък, масло и масло за осветление, гьон и кози кожи и се изнасят навън, от всяка кола се взема бач по осем акчета. Ако посочените материи се изнесат с камилски товар, на товар се взема бач по две акчета. Ако се изнесат с кола агнешки кожи, от всяка кола се вземат по четири акчета бач. От коли с държавна сол и храни не се взема бач.
Пазарният бач на касабата Хазарград се задържа пак като пазарния бач на Шумну.
Из „Книга на рабина Ицхак Бехар Шемуел Адраби“
Печата се по Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи през XVI в., I, Подбор, превод и коментар А. Хананел. Е. Ешкенизи, С, 1958, с. 503.
Покойният господни Йеуда Бехар Моше Алтабеб получил на консигнация от покойния господин Йеуда Бехар Сулиман бен Алтабеб 228 лакти солунски плат и 20 панис калбидон [златна сърмена прежда], за да ги продаде в Ископие [Скопие] или София или където пожелае. Комисионерът се задължил да даде печалбата на споменатия собственик, а собственикът на стоката се задължил да заплати на комисионера за труда му по три акчета на стоте, според както надълго е обяснено в писмото, което било съставено между консигнатора и комисионера, в деня петък, единадесети ден от месеца сиван на годината 5335 [м. май — юни 1535 г.], което е заверено в съответния съд.
Господин Йеуда Бехар Моше тръгнал на път за Ископие и оттам писал на господин Йеуда Бехар Сулиман в деня петък, 24 сиван, че бил сменил платовете и казаните панис [калема] калбидон срещу съответно [количество] расос [вид атлазен плат], при един търговец, който се наричал Давид Ортас. След това дошло известие, че той [Йеуда Моше] бил убит по пътя за София. Господ да отмъсти за него...
Из писмо на Ожие Гизлен дьо Бузбек от 1553-1555 г.
Печата се по Френски пътеписи за Балканите, с. 124 — 125.
Ниш не е от най-малките градове в тази страна, нито от най-малко населените, каквито обикновено са тукашните градове. В този град отседнах в една обществена странноприемница, която се нарича от турците кервансарай и е обикновен подслон за пътниците по тези места. Тъй като ми се струва, че дълго време ще слушате да ви говоря за тях, а сега има удобен случай, ще ви разкажа какво видях там. Тези кервансараи представляват обширни постройки, чиято дължина превишава малко широчината им. В средата има открито място, където се оставят мулетата, камилите, колите и багажът. Това открито място е обградено с около три стъпки висока стена, свързана с външната стена, която обгражда цялата сграда. Повърхността на тази стена е плоска и широка около четири стъпки. Тя именно служи на турците за спалня и трапезария, а също и за кухня, тъй като във външната стена, която, както споменах, обгражда цялата сграда, са изградени огнища. Широчината на тази стена ги отделя от конете им, чиито глави и шии се подават над нея, и животните присъстват на вечерята като прислужници, а понякога изяждат от ръката на господаря си кора хляб или ябълка. Върху тази стена турците приготвят леглото си, което се състои от една черга, която носят за тази цел зад седлото си, върху нея постилат едно платно, а седлото им служи за възглавница. Една подплатена с кожа дреха, стигаща до глезените, денем им служи за обличане, а нощем за покривка. Така те си почиват, без някой да може да ги упрекне, че им липсва каквото и да било удобство.
Няма нищо скрито, всичко се прави пред очите на всички и тъмнината на нощта е единствената завеса, която може да скрие нещо от погледа им. Аз изпитвах извънредно голямо отвращение към тези странноприемници, понеже турците не сваляха погледа си от нас, за да ни наблюдават и се учудват на нашия живот и обичаи. Поради това, доколкото ми беше възможно, аз се опитвах да преспивам при някой беден нещастен християнин. Но техните колиби са толкова тесни, че едва можех да намеря място, за да поставя леглото си, и понякога трябваше да спя в палатка или в колата си.
Понякога отсядах в хановете, защото са много удобни, построени добре и имат отделни стаи. Те са отворени за всекиго, за християни и евреи, за бедни и богати, понякога и пашите и санджак-бейовете ги използват, като пътуват. Когато отсядах там, аз поне се чувствах по-щастлив от царя на Персия, но не се намират навсякъде. Обичай е да хранят всички, които са отседнали там, и когато дойде време за ядене, един прислужник се появява с огромен дървен поднос, в средата на който има чиния с каша от ечемик и парче месо, понякога и малко мед. В началото се стеснявах да приемам храната, като казвах, че ми приготовляват вечерята и че е по-добре да запазят това за бедните. Те настояваха да не отказвам малкото, което ми предлагат, че това е обичай и пашите също вземат, а за нуждаещите се остава, и че ако не го искам за себе си, да го оставя за моите прислужници. Така се почувствах задължен да го приема, за да не изпадна в особено и неудобно положение. И след като благодарях на този, който ми го беше донесъл, понякога взимах по няколко хапки. То отговаряше на преценката на Гален за хубаво месо, а освен това вкусът му не беше неприятен. На пътниците е разрешено да остават три дни и да живеят по този начин, но след като минават три дни, трябва да сменят подслона си.
Из „Пътеписа“ на Антон Вранчич от 1553-1567 г.
Печата се по Немски и австрийски пътеписи за Балканите, XV — XVI в., с. 178 — 179.
Пак на това място ние най-напред научихме от нашия домакин, че пътят, по който вървим, е постлан по римски образец, нарича се Траянов път и той започва от Белград и стига до Константинопол. Учудих се, че споменът за този велик император се пази досега всред тези диви варвари. Наистина аз не обърнах внимание на този път от Белград до това село или защото е преместен другаде, или защото е покрит със земя, но след като го разгледах много старателно, установих, че наистина това е така. По-късно същият път е бил настлан, но не с квадратни и неголеми камъни, а с обикновени средни и такива, каквито се срещат навсякъде. Ширината му е 9 крачки при обикновен човешки ход и ние никъде другаде не сме виждали по-малко запазена част или останки от него, както при излизане от град Ниш, която беше дълга около 140 крачки. На други места ту отляво, ту отдясно се изпречват отделни запазени отрязъци, които показват, че на известни разстояния пътят е разбит и изтрит или пък покрит с кал и обрасъл с храсти. Затова едно такова благородно и трайно дело е лошо разбрано, избягва се от пътниците на този век и не се използва от други минувачи освен от пешеходци, и то само при проливни дъждове.
Из „Пътеписа“ на Льофевр от 1611 г.
Льофевр придружава Ашил дьо Санси, барон дьо ла Мол — френски посланик при Високата порта в 1611 г. по пътя му от Дубровник до Цариград. Печата се по Френски пътеписи за Балканите, I, с. 185-186, превод на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на АΜАΕ, сигн. Memoires et documents, V, VI, f. 25-b.
Най-сетне стигнахме на юг до Пирот, още в България. При влизането в него минава малка рекичка, в която се вливат много изворни води, бликащи наблизо изпод голяма скала. Тази рекичка минава под дървен мост от 50 до 60 стъпки, много тесен — около две стъпки, поддържан с множество късове от дърво. Щом го минахме, видяхме отдясно малка четвъртита крепост при входа в този град и на пътя, изградена върху скала, малко извисена над околната повърхност, която все пак бе доминирана изцяло към север от планината, отстояща от нея само на сто стъпки.
Този ден имаше панаир в споменатия град на голямо съседно поле. На този [панаир] имаше много стоки. Там бяха дошли повече от 4000 души, всички селяни и жители на околните краища; те са най-вече християни — гърци. Този панаир става ежегодно по едно и също време — деня след техния Великден и в краят на петнадесетдневните пости, които започват на 10 август.
На този панаир в Пирот се виждат множество хранителни продукти, селски дрехи, украшения от сребро за жените, които носят висулки на ушите си от сребърни пулчета, съвсем прилични на [украшенията] по юздите на нашите коне и толкова големи.
Из съдебен протокол в кадийски регистър
на град София от 1617 г.
Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 116. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per. № 308, с. 204.
Причината да се напише този документ е следната: хлебарите от хлебарския еснаф от големия град София се явиха в купом в свещения шериатски съд, представиха височайша заповед [ферман] и светла фетва, в чието съдържание се пояснява, че хлебарите са изпратили заявление до султанския двор, и съобщават:
„Докато в миналото се е взимала глоба по едно акче за всеки дирхем [драм] в по-малко на омесен фурнаджийски хляб, и то при хляб, излязъл с двадесет до двадесет и пет дирхема [драма] в по-малко [от нормалното] тегло, а за недоброкачествен хляб се е вземала глоба, понастоящем мухтесибите взимат много повече глоба, с което доста ни притесняват и угнетяват.“
[Понеже те молят да заповядам глобата да се взема, както досега], повелявам, занапред от хлебарите да се взема глоба, каквато се е вземала досега. Ако работата стои, както е изложена в заявлението, да разгледаш въпроса и да прекратиш неправдата, съгласно свещения шериат и височайшата заповед [фермана]; да не допускаш повече мухтесибите да вземат [глоба] нито акче, нито зрънце в повече; да донасяш за тези, които упорстват и се противят на разпорежданията ти."
След като се установи, че светлата фетва е съобразена с височайшата заповед, и предвид това, че тъжителите-хлебари искат надлежен документ по спорния въпрос, свещеният шериатски съд постанови на основание височайшия ферман, на който следва да се подчиним, и светлата фетва, на която следва да се покорим: от хлебарите да не се [глоба] повече от тая, която се е вземала от старо време насам, [след което] се написа този надлежен документ, който се връчи на молителите; за да им служи, където им потрябва. Това протече така и [станалото) се изписа на седмия ден от месец шевал честити 1026 г. [8 октомври 1617 г.].
Акт за определяне цените на пазара
в град Русе от 1656 г.
Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 143 — 144. Превод на П. Иванов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Рус. кад. per. R/1, л. 41-а...
Опинчарят Мехмед се яви в съда и заяви следното:
Нормирана цена — хляба по 225 драма;
Нормирана цена — памук по 56 [акчета] оката;
Овче месо — по 5 [акчета] оката;
Говеждо месо — по 4 [акчета] оката.
Написано на четиринадесети от казаната дата (14 мухарем свещени 1067 г. — 2 ноември 1656 г.).
Главният на бакалското съсловие се яви пред шериатския съд и заяви, че желаят да имат едни пазарбашия и така бакалинът Хаджи Осман със съдействието на вилаетските аяни бе определен за пазарбашия. Той също пое върху себе си тази служба. Това се регистрира в регистъра.
Свидетели на станалото.
Нормирана цена нахут по 8 [акчета] оката;
Нормирана цена лешници по 6 [акчета] оката;
Нормирана цена — бадеми по 30 [акчета] оката;
Нормирана цена — зехтин по 32 [акчета] оката;
Нормирана цена — червено грозде и смокини по 12 [акчета] оката;
Черно грозде по 10 [акчета];
И лен по 32 [акчета];
Нормирана цена — пипер — четири драма за едно акче;
Нормирана цена — риба моруна по 4 [акчета] оката;
Нормирана цена — маслини по 8 [акчета] оката;
Нормирана цена — восък по 16 [акчета] оката;
На сафар 1067 г. [ноември — декември 1656 г.].
Нормирана цена — сапун по 12 [акчета] оката;
Година 1067 [1656/1657 г.].
Нормирана цена — ракия от джибри по 3 [акчета] оката;
Нормирана цена — сирене по 8 [акчета] оката;
Ахмед деде се е записал продавач на ечемик на 23 сафар [1067 г.] — [11 декември 1656 г.].
Касапинът Мусли - записан като касапин;
Касапинът Мустафа — записан като касапин;
Касапинът Хасаи — записан като касапин;
Говеждо месо — по 4 [акчета] оката;
Касапинът Мустафа — записан като касапин;
Зелен лен — по 23 [акчета] оката;
Ориз по 56 [акчета] килето;
Пастърма от козьо месо по 5 [акчета] оката.
Написано на 4 реби-юл ахър 1067 г. [20. I. 1657 г.].
Топено масло по 22 [акчета] оката;
Сирене по 8 [акчета] оката;
Написано на 25 реби-юл ахър 1067 г. [10. II. 1657 г.].
Нормирана цена ябълки по 3 [акчета] оката.
През [месец] джемазиюл евел 1067 г. [февруари-март 1657 г.].
Риба моруна по 5 [акчета] оката.
Написано на 10 реджеб 1067 г. [24 април 1657 г.].
Понеже топената лой e петнадесет [акчета] оката тогава сапунът ще бъде 14 [акчета], написано на 15 реджеб 1067 г. [29 април 1657 г.].
Нормирана цена - козя пастърма по 3 [акчета] оката а овча пастърма по 7 [акчета] оката. На казаната дата [29 април 1657 г.]
Хаджи Урудж се регистрира бакалин. Записан на 16 от почитания реджеб 1067 г. [30. IV. 1657 г.].
Нормирана цена на ориза по 72 [акчета] килето по благоволение.
Написано на 16 от почитания реджеб [30 април 1657 г.].
Из съдебен протокол в софийски
кадийски регистър от 1550 г.
Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 204. Превод на Γ. Γълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. № 313, отк. II, л. 30-б.
Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът именуван Димитър, син на Драган, живущ в махала „Поп Милой" на големия град София, се яви на свещения шериатски съд и в присъствието на Хасан, син на Мустафа, архитект, който е причина на настоящето регистриране, се изказа, доброволно призна и изповяда [следното]: „На поменатия Хасан имам да давам от заем хиляда акчета; тази сума понастоящем е мое задължение [към Хасан] и е изискуема за плащане." Щом каза това, гореописаното признание на поменатия заявител биде потвърдено присъствено от поменатия Хасан, в полза на когото се направи, и по негово искане станалото се записа в кадийския регистър. Написано на 3 реджеб честити 957 [18 юли 1550 г.]
След това поменатият в предходния съдебен протокол Димитър заяви: „Срещу дълга си от хиляда акчета към поменатия архитект Хасан заложих на последния двата къса мои, собствени лозя от около 4 дюнюма, находящи се в местността „Конювица", при граници: лозята на муезина Али Халифе, Хъдър Али, Алекси Марков и обществен път; заедно с това назначих тук присъстващия немюсюлманин Пронто, син на Димитър, за пълномощник по прехвърлянето на двата къса гореспоменати мои лозя, които да продаде с окончателна продажба и да изплати поменатия мой дълг."
Щом каза това, поменатият пълномощник от своя страна прие гореизложеното пълномощие в съда на упълномощаването и по негово искане станалото се записа в кадийския регистър. Написано на същата дата [3 реджеб 957] [18 юли 1550 г.].
Из съдебен протокол в кадийския регистър
на град Битоля от 1635 г.
Печата се по ТДИМН, I, с. 122.
Немюсюлманите Кръсте, син на Тодор, Кастре, сина на Никле, Велчо, син на Тодор Пройко, Никола, син на Владко,... [не се чете] син на Раме, Марко, син на Стоян, жители на с. Света [вероятно с. Св. Петка], прилежащо към Битолската каза, както и всички останали жители на споменатото село, пред съда, който трябва да се почита, в присъствието на притежателя на документа Синан ага, султански слуга, заявиха и казаха:
„От споменатия Синан ага вземахме четири хиляди и петстотин акчета. Сега споменатите пари са наш дълг. И докато споменатата сума от четири хиляди и петстотин акчета е наш дълг, дотогава всяка година ще даваме по двеста и десет аргати за жътва на реколтата в неговия чифлик, а той да не иска от нас нито едно акче за лихва на споменатата сума.“
След като казаният Синан ага потвърди казаното, по искане на двете страни се регистрира. Написа се в третата десетдневка на м. реджеб 1044 г. [втората десетдневка на м. януари 1635 г.].
Съдебен протокол в кадийски регистър
на град София от 1663 г.
Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 145. Превод на А. Христов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per № 3, с. 47.
Християнката на име Стойка, дъщеря на Стою, жителка на град Самоков, се яви в шериатския съд и в присъствие на евреина на име Аврахам, син на Еския, жител на големия град София, заведе иск против него и се изказа така:
„Девет години преди настоящия протокол взех в заем и получих от казания евреин Аврахам шестстотин акчета, срещу които му дадох в залог една ока сребро; при изплащането на казания ми дълг, въпреки че поисках да ми върне гореспоменатата ока сребро, която му бях дала в залог, той отказа да направи това; моля съдът да го разпита и да го осъди да ми върне залога.“
При това изказване и след като запитаният ответник отрече [горното твърдение на ищцата], бяха поискани доказателства от казаната християнка Стойка в подкрепа на иска ѝ, но тя не можа да докаже твърдението си; на поменатия евреин бе предложена клетва в смисъл, че не е приел и получил от поменатата ищца Стойка в залог гореизложения залог от една ока сребро; понеже той се закле в името на бога, който изпратил на пророка Мойсей стария завет, [съдът] забрани на казаната Стойка да повдига спор безпричинно и станалото в съда се протоколира по искане на заинтересования. Написано на 22 рамазан честити 1073 г. [30 април 1663]
