Публикува се по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
Из „Разпоредби за пристанищни такси в поддунавието от 1520 г.“
Печата се по Б. Цветкова, Проучвания на градското стопанство, с. 156 — 159. Превод на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на ВNP, сигн. Fonds Turc 85, f. 265-278.
Преписът от регистъра е, както следва:
Според регистъра на мевляна Кючук Пири, кадия на Акча Казанлък, [тук] са изложени основните гюмруци, возарски такси и др. на дунавските пристанища, които са хас. Станало на 26 реби II 926 г. [15. IV. 1520 г.].
Когато возарите прекарат овце през дунавските пристанища, след като се събере едно акче на две овце, вземат пак на пет овце по едно акче. Заповядано е половината да се задържи за съкровището. Тъй като в някои пристанища се вземало по [1 акче] на шест овце, наредено е да се събира по една четвърт.
От рибата, уловена в дунавските пристанища, каналите и някои езера, се вземало десятък. Заповядано е в бъдеще да се взема половината.
Заповядано е от лицата, които са купили зърнени храни откъм Ефляк и са натоварили на кораби, да се взема гюмрук при пристигането в едно пристанище. Наредено е да мм се връчи документ, за да не им се вземат пак [гюмрук] в друго пристанище.
На риболовците е заповядано да не продават рибата другаде, освен в пристанището. Издадена е разпоредба да се продават чрез емините и кадиите да го регистрират в сиджилите.
Наредено е, като дойдат с кораби материали, да не се преглеждат корабите, а да се преглеждат [пристигналите] материали. Като се приведат в известност намиращите се вътре материали, съобразно с това да се събират бачовете.
Заповядано е според закона от робите от двата пола, преминали от отвъдната страна, от големи и малки да се събира пенджик.
Заповядано е пенджикът да се събира по 20 акчета.
Заповядано е, ако през пристанищата преминат коне, след като се вземе налог, на отсамната страна и повторно дойдат и преминат от отвъдната страна, пак да се взема налог.
Заповядано е, когато търговци на платове преминават през пристанищата било оттук за нагоре или отгоре за насам, и стоките им, когато преминат отвъдната страна, било за размяна, било за продан, от платовете и от дрехите да се събира гюмрук.
Срещу пристанището Исакча в Богдан в нашите предели имало 15 езера и със султанска заповед две езера от тези езера били дадени на бившия войвода на Богдан като „бейлик“. По силата на това, те владеели петнадесетте езера, без да дават нито гюмрук, нито десятък. Направена е била проверка. Заповядано е да се задържат според закона десятъкът и данъкът от езерата за риболов извън езерата, дадени на войводата на Богдан. Наредено е, ако не дават, да не принадлежат на Богдан, [тази страна] да се откаже от [тези езера].
В споменатите пристанища има някои езера и острови и когато настъпи зима и Дунав замръзне, неверниците от Богдан и Ефляк са прехвърляли овцете си покрай посочените езера и на [тия] острови и са зимували [там]. На всеки сто овце се събирали по три овце като „грощина" и се задържали за съкровището. През тия последни две години хората на санджакбея са помагали при събирането и са взели за себе си насила две трети, а дали една трета на емините. Заповядано е пак да се задържа за съкровището, както е било отпреди по обичай и закон, и на санджакбея да не се дава нищо.
Една трета да се дава на санджакбея, две трети да се задържат за съкровището.
На отсамната страна населението на Добринче срещу пристанището Исакча има сто овце за разплод. Давали са им фураж и храна на отсамната страна. Но [непрестанно] се е купувала и се е давала на овцете за ядене сол от Богдан. Заповядано е необходимата сол да се дава от пристанището, да не се дава от друго място.
Наредено е на лицата, които осоляват риба в Поддунавието за рибата, която ще осоляват, да не вземат морска сол, да вземат от пристанището.
Заповядано е в пристанището Силистра да се вземат возарието и налогът на овце, коне и говеда, както се е вземало в пристанищата — Нийболу и Рахова.
Срещу пристанището Мачин има канал, познат под името Боянгьолю, в който раздвоеният срещу Хърсова Дунав се слива пак в едно. Браилските неверници са устроили в посочения канал на девет места даляни и ловели риба. Ако се взема една трета от уловената риба, се получава значителен приход. Заповядано е в бъдеще от споменатите даляни да се взема една трета.
Това е кяфирската страна, не било удобно да се събира.
Когато неверниците от Ефляк докарат с коли сол от пристанището Рахова, от всяка кола сол се вземал по един чатал сол като такса за кораб със странични гребла. [Това] не се събирало в пристанището Нийболу. Заповядано е занапред да се събира и в споменатото пристанище.
След като в пристанищата Рахова и Видин се събере налог по едно акче на две овце, взема се возарска такса на пет овце по едно акче. Половината се е задържала за съкровището.
За коне и говеда се дава по четири акчета налог — вземат се акчета за возарска такса. Половината се е задържала за съкровището.
В пристанището Йеркьоки пък, ако са по-малко от сто овце, половината возарие не се събирало. Заповядва се отсега нататък в пристанището Йеркьоки да се вземат возарие и други [такси], както се вземат те в пристанищата Нийболу, Рахова и Видин.
В пристанището Видин един къс сол се е продавал за две акчета. Когато било направено запитване, отговорили, че те са принудени да го продават по-скъпо, защото са го купили в Ефляк на по-висока цена. Заповядано е занапред, ако се купува пак от Ефляк сол, да се продава с едно акче [по-скъпо].
Заповядано е от рибата, която живеещите в Капуджипазар неверници улавяли по Дунава с кораби, да се взема десятък.
Когато търговци натоварват на кораби и салове платове и бъчви в пристанищата Видин, Нийболу и Силистра и ги изнесат за продан в Капуджипазар заповядано е и откъм страната на Ефляк да се събират гюмруци за съкровището.
Когато неверници от Ефляк докарали сол в пристанището Рахова, от всяка кола се е вземал по един чатал сол като такса за кораб. Заповядано е занапред и в пристанището Видин от всяка кола сол да се взема по един чатал сол.
В пристанището Видин по време на „несние" на един къс сол, купена от Ефляк, се е давала цена по едно и половина акче, а по [режима] „несние" се е продавала по две и половина. След това било отменено „несние" и се продавала в пари по две акчета и два пула. Заповядано е занапред, когато се купува къс сол, добита от Ефляк, да се продава с по едно акче в повече.
При канала, известен, под името Мош, в пристанището Силистра, когато Дунав придойде, се разлива към страната на Ефляк и се образуват доста езера. След това при оттеглянето на водите неверниците от Ефляк преграждат този канал, слагат даляни и ловят риба. В миналото този канал известно време бил за силистренското население във властта на държавното съкровище, а известно време бил владение и на силистренския диздар, а в същност принадлежал на Ефляк. Заповядано е да се провери сега, ако притежават документи [за владение] на езерата, да се пише и да се докладва, ако не - емините да сложат ръка на доходите и за съкровището.
В търговския център, именуван Ибраил, постоянно идват черноморски кораби от Трапезунд, Кафа, Синоп, Самсун, Истанбул и други градове. Като дойдат от Дунав в Ибраил, те се противят да дават два пъти гюмрук, както в Нийболу, Силистра и други пристанища. Те не давали гюмрук на емините под предлог, че напускат Ибраил, продавали са стоките си и са товарели зърнени храни. Жителите на споменатия Ибраил и от другите категории [население] — ренчберите, като пристигнели в Нийболу, Видин и в други пристанища, товарели на кораби и салове платове и зърнени храни, щом дойдели до Мачин, не плащали гюмрук, давали там транзитния бач от кораби и салове. Противели се [да платят гюмрука]: „Ние не продаваме тук, ще продаваме, като отидем в Ибраил." Специално за пристанището Мачин, ако емините вземат гюмрук от бъчви, платове и други стоки, хората на влашкия войвода вземат [от другата страна) един гюмрук. В Ибраил се случва от морето да идват 70 — 80 кораба, докарват стоки, предават ги и като натоварват пак зърнени храни, се връщат. Когато емините им поискали гюмрук, те се противопоставяли, казвайки: „Продадохме в Ибраил и в Ибраил натоварихме“, и не давали гюмрук. Нарежда се в бъдеще за съкровището да се събира една трета от рибата, уловена в даляните, устроени и каналите. И от стоките, дошли с кораби в Ибраил, да се взема гюмрук, както и в другите пристанища. Наредено е жителите на споменатите тържища и от други категории и ренчберите, като пристигнат в Нийболу, Видин и други пристанища, натоварят и кораби, и салове с платове, и зърнени храни, щом дойдат в Мачин, да се вземат според закона гюмруците от стоките. Заповядано е, ако се докара стока от Черно море в Ибраил и се продаде, от натоварените зърнени храни пак в пристанището Мачин да се вземат гюмруците. В случай, че притежателите на корабите упорстват да дават, заповядано е да се свалят платната, да дойдат да платят горните гюмруци и след това да се разпореждат със стоките си и да ги продават.
Из сметководната книга на венецианеца
Джакомо Бадоер от 1436 — 1440 г.
Печата се по В. Гюзелев, А. Маргос, Нови извори за средновековната история на град София (XIV — XVII в.), сб. Сердика — Средец София, I, С., 1976, с. 171-172. Превод на В. Гюзелев от Il libro dei conti di Giacomo Badoer (Costantnopoli 1436-1440). Testo a cura di Umberto Dorini е Tommaso Bertelé, Roma, 1956, p. 740, 743, 745.
В деня 22 ноември [1439 г.] за Яков евреина от София за продажбата на 8 вързопа загорски восък, тегло 18 кант[ара] 30 ро[толи], тара по две църковни свещи на вързоп кръгло 2 ро[толи], тара за топене по 1 1/2 на сто, ро[толи] 24, нето 18 кан[тара] 4 ро[толи], по 27 перп[ери] на кантар, в замяна на платове майоркини, стойност 487 перп[ери], намаляване за тара на 10 топа кръгло 1 перп[ер] 18 кар[ата], остатък чисто 485 перп[ери] 6 кар[ати], и за казания Яков за платове майоркини за моя сметка, с[траница] 370, перп[ери] 479 кар[ати] 6, и платени в брой от казания, от което остава, с[траница] 371, 6 перп[ери] обща сума посредник Пуликсото евреина…….с[траница] 370, с[траница] 371 пер[пери] 485 кар[ати] 6 и за разход за маркиране: на мерача по
10 кар[ата] на кантар……….пер[пери] 1 кар[ати] 8
11 за хамали за пренасяне в къщата…..пер[пери] 0 кар[ати] 20
и за чувал и въже и правене на вързоп…..
по 15 ка[рата| на вързоп пер[пери] 7 кар [ати] 12
и за депо и за пазене от слугата….. пер[пери] 2 кар[ати| 0
за хамали и лодка за пренасяне на
галерата до нейното закотвяне…..пер[пери] 1 кар[ати] 12
за разрешение на собственика и съпри-
дружвачите на галерата…..перп[ери] 1 кар[ати] 12
и за посредничество……….перп[ери] 4 кар[ати] 0
Обща сума на с[траница] 372 перп[ери] 18 кар[ати] 16
и за печалба по едно на сто ....
на страница 404 перп[ери] 8 кар[ати] 12
Общо перп[ери] 877 кар[ати] 16
На ден 22 ноември [1430 г.] на Яков евреина от София за продажба на 9 топа по 53 1/4 перп [ери] парчето, в замяна на загорски восък по 27 перп[ери] на кантар, посредник Пуликсото евреина, и за восък за моя сметка на казания Яков евреина…………… с[траница] 369 перп[ери] 6 кар[ати] 0 на казания ден [27 ноември 1439 г.] от Яков евреина от София, платени на същия за остатък от восъка и за восъка за моя сметка на казания Яков на с[траница] 369 перп[ери] 0 кар[ати] 0.
Из писмо на Сюлейман I до полския крал
Зигмунд Август от 1550 г.
Превод на Цв. Георгиева от ръкописната сбирка на AGAD-АК. сигн. Dz. turecki, t. 124 и 242.
Султанът изпраща специален пратеник до краля с писмо за следното:
Кадията на Акерман Али, съобщи до Високата порта, че търговецът Ахмед от Никопол се е оплакал. Когато отишъл да търгува в Полша, заедно със слугата си Ферхад с посредничеството на кастелана на Каменец, той наел на служба християнина на име Франко. Казаният Франко в съдружие със споменатия Ферхад му откраднал стоки на стойност 16 000 акчета. И въпреки, че на кастелана е било казано и съобщено, то за порицание на този кастелан, стоките досега не са намерени и върнати. С това писмо се настоява кралят да помогне на търговеца Ахмед от Никопол да намери стоките си и споменатият Ферхад. Написа се в Цариград. Първата декада на табан 957 г. [15 — 24 юли 1550 г].
Из съдебен протокол в кадийски регистър
на град София 1550 г.
Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 108. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. № 313, отк. II, с. 60.
Записано в кадийския регистър за това, че известният [с прозвището] Шируд, латинец [дубровчанин], на име Степан, син на Милош, призова пред шериатския съд латинците [дубровчаните] Стоян, син на Вук, и Андрея, син на Биби [Бибо], и срещу тях се изказа така:
„От поменатите двама дубровчани имам да вземам тринадесет хиляди шестстотин петдесет и едно акчета, произходящи от стойност на сукно [чаха], искам сумата." При така предявения иск бяха запитани по спорния въпрос поменатите двама дубровчани, които признаха горното твърдение [на ищеца]; съдът постанови изплащането на поменатата сума, но тъй като стана ясно, че осъдените отлагат изплащането [на дълга си], те бяха изпратени с разсилния Чакир на настоящия мухтесиб за събиране на сумата и станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на заинтересования. Написано на 3 реджеб честити на 957 г. [18 юни 1550 г ].
[Под протокола написано]: След това дубровчанинът на име Иван, син на Богдан, заяви: „Станах личен поръчител на поменатия дубровчанин на име Андрея, син иа Бибо, за явяването му в съда при повикване." Станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на кредитора-ищец, дубровчанинът Степан. Написано на 3 реджеб честити 957 г. [18 юни 1550 г.].
Италиански портолан от 1563 г.
Портоланът представлява описание на пристанищата и крайбрежната ивица за практическо използване в мореплаването. Печатаният портолан е част от една универсална космография от XVI в. и е ползван от италианските моряци при плаванията им в Черно море. Превод на Б. Димитров, от ръкописната сбирка на Bibl. Laurenziana, Firenze, сигн. MEd. Pal. 127, f. I. rv.
Глава първа
Град Константинопол — столица на великия турчин, е разположен близо до протока, който води към Черно море срещу Азия и е на дължина 56 градуса и ширина 43 1/2 градуса.
Този град днес е управляван от султан Сюлейман, който е седемдесет годишен — вече минаха четиридесет и три години откак беше коронован [за владетел] на тази голяма империя, оставена му от неговия баща — великия Селим. Малко над Константинопол се намира град Пера, където резидират търговци от различни нации. Над Пера, на север, е входът на протока, който влиза в Черно море от брега на запад, наречен Фанале и оттам, плувайки на запад, се достига Малита [Малатра] отдалечена на 100 мили.
От Малита, плувайки покрай брега в северозападна посока, се достига Месенби [Несебър] отдалечен на 100 мили. От Месен6и до Варна са на север 90 мили.
От Варна до Каяска [Калиакра] на север са 70 мили.
При Месенби има една река, която се влива в морето в източна посока.
Варна е една река, която се влива в морето на изток.
Кироска е първия ръкав на Дунав на южния бряг.
Договор за съдружие на дубровнишки търговци
от 1620 г.
Превод на Е. Вечева от ръкописната сбирка на DAD, сигн DF, t. 42, t. 284-288.
1. XII. 1620 - Дубровник
Антун Мартинов Глегиевич, от една страна, Марко Стиепанов Глечиевич, от друга страна, се съгласяват да основат компания според този документ.
Казаният Антун да стои и търгува тук в Дубровник, а казаният Марко да стои и търгува в Прокупле. И да има грижа за сметките на компанията от името на Антун Мартинов Глегиевич в частта С.... И да се счита казаната компания от днес първи декември 1620 г. до тригодишен срок...
Аз реченият Антун внасям свой капитал в различни платежи и версии останали от старата компания и своята къща, дюкяни, лозе, което е равно на 9000 дуката по 40 дубровнишки динара дуката — 9000.
Аз реченият Марко внасям свой капитал в различни платежи и версии от старата компания, който, както се вижда от инвентари, възлиза на — 2052.
Всички пратки, които ще бъдат изпратени от Леванта от споменатия Марко или от някой друг за сметка на казаната компания, да се получават от Антун и да се продават, както му изнася повече, и да изпраща в Италия в ръцете на, който му се струва най-добре, под името, което горе се отбелязва С. Заявяваме, че всички пратки, които отправя в Италия, ще бъдат за негова сметка, а разходите в Дубровник за пратки от Италия да се поемат от казания Антун за осигуровки и всички други да падат върху Антун.
Споменатият Марко да има търговска свобода дотолкова, че да може да продава за компанията и да може да изправя съдов (?) по суша и вода според случая за сметка на компанията. От версиите да се пази, колкото може повече... при негово арбитриране и което прави да е добре направено. Заявяваме, че освен длъжник, за който се дава за вълна, останалите, които... в Прокупле, а с който търгува за по-голяма сума разписка да подпише.
Споменатият Марко е длъжен да води книга за всичко направено и търгувано и да изпраща отделна сметка за всички пратки, които изпраща в Дубровник, и за което продава; също споменатият Антун да има книга, в която да записва всички платежи, които изпраща и продава, да изпраща копие от сметките, които от Италия получава.
Заявяваме, че всички платежи или стоки, които се изпращат из Леванта са за сметка на компанията.
Всички книги [писма] разменени между тях [съдружниците] да са валидни и приемани като верни.
Заявяваме, че нито един [от съдружниците] не може да задържа документи на компанията, което ще бъде свързано с отлъчване от спомената компания.
За разноските на казания Марко и на момъка — заплатата на [слугата] момъка да бъде за сметка ма компанията.
Споменатият Антун да дава всяка година по 140 дуката от 40 дубровнишки динара дуката, от които да се плаща на момчето, което ще поддържа книгата на компанията и ще помага в търговията, както и за останалите разходи около споменатите писма.
Къщата и дюкяна, и лозето, което споменатия Антун внася като капитал, свободни от всичко [става дума за данъци и ипотеки], когато се разтури компанията, ако поиска може да вземе и където иска да ги вложи.
Заявяваме, че от сделките в Италия и тук в Дубровник, което се получи, да се дели, както следва, на Антун два дяла, а за Марко третия дял. Ако е имал някой някаква щета, тя да бъде за сметка на страните в компанията по същия начин.
Заявяваме, че което се получи от длъжниците, които са тук в Дубровник, Марко Андриашевич, Тома Кавричич (?), Петър Водопич и Лука Стиепанович, да се раздели както следва на Антун два дяла, а на Марко — третия, тъй като казаните длъжници са задължени на самия Антун. Заявяваме, че взетото от длъжниците от Леванта да се дели наполовина... При изтичане на срока на компанията споменатият Марко да получи всички вземания от Леванта за търговията и да направят сметка с Антун. Най-първо да се плати на кредиторите, после да се извади капитала, а това, което се спечели или загуби според божията воля да се дели наполовина.
Което бъде получено от длъжниците на Антун от Леванта, да бъде използвано за нуждите на компанията до завършването ѝ, ако бъде изразходвано за покупки, разбира се. Казаният Марко може при среща с длъжниците да се споразумее с тях и да прекъсне [поиска да му бъде изплатен] дълга, както му изглежда най-добре.
Разписка на дубровнишки търговски посредници
от 1653 г.
Превод на Е. Вечева от ръкописната сбирка на DAD, сигн. DF, t. 96, f 151 — 152.
10. IX. 1653 - София
Според това писмо нека се знае, че Вуин Ранчевич от Джуровица (?) и Стоян Райчевич крамари [посредници] получихме от Бена Пелегрини и за сметка на същия Бена биволски кожи 312 броя и говежди кожи 350 — всичките са в добро състояние. Биволските кожи са дамгосани със знак BP, а говеждите ΓА. И още — фина софийска вълна 22 чувала, отбелязани със знак BP на чувала с катран и на . . . същия знак, по 70 оки всеки чувал, за които споменатите посредници отговарят с всички свои настоящи и бъдещи богатства да бъдат отнесени в Дубровник и предадени на Томазо Алберизи. А за кирията до Гаргуре казаният Бено тук всичко ще плати, а от Гъргуре като кирия да даде 16 000 акчета, а останалите да се платят в града, както и за прехраната щом стоките пристигнат добре в града...
Из регистрите на митническия пункт
в град Сибиу от XVII в.
Подбор и превод на С. Панова от ръкописната сбирка на AS—Sibiu., сигн. Μagistratul Sibiu, Register Socoteli Vegesima № 41, 5, 6, 13, 15; 41—a, 3, 4, 5, 6; № 42, 3, 1, 2, 6, 7, 9, 10; Register Socoteli Tricesima № 18, 2, 4, 6, 8; № 15, 3, 6, 8, 9, 10; № 10, 4, 6, 9, 17, 18, 26, 29, 35.
1616 г.
| 19 май | |
| Добри от Никопол | платил мито във флорини |
| 3 топа платно | 4,50 |
| 25 юни | |
| Матко от Никопол | |
| 1,5 литри шафран | 5,25 |
| 1 козя кожа | 0,25 |
| 14 февруари | |
| Нико от Търново | |
| 5 топа платно | 7,50 |
| 1 топ четириъгълно ленено платно | 1,50 |
| 11 лакътя сини конци | 0,56 |
| 2 топа кърпи за ръце | 1,60 |
| 1 топ богасия | 1,50 |
| 17 февуари | |
| Никола от Никопол | |
| 14 овчи кожи | 2,80 |
| 8 март | |
| Симеон от Никопол | |
| 7 топа аба | 14,00 |
| 1 кармазинена кожа | 1,00 |
| 1 овча кожа | 0,20 |
| 30 либри памук | 4,80 |
1618 г.
| 6 април | |
| Петър от Никопол | |
| 2 топа аба | 4,00 |
| 3 януари | |
| Тодор от София | |
| 100 либри памук | 20,00 |
| Петър от София | |
| 37 либри памук | 7,40 |
| Станислав от Окна | |
| 1 топ богасия | 1,50 |
| 2 май | |
| Симо от Никопол | |
| 4 жълти кармазинени кожи | 4,00 |
| 13 овчи кожи | 2,60 |
| 2 топа аба | 4,00 |
| 29 май | |
| Апостол от София | |
| 10 овчи кожи | 2,00 |
| 11 август | |
| Добри от Никопол | |
| 3 топа платно | 4,50 |
| 4 топа боядисана богасия | 6,00 |
| 10 престилки | 4,00 |
| 9 лоши жълти кармазинени кожи | 9,00 |
| 1 либра шафран | 3,50 |
| 10 септември | |
| Георги от Търново | |
| 1 топ богасия | 1,50 |
| 5 топа джобни кърпи | 4,00 |
| 7 престилки | 2,80 |
| 2 топа четириъгълно ленено платно | 3,00 |
| 3 кармазинени кожи | 3,00 |
| 1 чифт ботуши | 0,80 |
| 1 септември | |
| Иван от Никопол | |
| 18 топа ленено платно | 27,00 |
| 31 декември | |
| Шафар от Видин | |
| 10 топа аба | 20,00 |
1622 г.
| 30 май | |
| Андрей от Черна вода | |
| 4 топа четириъгълно ленено платно | 6,80 |
| 1 топ коприна | 1,50 |
| 1 топ богасия | 1,70 |
| 3 топа кърпи за лице | 2,40 |
| 3 май | |
| Дука от София | |
| 1 лакът сини конци | 0,50 |
| 13 топа прежда, основа за тъкане | 3,77 |
| 150 либри памук | 30,00 |
| 8 май | |
| Вука от София | |
| 6 лакътя гранат | 16,50 |
| 11 май | |
| Димо от Никопол | |
| 1 топ четириъгълно ленено платно | 1,70 |
| 1 топ богасия | 1,70 |
| 1 топ кърпи за ръце | 0,80 |
| 2 топа аба | 4,50 |
| 14 май | |
| Добри от Никопол | |
| 53 либри памук | 10,60 |
| 30 юли | |
| Делимарко | |
| 12 центнера памук | 5,60 |
| 8 август | |
| Михаил от Свищов | |
| 6 кармазинени кожи | 6,00 |
| 15 септември | |
| Алекси от Силистра | |
| 1 топ аба | 2,25 |
| 7 януари | |
| Михаил от София | |
| 6 топа платно | 9,00 |
| 11 януари | |
| Коста от Търново | |
| 3 либри шафран | 12,00 |
| 1 ледре коприна | 4,00 |
1682 г.
| 28 април | |
| Панайот от Мелник | |
| 16 оки коприна | 0,48 |
| Михал от Търново | |
| 4 1/2 товара румелийски стоки | 40,50 |
| 14 май | |
| Васил от Черна вода | |
| 1 товар кордовани | 10,80 |
| Манол от Мелник | |
| 1 товар коприна | 2,60 |
| Павел Владика | |
| 2 товара аба | 11,00 |
| 6 юли | |
| Миклос от Арбанас | |
| 170 кордовани | 8,50 |
| Крачун от Търново | |
| 1 1/2 товара фейтьо [вид конци] | 8,75 |
| 1 товар румелийски стоки | 9,00 |
| 1 товар коприна | 2,70 (за Полша) |
1683 г.
| Хаджи Иван от Търново | |
| 2 1/2 товара кордовани | 9,66 |
| Димитър от Чипровци | |
| 15 оки коприна | 0,45 |
| 20 оки кордовани | 1,00 |
| Тома от Търново | |
| 2 товара одрински стоки | 12,00 |
| Панайот от Румелия | |
| 50 оки коприна | 1,50 |
| Ангел от Търново | |
| 160 оки кордовани | 7,50 |
1684 г.
| Манол от Мелник | |
| 55 оки коприна | 4,65 |
| Исак от Търново | |
| 100 оки фейтьо | 5,00 |
| 1 товар богасия | 6,00 (за Полша) |
| Манол от Мелник | |
| 100 лакти аба | 4,80 |
| 150 оки тамян | 4,50 (за Полша) |
| Панайот от Мелник | |
| 2 товара румелийски стоки | 18,00 |
| 100 оки фейтьо | 5,00 (за Полша) |
| Стамо от Търново | |
| 1 товар коприна | 6,00 (за Полша) |
1688 г.
| Георги от Мелник | |
| 3 товара цариградски стоки | 18,00 |
| Козма Георги | |
| 3 товара цариградски стоки | 18,00 |
| Манол турчина | |
| 3 товара сахтиянени кожи | 13,00 |
| Павел от Черна вода | |
| 2 товара кордовани | 6,00 |
| Даниел от Черна вода | |
| 3 товара кордовани | 14,00 |
| Марко от Чипровци | |
| 2 товара тютюн | |
| 1 1/2 товара кордовани | |
| 1/2 товара цариградски стоки | 24,00 |
| Георги от Мелник | |
| 1 товар цариградски стоки | 9,00 |
| Димитър турчина | |
| 2 товара кордовани | |
| 3 чифта ботуши | 10,00 |
| Марко от Чипровци | |
| 2 товара тютюн | |
| 1 товар коприна | |
| 1 товар румелийски стоки | 6,00 |
| Крачун Георги | |
| 2 товара румелийски стоки | |
| 10 товара аба | 45,50 (за Унгария) |
| Михай от Чипровци | |
| 1 товар коприна | 2,00 |
| Карагеорги | |
| 18 товара тютюн | 7,20 (за Унгария) |
| Илия от Чипровци | |
| 2 1/2 товара тютюн | |
| 50 товара сахтиянени кожи | 5,00 |
| Кирияк от Търново | |
| 2 товара цариградски стоки | 24,00 |
| Фока от Мелник | |
| 2 1/2 товара аба | 12,00 |
