Публикува се по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
Печата се по Румелийски делници..., с. 205 - 207. Превод на М. Стайнова от оригинал, съхр. в НБКМ — Ор. отд., ΟАΚ 29/29.
Преди няколко дни твоят роб, т. е. Тръстениклиоглу, аян на Русе, изведох нова елитна войска в Русе и след работата по организирането ѝ, напредвайки през равнината, стигнахме войските на Плесли Мехмед паша и се прехвърлихме заедно оттатък Балкана. Тогава ми беше съобщено посредством шпионаж, че разбойниците, намиращи се в Плевен, имали злостното намерение да нападнат Търновската каза, та аз изпратих бързо известен брой наемни елитни войници и лично веднага отидох в Търново и взех своевременни мерки, за да бъдат охранени селата, намиращи се в границите на казата. В [същите] тези дни пристигна, придружена с чест и достойнство заповед..., според която да се вдигна от Търново и да замина за Никопол при честития везир Муса паша и да се присъединя към него. И докато аз бях вече в пълна готовност за тръгването и пътуването, дойде известие, че всички разбойници са излезли от Плевен и са нападнали селата в Търновска каза и са се сражавали със сеймените ни в покрайнините на казата. Веднага написах писма до аяните на околните кази и бяха изпратени известно количество конници от Търново в помощ на сеймените ни, като разпратих писмата с мои хора. И освен, че поисках войска, при все че задължих с писмата си въпросните аяни да изпратят войска, аз водих продължително сражение със сеймените си срещу споменатите разбойници в с. Върбовка и др. села в границите на казата. [Всичко това] бях изложил по-рано с арзухал до Високата порта и още, че предвид това, че цялата войска — и намиращата се под командата на споменатия никополски везир и онази, която охранява Свищов, и тази, която се намира под мое командване е недостатъчна...