Османско владичество

Еничарският бунт в Лудогорието през 1760 година

Посещения: 3543

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995

1

Султански ферман от 1760 г., адресиран до „видинския комендант Кюпрюлю заде Ахмед паша, до валията на областта на Ози везирина Кетхуда Мехмед паша и до всички съдебни и граждански власти на казите, що лежат в Никополския санджак и в подножието на Стара планина: Айтос, Сливен, Карнобат, Ямбол, Варна, Мангалия, Кара су, Хърсово, Браила и Мачин“. -Явашοв, А. Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Ч. 1., С., 1930, 91-96.

 Tughra of Mustafa III

От съдържанието на този мой украсен с височайшите ми царски знаци императорски акт, който ще ви пристигне там, вие ще узнаете обстоятелството, че голяма мюсюлманска въоръжена тълпа, съставена от жителите на с. Юнуз абдал [Йонково], Делиорманска нахия, Разградска каза, Никополски санджак, била нападнала гр. Хезарград [Разград], като ограбила всичкия имот на населението там, особено на бедната рая. Казаната тълпа е посегнала на честта, имота и живота на населението, което кански е пропищяло от нея. Особено са се отличили лицата: Кара Мемиш, брат му Кьор Сюлейман, разградчанинът Кел Мехмедоглу Осман и техните другари и съмишленици. За да се освободи бедната рая и населението в Разград, което било зверски нападнато, убивано, ограбвано и обезчестявано от насилията на тая разбойническа шайка, а особено от мерзките подвизи на поменатите разбойници, и за да се тури край на подобни вилнения и злосторства в Разград и в Разградската каза, по-преди бях ви издал по тая грозна афера височайша царска заповед, с която предписах на тебе, велики ми везире, щото ти, преди да влезеш и освободиш града Разград, да вземеш строги мерки спрямо въстаналите разбойници, да изловиш главатарите на тоя разбойнически бунт, да ги накажеш публично със смърт, а някои със заточение до живот в крепостите на Енос и Тулча. При това ти се заповядваше, щото ти заедно с помощниците, които ще вземеш със себе си: турнаджи Осман и оджак башчауши Есеид Ахмед, да поставиш разбунтувалия се Делиорман под особен закон и правилник, да разпръснеш и разгониш непокорните глави, да образуваш специални шериатски съдилища, които да съдят и осъждат заловените бунтовници и разбойници. Ти ще трябва да изпълниш чрез администрацията смъртните присъди върху всички ония, които заслужават подобни наказания. А разгонените и забягналите по други страни бунтовници не ще допуснеш по никакъв начин да се повърнат по домовете си, по селата на Разградската каза и в самия гр. Разград. В случай, че подобни немирни елементи би се появили повторно там, ти ще си длъжен безмилостно да ги заловиш и накажеш. Освен туй, занапред делиорманското население, както и жителите, що живеят в казите Шумен, Ески Джумая, Осман пазар и в нахиите Пири паша, Абдулселям и Кесарово - ще ги подложите под изключително положение; ще вземете от това население реална гаранция, взаимни поръчителства, гарантиращи мирното живеене по домовете, покорност към държавата и престола и обезпечение имота и живота на мирната бедна рая. А колкото се отнася до жителите от селата на Разградската каза, те всички ще се подведат под реална гаранция, имуществено поръчителство, надлежно издадено във вид на съдебно решение (илям) от местните съдебни власти, с което [поръчителство] ще гарантират за безопасността на раята. Всички старейшини и избраници на селата ще гарантират както лично за селяните, що живеят в нахийските села на Разградската каза, така и за селяните от околните села. По тоя начин старейшините стават един за друг взаимообразно гаранти за своите селяни, за мирното и законното им живеене. Те са длъжни да приемат напълно условията на новия закон и правилник, под режима на който делиорманското население и жителите на гореобозначените кази се поставят за отговорни. А жителите, които живеят в самия Разград, не само се задължават да приемат новите условия и постановления на новия закон, подробно приложени и протоколирани в съдебните регистри, но ще бъдат длъжни още публично, пред пълния състав на разградския шериатски съд да изповядат, че те приемат наредбите и институтите на новия закон; че отговарят с главите си и за най-малкото нарушение на мира, тишината и безопасността на раята, и че се съгласяват да се издаде за това надлежния съдебно-шериатски хюджет.

Според постановленията на тоя нов закон и с общото съдействие на всички разградски съдебно-административни власти и на всички махленски имами, агалари, старейшини и честни граждани, които гарантират един за друг и отговарят за мира, тишината и безопасността на страната, те всички се задължават да не допускат занапред да се вършат насилия, нападения върху честта и имота, грабежи, пиянства и други зверски безчинства върху мирната рая. А долуозначените бунтовници-размирници, гдето и да се намерят и заловят, да се предадат веднага на властта за надлежно наказание. Въпросните хайдути злосторници са следните: жителите от махалата Ибрахим паша-Кел Мехмедоглу Осман, еничарин от 55-а дружина, Кара Мемиш, Шабан одабашията, Топал Хасан и брат му Кара Мехмед; от махалата Касъм паша - Абазоглу, Витрели Мустафа; от махалата Искендер бег — Билялоглу Мустафа от 66-а дружина на хаските еничари, Абдул Рахман, Бешеоглу Ахмед от 66-а дружина на хаските еничари, Алчакоглу Мустафа от 66-а дружина на хаските еничари; от махалата Нукиеддин ага - Кючюк Хасан Кел Мехмедоглу от 55-а дружина, Мехмед от Айтос, софтата Ибиш, Хариф Хамза и Пашали Мустафа; от махалата Бехрам бей-Хаджи Абдул, Рахманоглу Хасан от 55-дружина, Гьонулоглу, Хюсеин Алемдар, Тюфекчи заде Али, Чолак Авуз и брат му Мехмед, Ерин Хасаноглу Мехмед, Чанак Юсуф и брат му Кара Ахмед, Ходжаоглу Мехмед, Хаджи Сюлейманоглу Ахмед, дюлгер Иссаоглу Салих, Чакръкчиоглу Ибрахим, Екмекчи Кади Хюсеин, Овали Мехмед, Телял Муса, Небимоглу Ибиш, Ескиджиоглу Ахмед; от Джелеби Мустафа махала - Илирденоглу, Исмаилоглу Хюсеин, бербер елхадж Мехмедоглу Али, Илирденоглу Сагър Осман, Чолак Салих Алемдар; от махалата Елхадж Мухаред — Халил, служител при алайбея, Чолак цигановия син Абдулах от 65-а дружина, Арабаджиоглу, Мемишоглу, Хасан от 66-а еничарска дружина, Тюфекчи Хюсеин; от махалата Ахмед бей — Курназ Мустафа от 56-а дружина, Сари Мустафа, Халил Осман, Кара Махмедоглу Ислям, Чил Хасан, Турк Ахмед, бейалайли Челебиоглу Хюсеин, Соколаноглу Вели, Дели Юмер от 55-а дружина, Топалоглу Ахмед, бербер Ебу Бекир, Емир Махмудоглу Мустафа, Бешик Мустафа, Шак Али; от с. Калайджи [Радинград] - Осман Бешоглу, Кьор Юмер, Сари Хасан, Чер Халакър и чирак Ибрахим - всичко 56 души разбойници и бунтовници, главорези по пътищата, други пък убийци и разбойници, които подпомагат първите и извършват обири, грабежи и пиянство. Жителите мюсюлмани от града Разград, частно за себе си и като пълномощници, представители на жителите мюсюлмани, що живеят по селата и нахиите на Хезарградската каза, заявиха официално пред публичната местна власт, че те по никакъв начин не могат да станат поръчители и да гарантират честността, покорността и доброто поведение на всички горепоменати хайдути и бунтовници, както и за техните грабителства и плячкосване на чужди имоти. Тези мръсни разбойници не стигаше, дето убиваха мирната рая, грабеха и обираха нейните имоти, грабеха жени и деца, но още си позволяваха, против предписанията на свещения шериат, да нападат на честта на жените рая, да изнасилват, а освен това си позволяваха да продават по пазарищата като добитък жените, момите и децата на раята, и то с цел да вземат от тяхната стойност един вид харач, за буйство и беззаконие. С една реч, тези разбойници са нанесли такива огромни загуби на бедното мирно население, щото не е останало от тях непокътнато и неразрушено нищо свято и недосегаемо. Всичко било разрушено под огън и меч; всичко било ограбвано и плячкосвано от зверските действия на тази безжалостна и дива сган.

По повод на това дръзко и зверско нападение върху мирното население на гр. Разград и на селата на Разградската каза, извършено от буйната и разбунтувала се тълпа, сбирщина от делиорманското турско население и предводителствана от горепоменатите разбойници, понеже за главатарите и за техните преки съучастници по това насилие не се намира нито едно лице, което да гарантира за в бъдеще тяхната покорност и мирно живеене, а напротив, от покорната жалба, изпратена до височайшия ми царски диван, подписана колективно от всичките градски и казалийски имами, агалари, улеми, хатиби, молли и въобще от всички честни и благонадеждни мюсюлмани начело със съдията на Разгрдската каза мевлякадия Исмаил заде Мустафа ефенди, както и от вашата молба се вижда, че всички искат и се молят да издам височайша царска заповед за строго наказание, то затова заповядвам, щото избягалите главни бунтовници и ятаци, имената на които се посочиха по-горе, дето и да се намерят, да се преследват и строго да се съдят и осъждат според надлежните шериатски закони на най-тежкото наказание - смърт. За тая цел благоволих да издам височайшата си царска заповед, адресирана до гореобозначените ми велики везири, паши и пр. С тая си заповед повелявам на всички съдебно-административни власти в казите, що лежат в Никополския санджак и под полите на Стара планина: Айтос, Сливен, Карнобат, Ямбол, Варна, Мангалия, Кара су, Хърсово, Браила, Тулча и Мачин, щото те са длъжни под страх на тежка отговорност да се стараят да покровителстват и защитават раята - население, що живее по селата и градовете на технита кази; да не допускат да се вършат насилия над честта на жените, да се ограбва и убива мирната рая от бунтовниците зулумкяри [насилници]. А обозначените поименно разбойници и техните преки съучастници, дето и да се намират, да се улавят, арестуват и в най-късо време да претърпят заслуженото си наказание. По тоя начин да се постигне пълно омиротворение в страната; да може всеки един - бил той рая или не, да заживее мирно, честно и безопасно в империята ми. Внимавайте и старайте се, щото от гореказаните бунтовници нито един да не се изплъзне от вашите ръце; нека се затрие тая бунтовническа шайка. Действайте според както по-горе ви се предписва с тая ми височайша царска заповед. За тая цел нарочно издадох и ви проводих за сведение и изпълнение настоящия си височайши царски ферман, който ще има силата на закон.

Моята височайша царска воля е, щото поменатият нов закон да се утвърди и узакони добре; да се накажат строго избягалите въстаници разбойници; да има пълно спокойствие, тишина и благоденствие между мирните и честни жители, както и между бедната ми рая. Прочее, щом вие разберете, че моето императорско желание се състои в туй да покровителствате и закриляте с всички сили бедната рая от означените бунтовници, които спадат изключително към категорията на „калпакчиите“ и „саръците“ [чалмоносците] - ще трябва да си отваряте добре очите, за да не се причиняват никакви вреди и да не стават бунтове в държавата.

Сегашният бунт и размирици ще ги отдадете повечето на пълното невежество на населението от Делиорман. Гореозначените подстрекатели и инициатори на тая афера да не закриляте и укривате, а да сте винаги на крак; и щом някой от тия разбойници забележите да навлезе в някоя от подведомствените вам кази - разпоредете се веднага чрез властта, която имате, и чрез съдействието на полицейската власт да ги заловите, арестувате и под силен конвой, вързани с железни вериги на нозете и ръцете, да ги изпратите било до валията на областта Узи, било до военния комендант на крепостта Видин, дето ще се извършат законните наказания на виновниците. За всичко това вие ще се стараете овреме да ми съобщавате и донасяте за мое по-нататъшно височайше царско разпореждане, като се пазите колкото е възможно повече да не действате по тоя въпрос противно на височайшата ми заповед. Затова нарочно издадох настоящия царски ферман, след чието пристигане там заповядвам да действате точно и според духа му тъй, както по-горе е изложено.

Отдайте нужната прилична в случая чест, почитание и уважение към височайшите ми царски знакове, туграта и монограма ми, приложени начело на фермана. Избягвайте от незаконни и противошериатски действия. Тъй да знаете, тъй да действате. Пълна вяра отдайте на фермана ми, издаден в престолния ми славен град Константинопол в първите числа на месец реджеб 1174 г. от егира [1759 — 1760] година.

 

2

Доклад от 24 ноември 1760 г. на валията на Очаков везира Мехмед паша до великия везир. - Димитров, Стр. Един бунт в Южна Добруджа през 1760 година. - ИДА, 15, 1968, 245-246.

С излезлия великодостоен ферман беше оказана чест и беше възложено на Вашия отколешен слуга делото за възстановяване на реда в казите Хаджиоглу Пазарджик и Балчик. Тези дни с леснина влязох в Хаджиоглу Пазарджик, а в следващите дни пристигна и назначеният и натоварен с височайши ферман Вашият слуга турнаджибашията Осман ага от еничарския корпус.

По-преди беше докладвано и изяснено, че всички жители на споменатия град бяха призовани на свиканото съдебно заседание и пред всички бяха отворени и прочетени светоподчиняващите заповеди и височайши разпореждания, като тяхното възвишено съдържание беше доведено до знание и разпространено до всекиго. Бързо се взеха мерки за поставяне в ход на важните публични дела и за осъществяване правата на бедните [жители]. По отношение на заловените злосторници с помощта на забитите бяха изпълнени предвиждащите се от закона наказания. Проблемът на влиятелните домове също беше разрешен и уреден по законен начин, като и от двете страни поотделно се взеха записи за уреждане на дълговете и съдебни протоколи, което се вижда от издаденото от страна на съда съдебно известие. Още преди се върна и беше възстановен натовареният от страна на еничарския корпус служител хасекията Али ага. Лицата, които са убили с куршум чокадарина на негово превъзходителство храбрия кримски хан, са избягали преди повече от два месеца, но с божията помощ се полагат старания и те също да бъдат заловени и да се накажат примерно.

Регистрира се, че жителите на града махала по махала, а жителите на селата село по село дават поръчителство и поемат отговорност, че занапред жителите на споменатата каза няма да дават възможност и благоприятни случаи за разбойниците; когато се появят [такива], няма да допуснат да засегнат града им и няма да ги приемат, а ще изпратят съобщения; ще охраняват сигурността и спокойствието на бедната рая; ще се предпазват от вражди и злочинства и винаги ще бъдат покорни и послушни на свещения закон и височайшите заповеди; по най-важния и привличащ вниманието въпрос - за храните, които трябва да предадат като наряд, ще се положат старания и настойчивост за тяхното пълно издължаване и пренасяне до пристанищата в срок отсега до Димитровден. Съставиха се два съдебни протокола, които съдържат условията и регистрацията, че жителите на града и селата взаимно се обвързват, и се отсече с тежка клетва, че поетите [обещания] няма да се отхвърлят и нарушават, и че [жителите] се придържат и се привързват към един здрав ред.

След това се състави отделен поименен списък на онези, които не заслужават да им станат поръчители някои от почтените жители на града и тяхното положение се изяснява в съставените от страна на шериатския съд протоколи, които приложени се представят на Вашето възвишено внимание.

Според връчения от страна на султанския съвет (диван) препис от регистъра споменатата каза следва да приготви и достави 200 хиляди цариградски килета пшеница и 50 хиляди килета ечемик за сметка на [хиляда сто] седемдесет и трета [1 март 1760-28 февруари 1761] година. От тях преди настоящия момент са били пренесени до пристанищата, предадени на капитаните и отправени и изпратени за щастливата столица 63 хиляди килета, а шестнадесет хиляди килета пшеница и четири хиляди и двеста килета ечемик в очакване на кораби са складирани понастоящем в Каварненското пристанище, за което известява специалният пратеник по зърнените храни - придворният капуджибашия Генч Али ага, и което вие, океан на възвишена ученост, можете да видите от [приложените] писма на честития кетхуда бей до Вашия слуга. Със съдействието на съда и на всички се записа в един дефтер делът на всеки един от необходимите още сто двадесет и една хиляди килета пшеница и четиридесет и пет хиляди и осемстотин килета ечемик за изпълняване на наряда за споменатата година. Един препис от него се даде на споменатия ага [Генч Али] и един препис се дава също и на жителите на града и на селата, които с помощта на справедливия [бог] ще бъдат накарани в течение на няколко дни да ги пренесат до пристанищата.

Слава богу, в справедливо време, символ на благодеянията на честития господар, засягащите тази каза дела за наряда и другите въпроси получиха един хубав ход. Писмото, изпълнено с вечно покорство, което с помощта на справедливия [бог] се осмелих да Ви отправя и чийто смисъл беше да изясни и изложи реда, който ще установи и в Балчишката каза, ако всевишният бог е пожелал, вече е станало достояние на Вашия благодетелен взор. След като Вие, океан на възвишена ученост, благоволите от двата броя съдебни протоколи да се запознаете с подробностите на дадения порядък, а от списъка и съдебното известие - също и с въпроса за избягалите разбойници, за които няма поръчители, нека възвишената Ви благодетелност благоволи да се издадат и дарят необходимите височайши заповеди.

 

3

Резюмета на писма от 23 дек. 1760 г., получени от везира Мехмед паша, валия на Очаков. - Пак там, 246-248.

I. В едно от писмата на споменатия се пише, че след като установил подобаващ ред в казата Хаджиоглу Пазарджик, съобразно с назначението си се е заел с установяване на ред също и в лежащите в околията ѝ пристанища Балчик и Каварна. От издадените съдебни протоколи и съдебни известия, които е изпратил в столицата, се виждало, че и тях е привързал и закрепил към един добър ред.

[Бележка] Известието е апробирано.

II. Един съдебен протокол, чието съдържание е, че жителите на горепосочения град Балчик махала по махала, а жителите на селата село по село били записани в един списък - отделно били посочени случаите, когато почтени хора взаимно са си поръчителствали, а отделно — злосторните люде поръчители, като онези от тях, които се намират в споменатата каза, ще бъдат наказани и порицани съобразно вината им, а онези, които отсъстват и се крият, когато се появят, своевременно и със старание ще бъдат заловени и изкоренени; те единодушно са поели задължение, че своевременно ще пренесат и изпратят до пристанищата нарядите, които са длъжни да предадат. Ако дадат възможност да се проявят действия, противни на споменатите задължения, жителите на гр. Балчик приемали клетва [да платят] четиридесет и пет хиляди и петстотин гроша, а жителите от селата на споменатата каза, заедно с пристанището Каварна - двадесет и четири хиляди и петстотин гроша.

[Бележка] Да се регистрира в Главното счетоводство и се издаде свещена заповед, щото да се постъпи съобразно с условията на поетите от тях задължения.

III. Един дефтер на лица и злосторници, в който се съдържат, както това е отбелязано в горепосочения съдебен протокол, поименните списъци на споменатите гарантиращи един за друг почтени хора и на разбойниците, които били прочути със своите предишни злосторства и разбойничества. В приложение към дефтера [е записано] съдебно донесение, с което се иска да се издаде една височайша заповед до кадиите, кадийските наместници, еничарските командири и началници в съседните кази в смисъл, ако заловят разбойниците живи, да приведат в изпълнение законните наказания, които им се следват.

[Бележка] Свещената заповед е издадена.

IV. Съдебно донесение на кадийския наместник в казата Хаджиоглу Пазарджик, в което се съобщава, че от двестате хиляди цариградски килета пшеница и петдесетте хиляди килета ечемик, които се искат от споменатата каза за сметка на [хиляда сто] седемдесет и трета година, освен това, което на отделни партиди било пренесено за допълване на нужното количество в пристанищата, трябвало да се изпратят още деветдесет и една хиляди и петстотин килета пшеница и четиридесет и пет хиляди килета ечемик. Обаче складовете в пристанищата били напълнени и ако храните се оставят навън, имало опасност те да се развалят. [Той предлага] засега остатъкът да не се извозва, а по-нататък, когато корабите пристигнат и изнесат зърното от складовете, като жителите поемали задължение [тогава] да ги возят и донасят без прекъсване.

[Бележка] В регистрите за нарядите е направена отметка, щото споменатият остатък да се изиска в началото на пролетта.

V. Съдебно донесение на кадията на Балчик, в което съобщава, че повече от половината от зърнените храни, които били искани като наряд от споменатата Балчишка каза, били натоварени на корабите и изпратени в столицата, а освен тях известно количество се намирало и в складовете. Съществуващият понастоящем остатък бил също така разхвърлян [между жителите] и на партиди, на партиди се пренасял на пристанището; но поради липса на кораби [кадията] съобщава, че очакват да пристигнат кораби.

[Бележка] Съдебното решение е апробирано.

VI. Да се издаде свещена заповед и другите необходими височайши разпореждания, които се искат съгласно съдебното донесение, написано в края на споменатия дефтер.

[Бележка] Издадоха се съобразно с посоченото по-горе.

VII. Една докладна записка на споменатия везир, в която пише, че след като още преди е изпратил до околните кази хора и е заповядал, в което и място на Разградската каза да потърсят убежище Кара Мемиш и Осман Кел Мехмедоглу да бъдат заловени, затворени и да му се съобщи; на тринадесетия ден от настоящия месец джемази юл-евел, събота, лично е потеглил от Хаджиоглу Пазарджик и се е отправил за Разград.

[Бележки:]

1. Известието е апробирано.

2. Когато споменатите заповеди пристигнат в канцеларията, на споменатия ще се напише и ще се препоръча да напише високо донесение, разкриващо подробностите на установения ред, и след като въведе също и в Разградската каза нужния порядък, да се отправи за Бендер.

 

4

Писмо от 12 ян. 1761 г. на санджакбея на Русе Мехмед до великия везир. - Б. Ηедκοв, Османотурска дипломатика и палеография. С., 1972, 134-135.

Преди Ви беше донесено, че в изпълнение на издадени по-рано височайши ферман и високо емирнаме на Ваше велико благородство, съгласно които, след като се наложат законните наказания на Кара Мемиш и брат му Кьор Сюлейман от с. Юнуз абдал в Делиормана, Разградско, разградчанина Кел Мехмедоглу Осман и намиращите се под командата им техни съучастници и привърженици, които през това време нападнаха Разград и извършиха всевъзможни мерзости и гадости, да се възстанови и осигури редът в самия град и в Делиормана. Заедно със сердарите в околните кази, с определените да ме съпровождат турнаджибашия Осман ага и баш чауш при корпуса в столицата сеид Ахмед ага се отправихме за местоназначението ни. Преди да влезем в Разград, още на пътя пристигна известие, че гореказаните разбойници са побягнали. Така че, както определихме и изпратихме да ги преследват хора от нашето управление и от съпровождащите ни лица, бяха заловени над 30-40 души измежду най-ниско падналите от техните привърженици и съмишленици. И когато с божията помощ пристигнахме в Разград, на следващия ден бе устроено заседание на шериатския съд, на което в присъствието на двамата гореспоменати командири, назначени от страна на корпуса, улеми, благочестиви хора, аги, старейшини и др. от речения град бяха отворени и прочетени височайшият ферман и високата Ви заповед и бе прогласено възвишеното им съдържание, на което светът дължи подчинение. На заловените негодници, които са последвали Кара Мемиш в разбойничеството и са участвали в избиване на населението и в грабежа и плячкосването според това, което са заслужили, на които трябваше са изпълнени законните наказания.

Когато се събраха сведения, за да се издири кой е повикал въпросните разбойници в града и, като ги е докарал, е станал причина и повод за извършване на толкова терор и насилие, установи се следното:

Мюфтията на речения град Осман ефенди повече от петнадесет години насам е бил привърженик на разбойниците и поощрявал техните смутове и бунтове. Разкрило се и в съседните кази се разпространило, че по-преди, когато баш чауш ага се стараел да постави в добър ред споменатата каза [Разград], въпросният мюфтия уведомил Кара Мемиш и последвалите го разбойници и, като им писал, ги подбудил да дойдат в града. По-преди Портата на високата държава е била уведомена поотделно с „илями“ на господа наибите в казите Търново, Разград, Шумен и Ески Джумая, че едно уволняване на известния в казаните кази мюфтия от гореспоменатия град и изгонване и интерниране в далечно селище ще означава прочистване на страната и затвърдяване на реда в областта. И сега, като бяха повторно запитани жителите на града, които присъстваха на съдебното заседание, всички в негово присъствие потвърдиха, че мюфтията се е отделил от честните хора и се е присъединил към разбойниците; че той е единствената причина за убийството чрез насилие и измама на хаджи Муртеза ага и малката му дъщеря и на много още честни хора, за събаряне и разрушаване къщите на хора без вина и грях, за разграбване и оплячкосване на стоката и покъщнината им, за нанасяне на толкова пакости. Те молят да бъдат избавени от неговите злини и вреди.

С оглед на това, понеже е явно и ясно, че ако бъде заточен в някоя от близко разположените съседни крепости Тулча, Варна или Русчук, той пак не ще се откаже от подстрекаване към смут и бунт, съгласно молбата на всички изпрати се на заточение в крепостта Айноз. Гореспоменатите 5 броя илями и махзарът на населението, приложени към писмото на кетхуда-бея, са изпратени на Ваша висока милост. Предоставяме на Вас да благоволите и измолите височайшата милост за издаване на ферман съгласно който, за да бъде с божията помощ укрепен редът, който ще се създаде, мюфтията да бъде оставен в споменатата крепост, да се застави да се откаже напълно от речения град и да прекъсне всякакви връзки с него.

Тъй като от споменатите във високата заповед Кара Мемиш и Осман - син на Кел Мехмед, засега не е открита следа и те са изчезнали, войниците на придружаващите ни командири и хора от нашата военна свита не престават ден и нощ да дирят и дебнат, като претърсват едно по едно всички посочени им или предполагаеми места, насилват и заплашват и по такъв начин всички техни привърженици и съучастници един след друг биват залавяни и докарвани. Осмелихме се да напишем настоящето покорно кайме с цел да доложим и заявим, че ще се употребят всички сили и възможности за залавяне на въпросните разбойници, за поставяне на Разград и разградските общини в добър ред и за свеждането на разбойниците до незначителен брой. Господ, който улеснява всяка работа - нека се величае славата му - да удостои с успех наказването и усмиряването на разбойниците, а почтените хора и бедното подвластно население да получат покой и спокойствие, та по този начин да постигнем и великодушното Ваше щастливо одобрение, с което ще бъдем горди! Амин!

Когато, ако е рекъл всевишният бог, успеем да осигурим добрия ред в речената каза, както това заповядва ферманът, щом Ваше просветено сиятелство нареди, допълнително с необходимите документи ще бъдат донесени до праха на Вашата щастлива стъпка подробности по въпроса. В този случай заповедта принадлежи на милостивия, милосърден, великодушен, състрадателен, благосклонен, благодетелен, великоблагороден господар, Негово величество моя султан, 5 джемази юл-ахър 1174 година.

 

X

Right Click

No right click