Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995
Из султански ферман от 1700 г. - НБКМ, Ориент. отд., Видински сиджил № 14, л. 8а, док. II. Превод на Е. Грозданова.
Населението от Видинска каза отправило оплакване, че техният съдия по име [непопълнено], който отдавна бил техен кадия, не седял в съдилището, където трябвало да седи, а без покана било сам, било заедно с наместника си (наиба) се вдигали и излизали на обиколка, като ходели от село на село. Отсядали по домовете на бедните жители и не само че пиели и се хранели безплатно и взимали другите им провизии, но и лично за себе си прибавяли суми към данъците. Ако починел някой от мюсюлманите или пък умирал някой немюсюлманин, независимо от това че между наследниците им нямало малолетен или малолетна и никой от тях не отсъствал, всички били налице и пълнолетни, и макар че не желаели делба, кадията и наместникът му насила извършвали делбата. А за да бъде по-голям полагащият им се данък за делба, оценявали имуществото на умрелите с по-висока стойност. Ако починалият имал дългове, извършвали делбата без да приспаднат стойността им... и взимали третина или пета част от парите на някои починали мюсюлмани, като казвали: „На нас се полага...“ Взимали по-големи суми от установените от закона, изисквали да им се слугува безвъзмездно и техните насилия и произвол, подобни на изброените, нямали край.
