Публикува се по: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. II, съставител Бистра Цветкова, Изд. БАН, С., 1971
Превод: Гълъб Гълъбов
5 юни 1550 г.
19 джемази-юл евел 957 г.
Относно поръчителство за явяване в съда
Немюсюлманите, именувани Милко Райкин, Стойчо, син на Иван, и Дражо, син на Дойко, от село Гинче, спадащо към големия град София, доброволно заявиха [пред кадията]: „Станахме поръчители1 на войнуците от същото село, именуваните Дойко, син на Байкин, Поп Станислав и Дражан за довеждането и представянето на поменатите пред шериатския съд, когато бъдат призовани. След потвърждаването на казаното, станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на секретаря Сефер, доверен човек (повереник) на черибашията Мустафа бей. Написано на 19 джемази-юл евел 957 г. [5 юни 1550 г.].
Свидетели на станалото: Ахмед, син на Омер, секретар на съда; Ибрахим, кетхуда на вилаета; Кара Юсуф, син на Мустафа, и други.
Соф. кад. рег. № 313, отк. 2, стр. 16, док. III, Ор. отд. НБКМ, София.2
16 юни 1550 г.
30 джемази-юл евел 957 г.
Назначаване на настойник
Записано в кадийския регистър за следното: тъй като е починал немюсюлманинът, именуван Райко, [син на] Велю, настойник на Съботин, непълнолетен син на покойния немюсюлманин, именуван Иван, [син на] Недялко, и понеже на поменатия непълнолетен Съботин е оставено наследство по шериата от умрелия му баща, то за приемането на това наследство шериатският съд назначи за настойник присъстващия в заседанието немюсюлманин Петко, син на Тодор. Поменатият настойник заяви, че приема това назначение и ще направи каквото трябва. Станалото в съда се протоколира по негово искане. Написано на 30 джемази-юл евел 957 г. [16 юни 1550 година].
Свидетели на станалото: Реджеб, син на Ювеис, призовкар; кетхуда Шаджал, син на Абдуллах;3 Ахмед, син на Омер, секретар [на съда]; Джафер, призовкар, и други.
Соф. кад. per. № 313, отк. II, стр. 43, док. I.
17 юни 1550 г.
1 джемази-юл ахър 957 г.
Развод на българин и българка
Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът, именуван Пейо, син на Радул, от село Биримирче, спадащо към София, се яви пред шериатския съд и в присъствие на съпругата си, немюсюлманка, именувана Стояна, дъщеря на Никола, по своя воля се изказа така:
„Дадох развод на поменатата Стояна по лъжливия ни обряд;4 от днес нататък тя е разведена.“ След това изказване на заявителя то бе потвърдено от поменатата Стояна, срещу която бе направено, и по нейно искане станалото в съда се протоколира. Написано на първия ден от джемази-юл ахър 957 г. [17 юни 1550 г.].
Свидетели на станалото: Хайдар бей; елхадж Али, син на Сюлейман, призовкар; Сеид Касъм, син на Сеид Мехмед, мютевелия; преводач Синан, син на Абдуллах, и други.
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 43, док. III
1 юли 1550 г.
15 джемази-юл ахър 957 г.
Осъждане на длъжник
Вписано в [кадийския] регистър за следното: Мюсюлманинът на име Елияс, син на Абдуллах, призова на съд немюсюлманина Марко, син на Иван, и в негово присъствие се изказа и заяви:
„Поменатият Марко дължеше на дубровчанина Марин шестстотин акчета като стойност от домашни потреби; по заповед (искане) на поменатия Марко аз му бях станал имотен поръчител за казаната сума; срещу тази сума получих тридесет акчета за поръчителството и той остана да ми дължи още петстотин и пет [тъй] акчета; те са мое право и мое вземане, искам ги.“ След така предявения иск, запитан бе по спорния въпрос и поменатият Марко, който заяви: „Действително дължах на поменатия дубровчанин Марин сумата петстотин и осемдесет акчета и ищецът по моя заповед (искане) бе станал мой имотен поръчител [за казаната сума]; но за сметка на нея аз дадох на ищеца три товара вино и му изплатих [допълнително] сто и тридесет акчета; така не остана да му дължа нито едно акче.“ Понеже поменатият Елияс отрече да е получил поменатата сума, поискано бе доказателство от казания Марко за истинността на твърдението му, но той не може да представи исканото доказателство. По негова молба предложена бе клетва на Елияс, който я положи. След това съгласно признанието на казания Марко [съдът] постанови той да изплати на ищеца сумата петстотин и четиридесет и седем акчета; понеже записката бе приготвена, тя бе изпратена на мухтесиба за събиране [от ответника, присъдената от съда сума]. По искане [на заинтересованата страна] станалото в съда се записа в регистъра. Написано на 15 джемази-юл ахър 957 r. [1 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: [Написани пет турски имена]
Соф. кад. рег. № 313, откъс I, стр. 19, док. I.
1 юли 1550 г.
15 джемази-юл ахър 957 г.
Осъждане купувач на вино
Вписано в регистъра по следния повод: Душан, син на Петър, призова в шериатския съд немюсюлманина Божидар, син на Радул, и в негово присъствие се изказа и заяви:
„Поменатият Божидар ми дължи като стойност на вино двеста и седемдесет акчета, те са мое право и мое вземане, искам ги.“ След така предявения иск запитан бе [от съда] и Божидар, който заяви: „На поменатия ищец дължах двеста и седемдесет акчета като стойност от вино; сега му изплатих седемдесет акчета, а двеста акчета преди известно време му бе изплатила жена ми Стойна.“ Душан отрече да му е била изплатена друга сума освен седемдесет акчета. Тогава [съдът] поиска от Божидар доказателство за истинността на твърдението му, понеже той не можа да представи исканото доказателство, поменатият Душан поиска поръчител. Тъй като Божидар няма поръчител, до представяне на поръчител той бе изпратен с разсилния Хаджи Али на мухтесиба, и по искане [на заинтересованата страна] станалото [в съда] се записа в регистъра. Написано на 15 джемази-юл ахър 957 г. [1 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: Мустафа, син на Сюлейман, призовкар; Хайдар, син на Бекир, началник на кадийската канцелария; Хасан, син на Абдуллах, призовкар, и други от присъстващите.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 18, док. II
3 юли 1550 г.
17 джемази-юл ахър 957 г.
Издаване на пълномощно
Пълномощно
Немюсюлманите на име поп Никола, син на поп Михаил, поп Михаил, син на Тодор, Нешо, син на Стоян, дадоха свидетелски показания по шериатски ред (съгласно шериата), че двадесет години преди днешното регистриране (датата на заседанието) немюсюлманинът Стоян, син на Панайот, подарил с шериатско дарение (направено пред кадията), прехвърлил в собственост и предал на покойната си дъщеря Стефана, дъщеря на Стоян, половината от собственото си жилище, находящо се в големия град София, махала „поп Филип“, наоколо граничещо и допиращо се с имотите на златаря Вичо, син на Радивой, кожухаря хаджи Мустафа, син на Аине, и другия имот на казания Стоян, и обществен път; поменатата покойница още приживе е заявила и признала пред шериатския съд, че приема казаното дарение и че назначила за свой пълномощник присъстващия в съдебното заседание просител поп Лука, син на поп Матей; че казаният пълномощник е приел гореизложеното пълномощие още в заседанието на упълномощаването и пое задължение съобразно съдържанието му. По искане [на заинтересованите] станалото се записа в кадийския регистър. Написано на 17 джемази-юл ахър 957 г. [3 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: Джафер Софу, син на Абдуллах, призовкар; Ахмед, син на Омер, секретар [на съда]; Фаик, син на Абдуллах, Муслихиддин ефенди и др.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 21, док. IV
4 юли 1550 г.
18 джемази-юл ахър 957 г.
Спор за наследство
Написано в кадийския регистър за това, че лицето, именувано Пири, син на Мустафа, призова пред шериатския съд бившия войвода на големия град София Мустафа войвода, славен между равните си, и в негово присъствие заяви:
„Покойният кожар Хамза, по-рано живущ в близост до джамията „Ески джами“ в големия град София, е роден син на немюсюлманина Иван, син на Божидар, жител от село Тунавча от нахия Козник, спадащо към кадийската каза Аладжа Хисар; а моят баща покойният Мустафа, син на Божидар, е син на чичото на поменатия покойник Хамза; следователно наследството от поменатия покойник се пада само на мене; искам от ответника имотите, които е получил като наследство от поменатия покойник.“
При така предявения иск разпитан бе и поменатият Мустафа войвода по спорния въпрос; в отговора си той отрече пред ищеца твърденията му.
От ищеца бе поискано доказателство, сходно с твърденията му, и той представи писмени свидетелски показания, удостоверяващи изявленията му, и носещи подписа на настоящия кадия на Аладжа Хисар, Мевляна Хъдър, син на Юсуф.
След като се установи в присъствие на поменатия Мустафа войвода, че съдържанието на представения документ със свидетелските показания се потвърждава и от показанията на свидетелите, записани в края на протокола, а именно Мехмед, син на Хюсрев ходжа, Емир шах, син на Дервиш, станалото в съда се протоколира в регистъра по искане [на заинтересования]. Написано на 18 джемази-юл ахър 957 г. [4 юли 1550 г.]
Свидетели на станалото: Вели, син на Елхадж Мехмед, преводачът Синан, син на Абдуллах, Ахмед, син на Омер, секретар на съда, Хюсеин, син на Елхадж Рамазан, призовкар, и други.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 23, док. I
7 юли 1550 г.
21 джемази-юл ахър 957 г.
Регистриране продажба на нива
Вписано в кадийския регистър за следното: немюсюлманите Слав, син на Станислав, син му Тончо и Йово, син на Драган, се явиха пред шериатския съд и в присъствие на държателя на този протокол Мустафа, син на Абдуллах, хлебар, казаният Станислав се изказа, доброволно призна и заяви:
„С окончателна и действителна продажба продадохме на поменатия Мустафа за сто и десет текущи сребърни акчета правото си на владение върху общата наша нива от около три дьонюма, находяща се в землището на село Бояна, спадащо към големия град София - нива, граничеща и допираща се с имотите на казания купувач Мустафа, Стоян, син му Тодор, син на Пейо, Йово, [син на] Драган, и с воденичен канал на воденицата на Хасан Челеби; цената получихме, продадената нива предадохме и поменатият купувач я прие.“
Поменатият Йово също се изказа, доброволно призна и заяви: „С окончателна и действителна продажба продадох на гореказания Мустафа за сто и десет акчета правото си на владение върху нивата си от около три дьонюма, находяща се в землището на поменатото село и граничеща, допираща се от две страни с имотите на поменатия купувач Мустафа, на войника Пейо, син на Рале, а от другата страна — с имота на горепоменатия Стоян, син на Пейо; цената получих и предадох поменатата нива и казаният купувач я прие.“ Горепоменатите заявители на отбелязаните изказвания и казаният Мустафа, в полза на когото бяха направени, потвърдиха присъствено [едни срещу други] гореказаното. По искане [на заинтересованите] станалото се протоколира в регистъра. Написано на 21 джемази-юл ахър 957 г. [7 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: елхадж Халил, син на Мехмед, обущар, Юсуф субаши, син на Абдуллах, Али, мутафчия, Баки, син на Насух, военен, и други от присъстващите.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 30, док. II
15 юли 1550 г.
29 джемази-юл ахър 957 г.
Разваляне на замяна
Записано в регистъра за това, че евреинът на име Абрахам, син на Исак, призова пред шериатския съд евреина на име Исак, син на Аслан, и срещу му се изказа така:
„Замених един мой сив кон с един червен кон на поменатия Исак, който в повече ми даде [зацапано място] и сто акчета, докато моят кон бе здрав и читав [без недостатъци], сега видях, че поменатият червен кон има недостатъци, искам унищожаване на замяната и връщане на коня ми.“ При така предявения иск запитан бе по спорния въпрос и ответникът Исак, който отрече [твърдението на ищеца] и каза: „Моят кон не е с недостатък.“
При това положение от поменатия Абрахам (ищеца) се поиска доказателство, сходно с твърдението му. Тъй като той не бе в състояние да представи исканото доказателство, предложена му бе клетва в смисъл, че не знае, какво червеният кон е бил с недостатъци. Той положи тази клетва. По искане [на заинтересования] станалото в съда се протоколира в регистъра. Написано на поменатата дата [означена в предходния протокол: 29 джемази-юл ахър 957 г. [15 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: Хюсеин Челеби, син на Али, Сина, син на Абдуллах, призовкар, и други от присъстващите.
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 56, док. IV
15 юли 1550 г.
29 джемази-юл ахър 957 г.
Иск за собственост
Написано в кадийския регистър за следното: жената на име Махи, дъщеря на Абдуллах, призова в шериатския съд немюсюлманина, свещаря Никола, син на Манол, и в негово присъствие се изказа и заяви:
„Поменатият свещар Никола владее незаконно жилището ми, което ми премина по наследство от майка ми, немюсюлманката Трайка, още когато бях неверница (християнка), жилище, находящо се в големия град София, махала Папуччу Драган, при граници и допир с имотите на грънчаря Недялко, певеца Първан и обществен път.“
След така предявения иск запитан бе по спорния въпрос и свещарят Никола, който отрече [твърдението на истцата] и заяви: „жилището, описано в горепоменатите граници, аз купих за сто и осемдесет акчета от немюсюлманката Стефана, дъщеря на Богдан, и то е мой закупен имот, то не е преминало на поменатата истца от покойната ѝ майка“.
След това пред шериатския съд бе призована и разпитана поменатата Стефана, която също възрази и заяви: „Поменатата къща аз купих за сто и петдесет акчета още през живота и пълното здраве на майката на казаната истца Махи и впоследствие продадох на казания Никола за сто и осемдесет акчета.“ Поменатата Махи отрече това твърдение и каза: „Къщата, за която става дума, поменатата ми майка Трайка приживе не е продала на казаната Стефана.“
[При това положение] съдът поиска доказателство в подкрепа на твърдението, че поменатата къща, сега във владение на свещаря Никола, казаната Трайка още приживе е продала на поменатата Стефана. Тъй като Стефана не може да представи исканото доказателство, по нейно желание бе предложена клетва на поменатата Махи, че „не знае покойната ѝ майка Трайка да е продала приживе на казаната Стефана гореописаната къща“.
След полагане на клетвата гореописаната къща бе присъдена на Махи и станалото в съда се протоколира в регистъра по искане [на заинтересованите]. Написано на 29-джемази-юл ахър 957 г. [15 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: Хюсеин Челеби, син на Али, Ферхад, субашия, син на Абдуллах, Мехмед, син на Искендер, Джафер бей, син на Тимур, военен, и други [от присъстващите].
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 56, док. II
18 юли 1550 г.
3 реджеб 957 г.
Иск на дубровничанин за присъждане продажната цена на сукно
Записано в кадийския регистър за това, че известният [с прозвището] Шируд, латинец (дубровничанин), на име Степан, син на Милош, призова пред шериатския съд латинците (дубровничаните) Стоян, син на Вук, и Андрея, син на Биби (Бипо), и срещу тях се изказа така:
От поменатите двама дубровничани имам да вземам тринадесет хиляди шестстотин петдесет и едно акчета, произходящи от стойност на сукно (чоха), искам сумата.“ При така предявения иск бяха запитани по спорния въпрос поменатите двама дубровничани, които признаха горното твърдение [на ищеца]; съдът постанови изплащането на поменатата сума, но тъй като стана ясно, че осъдените отлагат изплащането [на дълга си], те бяха изпратени с разсилния Чакир на настоящия мухтесиб за събиране на сумата и станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на заинтересования. Написано на 3 реджеб честити на 957 г. [18 юни 1550 г.].
Свидетели на станалото: [написани три турски имена].
[Под протокола написано]: След това дубровничанинът на име Иван, син на Богдан, заяви: „Станах личен поръчител на поменатия дубровничанин на име Андрея, син на Бибо, за явяването му в съд при повикване.“ Станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на кредитора — ищец, дубровничанина Степан. Написано на 3 реджеб честити 957 г. [18 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: [Записаните в предходния протокол].
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 60, док. III
20 юли 1550 г.
5 реджеб 957 г.
Присъждане възнаграждение по договор
Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът, именуван Кузман, син на Стоян, призова пред шериатския съд немюсюлманина Гюро, син на Радослав, хлебар, и в негово присъствие заяви и се изказа така:
„От поменатия Гюро има да вземам хака си (правото си) от наемен труд сто и тридесет акчета; искам ги.“ При така предявения иск запитан бе и поменатият Гюро, който по спорния въпрос каза: „Действително услових поменатия ищец за сто и тридесет акчета на работа за шест месеца; тридесет акчета от поменатата сума му изплатих, остава да му дължа още сто акчета като негово право.“
Понеже поменатият Кузман отрече да е получил казаната сума [от тридесет акчета], поискано бе доказателство от поменатия Гюро, че е изплатил речената сума. Но тъй като това доказателство не бе представено, съдът постанови изплащането на сумата от сто акчета на основание признанието му. Но понеже стана явно, че изплащането на тази сума се отлага умишлено, той бе изпратен на настоящия мухтесиб със съдебния разсилен Шеджаа за събирането на сумата. Станалото в съда се протоколира в кадийския регистър по искане [на заинтересования].
Свидетели на станалото: предишните [свидетелите от предходния протокол].
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 63, док. II
20 юли 1550 г.
5 реджеб 557 г.
Тъжба на спахия против селянин
Записано в кадийския регистър за това, че спахията Хайдар Челеби, син на Чауш Касъм, призова пред свещения шериатски съд немюсюлманина на име Никола от село Хърсовча, спадащо към каза Шехиркьой, и в негово присъствие се изказа така:
„Поменатият Никола ме обиди с множество думи — на религия, на вяра, на жена и ме нарече „харамия“ (разбойник); моля съдът да постъпи с него надлежно“.
При така предявената тъжба разпитан бе по въпроса и поменатият Никола; в отговора си той отрича [твърдението на тъжителя]; при това положение от тъжителя се поиска доказателство, удостоверяващо истинността на тъжбата му. Лицата Ахмед, син на Али, и Ферхад, син на Абдуллах, дадоха свидетелски показания по реда на шериата, с които се потвърди твърдението на тъжителя; свидетелските показания на поменатите лица бяха приети от шериатския съд; те бяха обсъдени от съда в присъствието на спахиите Мехмед, Махмуд бей, син на Абдуллах, Ферхад Чауш, Синан Челеби, син на Муса бей, станалото в съда се протоколира по искане на поменатия тъжител. Написано на 5 реджеб честити 957 г. [20 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: [написани шест турски имена].
21 юли 1550 г.
6 реджеб 557 г.
Разваляне продажба
Монахът Никодим призова пред шериатския съд циганина на име Дервиш, син на Абдуллах, и в негово присъствие се изказа и заяви: „Поменатият Дервиш ми продаде за сто петдесет и осем акчета един черен кон, който ми представи за здрав и читав, [а в действителност] дясното му око белее и не вижда, с недостатък е. Искам да му бъде върнат.“
След така предявения иск запитан бе по спорния въпрос и поменатият Дервиш, който възрази: „Казаният ищец видя недостатъка на коня, за който говори, и го прие с недостатъка му.“ Но споменатият монах отрече това твърдение и каза: „Поменатият кон не приех с недостатъка му.“ При това положение от казания Дервиш се поиска доказателство за истинността на твърдението му. Но като не можа да даде [исканото] доказателство, по негово искане предложена бе клетва на поменатия монах, че „не е приел въпросния кон с недостатъка му“. Клетвата бе положена, след което [съдът постанови] конят да бъде върнат на казания продавач. Станалото [в съда] се протоколира в регистъра по искане [на заинтересования]. Написано на 6 реджеб 957 г. [21 юли 1550 г.]
Свидетели на станалото: предишните [свидетелите от предходния протокол]
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 3, док. III
21 юли 1550 г.
13 реджеб 957 г.
Присъждане на упълномощителя дължима от пълномощника му сума
Протоколирано в кадийския регистър за това, че латинецът (дубровничанинът), именуван Никола, син на Питри, призова на съд дубровничанина, именуван Иван, син на Радован, и в негово присъствие се изказа така:
„От немюсюлманина, именуван Йово, син на….5, имах да вземам двеста и четиридесет акчета от стойност на вино; за получаване на поменатата сума от поменатия длъжник упълномощих поменатия Иван. Той получил казаната сума от поменатия длъжник, но не ми я предаде. Искам речената сума от поменатия Иван.“
При така предявения иск разпитан бе по спорния въпрос и поменатият Иван. Той призна следното: „От Йово, длъжник на поменатия ищец, получих по пълномощие сто и седемдесет акчета, повече не получих.“ На основание на признанието му той бе осъден да заплати на ищеца сто и седемдесет акчета. Но понеже стана явно, че отлага умишлено изплащането на дълга си, изпратен бе със съдебния призовкар Кара Мустафа на настоящия мухтесиб за събиране на сумата. Станалото в съда се протоколира по искане [на заинтересования]. Написано на 13 реджеб 957 г. [28 юли 1550 г.].
Свидетели на станалото: предишните [свидетелите от предходния протокол]·
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 13, док. II
23 юли 1550 г.
8 реджеб 957 г.
Поръчителство
Поръчителство.
Немюсюлманинът, именуван Васил, син на Кракор (Григор), стана личен поръчител на Нешо, син на Никола, и явяването му пред шериатския съд при повикване; [от друга страна] Стефан (син на Марко) стана личен поръчител на поменатия Васил и за явяването му пред шериатския съд при повикване. Протоколирано в регистъра по искане на немюсюлманите Комне, син на Никола. Написано на 8 реджеб блажени 957 г. [23 юли 1550 г.].
Свидетели по станалото: [написани две турски имена]
Соф. кад. рег. № 313, отк. II, стр. 9, док. IV
7 август 1550 г.
23 реджеб 957 г.
Присъждане на неплатен наем
Написано в регистъра за това, че Мурад, син на Абдуллах, настоящи инкасатор на вакъфа на покойния Яхия паша, призова пред шериатския съд немюсюлманина Павли, син на Марко, и срещу него заяви:
„Поменатият Павли взе под наем за една година, начиная от първия ден на месец рамазан деветстотин петдесет и пета година [от 4 октомври 1548 година], воденицата на горепоменатия вакъф срещу сумата хиляда и двеста акчета; аз получих и приех осемстотин акчета от гореказания наем и той остана да ми дължи четиристотин акчета; искам тази сума“.
При така предявения иск бе запитан и поменатият Павли по спорния въпрос и той заяви: „Поменатата воденица наех за една година за сумата хиляда и двеста акчета, които изплатих без остатък.“
Но тъй като поменатият Мурад отрече да е получил цялата сума, поискано бе доказателство от поменатия Павли, сходно с твърдението му. Понеже той не представи исканото доказателство, поменатият Мурад поиска поръчител от поменатия Павли и понеже Павли не представи поръчител, изпратен бе на мухтесиба за намиране на поръчител и по искане [на Мурад] станалото се протоколира в регистъра. Написано на 23 реджеб [7 август 1550 г.].
Свидетели на станалото: [написани три турски имена]
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 8, док. III
9 август 1550 г.
25 реджеб 957 г.
Пълномощно да се получи сумата,
уговорена като „мехр-и мюеджел“ след развод
Пълномощно.
Жената, именувана Селиме, дъщеря на елхадж Калкал, се яви пред свещения шериатски съд и се изказа така:
„Именуваният Кара Софу Иса, син на Исхак, причина за настоящия протокол, назначих за пълномощник да иска от съпруга ми Абди, син на Синан, моя мехр-и мюеджел6, уговорен помежду ни при сключване на брака, и да ми предаде [сумата, която] е в негово задължение и в случай на развод да призове поменатия ми мъж на съд и да води дело по спорния въпрос и да ме защитава.“
Поменатият пълномощник заяви, че приема гореизложеното пълномощие, дадено в заседанието на упълномощаването. Станалото в съда се протоколира в кадийския регистър по искане на поменатия Кара Софу. Написано на 25 реджеб 957 г. [9 август 1550 г.].
Свидетели на станалото: [написани две турски имена]
Соф. кад. рег № 313, отк. I, стр. 8, док. II
9 август 1550 г.
25 реджеб 957 г.
Относно колективно искане за ремонт на баня в София
Написано в кадийския регистър за това, че голямо множество от аяни и предани правоверни мюсюлмани от големия град София се явиха в шериатския съд и се изказаха така: „Мъжката баня в поменатия голям град изгоря, а мюсюлманите имат голяма нужда от баня; вакъфът на поменатата баня е твърде малък и средствата му не достигат за поправянето на банята, ако по тази причина банята не бъде поправена и възстановена, тя непременно ще рухне напълно, от друга страна, лицето, именувано Сеид Касъм, мютевелия със султански берат на вакъфа на банята е с възнаграждение едно акче дневно, а това възнаграждение поглъща почти всички вакъфски приходи и за поправяне на банята остават много малко средства, което прави невъзможно възстановяването ѝ; по този начин банята стои разрушена и мюсюлманите търпят големи несгоди; тук присъстващият мюсюлманин Тургут, син на Авуз, се нагърбва и приема да поправи и възстанови поменатата баня чрез заем, а същевременно иска да бъде назначен за мютевелия без възнаграждение, като задълженията си на мютевелия ще изпълни в поправяне и възстановяване на банята; на това основание искаме да бъде назначен за мютевелия без възнаграждение поменатият Хаджи Тургут, защото това е по-полезно и по-удобно за мюсюлманите; не желаем вече поменатият Сеид Касъм да е мютевелия на банята; неговото мютевелийство е вредно; искаме той да бъде уволнен от длъжността мютевелия.“
При тези изказвания [на тъжащите се] поменатият Хаджи Тургут заяви: „Приех да бъда безплатен (без възнаграждение) мютевелия на вакъфа на банята и се нагърбих чрез заем да поправя и възстановя поменатата баня в първоначалното и състояние: парите, които ще дам в заем, ще ми бъдат изплатени отпосле от приходите на вакъфа на банята.“
След това признание-изявление на поменатия Тургут, станало в съда, се протоколира в регистъра по искане [на явилите се пред кадията мюсюлмани]. Написано на 25 реджеб 957 г. [9 август 1550 г.].
Свидетели на станалото: Черибаши Мустафа бей, син на Абдуллах; Искендер, син на Абдуллах; мевляна Абас Халифе, син на Вейсел, имам; Вели Шах Елхадж Мехмед, хафъз; Хаджи Байрям, син на Хадър, ахтар; Емин, син на Абдуллах; Рамазан бей, син на Абдуллах, началник на войнуците; Кара Софу Иса, син на Исхак, и др.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 9, док. IV
9 август 1550 г.
25 реджеб 957 г.
Относно назначаване пълномощник за продажба на заложена вещ
Написано в регистъра за това, че Султаншах, съпруга на покойния спахия Бали Челеби, син на Хъдър, и Емине Хатун, дъщеря на Мустафа, назначена от шериатския съд за настойница на непълнолетните Али и Бали, деца на покойния, както и Хъдър, пълнолетен син на покойния Бали, се явиха пред шериатския съд и в присъствие на държателя на този протокол [документ] дубровничанина немюсюлманин на име Баро, син на Петър, заявиха:
„Поменатият покойник Бали Челеби дължи на поменатия Баро хиляда сто и осемдесет акчета; на поменатия Баро оставихме в залог една златна верижка от осемнадесет мискала;7 ако в два месеца не изплатим на поменатия кредитор казаната сума, назначаваме Кара Ахмед, син на Абдуллах, за пълномощник, който да продаде поменатия залог и да изплати на кредитора Баро гореозначената сума.“
След това доброволно признание и изказване на поменатите поменатият пълномощник също заяви, че приема даденото му пълномощие в заседанието на упълномощаването и станалото [в съда] се протоколира в регистъра по искане на поменатия Баро. Написано на 25 реджеб 957 г. [9 август 1550 г.].
Свидетели по станалото [в съда]: [Написани три турски имена]
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 8, док. V
11 август 1550 г.
27 реджеб 957 г.
Признанието на раи, че са се преселили в Софийско
Написано в регистъра за това, че немюсюлманите, именувани Стоян, син на Петър, Нешо, син на Бою, и Богдан, син на Рале, се явиха пред шериатския съд и доброволно заявиха, че от една година насам живеят в Софийска каза като жители извън своя роден край. [На това основание] съдът постанови поменатите да плащат данък ява джизие и станалото в съда се протоколира по искане на Хюсеин Челеби, закупчик на данъка ява джизие. Написано на 27 реджеб 957 г. [11 август 1550 г.].
Свидетели на станалото: субаши Ибни Абдуллах, Ахмед, син на Омер, секретар [на съда]; Яхя, син на Абдуллах, и др.
Соф. кад. рег. № 313, отк. I, стр. 16, док. III
1Тия поръчителства са били обичайни през XVI—XVIII в. Чрез тях властта се е стремяла да принуди населението, категории от него или отделни раи, да изплащат редовно данъците си, да не проявяват непокорство спрямо съществуващите порядки, да не съдействат на хайдутите и сами да не участват във въоръжени акции срещу господарите си (срв. по-подробно Б. Цветкова, За някои форми на съпротива срещу турския феодален строй през XVIII в., сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха, С., 1962, стр. 213—251).
2Този регистър бе изгубен по време на бомбардировките над София, през Втората световна война. Преводачът разполага с пълен превод на документи от този регистър, а дори и с факсимилета към тях. (Срв. кратките описи на този ценен синджил — най-ранен по време в Софийската турска архивна колекция Die ProtokoIIbücher des Kadiamtes Sofia, bearb. G. Galabov, hsg. H. Duda, München, 1960).
3Най-често лицата c прозвище Абдуллах са от немюсюлмански произход. Вероятно и в случая се касае до някой помюсюлманчен българин.
4Т. е. по християнски обичай. Интересно е, че в случая става дума за двойно узаконяване на развода — веднъж пред християнския религиозен съд и втори път — пред официалния османски съд. Това невинаги е било съблюдавано при разводите на немюсюлманската рая. Тя по-рядко прибягвала в такива случай към кадийския съд.
5Така е в текста.
6При сключването на брака писмено уговорена еднократна парична сума в задължение на мъжа към жената след развода.
7Арабска дума — стара мярка от един дирхем (драм) и половина. Тъй като 1 дирхем е равен на 3,1 грама, то 1 мискал е равен на 1,5х3,1= 4 грама и 65 сантиграма, а 18 мискала тежат 83 грама и 70 сантиграма.
