Османско владичество

 

Публикува се по: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. II, съставител Бистра Цветкова, Изд. БАН, С., 1971

 

7 юли 1700 г.
20 мухарем 1112 г.

 

Съдебен протокол по иск за владение на ливада

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Варош в град Видин, немюсюлманинът Димитри, син на Видул, се яви в свещения съд и в присъствието на Мехмед ага, син на Хюсеин ага, [началник] на конниците в града [Видин], който е причина за съставянето на настоящия акт, предяви срещу него иск, като заяви: „По наследство от покойния ми баща Видул бях притежател на ливада, находяща се в местността, известна под името Исар-алт, спадаща към град Видин, с пространство от около пет дьонюма при установени граници, а именно: от една страна ливадата на Мене Мехмед, от друга страна ливадата на спахията Али и от две страни обществен път. Въпросният Мехмед ага незаконно и насилствено я завладя. Искам да му се зададат въпроси за горното и ми се възстанови владението на ливадата ми.“ В отговор на зададените му въпроси същият Мехмед ага заяви: „Признавам, че ливадата в указаните ѝ граници е собственост на споменатия покойник Видул. Обаче преди това, когато същият Видул е бил пленен от разбойници-хайдути, ливадата в поменатите граници е била продадена на Готован Иван за четиридесет гроша, като получил продажната ѝ цена. Казаният пък Готован Иван се присъединил към воюващите неверници. Понеже не било известно дали той е жив или умрял, ливадата подлежеше на отдаване с тапия и аз я взех от спахията с тапия, завзех я и я владея понастоящем като моя собствена.“ Когато бяха поискани да бъдат представени доказателства като подходящи да опровергаят твърденията на ищеца, явиха се намиращите се в съда свободни и добросъвестни мюсюлмани (свидетели), а именно: жителят на махалата Караман, спахията Осман, син на Мустафа, и Мемиш, син на Али, които при разпита им поотделно показаха: „Действително ливадата, включена в споменатите граници, беше собственост на споменатия Видул. Обаче преди това, когато същият Видул беше пленен от разбойници-хайдути, в наше присъствие въпросната ливада се продаде на Готован Иван, като той си получи продажната ѝ цена. След като пък същият купувач Готован Иван стана собственик на ливадата, дали е жив или умрял, когато ливадата стана свободна за отдаване с тапия, въпросният Мехмед ага я получи от спахията с тапия и сега я владее като собственик. За този случай ние сме свидетели и свидетелстваме за него.“ Понеже след проверка и преценка от съда за тяхната правдивост всеки един от свидетелите депозира приемливи по закона показания, то съгласно горното се постанови решение, с което се забрани на въпросния Димитри да претендира по отношение на споменатия Мехмед ага. По искане на заинтересования станалото бе вписано. Дата — днес двадесети от месец мухарем свещени 1112 г. (7 юли 1700 г.).

Свидетели на станалото: Муса чауш ага; Джебеджи баши Мустафа ага; имам Мустафа ефенди; диздар Хюсеин ага; шейх Ахмед ефенди, имам; имам Мустафа ефенди; топчи Ахмед ага; мюезин Насух челеби; Хасиб Хилми.

Видински кадийски регистър 14, стр. 11, док. II

 

12 декември 1703 г.
3 шабан 1115 г.

 

Съдебен протокол по иск за издръжка на малолетен

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителката на махалата „Текие“ в град Видин, немюсюлманката Кира, дъщеря на Живко, която е причина за съставянето на настоящия акт, се яви в съда и в лицето на разведения си мъж немюсюлманинът абаджи Петре направи следните заявления:

Поради това, че животът ни със споменатия Петре не е добър, между нас настъпи раздяла. От брачните ни връзки се роди детето ни Станю, което е малолетно. За неговата издръжка-прехрана и облекло, както и за дрехите му — належащи нужди, правя искане издръжката му да се възложи върху баща му, споменатия Петре, като се определи и прецени достатъчна по размер издръжка.“ Пред вид на това, че след горното заявление въпросният разведен съпруг Петре потвърди развода и създалото се положение, така както бе изложено, то за прехраната, облеклото и другите налагащи нужди на малолетния се определи в тежест на същия Петре с негово съгласие доброволно да плаща по шест акчета дневно. Постанови се също и разрешение на споменатата немюсюлманка Кира при нужда да има право да сключва заеми, които да бъдат в тежест на същия Петре, докато той не се откаже да плаща. По искане на заинтересования горното бе вписано. Написано днес на трето число от месец шабан велики 1115 г. (12 декември 1703 г.).

Свидетели на станалото: Хасан ага; Ахмед, съдебен разсилен; Мустафа, съдебен разсилен; Осман, съдебен разсилен, и др.

Видински кадийски регистър № 38, стр. 256, док. II

 

21 октомври 1705 г.
3 реджеб 1117 г.

 

Съдебен протокол за установяване

към чий спахилък са зачислени раи от Видинско

 

Превод: Борис Ачков

 

Заимите Али ага, син на Емин, и Мустафа ага, син на Али, зарегистрирани пълномощници на заимите и притежателите на тимари в Шехиркьойската каза, се явиха от тяхната страна в свещения съд и предявиха по отношение на всеки един поотделно искове срещу присъстващите в съда немюсюлмани Печо, неговия брат Стоян и другия му брат Петре, синове на Никола, като заявиха:

„Въпросните немюсюлмани са раи от нашата каза. Когато поискахме да ги изселим на старите им места съгласно височайшия свещен ферман, отнасящ се до принудителното изселване на раи по старите им местожителства, считайки, че имената им неправилно са вписани като на наши раи в мевкуфатския регистър, те ни заявиха: „Ние сме раи от Видинската каза. Нашето родно място е село Търговища, ние сме от раите-соколари и притежаваме за това свещен берат.“ И действително, когато ни се представи бератът, от него се установи, че въпросните немюсюлмани Печо, Стоян и Петре са от истинските стари раи от село Търговища във Видинската каза.“ Пред вид на горното жителите на град Видин Мехмед челеби син на…,¹ кетхудата Осман, син на Мустафа, и одабашията Доргут засвидетелстваха по установения начин пред съда, че въпросният Али ага и споменатите немюсюлмани са раи от Видинската каза. След така направените пред съда заявления и признания бе присъдено, че споменатите раи са видински раи, като за това на същите се връчи и предаде настоящият документ. Написано днес на 3 от единствения реджеб 1117 г. (21 октомври 1705 г.).

Свидетели на станалото: Ахмед ефенди, син на Хасан ефенди — гордост на проповедниците; Абдуллах ефенди, син на Ибрахим ефенди; Абдулфетах ефенди, син на Кенан ефенди.

Видински кадийски регистър № 38, стр. 40, док. II

 

8 август 1706 г.
22 реби-юл ахър 1118 г.

 

Съдебен протокол по обвинение за кражба

 

Превод: Борис Ачков

 

Немюсюлманинът Дефто, син на Яно, един от раите на вароша в град Видин, който е причина за съставянето на настоящия акт, в залата на съда и в присъствието на немюсюлманина Керпеши, син на Панко, жител на село Искория, спадащо към Румилийския град Богоина, пътьом временно пребиваващ като гост в град Видин, предяви срещу него иск, като направи следните заявления:

„Споменатият немюсюлманин Керпеши два дни преди настоящия акт беше гост в жилището ми. През нощта той откраднал от долапа ми намиращите се там в една кесия мои шестстотин златни гроша и нови золоти, също и други стари акчета и избягал. Същият беше задържан и сега е налице. Искам да бъде разпитан върху горното и да бъде възстановено правото ми по закона.“ След това заявление и след зададените му въпроси споменатият немюсюлманин Керпеши отговори: „Наистина два дни преди настоящия акт аз бях гост в жилището на казания немюсюлманин Дефто и през нощта откраднах от стаята му една кесия с монети и стари акчета, които се намираха в долапа. Когато съдрах кесията, в нея се оказа само това, което бях откраднал, а именно в пари триста гроша, които, изброени, бяха двадесет монети от чисто злато, пет жълтици звездообразни, а останалите стари и нови золоти. Взеха ги от мен немюсюлманите, Тене и Никола, които дойдоха да ме заловят. Това е, което откраднах през нощта от имуществото, находящо се в долапа. Нищо повече.“ След това признание, направено без принуда, пред съда споменатият крадец бе предаден в затвора. След четири дни същият крадец заяви, че заедно с кесията хвърлил парите на споменатия немюсюлманин Дефто в гората, когато той дошъл да го залови, и че парите се намирали в гората. И действително, когато определените хора заедно със същия Керпеши стигнали на посоченото място, там до един храст се оказали налице в една бяла кесия двеста осемдесет и един гроша, стари и нови золоти в пари, двадесет монети от чисто злато, осем френски жълтици, или общо двеста осемдесет и шест гроша, които се предадоха на ищеца, немюсюлманина Дефто. Когато крадецът бе запитан за остатъка от парите, той заяви, че ги е пропилял. След това на основание направените признания крадецът-немюсюлманин Керпеши въз основа на свещения закон бе осъден да бъде отсечена ръката му. По искане на заинтересования горното бе вписано. Въз основа на това написа се настоящото днес на 22 месец реби-юл ахър 1118 г. (8 август 1706 г.).

Свидетели на станалото: [няколко турски имена].

Видински кадийски регистър № 38, стр. 69, док. II

 

18 март 1707 г.
13 зилкаде 1118 г.

 

Съдебен протокол по иск за неплатен дълг

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на вароша в град Видин Дефто, син на Яно, който е причина за съставяне на настоящия акт, се яви в съда и в присъствието на хамамджи Сюлейман бешѐ предяви срещу него иск, като заяви:

„Три години преди датата на настоящия акт изпратих съдружнически на споменатия Сюлейман бешѐ в Костантиние двеста и осемдесет глави биволи, [за да ги продаде]. Когато същият дойде от Костантиние, той ми заяви, че „след като се приспаднат направените разходи, в твой дял се падат шестстотин гроша, която сума остава мой дълг към тебе“, и ми издаде документ за дълга. След време, когато си поисках сумата, той прехвърли от това си задължение сумата двеста и осемдесет гроша върху жителя на паланката Ломград, спадаща към споменатия по-горе град, известния Алеко, на което прехвърляне аз се съгласих и го приех. Когато пък потърсих от казания Сюлейман остатъка от сумата, а именно триста и двадесет гроша, той отклони издължаването ѝ. Искам същият да бъде разпитан и съгласно притежавания от мен документ да ми бъде върната [сумата]. „След зададения му въпрос споменатият Сюлейман в отговор заяви: „Действително притежаваният от казания Дефто документ е подписан от мен, признавам това, обаче аз бях насилен и се принудих да го издам.“ Пред вид на това, че в местата, където има съдия и валия, принудата и насилието не могат да бъдат уважени и зачетени, то въз основа на направеното признание за дълга на споменатия Сюлейман за сумата триста и двадесет гроша и съгласно документа същата сума бе присъдена да се издължи и предаде на казания Дефто. По искането на заинтересования горното се вписа. Написано на 13 зилкаде свещени 1118 г. (18 март 1707 г.).

Свидетели на станалото: [няколко турски имена].

Видински кадийски регистър № 38, стр. 81, док. II

 

10 юли 1708 г.
21 реби-юл ахър 1120 г.

 

Съдебен протокол по иск

за възстановяване нарушено владение на лозе

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на село Новосел, спадащо към град Видин, немюсюлманинът Иван, син на Никола, се яви в съда и в присъствието на бръснаря Омер, син на Али, предяви срещу него иск, като заяви:

„Притежавам от преди петнадесет години от датата на настоящия акт като собственик по покупка от немюсюлманина симитчията Иван срещу тридесет и пет гроша приблизително три четвърти части от лозе, находящо се в лозята на споменатото село, местността Белграда, при установени граници: от една страна имота на немюсюлманина — шивача Януш, от друга страна лозето на немюсюлманина абаджи Богдан и от две страни обществен път. През време на владението ми по волята на бога попаднах в плен в ръцете на неверниците. След освобождаването ми от плен, когато пожелах да вляза във владението си върху лозето, споменатият Омер започна да ми пречи. Искам последния да бъде разпитан за горното и ми се възстанови владението върху лозето.“ На зададените му въпроси в отговора си споменатият Омер заяви: „Въпросното лозе беше свободно и незаето. Аз го купих за петнадесет гроша от чиновника на бейт-юл мала, който ми го продаде. Не ми е известно ищецът да е бил собственик на лозето, станал такъв по описания начин.“ Когато се поискаха от ищеца да представи доказателства, подкрепящи обстоятелственото му изложение, [той посочи] намиращите се в съда добросъвестни мюсюлмани, дошли да свидетелстват за случая, а именно: Шабан, син на Хюсеин, жител на махалата Караман, и Ахмед, син на Абдуллах, жител на махалата Дългата джамия, които, разпитани като свидетели, казаха: „Наистина споменатият Иван преди петнадесет години от датата на настоящия акт в наше присъствие купи от немюсюлманина — симитчията Иван, казаното лозе при установени граници, находящо се в местността Белграда, за тридесет и пет гроша. Ние сме свидетели за този случай и свидетелстваме за него.“ След като всеки един от тях поотделно свидетелства по закона и при спазване на процедурата по свидетелстването и пред вид на това, че те са добри за възприемане на изложената обстановка, то съгласно същата въпросното лозе се присъди на въпросния ищец Иван, като се постанови споменатият Омер да отстъпи и предаде владението на лозето. По искане на заинтересования горното се вписа. Написано на днешна дата — 21 реби-юл ахър 1120 г. (11 юли 1709 г.).

Свидетели на станалото: Ахмед ефенди, гордост на подобните му; Ибрахим бей, син на Али; Мехмед, съдебен разсилен; Ахмед, съдебен разсилен; Сюлейман Абдуллах и др.

Видински кадийски регистър № 14, л. За, док. I

 

12 април 1709 г.
1 сафар 1121 г.

 

Съдебен протокол за назначаване настойник

 

Превод: Борис Ачков

 

След смъртта на неотдавна починалия жител на махалата Ерик Рамазан в град Русчук зидарят немюсюлманин Тодори, син на Константин, поради наложила се нужда да бъде назначен от съда настойник на малолетните му наследници, а именно син Янаки и дъщери Гергина и Йона, който да запази и управлява наследственото имущество, то от страна на негова светлост местния съдия, издигнатия Хасан ефенди, беше назначен за такъв съпругът на пълнолетната дъщеря на покойния — Димка, а именно немюсюлманинът Бабк Христо, син на Тодори, който е носител на този документ и който според дадените сведения от хора, заслужаващи доверие от същата махала, е способен да управлява полезно във всяко отношение имотите на малолетните. От своя страна назначеният настойник Бабк Христо прие назначението и пое задължението да запази и управлява имуществото, което се е паднало в наследство на споменатите малолетни. По молба на заинтересования станалото беше протоколирано. Дата: първи ден на месец сафар щастливи 1121 г. (16 април 1709 г.).

Свидетели на станалото: [имената им са указани в преходния протокол от регистъра].

Русенски кадийски регистър R-5, стр. 3, док. III

 

11 октомври 1711 г.
28 шабан 1123 г.

 

Съдебен протокол по иск за наследство

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на паланката Ломград, спадаща към околията на град Видин, управителят на крепост Осман ага, син на Ахмед, има рожден син, малолетния Ибрахим, от брачните му връзки със съпругата му, немюсюлманката Илика, дъщеря на Иван. За попечител на малолетния по уреждане на някои негови дела е бил назначен от страна на съда Абдуллах ефенди, син на (…)², жител на една от махалите на споменатия по-горе град, понастоящем имам и хатиб при свещената джамия „Шейх Ахмед ефенди“, който се яви пред съда в качеството му на попечител и предяви иск срещу присъстващия Исмаил ага, син на(...)², назначен по охраната на града и ага на еничарите при Високата порта, както и назначен по изземване след опис на наследствата на покойници от споменатата категория (еничари), които наследства са останали, без да имат известни наследници, тъй като същият е турил ръка на наследството на бившия жител на Долната махала на град Видин, известния под името Кесре Ахмед бешѐ, син на Юсуф Абдуллах, като неправилно е счел, че този покойник, който е бил един от редниците на специалната група от шестнадесета дружина на споменатата категория, е починал, без да остави наследници, като заяви: „Майката на посочения по-горе малолетен Ибрахим, на когото аз съм назначен попечител, а именно Илика, е близка роднина по рождение на споменатия покойник Ахмед бешѐ. Споменатият Юсуф, син на Абдуллах, баща на покойния Ахмед бешѐ, преди да приеме исляма, е бил един от жителите на село Кривина, спадащо към околия Берковча, Софийски санджак, в което село той се е родил. Когато същият Юсуф е бил още в непросветлено състояние (преди да приеме исляма), името му е било Антон, а името на неговия брат по майка и баща е било Иван, рождена дъщеря на когото е Илика, сегашната съпруга на споменатия управител на крепост Осман ага. Същата Илика, значи, е чичова дъщеря (първа братовчедка) на покойния Ахмед беше. Бащата на Илика Иван и покойният Юсуф са били синове на Недялко, а дядо им се е казвал Петре. Всички те са били родени в упоменатото по-горе. село. Следователно наследството на покойния Ахмед бешѐ се пада на близката му роднина по рождение Илика. Обаче пред вид обстоятелството, че тя по закон се лишава от правото на наследяване, то в такъв случай наследството преминава върху нейния рожден син, споменатия Ибрахим, който е и единствен наследник. Въпросното наследство се разпростира изключително върху същия малолетен. Даже приживе покойният Ахмед бешѐ, бидейки здрав и напълно с разума си, много пъти последователно е заявявал и признавал пред мюсюлмани, че споменатият малолетен по родословието му е негов наследник като близък роднина по рождение. Разпитани, всеки един от тези мюсюлмани ще установи, че същият малолетен Ибрахим е наследник на покойния по произход, а именно като близък роднина по рождение. Той се явява признат наследник по поколение и след като се приспадне една четвърт част от наследството за останалата съпруга на покойния Мелисне хатун, дъщеря на Али, върху другите три четвърти части по закона има право малолетният Ибрахим. Обаче [въпреки това] споменатият Исмаил ага, без каквото и да е било право, незаконно е турил ръка върху наследството. Искането ми като попечител се състои в това същият да бъде разпитан и след като се установи, твърдението ми да се постанови от съда, същият да отстъпи владението [наследството].“ След това заявление в отговор на зададените му въпроси споменатият Исмаил ага призна, че е турил ръка върху наследството, така както е описано, обаче отрече малолетният Ибрахим да има правата на наследник, по наложения по-горе начин. Пред вид на изложеното, когато бяха поискани доказателства от казания попечител, намиращите се в съда пълнолетни, достопочтени мъже-мюсюлмани, жители на поменатия град, а именно жителят на махалата Ферид бей Хасан ага, син на Ахмед бей, известен по прякор Чалъ-кушу-заде, жителят на Долната махала Али Челеби, син на хаджи Ахмед, познат по прякора Манузаде, жителите на махалата Хаджи Ферах Мустафа бешѐ, син на Мехмед, Осман бешѐ, син на Али, Халил бешѐ, син на Али, при разпита им като свидетели за случая заявиха: „Споменатият покойник Ахмед беше приживе, бидейки здрав и напълно с разума си, много пъти последователно в наше присъствие е заявявал и признавал за казания малолетен Ибрахим, че той е роден от въпросната Илика, понастоящем съпруга на Осман ага, управител на крепост, жител на паланката Ломград, когото добила от брачните си връзки с последния. Също така е заявявал, че същият малолетен Ибрахим е негов изключителен наследник като потомък от близки роднини по рождение и че освен него той нямал друг наследник. Той казваше: „Ако по божа воля аз почина, то освен изключителния ми наследник Ибрахим аз нямам друг наследник, който да има право на наследството ми.“ След настойчивите му така направени признания впоследствие споменатият Ахмед бешѐ почина и по този начин малолетният Ибрахим е станал неограничен наследник на покойния Ахмед бешѐ като негов признат потомък и освен него няма друг, който да има право върху наследството и който да не ни е известен. Ние за този случай сме свидетели и затова свидетелстваме.“ Понеже всеки един от тях депозира приемливи по закона показания след тайната и явна проверка и преценка от съда за тяхната достоверност и...³ понеже въпросът от свещена страна е напълно изяснен, то съгласно това, след като бе присъдено, че споменатият малолетен Ибрахим е признат наследник по родословие, то бе постановено казаният Исмаил ага да скъса връзката си с наследството на споменатия покойник Ахмед бешѐ и да отстъпи и предаде владението му. По искане на заинтересования горното бе вписано така, както е протекло. Написано днес на 28 шабан велики 1123 г. (11 октомври 1711 г.).

Свидетели на станалото: Али Шабан ефенди; Шейх Мустафа ефенди; проповедник Мустафа ефенди и други.

Видински кадийски регистър № 38, стр. 227, док. II

 

11 януари 1717 г.
8 сафар 1130 г.

 

Препис от акт за връчване сума на държавен чиновник,

който да изплати надници на работници

 

Превод: Борис Ачков

 

Сбор [сметка]

На споменатите [по-долу] работници души

Изчислени 39 работни надници гроша 1560

На всеки човек по гроша 40

Въз основа на височайшия ферман, изготвен и изпратен от щастливата ми столица съгласно горната сметка за ремонта на Видинската крепост, през настоящата хиляда сто и тридесета година са записани заедно с одобрените им поръчители тридесет и девет човека-работници. С нареждането на Негово превъзходителство славния дефтердар се връчиха от хазната при щастливата ми столица на заместник-главния касиер, за да бъдат напълно изплатени пред съда, на всеки човек-работник по 40 гроша, както е благоволено с фермана. За изплащането на тази сума, съставляваща всичко хиляда петстотин и шестдесет гроша, на мястото, където се намират работниците, тя бе предоставена на мубашира Хасан ага, за да бъде изплатена от неговите органи на споменатите работници. Настоящият препис се написа, точно както е в оригинала.

Написано на 8 сафар 1130 г. [12 януари 1717 г.].

Видински кадийски регистър № 305, стр. 95, док. II

 

17 ноември 1720 г.
16 мухарем 1133 г.

 

Съдебен протокол за залог върху недвижими имоти

 

Превод: Борис Ачков

 

Емине, съпруга на Халил ага, направи следната декларация пред съда в присъствието на Абдул Керим, син на Салих Осман Чауш, а именно:

„Срещу дълга на моя съпруг и пълномощник Халил ага в размер на триста гроша за срок от двеста и един дни, считано от днес, залагам собствения си имот, състоящ се от жилище и обор с известни граници. Ако при изтичане на горния срок дългът не бъде изплатен, тогава съгласна съм имотът ми да бъде изнесен за продан на публичен търг.“

За горното изявление и пълномощно свидетелстваха Ахмед, син на Хюсеин, и Мустафа, син на Мехмед, което свидетелстване се протоколира. Дата 16 мухарем 1133 г. [17 ноември 1720 г].

Видински кадийски регистър № 8, стр. 42, док. IV

Същият Халил ага в присъствието на Осман Чауш заяви пред съда, че срещу дълга си към последния, който е причина за съставяне на настоящия акт и който дълг е в размера на сто и шестдесет гроша, залага собственото си лозе от три четвърти дьонюма с известни граници, находящо се в землището на Ломпаланка, местността Деблерина, за срок от двеста и един дни, считано от днес. Ако в този срок същият не издължи дълга си, споменатото лозе да премине в собственост на Осман Чауш.

Горното заявление беше протоколирано.

Свидетели на станалото: Хаджи Ахмед али; Мустафа ефенди, проповедник; Ибрахим ага, от охраната на крепостта; Исмаил ага, чорбаджия на джебеджиите, и Мустафа Халил, син на Мехмед.

Видински кадийски регистър № 8, стр. 42, док. V

 

21 декември 1720 г.
[20 мухарем 1133 г.]

 

Съдебен протокол за залог върху

недвижим имот и разрешение за продажбата му

 

Превод: Борис Ачков

 

Преди време Али, служещ като чауш под знамето на Осман ага и причина за написването на този документ, се е преместил другаде и останал задължен със сумата 17¹/₇ гроша към Хюсеин бешѐ. Срещу този дълг същият длъжник залага собствения си имот, състоящ се от жилище в махалата Чауш джамия за срок от двадесет и един дни. Ако до изтичането на този срок той не издължи дълга си, заявява, че упълномощава Мустафа бешѐ, син на Вели, да продаде имота и с получената от продажбата сума да изплати дълга му. За това упълномощаване свидетелстваха Хаджи Мехмед бешѐ, син на Мустафа, и Молла Абубекир, син на Сюлейман. Съдът разреши след срока имотът да бъде продаден от пълномощника, който след това да предаде дължимата сума на ищеца Хюсеин бешѐ. Горното се протоколира. Дата 20 мухарем 1133 г. [21 декември 1720 г.].

Свидетели на станалото: Хаджи Махмуд ага; Хаджи Мустафа Кьосе и Абдуллах ефенди.

Видински кадийски регистър № 8, стр. 42, док. VII

 

[21 декември 1720 г.]
[20 мухарем 1133 г.]

 

Съдебен протокол относно произволи на лихвар

 

Превод: Борис Ачков

 

Лицето Станко от село Дреновча направи следното заявление в присъствието на доведения в съда Ибрахим от ротата на Хайдар ага:

„Преди една година споменатият Ибрахим ми даде под лихва в заем четиридесет и два гроша, като ми взе седем гроша и половина незаконна лихва. От тази сума аз му върнах двадесет гроша. Впоследствие в околността на Белоградчик той с насилие ми отне още четиринадесет гроша. Искането ми се състои в това да бъде разрешен спорът по съдебен ред.“ След това заявление беше запитан обвиняемият, който отговори...⁴ Свидетели на станалото...⁵

Видински кадийски регистър № стр. 43, док. IV, 1. XII. 1720

 

6 декември 1720 г.
15 реби-юл еввел 1133 г.

 

Съдебен протокол със свидетелски показания

за приел християнството бивш турски войник

 

Превод: Борис Ачков

 

Живущият в махалата Шейх Ахмед Джамия в град Видин, белградски жител, мастилничарят Мехмед Халил, син на Юсуф, и тоже живущият в същата махала Фадил бешѐ, син на Мустафа, заявиха в съда следното: „Кючук Али бешѐ от артилерията прие християнството и сега живее в Калафатското пристанище като похристиянчен. Бившата му съпруга Емине, дъщеря на Ахмед, иска да встъпи в брак с друг мъж. В името на бога ние свидетелстваме за този случай.“ След това заявление по молбата на въпросната Емине горното се протоколира. Написано днес на 15 реби-юл евел 1133 г. [6 декември 1720 г.].

Видински кадийски регистър № 8, стр. 47, док. I

 

14 декември 1720 г.
13 сафар 1133 г.

 

Съдебен протокол по иск за собственост на жилище

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителката на махалата Бешир ходжа в град Видин Фатиме Хатун, дъщеря на Ахмед, предяви иск срещу Мехмед Чауш, син на Хаджи Осман, който е причина за съставянето на настоящия акт, а именно:

„Притежавам едно жилище, от което не се нуждаех, находящо се в споменатата махала, местността Тахдит. От преди две години казаният Мехмед Чауш без всякакво право и причина завладя същия мой имот. Молбата ми се състои в това той да бъде разпитан върху горното обстоятелство и да му се внуши от съда да ми отстъпи доброволно владението на имота.“ След това заявление беше запитан споменатият Мехмед бешѐ, който в отговор заяви: „Преди две години Фатиме беше обявила чрез телял (викач) за продан споменатия имот, който се наддаваше близо тридесет дни. След като публичното наддаване бе приключено, имотът беше възложен върху мен за сто и десет гроша, която сума аз броих на Ахмед бешѐ, зет на същата Фатиме и неин пълномощник. За тази продажба ми е издадено и съдебно решение.“ Поради това, че ищцата Фатиме отрече пълномощното на своя зет Мехмед бешѐ, бе поискано от Мехмед Чауш да представи доказателства в подкрепа на възраженията му по иска. По този повод бяха разпитани намиращите се налице в съда свидетели от съдебните заседатели, а именно: Омер бешѐ, син на Мехмед, Хюсеин бешѐ, син на Хасан, и Хюсеин бешѐ, син на Мехмед, които, поотделно разпитани, казаха: „Действително въпросната Фатиме в наше присъствие упълномощи своя зет Ахмед бешѐ да извърши продажбата на жилището ѝ, за което се споменава. От своя страна последният в качеството му на пълномощник изнесе на продан жилището, като след наддаване същото бе продадено и възложено на въпросния Мехмед Чауш за сто и десет гроша, която продажна цена бе предадена и получена от пълномощника на Фатиме.“ Пред вид на това, че така дадените показания на свидетелите са в съгласие с изискванията на закона, същите бяха възприети от съда, който въз основа на тях отхвърли исковата претенция на ищцата Фатиме. По искането на заинтересования горното бе протоколирано. Днес 13 сафар [1133] [14 декември 1720 г.].

Свидетели на станалото: Ахмед Кетхуда, син на Мехмед Паша; Синан ефенди, подчинен на Мехмед бей; Ибрахим бешѐ, син на Мехмед Алемдар; Имам Юсуф ефенди; Хасан, син на Ахмед, от град Кула; Ибрахим, син на Сюлейман, съдебен служител; Хасан бешѐ и месарят Хасан бешѐ.

Видински кадийски регистър № 8, стр. 33, док. III

 

2 ноември — 1 декември 1720 г.
мухарем 1133 г·

 

Вакъф раздава заеми на частни лица

 

Превод: Борис Ачков

 

Понеже вакъфските имущества на свещената джамия „Среден Дунав“ нямат протоколни регистрации, те са нанесени и изяснени в посочената махала [Среден Дунав]. Мютевелията на свещената джамия „Среден Дунав“ Шабан ага се яви в свещения съд и в присъствието на Ахмед ага направи следното заявление: „Бившият мютевелия на споменатата джамия дал на Ахмед ага в заем сто гроша от вакъфските средства на същата джамия. Срещу този заем последният заложил собственото си жилище, находящо се в махалата Шейх, една златна гривна и един златен кордон. По това негово задължение заявявам, че в качеството ми на сегашен мютевелия получих от споменатия Ахмед ага напълно дължимите от него сто гроша и освободих залога му. Заявявам също така, че същият Ахмед ага понастоящем не дължи нито аспра на вакъфа. Аз го освобождавам и от всякаква материална съдебна отговорност.“ Горното заявление беше изяснено надлежно и протоколирано. Мухарем 1133 г. [2. XI — 1. XII. 1720 г.].

Присъстващи свидетели: Мехмед ага, Шабан ефенди, Шукран Мустафа бей, Юсуф ефенди, Ибрахим челеби и Осман ага.

Видински кадийски регистър № 8, стр. последна, док. II

 

24 септември 1721 г.
2 зилхидже 1133 г.

 

Съдебен протокол за залагане на документи

за дължимо от държавата възнаграждение

на нейни служители

 

Превод: Борис Ачков

 

Определените с височайши ферман началници на работническите и коларски групи, изплащани по постройката на Видинската крепост, през [1720 г.], а именно: началникът на анхиалската работническа група Пехливан Ибрахим бешѐ, на сливенската коларска група Ахмед ага, на карнобатската коларска група Топуз Али бешѐ, на анхиалската коларска група Дели Мехмед, на коларската група от околията Нуваб-Нико и на коларската група от Хатунили Ибрахим бешѐ, всички вкупом се явиха в свещения съд и в присъствието на Елхадж Ахмед ага от тридесет и четвъртата еничарска орта, който е причина и за съставяне на настоящия акт, поотделно всеки един от тях направиха следното заявление:

„Имаме дълг към въпросния Елхадж Ахмед ага, който произхожда от цената на взети от него вещи. По този дълг ние взаимно сме си гарантирали един на друг; той е в размер на 434 гроша и 17 пари. Притежаваме подпечатани документи за възнагражденията, които има да получаваме от държавата. Тези наши документи ние залагаме у споменатия Ахмед ага. Ако сумите по тях не бъдат изплатени, при настъпване на падежа им същите може да бъдат продадени, като добитата от продажбата им сума се предаде на него за издължаване на дълга ни. Остатъкът от сумите след издължаване на дълга ни да се предаде на Исмаил бешѐ от тридесет и четвърта еничарска орта, когото ние всички упълномощаваме за това.“ След така направеното от всички поотделно заявление споменатият пълномощник Исмаил бешѐ от своя страна също заяви, че приема даденото му пълномощно. По молба на заинтересования горното беше протоколирано. Написано на 2 зилхидже свещени 1133 г. [24 септември 1721 г.].

Свидетели на станалото: Махмуд ефенди от Белград; Елхадж Ахмед и др.

Видински кадийски регистър № 8, стр. 62, док. III

 

7 октомври 1721 г.
15 зилхидже 1133 г.

 

Съдебен протокол по иск на бейт-юл мала

за имущество, останало без наследници

 

Превод: Борис Ачков

 

Чиновникът на бейт-юл мала в град Видин Омер ага в присъствието на Омер бешѐ, син на Ибрахим, от двадесет и осма еничарска група, който е причина за съставяне на настоящия акт, направи следното заявление:

„Пред вид на това, че починалият наскоро Елхадж Мустафа, син на Махмуд, след смъртта си не е оставил известни наследници, наследственото му имущество преминава върху бейт-юл мала. Когато поисках да завладея наследственото имущество на същия покойник, състоящо се от един обущарски дюкян с една единствена стая, находящ се в циганската махала, при граници от една страна жилището на циганина Курд, от втора страна река Малкия Дунав, от трета страна река Дунав и от четвърта страна обществен път, както и от една сребърна сабя, споменатият Омер отказа да ми предаде това имущество под предлог, че той бил собственик на същото по покупка. Молбата ми се състои в това същият да бъде разпитан върху изложеното от мен, както и да бъде заставен да ми отстъпи и предаде владението на казаното наследствено имущество.“ След така направеното заявление беше разпитан въпросният Омер, който в отговор заяви: „Споменатият покойник Елхадж Мустафа имаше дълг към мене в размер на петдесет и пет гроша. Приживе той ми продаде посочения по-горе имот, а именно дюкяна за четиридесет гроша, а сабята за петнадесет гроша, които още тогава ми предаде във владение.“ Това негово възражение беше потвърдено от показанията на свидетелите Махмуд ага, син на Мехмед, от двадесет и втора еничарска орта, и от Юсуф, син на Ибрахим, джебеджи от същата орта, което се протоколира. 15 зилхидже 1133 г. [7 октомври 1721 г.].

Свидетели на станалото: Мехмед бешѐ, син на Махмуд, Монла Хасан и Юсуф ефенди.

Видински кадийски регистър № 8, стр. 63, док. II

 

1 декември 1721 г.
11 сафар 1134 г.

 

Съдебен протокол за съдебен оглед при убийство

 

Превод: Борис Ачков

 

Войводата на нахията Сахра, спадаща към града на борците за ислямската вяра Видин, Мустафа ага, който е причина за съставяне на настоящия акт, се яви в свещения съд и направи следните заявления: „На разстояние един час и половина от селото Буковче, числящо се към споменатата нахия, и на един час разстояние от селото Драганча, в нивите, наречени „Фирчомурия“, лежи трупът на немюсюлманина, коларя Иван, който е от категорията на коларите и е жител на Търновската околия, върху тялото му има следи от рани, нанесени с нож. Правя искане да се извърши оглед на трупа от страна на съда.“ След горното заявление от страна на съда бяха изпратени господин Халил ефенди заедно с прислужника при съда Осман. Същите от своя страна заедно със свидетелите, имената на които са упоменати в настоящия акт, отидоха на местопроизшествието и след извършения оглед върху убития на самото място бе изследвано с опис, че действително той е убит с три рани, нанесени му с брадва, което бе донесено в съда от споменатия господин и прислужника Осман. Въз основа направеното искане станалото бе вписано. Днес, 11 сафар свещени 1134 г. [1 декември 1721 г.].

Свидетели на станалото: Мустафа бюлюкбаши; Хасан одабаши; бербер (бръснар) Хюсеин Челеби, Хасан и др.

Видински кадийски регистър № 305, стр. 33, док. I

 

1 март 1722 г.
23 джемази-юл евел 1134 г.

 

Съдебен протокол по иск за възмездие срещу убиец

 

Превод: Гълъб Гълъбов

 

След като бе установено, че наследството на умрелия от убийство преди около петнадесет дни немюсюлманин Апостол, син на Стоян, син на Бончо, жител от село Подуяне, спадащо към големия град София, се пада изключително на останалата му законна съпруга, християнката Стояна, дъщеря на Никола, на същинската му непълнолетна дъщеря Господинка и на баща му Стоян, син на Бончо, пред светлия шериатски съд се явиха: бащата на умрелия — поменатият Стоян от свое име и по пълномощие от непълнолетната Господинка като неин настойник, назначен от свещения шериатски съд за уреждане работите ѝ, Стояна, съпруга на убития, от свое име заявиха в присъствие на немюсюлманина - поменатия Митре, син на Иван, жител от Драз махала на големия град София, докаран в шериатския съд под надзора (под стража) от мубашира Мехмед, а заловен от страна на настоящия мутеселим на София Хюсеин ага, славен между славните и знатните, и всеки един от поменатите наследници, един от свое име, други по пълномощие, се потъжиха срещу Митре и предявиха следното искане:

„Присъстващият немюсюлманин Митре бе ратай на поменатия наш наследодател Апостол и преди известно време те купили за търговия едно количество овце и отишли в град Пазарджик, продали овцете и на връщане по пътя петнадесет дни преди днешния протокол поменатият Митре наранил и убил нашия наследодател Апостол, като му нанесъл умишлено и противозаконно три удара по лявата страна на главата с голяма тояга при свечеряване, както Апостол си лежал и спал край местността, позната под названието Ръжен Дереси, Ихтиманска каза; молим съда да бъде разпитан Митре и показанията му да бъдат протоколирани и да се изпълнят шериатските разпоредби.“

При тези изисквания разпитаният Митре в отговора си повтори многократно и доброволно следното: „Действително аз бях ратай на поменатия немюсюлманин Апостол, наследодател на казаните ищци. Ние отидохме в Пазарджик за продаване на овце. Продадохме овцете и петнадесет дни преди днешния протокол на връщане по пътя аз нараних и убих поменатия Апостол, син на Стоян, син на Бончо, наследодател на казаните ищци, както си лежеше и спеше край местността, известна под названието Ръжен Дереси, Ихтиманска каза, нанесох му с голяма тояга умишлено и противозаконно три удара по лявата страна на главата.“

Понеже при тези признания на ответника наследниците на убития поискаха възмездие, съдът постанови възмездие и станалото в съда се протоколира по искане [на наследниците]. Написано на ден двадесет и трети от джемази-юл евел 1134 г. [1 март 1722 г.].

Свидетели на станалото [написани седем турски имена].

Софийски кадийски регистър № 269, стр. 1, д. II

 

4 април 1722 г.
17 джемази-юл ахър 1134 г.

 

Препис от заповед срещу нарушения на митническия режим

 

Превод: Борис Ачков

 

Негово благородие Видинският кадия и уважаемият еничарски ага, началник на турнаджиите в град Видин, известяват следното: „Докато въз основа на стария закон идващите и преминаващи през град Видин откъм бойното поле и от други места търговци заедно със стоките си са идвали направо във Видинската митница, където са издължавали митата върху стоките си, понастоящем тези търговци са стоварвали стоките си на някои места, без да заплащат митата, качвали се на лодките и се отправяли към бойното поле. Отсега нататък подобни търговци, които идват и преминават,  да не отиват на други места освен на митницата във Видин и ако те не притежават от митничарите пропуск и от нас буюрултия, същите се предупреждават и сериозно им се напомня, че не могат да се отправят към бойното поле и към други места. Същите да избягват да вършат противното. 17 джемази-юл ахър 1134 г. [4 април 1722 г.].

Видински кадийски регистър № 305, стр. 46, док. I

 

23 ноември 1727 г.
8 реби-юл ахър 1140 г.

 

Съдебен протокол по иск на ратай

за изплащане работната му заплата

 

Превод: Атанас Христов

 

„Днес, 8 реби-юл ахър, 1140 [23 ноември 1727] се яви при мен в шериатския съвет немюсюлманинът Митре, син на Младчо, жител на град Брезник, спадащ към нахията на град София, и направи следната молба пред Недялко, сина на Аджутко:

„След като станах пълнолетен, аз работих на споменатия Недялко осем години и искам да ми заплати съответната сума, която той отказва да ми изплати.“ На въпроса, зададен на споменатия немюсюлманин Недялко, той отговори: „Споменатият немюсюлманин Митре, след като встъпи в своето пълнолетие, работи при мене само една година; отричам работата му за седем години.“ Съдът поиска от споменатия немюсюлманин Митре установяващи претенциите му доказателства; той обаче се оказа в пълна невъзможност да представи такива доказателства и поиска да бъде подведен под клетва въпросният немюсюлманин Неделко. Неделко прие клетвата, която се извърши върху християнското евангелие, поради което и съдът го освободи от отговорност пред споменатия Митре.

Свидетели на станалото: Мустафа ефенди; Ахмед ефенди; Хаджи Иваз.

Софийски кадийски регистър 20, стр. 38, док. I

 

22 февруари 1728 г.
11 реджеб 1140 г.

 

Съдебен протокол със съдебна спогодба

за дължим заем

 

Превод: Атанас Христов

 

Настоящият съдебен протокол съставих днес 11 реджеб 1140 година за следното: в светлия шериатски съд се яви лицето Омер Али бей, син на хаджи Мустафа, жител на град София, махала Хаджи Исмаил, и в присъствието на немюсюлманите Аджутко, Герчо, Стоян, Боян, Тодор, Еленко, Деко, Герго, Норил, Мишо, Диляден, циганина Ебрю и други, жители на село Локорско, които са носители на настоящия документ, направи следното искане:

„От споменатите немюсюлмани имах да вземем от даден им заем 239 гроша. Когато направих искане чрез съда да ми бъде изпратена сумата, те отрекоха, че ми я дължат; това създаде помежду ни спорове и неприятелски отношения. Понастоящем вследствие посредничеството на помирители ние сключихме договор в смисъл, че срещу исканата от мене сума да ми бъдат дадени осемдесет гроша. Аз приех този договор и получих от споменатите немюсюлмани напълно уговорената сума 80 гроша. От днес нататък по отношение на споменатия случай аз с генерално опростително опростих търсената от тях сума; с това към тях падат всички мои права и претенции. След като горното се потвърди законно, съставих настоящия документ.“

Свидетели на станалото: Шейх Хюсеин ефенди, действащ мюфтия; Ессеид Мустафа ефенди; Заим Дервиш бей; субаши Мехмед ага; действащ сердар Ессеид Хасан ага.

Софийски кадийски регистър № 309, стр. 67, док. II

 

23 март 1728 г.
11 шабан 1140 г

 

Съдебен протокол по иск за собственост

на част от бояджийска работилница

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес, 11 шабан 1140 г. [23 март 1728 г.], се яви в светлия шериатски съд Мехмед, син на Хюсеин, в качеството си на пълномощник на Сафие, дъщеря на Хасан, вдовица на починалия поради убийство бояджи Абди бешѐ, син на Юсуф, жител на град София, улица „Бояджийска“, и след като представи своето законно пълномощно, предяви следното искане от името на упълномощителката си против намиращия се в съда Молла Мустафа, син на...⁶, който е причина за съставянето на настоящия документ, а именно:

„Покойният Абди бешѐ притежаваше преди смъртта си половин дял от една бояджийска работилница с един кепенк при съседи: от една страна, имота на Агу Мехмед ага от друга — имота на Хъдър бешѐ, от трета — имота на Али, а от четвърта — обществен път. Тази работилница е заграбена по насилствен начин от споменатия Молла Мустафа, който се е настанил в нея. Моля да се разследва случаят и да се възстанови правдата. Това искам като пълномощник.“ След зададените му въпроси споменатият Молла Мустафа отговори следното: „Въпросният дюкян с определените граници ми е продаден и предаден от починалия Абди бешѐ, още когато беше жив, срещу четиридесет и четири гроша, които той получи." При този отказ от споменатия Молла Мустафа се поискаха установяващи твърдението му доказателства. Във връзка с това бяха разпитани следните свидетели, които се намираха в шериатския съвет — Хаджи Исмаил, син на Хюсеин, и Хасан, син на Юсуф, които дадоха следните показания: „Действително споменатият покойник Абди бешѐ, когато беше жив, продаде и предаде на казания Молла Мустафа въпросния дюкян срещу четиридесет и четири гроша и получи уговорената сума. Така знаем тези обстоятелства и така свидетелстваме за тях.“ След като почтеността на въпросните свидетели беше проверена по околен и таен начин, съдът прие показанията им за достоверни и съгласно с тях отхвърли иска на споменатия пълномощник и състави настоящия съдебен протокол по искане на ответника.

Свидетели на станалото: Мустафа ефенди, Мехмед ефенди, Елхадж Авас, майстор-бояджията Ахмед ага.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 69, док. I

 

3 юни 1728 г.
24 шевал 1140 г.

 

Съдебен протокол по молба на несъстоятелни длъжници

за освобождаване от затвора

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес се разгледа молбата на Тодор и Никола, синове на Анто, жители на село Биримирче, пред светлия свещен духовен съд, които като тъжители предявиха следното искане пред Омер Али бей, син на Мустафа, жител на град София, махала Хаджи Исмаил:

„Ние дължахме на Хаджи Исмаил бей, срещу получен от него заем, сумата четиридесет и един гроша. Поради невъзможност да изплатим задължението си бяхме задържани в затвор от полицейската власт съгласно заповедта на съдията. Понастоящем ние сме в несъстоятелност и нямаме нищо; не притежаваме никакви имоти освен вехтите дрехи, които са на гърба ни. Молим, след надлежна проверка, да бъдем освободени от затвора.“ На зададения му въпрос споменатият Али бей отговори: „Отричам, че споменатите немюсюлмани са в несъстоятелност [да плащат]; имат достатъчно възможност да изпълнят своето задължение.“ [По този повод] бяха поискани доказателства от Али бей, с които да установи платежоспособността на въпросните немюсюлмани. Понеже той се оказа безсилен да стори това, то [съдът] определи да бъдат представени доказателства [от тъжителите] за тяната несъстоятелност. Разпитани бяха следните лица-мюсюлмани, свободни и справедливи, а именно: Али ага, син на Абдуллах, и Осман, син на Абдуллах, жители на София, махала Мансур ходжа. Те дадоха следните показания: „Действително немюсюлманите Тодор и Никола понастоящем са в несъстоятелност и нямат нищо, което би могло да се нарече имот освен дрехите, които имат на гърба си. Ние ги знаем като такива и свидетелстваме за това.“ Съдът прие горните свидетелски показания за истински, и то след като беше проверена честността на свидетелите по таен и околен начин. Поради това и съдът прие, че споменатите са в несъстоятелност и реши да бъде отложено плащането до установяване по надлежния законен ред, че са подобрили материалното си състояние, и дава заповед да бъдат освободени от затвора. За горното се състави настоящият документ по искане на тъжителите.

Свидетели на станалото: Мустафа ефенди, Мехмед ефенди, елхадж Аваз, Мехмед Челеби.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 70, док. II

 

10 юни 1728 г.
2 зилкаде 1140 г

 

Съдебен протокол за регистриране

продажба на робиня

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес при мене в свещения светъл шериатски съд се яви Махмуд ага, син на…,⁷ жител на София, махала Аладжа месчит, и в присъствието на госпожа Сафие, дъщеря на Ахмед, която е причина за съставяне на настоящия документ, направи следната декларация:

„Продадох притежаваната от мене в пълна собственост моя робиня на име Фатме, дъщеря на Абдуллах, от чисто персийско потекло, на около четиринадесет години, среден ръст, черноока, без каквито и да било недостатъци и задължения, чрез съответното „предлагане и приемане“ на споменатата госпожа [Сафие] с действителна и окончателна продажба срещу 135 гроша. След като предадох в пълна собственост въпросната робиня и Сафие я прие в пълно владение и собственост, аз получих напълно уговорените 135 гроша от споменатата госпожа Сафие. От днес нататък споменатата робиня става пълна собственост на госпожа Сафие чрез покупка и аз преставам да имам към същата робиня каквото и да било отношение.“ След потвърждение на гореизложеното се написа настоящият документ по искане на страните.

Свидетели на станалото: Шейх Елхадж Ибрахим ефенди, Байрам заде Ахмед, писарят Ахмед ефенди; държателят на печата Мехмед ага.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 71, док. II

 

17 юли 1728 г.
9 зилхидже 1140 г.

Съдебен протокол за съпружеско

дарение на недвижим имот

 

Превод: Атанас Христов

 

Лицето Ессеид Ахмед Челеби, като пълномощник на Ахмед ефенди, син на....,⁸ жител на град София, махала Мансур Ходжа, чието законно пълномощно се потвърди и от високопоставения учител хаджи Али ефенди и от хаджи Ибрахим ефенди, син на…,⁹ се яви днес в светлия шериатски свещен съд по силата на своето пълномощно, направи следната изповед в присъствието на Фатме, дъщеря на Махмуд, която е причина за съставянето на настоящия документ, а именно:

„Моят доверител Ахмед ефенди подари на съпругата му, споменатата госпожа Фатме, част от следния свой имот, на който той е пълен собственик: една къща, състояща се от една долна и една горна стая, една стая за спане с печка, кьошк, килер и пристройки към къщата, един бакалски дюкян и един еврейски дюкян. Дарението е действително и съгласно с шериата. Доверителят ми предаде описания по-горе дарен имот, който беше приет [от надарената Фатме]. От днес споменатата Фатме става пълен собственик на този имот, а споменатият Ахмед ефенди престава да има спрямо него каквито и да било отношения и заинтересованост. Нека надарената разполага с него, както желае, и да бъде щастлива с него.“ След направената декларация, която се потвърди законно, състави се настоящият документ по искане [на страните].“

Свидетели на станалото: Хафъз ефенди, Елхадж Хабиб, Реджеб кафеджията, Мустафа.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 72, док. III

 

30 юли 1728 г.
22 зилхидже 1140 г.

 

Съдебен протокол по иск

за възстановяване трайно владение

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес, на 22 зилхидже 1140 (30. VII. 1728) година, се яви при мене в светлия шериатски съд лицето Осман, син на хаджи Мехмед, жител на София, махала Талъшман и в присъствието на Лютфи Челеби, син на...,¹⁰ който е причина за написването на настоящия документ и предяви иск, като заяви следното:

„В землището на село Требич, спадащо към споменатия град София, притежавам нива при следните граници: от една страна баир, от другата — ливадно място, от трета — път, а от [четвърта] — нивите на хаджи Мехмед. Тази нива ми е останала обикновено наследство от баща ми и е мой собствен имот по наследство и има повърхност, върху която може да се посее приблизително пет килета семе. Когато съм бил в чужбина обаче, същият имот е бил заграбен насилствено от страна на Лютфи Челеби. Моля да бъде запитан споменатият Лютфи за случая и да ми бъде възвърнато правото ми върху същия имот." На зададения му въпрос споменатият Лютфи Челеби отговори: „Въпросната нива получих с тапия от господаря на земята и я владея от пет години в присъствието на Осман ага, и то пет години след завръщането на Осман ага в споменатия град София.“ С тези изявления споменатият Лютфи отрече правото на Осман ага, поради което и се поискаха от Лютфи Челеби положителни и установяващи правото му законни доказателства. По този повод бяха разпитани следните справедливи и свободни свидетели мъже-мюсюлмани, които се намираха в свещения съд: почтеният държавен представител Ессеид Мустафа, син на Ессеид Мехмед ефенди, Мехмед Челеби, син на Али и Али бешѐ, син на Абдуллах. Всеки поотделно от свидетелите заяви: „Действително споменатият Лютфи Челеби завзе и владее въпросната нива в продължение на пет години в присъствието на споменатия Осман ага; също така са минали пет години от завръщането от чужбина и заселването в София на споменатия Осман ага. Така знаем тези обстоятелства и така свидетелстваме за тях.“ След тези показания на свидетелите, чиято почтеност беше проверена и установена по таен и околен начин, споменатият Лютфи Челеби представи на съда една свещена фетва със следните правни въпроси и отговори, а именно: Въпрос: Ако Зейд каже на господаря на земята в присъствието на Умру, [когато Умру е жител на същото място], че [еди-коя си] нива е свободна и я получи срещу заплащане съответната цена на тапия и заяви, че тя му е имот по прехвърляне чрез възлагане и я владее пред Умру в продължение на четири години и Умру в този срок мълчи без основание, то понастоящем Умру може ли да предяви иск и да претендира за права, като каже, че преди въпросните 4 години споменатата нива е била моя, останала ми е в наследство от починалия ми баща Бекир? Отговор: Не може, в името на правдата! Въз основа на тази фетва се отхвърля искът на споменатия Осман ага, като по искане на страната-ответник се написа настоящият документ.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 73, док. II

 

18 август 1728 г.    
12 мухарем 1141 г.

 

Съдебен протокол за спогодба

по спор за наследство

 

Превод: Атанас Христов

 

След смъртта на бакалина Аврам, син на Иван, жител на София, махала Куручешме, починал преди известно време, е установено, че единствени негови наследници са: съпругата му, останала вдовица, Ивана, дъщеря на Трачко, пълнолетният му син Вечко и пълнолетната му дъщеря Николица. Днес се яви [при мене] в светлия свещен шериатски съд споменатият Вечко, който е причина за написването на настоящия документ и като пълномощник на споменатата съпруга Ивана и на сестра си Николица, чието пълномощно беше установено и доказано от свидетелите: Мустафа ефенди, син на Мустафа и Молла Мустафа, син на Шабан, направи следните изявления, за които е упълномощен, пред Златан, син на Статко, който е предаден (б. п. като постоянно поемно лице) към шериатския съдия, а именно:

„Баща ми Аврам, преди да умре, беше заявил: „на мене се падна от майка ми Велика като законно наследство: тридесет и две (32) жълтици, една връзка за коса на стойност тридесет и два гроша, един златен пръстен от 32 мискала на стойност сто и десет гроша, бисери от осем мискала на стойност четиридесет гроша, един чифт златни обеци на стойност шестнадесет гроша, десет жълтици позлатени (изтрити) на стойност десет гроша.“ Всички тези предмети, макар и да са били от наследствената маса на баща ми, са били взети [от майка ми и сестра ми], поради което сме имали много остри спорове и сме водили дела помежду си. Засега поради посредничеството на помирители ние се спогодихме и сключихме помирителен договор срещу сумата сто и осемдесет гроша, които аз приех, като получих въпросната помирителна сума 180 гроша от споменатите две [майка и сестра]. От днес нататък споменатите две да се считат освободени от всякакви задължения към мене по отношение на въпросните изложени обстоятелства, понеже ги опрощавам с генерално опростително.“

След горното изказване се изказа също така и споменатият [съдебно длъжностно лице Златан] пред пълномощника Вечко, като декларира, че и споменатите Ивана и Николица освобождават от всяка отговорност споменатия Вечко по отношение на всички спорове, водени във връзка с наследството на посочения покойник срещу помирителната сума 180 гроша. След всичко гореизложено, което се потвърди законно, състави се настоящият съдебен акт днес 12 мухарем 1140 г. [18 август 1728].

Софийски кадийски регистър 309, стр. 77, док. I

 

27 август 1728 г.    
21 мухарем 1141 г.

 

Съдебен протокол за спогодба

по спор за продажба на недвижим имот

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес в светлия шериатски съд се явиха при мене евреите Муса и Маноле, синове на Илия, жители на град София, махала Гюл-джами, и в присъствието на немюсюлманина Грубчо, син на Бошко, жител на София, махала Поп Милош, носител на настоящия документ, предявиха следния иск: „Ние бяхме малолетни, когато баща ни, споменатият немюсюлманин Илия, продаде на въпросния немюсюлманин Грубчо със законна и окончателна продажба и с пълно предаване и приемане на собствеността и владението срещу двеста и шестдесет гроша къщата, намираща се в споменатата махала Поп Милош при следните граници: от едната страна частният имот на Груштун, от другата — имотът „Сохта“, от трета — разрушена къща, а от четвърта — обществен път. Във връзка с тази продажба ние бяхме в спор и водихме дълги искове, за да ни бъде върната въпросната къща от споменатия [Грубчо]. Понастоящем ние благодарение посредничеството на помирители постигнахме помирение срещу двадесет гроша, които като помирителна цена получихме напълно лично от немюсюлманина Грубчо. От днес ние прекратяваме всякакви спорове и преставаме да водим дела против споменатия Грубчо по въпросното наследство и с генерално опростително.“ След законното потвърждение на казаното [по-горе] състави се настоящият документ.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 79, док. II

 

15 септември 1728 г.
10 сафар 1141 г.

 

Съдебен протокол по искане

да се преустанови постройката на яз за воденица

 

Превод: Атанас Христов

 

За да се произнесе по долуизброените обстоятелства, от шериатска страна беше назначен и изпратен при река Баткьовче господин Ахмед ефенди, син на Хюсеин ефенди, който с долупосочените мюсюлмани състави свещен шериатски съд при същата река Баткьовче, която тече по яйлаците за подходящ добитък на планината Витоша. Пред същия съд се яви лицето Мустафа ходжа, син на хаджи Мехмед, причина за написване настоящия документ, той направи следното оплакване против немюсюлманина Стоян, син на Атанас, жител на Бейлер чифлик:

„Споменатата река от старо време е текла в моя самоков, намиращ се в селото Бистридже и във водениците на същото село. Понастоящем споменатият немюсюлманин Стоян, противно на установеното положение, претендира да построи яз и вада на споменатата река и насилствено иска да вземе вода от същата река за своята собствена воденица, намираща се в Бейлер чифлик. Моля да се запита същият Стоян и да му се забрани да изпълни намерението си. На въпроса, зададен на споменатия Стоян, той отговори: „Върху споменатата река моята воденица има стари установени права.“ За установяване на своето твърдение и на направените от него възражения се поискаха положителни и законни доказателства. Такива обаче той не можа да представи. Установи се на самото място от споменатия господин Ахмед ефенди въз основа на показанията на безспорно местни хора, че на същото място на реката не е имало в старо време яз, за което споменатият господин [Ахмед ефенди] състави протокол, бележки и се върна в свещения съд заедно с Ибрахим бешѐ, който във връзка със споменатия яз е дал показания. Ахмед ефенди и Ибрахим бешѐ изложиха пред шериатския съд направеното от тях на самото място. По повод на всичко изложено издавам строга заповед, щото споменатият Стоян да се оттегли, да се махне от споменатата река. След повторно потвърждаване на изложеното съставих настоящия документ.

Свидетели на станалото: Хаджи Юсуф, син на Абдуллах, налбант Хюсеин халифе, Ибрахим бешѐ, син на Мустафа, Осман бешѐ, син на Абдуллах, Сюлейман, син на Мустафа, Мехмед, син на Хасан, Милчо, син на Стоян, Анастас, син на Костадин, ковач Митре, ковач Стоян, Михаил, син на Станю....

Документ за воденицата на Мустафа ходжа.¹¹

Софийски кадийски регистър 309, стр. 81, д. IV

 

18 септември 1728 г.
14 сафар 1141 г.

 

Съдебен протокол, с който се отхвърля иск за лихва

 

Превод: Атанас Христов

 

Християнката Дойна, дъщеря на Иван, жителка на София, махала Драз-махала, която притежава настоящия документ, се яви днес в шериатския съд и направи следното искане в присъствието на немюсюлманина Мано, син на Петко, от Горни Костинброд:

„Споменатият немюсюлманин Мано ми дължеше сумата двадесет и два гроша срещу документ от заем, който той ми поиска. От горната сума получих шестнадесет гроша. Остатъкът от шест гроша ги искам и моля да бъде осъден да ми ги изплати.“ На зададения му въпрос споменатият немюсюлманин Мано отговори: „От споменатата християнка Дойна взех в заем само осем гроша и срещу тези осем гроша ѝ дадох шестнадесет гроша. Признавам само това.“ Въпросната християнка Дойна доброволно призна, че е получила шестнадесет гроша, но твърди, че осемте гроша са били главница, а другите осем гроша били лихва. При тези данни съдът постанови следното: понеже лихвата не е законно установена, не е в законно обръщение, то и остатъкът от шест гроша не може да бъде законно задължение на споменатия немюсюлманин Мано и той не следва да ги плаща. Поради това съдът отхвърля иска и забранява преследването на ответника Мано от страна на споменатата християнка Дойна. Съставен днес — 14, месец сафер 1141 [18 септември 1728].

Свидетели на станалото: Мустафа ефенди, Абдуррахман, Елхадж Авас, Мехмед челеби разсилен, и други.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 81, док. III

 

28 септември 1728 г.
23 сафар 1141 г.

 

Съдебен протокол

за регистриране отказ от наследство

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес се яви при мене в светлия свещен шериатски съд жителят на София, махала Драз-махала, немюсюлманинът Стоян, син на Илия, и в присъствието на втория си баща Митре, син на Герго, и на майка си Костина, дъщеря на Никола, които притежават настоящия документ, направи следната изповед:

„Десет години преди датата на настоящия протокол аз останах малолетен сирак, когато баща ми Илия почина. Вторият ми баща, споменатият Митре, ме е отгледал до този момент, като е разходвал за това свои средства. Срещу това аз с общо опрощаване се отказвам от всичко, което се отнася до наследството на починалия ми баща, и от всички спорове и искове, които са били повдигани досега срещу тях, втория ми баща и майка ми. Да се отказва гледането на всички спорове и процеси, които в бъдеще бих повдигнал лично или които биха били повдигнати от мой пълномощник по отношение на въпросното мое наследство пред съдилище или пред високопоставени лица.“ След като горното се потвърди отново, написа се настоящият документ по искане на страните.

Свидетели на станалото: Ибрахим ефенди; Елхадж Хабиб; налбант (подковач) Мустафа; Мехмед бей и налбант Омер.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 73, док. III

 

3 ноември 1728 г.    
Последен ден на реби-юл евел 1141 г.

 

Съдебен протокол по обвинение за убийство

 

Превод: Атанас Христов

 

Юсуф, син на Дурак, жител на село Йени хан, Софийско, се яви днес пред светлия свещен шериатски съд и в присъствието на Мехмед, син на Мустафа, който е причина за написването на настоящия документ, предяви пред него следното искане: „Шестнадесет дни преди датата на настоящия документ споменатият Мехмед нарани с нож сина ми Ибрахим съзнателно и неоснователно (непредизвикано), вследствие на което син ми умря. Моля, след като се запита ответникът, да бъде възстановена истината. При разпити споменатият отрече обвинението, което му се приписва, поради което от Юсуф се поискаха положителни и установяващи твърдението му доказателства. Той обаче се оказа в пълна невъзможност да представи такива доказателства и понеже не бе поискано полагане на клетва, то съгласно съответното правило по корана...¹² съдът забранява на молителя да преследва обвинявания Мустафа. Написа се днес последния ден на месец реби-юл евел 1141 [3 ноември 1728].

Свидетели на станалото: Махмуд ага от Новосел, Юсуф ага от Обрадовча, Хюсеин от Чукурово и Дервиш Али.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 83, док. II

 

4 декември 1728 г.
3 джемази-юл евел 1141 г.

 

Утвърден чрез съда списък

за разхвърляне данъци върху раята

 

Превод: Атанас Христов

 

Списък на махалите в София, на които се пада като дял плащането на данъците авариз и бедел-и нузул за сметка на 1141 [1728 — 9 г.] и събирането им от страна на Мехмед ефенди, назначен от държавата с височайша заповед. На същия е наредено и възложено да събира посочените данъци, с които е обложено населението от софийска градска околия, като му е даден препис от дефтер-и хакани за настоящата 1141 [1728 — 29] година. Настоящият списък е съставен днес, на 3 джемази-юл евел 1141 [4 декември 1728].

Махали на София:

Списък за ханетата авариз.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 61, док. I

 

[5 декември 1728 г.]
[3 джемази-юл евел1141 г.]

 

Утвърден чрез съда списък за овце,

изисквани от софийските джелепкешани

 

Превод: Атанас Христов

 

Списък на овцете и на откупната им цена, даден лично на...,¹³  натоварен да събере като таксилдар на общо хиляда двеста и тридесет и седем глави овце, определени за събиране от София за сметка на 1141 [1728 — 29]; от тези овце 994 глави ще се съберат от джелепкешаните, 123 глави, укрити от евреи и няколко глави от махалите Карахисар и Варош.

От махалите:

Хас бига	— 50    овце	Куру чешме	— 90   овце
Карашахин	— 50    овце	Хюсеин ага	— 2    овце
Хаджи Исмаил	— 42    овце	Хаджи Илияс	— 2    овце
Сарухан бей	— 75    овце	Шеджа Факих	— 70   овце
Мансур ходжа	— 95    овце	Аладжа месчид	— 52   овце
Хаджи Хамза	— 54    овце	Месарска	— 106  овце
Карагьоз бей	— 25    овце	Поп Милуш	— 22   овце
Хаджи Яхя	— 17    овце	Калоян	— 28   овце
Джамии Атик	— 20    овце	Сонгурлар с Новосели	— 15   овце
Язаджи заде	— 85    овце	Бал пазар	— 15   овце

От евреите всичко 425 овце.

За всяка овца дават четиридесет и осем акчета, върху които е поставен държавен герб.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 60, док. IV

 

9 декември 1728 г.
7 джемази-юл евел 1141

 

Завещание, направено чрез съда

 

Превод: Атанас Христов

 

Махзар Мехмед, син на...,¹⁴  жител на град София, махала Джами-и Атик, се яви днес пред светлия шериатски съд и в присъствието на Ибрахим ага и Мустафа ага, синове на Махзарбаши Мехмед, които са причина за написването на настоящото, направи следната декларация-изповед: „Когато по божия воля умра, споменатите двама — Ибрахим ага и Мустафа ага — да бъдат мои единствени наследници. Друг освен тях да няма право върху моята наследствена маса.“ След законното потвърждаване на изложеното състави се настоящият документ днес, на седми джемази-юл евел 1141 [19 декември 1728 г.].

Свидетели на станалото: [няколко имена].

Софийски кадийски регистър 309, стр. 86, док. II

 

10 декември 1728 г.    
8 джемази-юл евел 1141 г.

 

Съдебен протокол за учредяване вакъф

 

Превод: Атанас Христов

 

[В горната лява страна на решението има стих от корана; решението почва също със стих от корана на арабски. Тези стихове препоръчват и възхваляват добрите дела и даренията на хората към обществени и благотворителни учреждения, след което започва направеното посвещение на един имот на вакъф.]

Причината за съставянето на този шериатски документ е следната: госпожа Сеиме (Селиме), дъщеря на Мустафа, жителка на град София, махала Джамии-кебир, убедена в суетността на този нетраен земен живот и във вечността на задгробния, и считайки, че в бъдещия живот ще се съберат заедно всички искрени вярващи божи слуги, посочи всичките действителни свои имоти, получени като подарък вещи пред всички най-високи крепители на светлия шериатски съвет и пред всички кръгове, които познават божествената религия и които са пожертвувателни, милостиви и достойни в името на бога, чиято слава и достойнство да не бъдат накърнени до страшния съд, след което същата направи следното вакъфско завещание и моли да бъде регистриран, назначен от нея мютевелия съпругът ѝ Мехмед Челеби, син на Хасан, в присъствието на когото направи своята ясна и задължителна декларация: „В споменатата махала притежавам една къща, която е част от моите действителни и редовни собствени имоти, при точно известно място и при следните граници: от една страна — имотът на Молла Али, от друга — имотът на Челеби Халил, от трета — имотът на еврейския хамам, а от четвърта — обществен път. Тази къща се състои от една долна зимна стая, една кухня, една изба и един яхър; горният етаж е един чардак; към къщата има и един малък двор. Въпросната къща с всички прибавки и принадлежности към нея изваждам от моите собствени имоти и в името на бога и на пророка я ограничавам като вакъф с всички права и привилегии при следните условия, докато още аз съм жива, нося облеклото на този земен живот, оставам собственик на тази къща и ще живея в нея; никой да не пречи на моето владение и притежание. Но когато чуя щастливия небесен глас: „Ти, която си в религиозен екстаз и трябва да се изкупиш“  — да стигне до ухото ми и до несъвършената ми душа и когато се пренеса във вечността, въпросната моя къща да бъде жилище на сегашния мой съпруг Мехмед Челеби, син на Хасан, при условие той да бъде и мютевелия на вакъфа на същата къща. Нека той да квартирува в нея и да я владее съгласно уговорените условия. След неговата смърт нека управлението и квартируването бъде възложено на Мерим, дъщеря на Мехмед, която аз съм ръководила и възпитала. Нека посветената къща бъде нейна квартира. След нейната смърт безплатен мютевелия нека бъде имамът на джамията Джами-и кебир; той да отдава въпросната къща под наем съгласно шериата срещу съответната наемна цена. С получения наем да се купуват свещи и дървено масло и с тях нека се осветяват определените за имама места около същата джамия. Като възнаграждение да се дават по сто и двадесет акчета годишно. При случаите, когато въпросната къща се разруши или се нуждае от поправки и ремонти, всички приходи да се употребяват за ремонти. Ремонтите и поправките да имат предимство преди всички други разходи. Нека всички жители на споменатата махала бъдат безплатни надзиратели. Когато през почитаните дни и през трите месеца (рамазан, реджеб, шабан) или през годината се случат тежки условия, непременно да се дава помощ от приходите на вакъфа на бедните мюсюлмани. Споменатата вакфирана къща предадох на въпросния мютевелия, който също я прие.“ След като споменатата дарителка завърши своята декларация, посоченият мютевелия устно потвърди в присъствието на дарителката изложеното от нея относно въпросния вакъф. Така завърши, както е изложено, изповедта и предаването на вакъфа. След това дарителката се върна наново към въпроса за тълкувателните мнения относно отказа от вакъфа и връщането на същия вакъф към имотите на дарителката. „Вярно е, заяви тя, че всички уважавани имами-съдии¹⁵ са съгласни по отношение вакфирането на недвижимите имоти и че тези вакъфи са действителни, бившите имами и най-знатният от религиозната секта Куфи считат, че вакъфи като настоящия опорочават действителността на вакъфа и дават основание за отказ от вакъфа и за законното му анулиране.“ След това дарителката продължи: „Правя въпросния вакъф с условие да не мога да предприема законни мерки да го върна наново в реда на моите лични собствени имоти.“ След това беше запитан споменатият мютевелия и той също се изказа, като заяви: „Вярно е, че според мнението на най-висшия имам и бившите имами вакъфите с подобни постановления не са окончателни и безвъзвратно установени. Но според мнението на известния учен Юсуф от религиозната секта на втория имам¹⁶ недвижимият имот намира своето утвърждаване само във вакфирането. Според приетото от болшинството мнение на почитания в името на бога имам Мехмед, син на Елхасан, вакъфът става действителен с предаването му на мютевелията. По този начин според тълкувателното мнение на тези двама високоуважавани имами вакъфът на дарителката става действителен, безспорен, явен и безвъзвратно установен.“ Така отговори мютевелията и заяви, че се отказва от всякакво възражение по основателността на вакъфа. След това съдията...,¹⁷ който състави настоящия документ, негово високопревъзходителство, помоли защитниците на вакъфа, които присъстваха, да се изкажат. Те основно разглеждаха изказаните мнения от страните и поискаха да се издаде решение за законността на учредяването като вакъф на споменатата къща. С това въпросният вакъф стана действителен, законен и неотложен и невъзможно е вече да бъде заменен или изменен или да бъде намален и анулиран. [След горното са цитирани стихове от корана в смисъл, че така се получава вечен живот.]

Софийски кадийски регистър 309, стр. 87, док. I

 

14 декември 1728 г.
12 джемази-юл евел 1141 г.

 

Съдебен протокол по иск за лихвен заем

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес 12 демази-юл евел 1141 (14 декември 1728 г.) пред светлия свещен шериатски съд се яви немюсюлманинът Божо, син на Митре, и в присъствието на свещарите Стоян и Стоилко предяви следното искане:

„Преди да умре баща ми, споменатият Митре, е дал и предал на споменатите заем от сто и четиридесет гроша. Когато поисках въпросната сума от ответниците, те отказаха да ми я изплатят. Моля след запитване споменатите да бъдат заставени да ми се издължат.“ На зададения им въпрос споменатите отговориха: „Действително от въпросния починал Митре ние получихме сто гроша в заем. Исканите четиридесет гроша са лихва.“ След като повторно потвърдиха казаното, във връзка с изясняване на въпроса от тях бяха поискани положителни и установяващи твърдението им доказателства. По този случай бяха разпитани следните свидетели-немюсюлмани, които в този момент се намираха в шериатския съд, а именно: свещаря Киро, син на Димо и Павле, син на Илия от София, махала Яза-джизаде. В своя отговор те заявиха: „Действително дадените от споменатия Божо на свещарите Стоян и Стоилко 140 гроша са и 40 гроша лихва. По това обстоятелство това знаем и така свидетелстваме.“ След проверка на почтеността на споменатите свидетели по таен и околен начин съдът прие техните показания за приемливи и съгласно с тях отхвърля иска от четиридесет гроша, понеже са лихва. По този повод днес се състави настоящият документ.

Свидетели на станалото: Мустафа ефенди; Ахмед ефенди; Мехмед ефенди; Елхадж Севас, главен разсилен.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 90, док. II

 

17 декември 1728    
15 джемази-юл евел 1141 г.

 

Съдебен опис на наследствени имоти и вземания

 

Превод: Атанас Христов

 

След смъртта на Ибрахим, син на Осман, жител на София, махала Язаджи заде, пред шериатския съд се установи, че единствени наследници на починалия са: останалата му съпруга Айше, дъщеря на Абди, пълнолетният му син Абдуррахман и пълнолетните му дъщери — госпожите Фатме и Зейнеб. В долуописания регистър е регистрирана наследствената маса на споменатия починал. Съставен днес на 15 джемази-юл евел 1141 (17. XII. 1728)
година:

Къща в споменатата махала на стойност	42 000 акчета
Лозе в Коновица (?) на стойност	3100 акчета
Лозе в Зимляне на стойност	2400 акчета
Зибелинов кюрк на стойност	1200 акчета
Чекшири — едни на стойност	720 акчета
Долама — горна дреха — една на стойност	600 акчета
Бениш (?) един на стойност	600 акчета
Пояс — един на стойност	60 акчета
Стари чекшири — един на стойност	120 акчета
Юргани — два на стойност	480 акчета
Калпак — старомоден с тюрбан — два с два тюрбана	120 акчета
Сахани — седем на стойност	360 акчета
Пушка бойлия — една на стойност	300 акчета
Пушка-пищов — един на стойност	120 акчета
Сабя — една на стойност	240 акчета
Миндери — два на стойност	360 акчета
Възглавници — четири на стойност	480 акчета
Дюшеме от Златица на стойност	120 акчета
Кон със седло — един на стойност	360 акчета
Кола-талига на стойност	300 акчета
Крава — една на стойност	360 акчета
Вземания от селото Вешкяр (?)	6400 акчета
Вземания от селото Романиче	640 акчета
Вземания от селото Петърч	24 000 акчета
Вземания от селото Безден	8000 акчета
Вземания от селото Неделюфче (Неделище ?)	4640 акчета
Вземания от селото Храсник	3160 акчета
Вземания от селото Мердиниче (?)	1600 акчета
Вземания от селото Брусник	2400 акчета
Вземания от селото Садуик (Садубей?)	6400 акчета
Всичко [наследствена маса] на стойност	108 540 акчета
От горната сума следва да се намалят:
За погребение	2700 акчета
Налози по делбата	3600 акчета
Разноски по описването	1800 акчета
Сватбен дар посмъртно на споменатата съпруга	6000 акчета
Всичко разходи:	14 100 акчета
Остатък за делба между наследниците	94 440 акчета
Дял на съпругата	11 805 акчета
Дял на сина	41 314 акчета
Дял на едната дъщеря	20 657 акчета
Дял на другата дъщеря	20 657 акчета
Неделима част	7 акчета

Софийски кадийски регистър 309, стр. 88, док. II

 

24 декември 1728 г.
22 джемази-юл евел 1141 г.

 

Съдебен протокол по искане за развод

поради ругатня срещу мюсюлманската вяра

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес се яви пред светлия шериатски съд Мустафа ага като пълномощник с регистрирано пълномощно от името на Зейнеб, дъщеря на Мустафа ага, жителка на София, махала Касаблар, която е причина за написването на настоящия документ и в присъствието на Ибрахим бешѐ, син на Айваз, съпруг на споменатата Зейнеб, направи следното изказване против Ибрахим бешѐ:

„Споменатият Ибрахим псуваше вярата и религията на моята дъщеря, поради което моля да бъде разведена. Това искам като пълномощник.“ След зададения му въпрос и след отказа му да е псувал съдът поиска от споменатия пълномощник безспорни и установяващи твърдението му доказателства. По този случай бяха разпитани следните справедливи и свободни мъже-мюсюлмани от махалата Хаджи Яшли, които в момента се намираха в съда, а именно: Хаджи Мустафа, син на Мехмед, и Ессеид Ибрахим Челеби, син на Мехмед, които на зададените им въпроси отговориха: „Действително тук присъстващият Ибрахим бешѐ, син на Айваз, псуваше вярата и религията на споменатата упълномощителка Зейнеб. По това именно обстоятелство ние сме свидетели и за него даваме показания.“ След техните законни показания, дадени поотделно, съдът ги прие за приемливи, и то след като почтеността на свидетелите беше проверена по таен и околен начин. Въз основа на това и въз основа на разгледаните от съда шериатска фетва, представена от споменатия пълномощник, според която псуване вярата и религията на правоверния е причина за развод, съдът издава решение за развода на споменатата упълномощителка, като издава и строга заповед, щото въпросният Ибрахим бешѐ да изплати и предаде на споменатата упълномощителка десет хиляди акчета сватбен дар, който съпругът плаща на съпругата при развода. Въз основа на всичко гореизложено се състави настоящият протокол днес на 22 джемази-юл евел 1141 [24. XII. 1728].

Свидетели на станалото: Елхадж Хюсеин ага, бивш сердар, Елхадж Хюсеин ага, действащ сердар, Кадин Ахмед ага, Чауш Хасан бешѐ.

Софийски кадийски регистър 309, стр. 90, док. III

 

29 декември 1728 г.
27 джемази-юл евел 1141 г.

 

Кръвно обезщетение за убийство

 

Превод: Атанас Христов

 

След смъртта, станала поради убийство от немюсюлманина Илия Дочиз, жител на село Требич, Софийска околия, се установи, че негови наследници са: съпругата му — християнката Николица, дъщеря на Андрея, собственият му малолетен син Милан и собствената му малолетна дъщеря Злата. Днес пред светлия шериатски съд се явиха: лично споменатата християнка, съпруга на починалия, и Кръстю, син на Божко, в качеството си на пълномощник и като назначен настойник на споменатите малолетни и в присъствието на немюсюлманина Миладин, син на Кръстю, носител на настоящия документ, се изказаха поотделно, както следва: „Споменатият немюсюлманин Миладин уби съзнателно и неоснователно споменатия починал немюсюлманин Илия. Когато по този повод ние водихме дело, намесиха се помежду ни помирители и чрез тяхното съдействие при отказа [на Миладин] ние се споразумяхме срещу осемдесет гроша в пари, четири слаби кобили, три крави, един вол и дванадесет килета пшеница и върху това сключихме договор. Ние приехме този спогодителен договор, след като получихме напълно уговорената по договора сума, кобили, крава, вода и пшеница. От днес нататък той [Миладин] нека се счита напълно свободен от каквито и да било дела от наша страна по отношение на кръвното обезщетение и от всички други наши искания във връзка с убийството, защото го освобождаваме с общо генерално опростително както от страна на съпругата, така и от страна на пълномощника настойник на малолетните." След като горното се потвърди законно от страните, състави се настоящият документ днес на 27 джемази-юл евел 1141 [29. XII. 1728 г.].

Свидетели на станалото: Ессеид Абдул Керим ага, Ессеид Мука ага, Осман ефенди, субаши Халил, писарят Али.

Софийски кадийски регистър, 309 с. 92, док. II

 

17 януари 1737 г.    
15 рамазан 1149 г.

 

Съдебен протокол по иск на съпруг срещу съпругата му,

сключила втори брак

 

Превод: Б. Ачков

 

Жителят на махалата Йени джами в град Русчук, Кючук Ахмед бешѐ, син на Абдуллах, се яви в свещения съд и в присъствието на доскорошната си съпруга Фатме, дъщеря на Осман, известна като прелюбодейка, която е причина за съставянето на настоящия акт, и предяви иск срещу нея, като заяви:

„Нейна милост Фатиме Хатун е моя законна съпруга. Когато аз бях заминал по търговия из други краища, тя се омъжила за някой си Хюсеин, син на Хасан. Моля същата да бъде разпитана върху това обстоятелство и се извърши необходимото по закона.“ Разпитана от съда, споменатата Фатиме Хатун, даде следния отговор: „По-рано въпросният Ахмед бешѐ бе мой съпруг. Обаче преди девет месеца, считано от съставянето на настоящия акт, той явно ме напусна, като ме освободи от брака ни. След спазване на предвидения по закона срок аз встъпих в брак и се омъжих за споменатия Хюсеин, син на Хасан.“ След този отговор и последвалите отрицателни твърдения на ищеца бяха поискани доказателства от същата Фатиме Хатун в подкрепа на възраженията ѝ. По повод на това бяха разпитани като свидетели свободните граждани, които се оказаха налице в съда, а именно жителите на махалата Хаджи: Велиеддин, син на Абдулбаки, и Халил, син на Хюсеин, които поотделно казаха: „Наистина споменатият ищец Ахмед беше преди известно време в наше присъствие явно заяви, че напуска съпругата си — въпросната Фатиме, дъщеря на Осман, която е налице тук, в свещения съд и че я освобождава от брака им. За този случай ние сме свидетели и свидетелстваме за него.“ След преценка на така депозираните показания на свидетелите, които съдът счете за приемливи, същият въз основа на тях се произнесе по брака на въпросната Фатиме Хатун и постанови решение, с което отхвърли иска на ищеца. По направено искане станалото бе протоколирано. 15 рамазан честити 1149 г. [17 януари 1737].

Свидетели на станалото: Исмаил Ефенди, имам, Шейх Ахмед Ефенди, Осман Лютфуллах Ефенди, Ессеид Абдуллах, каймакам Хюсеин Челеби, Бостанджи, Елхадж Исмаил ага, съдебният разсилен Бошнак Мехмед бей и други.

Русенски кадийски регистър — R/6, стр. 26, док. II

 

16 април 1737 г.
15 зилхидже 1149 г.

 

Съдебен протокол за продажба на част от кораб

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Кара Мустафа в град Русчук Али Ефенди се яви в свещения съд и в присъствието на Ибрахим Челеби, който е причина за съставяне на настоящия акт, заяви следното: „С истинска законна продажба, при спазване изискуемите се от закона условия, продадох на негова милост Ессеид Ибрахим Челеби собствената ми до този момент половина идеална част от един кораб, който владеем като собственици с Ессеид Мехмед Челеби, син на Ессеид Халил Челеби, за продажната цена от четиристотин гроша, която получих напълно от купувача, който от своя страна от днес нататък става собственик на половина идеална част от споменатия по-горе кораб, чиято част той може да владее, както си желае. Пожелавам му щастливо владение.“ След горното заявление, което се утвърди от съда, същото се протоколира. 15 зилхидже 1149 г. [16 април 1737 година].

Свидетели на станалото: Елхадж Мустафа, син на Елхадж Осман, капитан Бейли Ахмед беше и капитан Елхадж Ахмед.

Русенски кадийски регистър — R/6, стр. 43, док. II

 

1 май 1737 г.
1 мухарем 1150 г.

 

Съдебен протокол по иск на попечител

на наследствено имущество срещу бейт-юл мала

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Ерик Рамазан в гр. Русчук, Ессеид Мустафа ефенди, който е причина за съставяне на настоящия акт, се яви в свещения съд и в присъствието на емина по бейт-юл мала в споменатия град — Сердар Хюсеин ага — предяви срещу него иск, като заяви:

„Бившият жител на свещения град Медина и временно пребиваващ в град Русчук в жилището на Бейлизаде като гост, а именно Мустафа Ага, син на Абдуллах, син на Абдулазис, преди известно време почина. Приживе, когато той беше напълно здрав и умствено способен, разполагаше с движимото си имущество, като налични пари в брой, вещи и други, които беше описал и за които в присъствието на свидетели ме определи и назначи за попечител с поръчение след неговата смърт да ги изпратя на съпругата му и на сестра му, които живеят в свещения град Медина. Аз от моя страна приех това назначение и поръчение. Обаче споменатият ответник под предлог, че покойният нямал наследници, сложи ръка на имуществото му. Моля същият да бъде разпитан върху това обстоятелство, след което да постановите той да ми отстъпи владението на имуществото.“ След това заявление споменатият отговорник на бейт-юл мала призна, че е сложил ръка на имуществото на същия покойник, като отрече и оспори назначението и попечителството на ищеца Ессеид Мустафа ефенди. Поради това оспорване ищецът бе поканен да посочи доказателства в подкрепа на иска му. По този повод бяха разпитани намиращите се налице в съда свидетели, свободните граждани, жители на споменатата махала, а именно Елхадж Хюсеин, син на Елхадж Мехмед ефенди, и друг Елхадж Хюсеин, син на Мурад, които, разпитани поотделно, казаха: „Действително покойният Елхадж Мустафа ага, син на Абдуллах, син на Абдулазис, приживе, когато беше напълно здрав телесно и умствено и когато разполагаше с движимото си имущество, описа всичките си налични пари, вещи и други и в наше присъствие назначи и определи за свой попечител ищеца Ессеид Мустафа ефенди, като му възложи да изпрати същото имущество на съпругата му и на сестра му, живущи в свещения град Медина. От своя страна ищецът прие това попечителство. Ние сме свидетели за този случай и свидетелстваме за него.“ Пред вид че така депозираните свидетелски показания след обсъждането им от съда бяха счетени за приемливи, въз основа на тях последният призна за действително попечителството на въпросния Ессеид Мустафа ефенди и постанови споменатия отговорник на бейт-юл мала да му предаде във владение движимото имущество. По предявена молба горното се протоколира. 1 мухарем свещени 1150 г. [1. V. 1737 г.].

Свидетели на станалото: Чорбаджи Хюсеин ага, Молла Мехмед Баба Али, спахията на Две могили Мехмед бей, Фани ефенди, Ахмед ефенди, Елшейх Исмаил ефенди.

Русенски кадийски регистър — R/6, стр. 35, док. II

 

10 март 1738 г.
19 зилкаде 1150 г.

 

Съдебен протокол за дарение на недвижими имоти

 

Превод: Борис Ачков

 

Стефан, син на Янаки, жител на махалата Поп Янаки в село Чернови, спадащо към град Русе, се яви в свещения съд и в присъствието на немюсюлманина Пело, син на Васо, съпруг на дъщеря му Кираца, която го е упълномощила да потвърди акта за дарение, за който се говори по-долу, чистосърдечно направи следното заявление:

„С истинско законно дарение подарявам на дъщеря си, споменатата Кираца, упълномощителка на съпруга си, след опразване имота, който до този момент притежавам, като мой собствен, находящ се в споменатите село и махала, а именно: едноетажно жилище, състоящо се от две стаи и дворно място, при граници на имота от три страни: Иван Гало, Грънчара Йовко и Никола с жилищата си и от четвърта страна — обществен път. От своя страна дъщеря ми прие и завладя дарствения имот, който от днес нататък е нейна собственост. Тя може да го владее, както пожелае. Аз ѝ пожелавам щастливо да го владее.“ След така направеното заявление същото беше меродавно потвърдено от съда и по направена молба протоколирано. 19 зилкаде свещени 1150 [10 март 1738 г.].

Свидетели на станалото: Сеид Ибрахим, син на Елхадж Ибрахим, Никола, син на Киро, Христо, син на Стоян, Пано, син на Дано, Иван, син на Гало, и други.

Русенски кадийски регистър — R/6, стр. 51, док. III

 

[13 май 1738 г.]
[23 мухарем 1151 г.]

 

Препис от документ за дадени на откуп хасове

 

Превод: Атанас Христов

 

Тъй като не можаха да бъдат отдадени на предприемач за настоящата 1151 [1738 — 1739] година хасовете в Черна вода, които са част от хасовете на високопоставения феодал Али паша, понастоящем валия на Румелия, то само онази част на всичките хасове, които се намират в Чернови и Татаркьой, се дават на закупчика от Рахово Али ага с право да използва [да събира] държавния десятък, текялиф-и йорфие, бериите за тапии върху земята, джюрм-ю джинает, бадухавата, мал-и гаиб и мал-и мевкуд и каквито и да са още други малки или големи налози. Срокът на откупа е от началото на март до края на месец февруари т. г. Откупчикът прие доброволно горните условия, поради което той има право да завземе и използва споменатите хасове. За горното се състави настоящият протокол за знание, че никой няма право да се меси — нито аз, нито някой отвън.

Подпис: смиреният Али, войвода на Чернови.

Русенски кадийски регистър — R/7, л. 10а док. III

 

26 октомври 1738 г.
12 реджеб 1151 г.

 

Съдебен опис на наследство

 

Превод: Атанас Христов

 

След смъртта на Мустафа ага, син на Абдуллах  и жител на град София, махала Мансур-ходжа, съдът установи, че неговите наследници са: останалата му съпруга Айше, дъщеря на Абдуллах,  както и най-големият му син Мехмед; че синът му Мехмед е починал преди разпределението на наследството и че не е известно той да е оставил свой наследник, поради което неговият дял следва да остане на държавното съкровище; че останалото наследство се състои от следните имущества, описани в приложения към настоящото решение регистър, съставен от шериатския духовен съвет и от високопоставения мютевелия Саид ага, чиновник по получаване и пазене на частните и общите наследствени имоти, 12 реджеб 1151 г. [26 октомври 1738 г.]:

3 стари отоманки (възглавници) за 130 акчета; също три малки отоманки — 100 акчета; 1 дюшек за 270 акчета; три стари възглавници — 180 акчета; 1 юрган — 150 акчета; 1 възглавница — 90 акчета; 1 миндер за 75 акчета; 1 качулка-шлем — 300 акчета; 1 килим, малък, стар — 200 акчета; 1 стар шлем — 200 акчета; 1 кече старо — 700 акчета; 1 стара черга — 100 акчета; 1 чаша — 300 акчета; 1 стара чаша — 93 акчета; 1 червена покривка — 300 акчета; 1 миндер — 250 акчета; също един миндер — 50 акчета; също 1 миндер — 200 акчета; също 1 миндер — 90 акчета; 1 стар сандък — 300 акчета; 1 миндер — 250 акчета; 1 седло — 400 акчета· 1 пушка бойлия-600 акчета; също пушка бойлия — 1 за 1600 акчета; 1 пулверизатор за 200 акчета; 1 сабя за 2000 акчета; 1 пушка-пищов за 300 акчета; 1 пищов за 1000 акчета; 1 двуостра сабя за 600 акчета; 1 стар сърък за 75 акчета; 1 стар дюлбен за 65 акчета; едни стари чешири за 200 акчета; 1 стар пояс за 24 акчета; още един за 63 акчета; друг също за 99 акчета; 1 долама — дълга дреха — за 350 акчета; 1 сарък за 400 акчета; 1 жълта долама за 480 акчета; 1 стар сарък за 75 акчета; 1 стар кюрк за 600 акчета; 1 украсена антерия за 750 акчета; 1 долама за 1200 акчета; 1 стара антерия за 400 акчета: 1 стара антерия за 600 акчета; едни потури за 520 акчета; също за 410 акчета; 1 стара долама за 285 акчета; 1 стара бохча (плат за завиване) за 66 акчета; 1 дневна дреха за 60 акчета; 1 сарък за 119 акчета; 1 сарък за 200 акчета; едни ръкавици за прием за 2000 акчета; 1 стар луксозен пояс за 1200 акчета; 1 калпак за 140 акчета; 1 зелен сарък за 300 акчета; 1 малък каук за 90 акчета; едни потури за 200 акчета; едни стари шалвари за 125 акчета; 1 червен нишки кюрк за 1000 акчета; 1 стар кюрк за 840 акчета; 1 нишки кюрк от богазия [с подплата] за 1550 акчета; 1 калпак за 200 акчета; 1 кюрк от камилски косми — 2060 акчета; 1 подплатен кюрк за 4000 акчета; 1 стара чаша за 21 акчета; 1 малък камилски кюрк за 1600 акчета; 1 оглавник за 129 акчета; 1 мангал за 300 акчета; 1 стреме за 200 акчета; 1 сахан с капак за 900 акчета; 1 малък сахан с капак за 365 акчата; 1 тенджера за 243 акчета; 1 тенджера за 190 акчета; 1 ибрик за 60 акчета; 1 тава за 360 акчета; 1 менци за 400 акчета; 1 гюм за 815 акчета; 1 тава за 33 акчета; 1 малка тепсия за 60 акчета; 2 таса за 144 акчета; 1 буркан за 300 акчета; 1 долап за 81 акчета; 1 малък сандък за 119 акчета; също за 54 акчета; една къща в същата махала за 30000 акчета; дървен материал за 900 акчета; пшеница половин кантар (около 27 килограма) за 1200 акчета;

Всичко за 70788 акчета.

Разходи:

За погребение на починалия съгласно завещанието му	6000 акчета
За погребение на сина му	1560 акчета
Налози обикновени	7200 акчета
Разноски по описването на наследството	3600 акчета
Налози за държавното съкровище	7200 акчета
Еминие18	3600 акчета
Брачен дълг към съпругата	6000 акчета
Дял на съпругата от имота на починалия съпруг Мустафа ага	5500 акчета
Разноски по наем на дюкяна и такса за разгласяването	600 акчета
Всичко разноски	41 260 акчета
Чист остатък	29 528 акчета

Документи относно вземанията на въпросния починал от следните лица:

От Реджеб агазаде Юсуф ага 2 документа за	1000 гроша
От жителите на Браниче, Кушниче, Енруд, околия Изнебол	250 гроша
Документ от Митре и сина му, жители на Бошниче, същата Изнеболска околия	75 гроша
От жителите на селата Летниче, Бошниче, Реброво, същата Изнеболска околия	562,5 гроша
Документи от Митре и другия Митре от село Бошниче, същата Изнеболска околия	8 гроша
Документи от немюсюлманина Тодор от село Балшовче, Софийска околия за	240 гроша

Всичко документи за 2135 и 1/2 гроша, изпратени на негово превъзходителство Али паша, валия на Румили.

Софийски кадийски регистър 20, стр. 31, док. III

 

5 декември 1738 г.
23 шабан 1151 г.

 

Съдебен опис на вещите и добитъка,

останал след смъртта на кралския син Ракоци,

починал в село Черна вода, Русенско, през 1738 г.

 

Превод: Атанас Христов

 

„Кралският син Ракоци, който пребиваваше в Турция като изгнаник, почина в селото Черна вода, спадащо към града Русчук. След неговата смърт се състави настоящият опис, днес на 23 месец шабан великолепни 1151 г. (5 декември 1738 г.) в присъствието на аташирания към Ракоци — Хаджи Ахмед ага, който е един от дворцовите капуджибашии, и на назначения с височайши султански указ Мустафа ефенди, който е пълномощник на дефтердара и със съдействието на русенската съдебна власт. Описът обгръща всички налични имоти на споменатия [Ракоци] вещи, товарни и ездитни коне и добитък, останали при неговата смърт, а именно: 8 сребърни стремена, 1 сребърна юзда с принадлежностите ѝ, 1 сребърна юзда, украсена с якути и изумруди, 1 сребърна юзда с принадлежностите ѝ, 1 сребърна юзда с колан, една сребърна...¹⁹, един чифт кобури за пищови, изработени със сърма, 6 седла от котешка кожа, 1 наглавник (юзда), сребърен със звезди и един колан, 1 юзда с наглавник със сребърни звезди, 1 сребърна юзда, колан и наглавник с дизгин (спирачки в устата на коня), същите принадлежности, същите принадлежности, същите конски принадлежности, същите конски принадлежности, същите конски принадлежности, 3 сребърни боздугана, също 1 боздуган, 1 торба (калъф) от сърма за боздуган, 5 тежки остри посребрени саби с бели дръжки и с калъфи от кадифе, 3 сребърни саби с жълти дръжки и калъфи от кадифе, 1 сабя с кокалена дръжка и с калъф от кадифе, 3 сребърни кобура, 2 сребърни верижки за юзди за коне, 2 сребърни верижки за кон, 4 сребърни юздички за юзда, 6 сребърни свещника — 16 оки, 1 уред за гасене на свещи, 3 сребърни ибрика за кафе — 1 1/2 оки, 1 сребърна кана за вода, 16 сребърни сахана — 7 1/2 оки, 2 сребърни сахана за поднос на храна, 34 ножа със сребърни дръжки, 23 вилици със сребърни дръжки, 43 сребърни лъжици за ядене, 11 сребърни лъжички за кафе, 1 малък чисто сребърен нож, 2 сребърни малки кутии за захар, 2 сребърни шишета, 18 сребърни калъфа, 18 калъфа за запазване сребърни лъжици, 8 малки сребърни лъжички за ядене, 1 сребърна тепсия и кутия за бахар и сол, 1 сребърна..., 4 големи сребърни лъжици, повторно — 20 сребърни сахана — 18 оки; повторно 8 сребърни сахана; 1 сребърна маша; две сребърни кафеничета с крака; 3 сребърни солници; 4 сребърни свещници; 1 сребърен бански тас; 1 сребърен леген с тас за бръснене; повторно 1 сребърен леген; 2 сребърни мастилници; 1 сребърна маша с подложка; повторно 1 сребърна мастилница; 1 сребърен кандил; 1 сребърна солница; 2 сребърни подложки за чаши; 1 прибор за мастило; 14 еднакви сребърни подложки; 1 нож със сребърна дръжка; 1 сребърна ножица за свещници (за рязане на фитил при горене); 2 сребърни лъжици; 1 сребърен гребен; 8 златни…²⁰; 1 бяла кокалена кутия с малко дребни части в нея от корал; 2 кутии за емфие; 1 малко огледало; повторно 2 сребърни ибрика за кафе; 1 ножица със сребърна дръжка; 2 железни ножици; 1 кутия, наречена „таксирват“, с някои дребни неща в нея; 1 прозрачен кристал; 1 кристал с гравирано собственото име [на Ракоци]; 1 часовник-будилник с верига; повторно 3 златни часовника; 1 верига за...²¹; 2 сребърни часовника; 1 сребърен ибрик за кафе с верижка; 1 сребърен сахан с дръжка; 1 сахан за софра (трапец); 1 кутия за далекоглед с триножник; 1 кесия за сакъз; 12 златни копчета, 32 парчета златни за арчлък (?); 1 златен часовник с верижка; 1 пъстър килим; 2 големи сребърни солници и ...²²; 1 сребърна мастилница: 2 сребърни кутии за захар; 1 сребърен сахан; 2 обувки, изработени от мека кожа и сърма; 2 сребърни шишета с чаши; 1 ...²³  от мека кожа, изработена със сърма; 1 ...²⁴, изработена със сърма върху син кеневир; 1 виолетова копринена [покривка] плат, френска изработка; 1 покривка от червено кадифе, френска изработка, със сърма; 1 покривка, украсена с рози; 1 сърмена голяма аба; 1 покривка от черно кадифе, френска изработка; 1 покривка [плат от тъмносин коноп], изработен със сърма; 1 покривка от черно кадифе, изработена със сърма; 2 френски покривки, изработени със сърма; 2 чифта покривки, изработени със сърма; 2 чифта френски покривки с ширити; 1 кюрк от зелена коприна; 1 кафтан (дълга лека горна дреха) от син плат; 1 антерия (дълга женска дреха) от кадифе с чешири (панталони и чапрази колани) от сърма; 1 колан от черно кадифе, изработено със сърма; 1 антерия; 1 чешир от зелено кадифе; 2 порцеланови чашки за кафе; 1 колан-пояс, изработен със сърма върху червено кадифе; 1 пояс, изработен със сребърен гайтан; 1 калпак за нощно време от червена чоха; 2 малки казана (?); 3 ризи и гащи; 12 копчета със златни камъчета; 1 самурен кюрк от червена чоха; 12 подвързани френски книги; 2 кюрка-пелерина, подплатена с оранжева чоха; 1 кожух-пелерина от самур с къса дреха [под него] от червено кадифе; 1 самурен кюрк с широки ръкави за намятане върху гърба, подплатено със синя чоха и със сърмени чапрази; 12 златни копчета; 1 износен разноцветен килим; 1 самурен кюрк за наметало, подплатен с червено кадифе и със сърмени чапрази; 1 самурен кюрк, подплатен със зелено кадифе за наметало; 1 самурен калпак отгоре със зелено кадифе; 1 кюрк с контош от кашмирска козина; 1 бич със златна дръжка; 3 златни толумби със стояки; 2 големи филджана от фарфер; сребърна кутия за чай; 2 чаши от фарфор; 6 шишета със сребърни гърла; 4 фарфорови малки чинии; 19 покривки за софра; 2 кристални чаши; 33 подвързани френски книги; 1 дървена поставка за мастилница и др. т. предмети; 1 червен пояс със сърмена изработка — износен; 1 кюрк от катерици — износен; 1 кюрк от коприна — износен; 1 кюрк от бяла лисица, подплатен с чоха — износен; 1 долама от чоха със сини чапрази — износена; 1 сребърни везни; 8 пищова; 1 чакмаклия (с кремъкова запалка) пищов, двуцевка; малко барут, куршуми и кремъчета за запалки [на пищовите]; 1 сабя с черна дръжка за опасване; 1 малка сабя с бронзова дръжка; бастун със златна дръжка; 5 ловни пушки; 3 малки сандъка; 5 фарфорови чашки с чинийки; 18 таса за ядене; 9 бакърени сахани; легени, тенджери и др. Коне-жребци за езда — 15; впрегатни коне — 21; 2 лодки в Русчук.

Русенски кадийски регистър — R/7, л. 106, док. I

 

28 декември 1738 г.
16 рамазан 1151 г.

 

Препис от ферман за правата на епископ

 

Превод: Атанас Христов

 

Образец между кадиите и съдниците, рудник на добродетел и слово, кадията на Русчук, и ...²⁵, да се увеличава добродетелта им.

Щом пристигне настоящият височайши императорски акт, да знаете следното: духовното лице калугерът Токиуш е подал подпечатана молба до височайшия ми султански диван и моли да бъде издадена височайша заповед, щото монахът поп Милич (?), епископ на селото Черна вода, Русенска околия, да управлява епископията въз основа на условията на височайшия мой берат, който той притежава. От регистрите, запазени в държавното архивохранилище, относно годишните приходи (наеми, такси, налози и др.), които епископствата имат право да събират, се вижда, че във височайшите берати, издавани на епископите, последните имат следните права: да събират за патриаршията от всеки свещеник, монах или християнин, които живеят в района на епископията, като десятък по дванадесет акчета годишно, като отделно всеки свещеник дава и по една жълтица патриклик²⁶; също така всеки християнин е задължен да дава годишно като десятък и такса по дванадесет акчета, а всеки свещеник по една жълтица годишно за епископията. Имат право да събират също налози, събирани и в миналото от встъпили в първи, втори и трети брак; от аязмите, свещените или осветени от черквата извори; от панаирите, от даренията — в пари и дървено масло и от клането на добитък при жертвоприношение, от налози върху пшеницата, която някои християни дават на черквата, от парите, събирани от черковните пангари и от всички други малки или големи налози. Изобщо сега, когато споменатият монах поп Милич (?), който представлява епископията или друго лице от негова страна като негов пълномощник, събира и получава налози, да се не допуска никаква намеса в това от друго външно лице. Да не се уважава искането на онези, които се противят да плащат определените държавни черковни налози, като заявяват, че работниците християни са немощни или че са ратаи в някой чифлик на феодал или в някой вакъфски чифлик, или че са в тяхно пасище (къшлак). Когато някоя разведена или измъчена [в брака] християнка се обърне с молба споменатия монах, той има право да разрешава сключването на нов брак или да разтрогне съществуващия вече брак съгласно съответните религиозни обреди като заплатят черковната такса. Когато някой е наказан с така нареченото „афоресване“²⁷, то това да не се счита за престъпление или за причина за глобяване от страна на кадиите, или от техните заместници, или от други, имащи това право лица. Без позволението на споменатия монах никой свещеник няма право да дава разрешение за встъпване в брак на лица, за които брак не се допуска. В случай че някой свещеник или калугер, или калугерица умре, то намиращите се у тях пари, вещи, коне и други черковни предмети се изземват от споменатия монах за черковни нужди, без в това да се допуска да месят лица от държавното съкровище или от кадията по уреждане на наследствените делби, или от страна на мютевелиите, или от други компетентни лица. Да се не допуска щото никой свещеник да бъде заставен да извърши служба, противна на обредите, които той изпълнява, или да му се налага да извършва бракосъчетание на който и да е християнин с тази или онази християнка. Не допускайте вмешателство в книжата, съставяни и изпращани за наказание на онези християни, които са, афоресани. Когато споменатите свещеници извършват бракосъчетание, противно на религиозните формалности, или когато извършат също действия в черквите и манастирите, несъгласни със същите формалности и по този повод свещеници се накажат с уволнение или с бръснене на брадите и местата им се дават на по-достойни от тях, то да не се допуска, щото кадиите и техните заместници, както и други неовластени лица да се месят отвън (в тези изправителни действия). Когато някои християни завещаят на черквата или на манастирите, или на прикрепените към тях учреждения, или на митрополита, или на епископа една трета от своето имущество, то [тази част] се изземва от наследниците съгласно шериата. И ако тази част следва да се получи от някой калугер или от някой свещеник, или калугерка, съгласно изискванията на шериата, то тази завещана част се дава на споменатия монах [епископ на селото Черна вода]. Ако в горния случай някои от калугерите, които нямат черкви и манастири, навлязат вкупом в епископията и станат причина за някакъв смут или безредие, то споменатият монах взима мерки за изправлението и порицанието им. Ако той като пълномощник на черквите и манастирите изяде (злоупотреби) добивите от черквите и манастирите, то при преглеждане сметките на тези добиви няма право никой да се меси отвън. В случаите, когато споменатият монах носи със себе си цялата черковна такса и трябва да мине от другата страна (т. е. отвъд Дунава) на някои опасни места и е принуден [поради това] да смени своите дрехи, за да избегне опасностите от разбойнически нападения или да употреби военно оръжие, то да не се месят в това мирмираните, бригадните генерали, мютеселимите, субашиите и други овластени за това лица с цел за някаква материална изгода. Моите султански куриери и капъ кулларъ²⁸ да не обръщат внимание на разните висулки по конете, които язди споменатият монах; да не се позволява нищо и на други лица да се месят в това. Според условията, изложени обширно и подробно в издадения от мене височайши берат, ясно е отбелязано и регистрирано, че не трябва да се позволява никакво вмешателство, когато той пътува със специално определения за него жезъл. Въз основа на всичко гореизложено, което е известно, издавам настоящия височайши мой ферман, с който нареждам да се действа съгласно моята воля и издадена за това заповед. Всички християни, които живеят в местата, отбелязани в берата, издаден на споменатия епископ, са длъжни да плащат определената им годишна вноска [черковни] налози, според издадения от мен височайши берат и да се събират според старата заведена практика. Ти [кадията] да не допускаш никакво противодействие срещу онези, които вземат мерки за задържането на лицата, действащи противно на условията във височайшия берат и срещу императорската ми заповед. Така да знаеш и да имаш доверие в свещения ми знак. Написан в Цариград на шестнадесети месец рамазан благословени [1]151 (28 декември 1738 г.).

Русенски кадийски регистър — R/7, л. 16 6, док. II

 

1738 — 1739 г.
1151 г.

 

Съдебен опис на наследство

 

Превод: Атанас Христов

 

След смъртта на земеделския работник Недялко, син на Богдан, жител на село Черна вода — Русенска околия, починал десет дни преди съставянето на настоящия документ, се установи по надлежния законен ред, че единствени негови наследници са следните лица християни: съпругата му вдовица — християнката Зафира, дъщеря на поп Мано (Мато) и малолетната му дъщеря на сина му поп Никола — Зафира, както и малолетният Петко, син на Димитър, който е брат от едни и същи родители на починалия. Цялото оставено наследство беше описано и продадено, като добитата сума се разпределя по реда, посочен по-долу.

Настоящият протокол е съставен днес на 23 месец мухарем благословени [13 май 1738 г.].

Опис и подялба на наследството:

Една шарена антерия за 55 пари; една нова риза за 70 пари; един употребяван юрган за 60 пари; също един употребяван юрган за 80 пари; един употребяван скъп кюрк, подплатен с агнешки кожи за 19 пари; бяло необработено платно за 23 пари; също бял необработен копринен плат за 100 пари; 8 метра ленено платно за 50 пари; повторно — ленено платно — 11 аршина за 64 пари; три парчета бял употребяван плат за 95 пари; повторно — необработен бял плат 10 аршина за 45 пари; три неупотребявани бели бродирани кърпи за 43 пари; три бели бродирани кърпи за глава за 23 пари; парчета хастар с употребявана чоха за 30 пари; два бели калъфа за 30 пари; повторно — една употребявана шарена възглавница за 36 пари; три употребявани кюрка, градски, за 122 пари; един кюрк с котешка кожа за 40 пари; повторно употребявана риза за 30 пари; един разноцветен употребяван килим за 82 пари; повторно — една риза за 43 пари; един употребяван кюрк от котешки кожи за 56 пари; също — един мораво блед кюрк от котешки кожи за 40 пари; също един източен пояс за 86 пари; една дървена макара за 31 пари; една мораво бледа дреха с ръкави за 34 пари; една употребявана бохча за 8 пари; сапун, две и половина оки за 26 пари; един употребяван юрган от агнешки кожи за 70 пари; един стар кюрк от агнешки кожи за 66 пари; едно употребявано кебе за дюшеме за 46 пари; сребърни кухненски предмети — 12 оки за 582 пари; седем сахани, тенджери и други по 90 пари парчето — всичко за 630 пари; четири вази за 132 пари; един бронзов хаван за 31 пара; един железен...²⁹  за 105 пари; четири ибрици за кафе за 70 пари; един железен кантар за 27 пари; един безтун (бастун?) за 30 пари; една бродирана чохена бохча, употребена, за 10 пари; износен кюрк от агнешки кожи за 30 пари; изсушени плодове [оката] за 5 пари; износени възглавници — две за 10 пари; един юрган за 100 пари; един износен дюшек от аба, шарен, за 30 пари; един свещник за 20 пари; едно старо кебе вместо кюрк за 25 пари; една черна забрадка за 5 пари; 13 шарени покривки за миндери за 50 пари; повторно — един железен кантар за 20 пари; едно железно аршинче за 10 пари; една пушка за 320 пари; една сабя за 140 пари; калъфка за възглавница — една за 10 пари; един чохен контош, употребяван, за 100 пари; 10 оки лен за 80 пари; две железни чапи за 30 пари; един бакърен казан за 40 пари; един бакърен казан за 60 пари; едно железно гребло за 15 пари; железна тръба за 18 пари; една куткума от калай за 7 пари; един железен ченгел за 4 пари; две дървени големи бъчви за 345 пари; повторно — две големи бъчви за 345 пари; три дървени батлака³⁰ за 50 пари; пресен оцет в една бъчва 520 оки за 10 400 пари; ракия 130 оки за 390 пари. Всичко — наследство за 16 473 пари. [Или] само 411 четиристотин и единадесет гроша и 33 пари.

187 [вземания] от християнина Христо и от….

598 гроша и 33 пари

Всичко — разходи: напълно установени дългове на Васил, син на Яни и на Панчо, син на Семко от същото село	6013 пари
За погребение на покойния	1230 „
Законно установени наеми	320 „
Установени законно налози към селото	800 „
Законно установени към държавата за 1152 г. [1739 — 1740 г.]	400 „
Обичайни налози	670 „
Разходи по издаване на съдебни документи	1000 „
Канцеларски	600 „
Съдебна прислуга	400 „
Призовки	240 „
За глашатая при продажбата	300 „
Разни задължения и разходи	4000 „

Русенски кадийски регистър — R/7, л. 236, док. II

 

17 февруари 1739 г.
8 зилкаде 1151 г.

 

Съдебен протокол по иск срещу поръчител

 

Превод: Атанас Христов

 

Днес се яви при мене в шериатския съд евреина Харун, син на…,³¹ търговец, жител на град София и направи следното изявление в присъствието на Мустафа ага, син на Сюлейман, жител на Дупниче, а понастоящем намиращ се в споменатия град (София) като гостенин, а именно:

„Седем години преди написването на настоящия протокол аз дадох срещу представен тук документ осемдесет гроша заем на Салих Чауш, син на Салих, жител на град Джума, спадащ към Дупниче, при условие, че ако се окаже в невъзможност да ги плати, да ми бъдат изплатени от Мустафа ага, като негов поръчител.  Понеже и двамата отказват да изплатят въпросната сума, моля да ми се издаде шериатски илям за принудителното ѝ изплащане.“ На въпроса, който съдът зададе на Мустафа ага, последният отговори така: „Аз бях поръчител за личната почтеност на споменатия Салих Чауш, но не и поръчител за плащане на споменатата сума.“ С това той оправда неплащането от негова страна, поради което съдът поиска от ищеца да представи положителни доказателства за случая. Понеже такива ищецът не можа да представи, то след положената законна клетва от споменатия Мустафа ага съдът освободи от отговорност споменатия Мустафа ага и отхвърли молбата на ищеца. За случая се състави настоящият протокол-решение. Свидетели на станалото: Осман ефенди заде Мустафа, Шейх Абдуллах ефенди, Рамзи бей.

Софийски кадийски регистър 20, с. 35, док. II

 

6 юни — 5 юли 1750 г.
реджеб 1163

 

Съдебен протокол по иск за издължаване на заем

 

Превод: Борис Ачков

 

Софийският евреин Сабитай, от групата на търговците, държател на документа, се яви в свещения съд и предяви иск срещу жителите на град София, Молла Али, син на...³² и Мустафа бешѐ, син на Абдуллах, като в тяхно присъствие направи следното заявление: „Преди известно време споменатият Молла Али взе от мен в заем петстотин осемдесет и пет гроша, за което притежавам документ, издаден ми от него. За изплащането на задължението по документа гарантира с имуществото си споменатият Мустафа бешѐ. Сега при поискване от моя страна да ми бъде изплатен дългът споменатите длъжник и гарант отклоняват да сторят това. Моля същите да бъдат разпитани върху горното и да се постанови да изплатят дълга си.“ След зададените им въпроси споменатият Молла Али заяви, че признава получаването в заем срещу законно издадения на ищеца евреин Сабитай документ сумата петстотин осемдесет и пет гроша. От своя страна ответникът Мустафа бешѐ също така призна, че е гарантирал напълно за изплащането на въпросната сума. Въз основа на така направените признания съдът постанови решение, с което осъди въпросните Молла Али и Мустафа бешѐ да заплатят на казания евреин исковата сума. По молба и искане на заинтересования станалото се протоколира. Написано днес, през месец реджеб 1163 [6 юни — 5 юли 1750 г].

Свидетели на станалото: Заим Исмаил ага; Абдуррахим ефенди; проповедник Юсуф ага от Обрадовче, Дервиш Али ефенди; Ебубекир ага; Халил ага, син на Ибрахим; Осман ага и други.

Съдебното решение на евреина Сабитай против Молла Али.

Софийски кадийски регистър 17, стр. 11, док. III

 

25 юни 1750 г.
20 реджеб 1163 г.

 

Съдебен протокол за установяване на

наследствени дялове и продажба на наследствен имот

 

Превод: Борис Ачков

 

Установено е било, че след смъртта на бившия жител на махалата Поп Милош, в град София, немюсюлманина Горичо, син на Божко, са останали като негови законни наследници съпругата му Ангелина, дъщеря на Стефан, и непълнолетните му синове Маноил, Йованчо и Мито, а така също пълнолетните му дъщери Марга и Злата, върху които се разпростира наследството му. Преди извършването на делбата между наследниците починал и споменатият Маноил, който също оставил наследници, а именно съпругата му Велика, дъщеря на Белид, непълнолетната Еленка и малолетната му дъщеря Ангелка, споменатите му братя Йованчо и Мито и сестрите му, за които е реч по-горе — Марга и Злата, а така също и майка му Ангелина. Наследството на така установените наследници се състои и разпределя на 4608 наследствени дяла, от които 744 дяла се падат на споменатата Ангелина, по 1020 дяла се падат на Йованчо и Мито, по 511 дяла се падат на Марга и Злата, сто двадесет и шест дяла се падат на Велика и по 330 дяла на дъщерите на последната — Еленка и Ангелка. След като горното разпределение по дяловете бе установено и утвърдено от съда, пред последния споменатите Ангелина, Йованчо, Мито, Марга, Злата и Еленка, действащи лично за себе си и от свое име, а така също и назначената от съда настойница на малолетната Ангелка, нейната майка Велика, действаща лично за себе си и от свое име и като настойница на същата малолетна, направиха всеки поотделно в присъствието на немюсюлманина — шивача Петре, син на Никола, който е причина за съставяне на настоящия акт, следното заявление: „Имотът, който нашият наследодател до смъртта си е владял като свой собствен и който сега е преминал по наследство законно върху нас, разпределен по дялове, намиращ се до този момент в наше владение и собственост, находящ се в споменатата махала при граници: от една страна Кара Хасан ага, от втора страна — евреинът Михамако със собствените им имоти и от две страни обществен път, състоящ се от вътрешно жилище с две стаи и друго жилище от две горни стаи, две избени помещения, един кладенец, градина и двор, както и откъм външната страна един обор и помещение за сено, един голям хамбар и известно пространство дворно място, продадохме с истинска законна продажба при спазване на необходимите законни условия за 1120 гроша на въпросния немюсюлманин Петре, на когото предадохме същия имот. Той пък от своя страна купи имота и ни наброи продажната му цена от 1120 гроша, която ние получихме напълно. Действайки от свое име и лично за себе си, а настойницата и от името на малолетната, ние получихме горната сума, която си разпределихме съгласно установените ни дялове. От днес нататък ние абсолютно нямаме никаква връзка с означения в горните граници имот, нито пък имаме право да се намесваме в него. Той вече принадлежи на купувача, немюсюлманина Петре, който може да го ползва, както си пожелае. Желаем му щастливо владение на имота. Горното заявление бе утвърдено от съда, след което по молба на заинтересования беше протоколирано. 20 реджеб 1163 [25 юни 1750 г.].

Свидетели на станалото: Али ефенди — десният, Емин Осман ага от Брезник, пощальонът Хасан ага, Ессеид Ибрахим бешѐ, Елхадж Исмаил Башу, Мехмед ага, Молла Мустафа, Сюлейман бешѐ и Ахмед бешѐ.

Софийски кадийски регистър 17, стр. 10, док. II

 

20 юли 1750 г.
15 шабан 1163 г.

 

Съдебен протокол по иск за връщане на откраднати пари

 

Превод: Борис Ачков

 

Лицето Стоян, един от раите на село Мирково, спадащо към околията на град София, който е причина за съставяне на настоящия акт, се яви в съда и предяви иск срещу жителя на село Костимброд баля спадащо към същата околия — войнука Киро, син на Никола, като в негово присъствие заяви следното: „Преди около четири месеца дойде в селото и в жилището ми споменатият Киро и от избата ми, която наричаме кошара, долепена до степента на жилището, е измъкнал поставените там и скрити от мен пари в размер на сто гроша и други триста нови гроша, общо сумата четиристотин гроша в монети. Даже неведнъж, а много пъти той е признавал пред свидетели, че е взел по горния начин парите и че ги е пропилял. Сега, когато поискам от него да ми върне парите, същият отклонява да стори това. Моля същият да бъде разпитан върху горното обстоятелство и да бъде заставен да ми даде парите.“ След това заявление и след последвалото отричане от ответника бяха поискани от ищеца Стоян доказателства в подкрепа на иска му. По този повод бяха разпитани като свидетели свободните граждани немюсюлманите Стоилко, син на Кръстю, и Братой, син на Тричко, раи от село Драговищиче, спадащо към споменатата околия, които се оказаха налице в залата на съда. При разпита им същите поотделно заявиха: Действително на посочената от ищеца дата споменатият немюсюлманин Киро в наше присъствие призна, че е взел от избата, която наричаме кошара и която е прилепена до стената на жилището на ищеца, сумата от сто гроша и други триста нови гроша, общо четиристотин гроша в монети, която сума пропилял. Ние сме свидетели за това обстоятелство и свидетелстваме за него.“ Пред вид на това, че депозираните от свидетелите показания отговарят на изискваните от закона условия, съдът ги счете за приемливи и въз основа на тях постанови решение, с което присъди споменатият ответник немюсюлманинът Киро да върне и предаде на ищеца Стоян исковата сума от четиристотин гроша. След това станалото се протоколира. Дата: 15 шабан велики 11163 г.] (20 юли 1750 г.).

Свидетели на станалото: субаши Ахмед ага, Осман ага, главен съдебен разсилен, Молла Хюсеин, спахията Али, Осман бей, Ессеид Ибрахим ага, Ебубекир ага, заимът Исмаил ага.

Съдебно решение на немюсюлманина Стоян от село Мирково за четиристотин гроша.

Софийски кадийски регистър 17, стр. 14, док. I

 

14 март 1751 г.
16 реби-юл ахър [1164 г.]

 

Съдебен протокол за спогодба

между субашия и раи за дължими на субашията суми

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Кара Шахин в град София Мустафа Челеби, син на Абдуллах, се яви в свещения съд и в присъствието на забита на село Железниче, спадащо към околията на споменатия град, Ахмед ага, син на Хюсеин, направи следните заявления по  отношение на раите от същото село, които са причина за съставянето на настоящия акт, а именно: Петре, син на Илия, Лазар, син на Златко, Илия, син на Баю, Велин, син на Вуто, Спас, син на Бончо, Йован, син на Малин, Косто, син на Йован, Цветко, син на Йован, Стоян, син на Вълко, Стефан, син на Марко, Господин, син на Станко, Илия, син на Михаил, Стойчо, син на Никола, Митре, син на Цветко, Никола, син ма Марко, Стоян, син на Грую, Бойчо, син на Вуче, Неделко, син на Михаил, Илия, син на Михаил, и други.

„Поради това, че от преди пет години съм субашия на населението на споменатото село, следя за онова, което беше в негова тежест и следваше да се събира — джизие, авариз, налози за издръжка на мензили, джелепкешан, други данъчни тежести, заповеди на вилаета, а така също за изпълнението и на други задължения, изисквани от други места. За сумите, които по задължение следваше да ми се изплащат и които събирах от тях, аз ги улеснявах с оглед плащането да става постепенно — малко по малко, при имущественото поръчителстване един на друг. Негова милост забитът Ахмед ага също така преди една година и половина прегледа сметките ми със споменатото население и установи, че аз имам да взимам общо сумата две хиляди, двеста двадесет и един гроша. От тази подлежаща на събиране чиста сума аз на няколко пъти получих и събрах сумата хиляда седемстотин двадесет и един гроша. След като получих тази сума, за остатъка от петстотин гроша споровете и претенциите продължиха разгорещено със същото население, като скарванията и недоразуменията между нас останаха да съществуват. Сега обаче сключихме спогодба, според която срещу дължимата сума от петстотин гроша на мен ще се брои от населението сумата сто и двадесет гроша. Аз от своя страна приех тази спогодба, като сумата ми беше броена и предадена от същото население. Казаната сума от сто и двадесет гроша съставлява еквивалента на спогодбата ни и опрощаване остатъка от задължението към мен. Тя изключва какъвто и да е спор и недоразумение по споменатата по-горе първоначално сума от петстотин гроша. Аз опрощавам и се отказвам от всички мои вземания по задълженията и недоразуменията ми със споменатия забит и изброените по-горе лица от населението.“ След така направеното заявление същото беше утвърдено и по молба на заинтересования — протоколирано. Написано днес, на 16 реби-юл ахър [1164 г.] (14 март 1751 г.).

Свидетели на станалото: заим уважаваният Ессеид Осман ага, Юсуф ага, гордостта на връстниците му, заим Елхадж Мустафа ага, кетхуда Ибрахим ага, заим Ахмед ага, син на Мухтесиб, Осман ага, заим Али ага, Мустафа ага, син на Алиджик, Молла Ахмед, черибаши Осман Сюлейман и други.

Софийски кадийски регистър 17, стр. 34, док. I

 

24 март 1751 г.
26 реби-юл ахър 1164 г.

 

Съдебен протокол по иск за паричен заем

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Язаджизаде в град София, арменецът Арагил, син на Томан, се яви в свещения съд и в присъствието на Ахмед ага, син на Абдуллах, който е причина за съставянето на настоящия акт, предяви срещу него иск, като заяви:

„Негова милост Ахмед ага срещу задължителен запис, който притежавам, се задължи към мен със сумата хиляда и двеста гроша, която получи от мен със задължение да ми я върне на падежа, считано деветдесет и един ден от петия ден на месец зилкаде свещени на [1163 г.] [30 октомври 1749 г.]. Поради това, че падежът за правото ми на изискване на вземането мина, аз го помолих да ми върне сумата, обаче той отклони да стори това. Молбата ми е той да бъде разпитан върху горното и бъде осъден да ми заплати сумата.“ След зададените му въпроси ответникът Ахмед ага отговори: „Признавам, че действително на казаната дата и месец, с падеж от същия ден до деветдесет и един ден, издадох задължителен запис за сумата, вписана в него, а именно хиляда и двеста гроша обаче три дни след изтичането на уговорения падеж в записа, издаден от мен на споменатата по-горе дата в намаление на дълга ми и за сметка на сумата хиляда и двеста гроша, аз веднъж заплатих на ищеца сумата седемстотин и петдесет гроша и втори път четиристотин гроша, или общо издължих сумата хиляда сто и петдесет гроша. Даже нещо повече, в присъствието на свидетели той призна, че е получил и приел тези суми от мен.“ След това заявление за разрешаването на спора беше разпитан върху горните обстоятелства ищецът, който ги отрече. Тогава бяха изискани доказателства от споменатия Ахмед ага в подкрепа на възраженията му. По този повод бяха разпитани следните свидетели: жителят на махалата Елхадж Исмаил от споменатия град — Али, син на Осман, и жителят на махалата Алиш — Молла Хасан, син на Елхадж Ибрахим, които се оказаха налице и поотделно разпитани, казаха: „Действително този Арагил, син на Томан, призна пред нас, че веднъж получил от въпросния Ахмед ага само сумата седемстотин и петдесет гроша, по издадения му задължителен запис, с дата 5 зилкаде свещени три дни преди изтичане на падежа му. По този случай ние станахме свидетели и свидетелстваме за него.“ След това съдът счете за приемливи показанията на свидетелите и на основание на тях отхвърли иска на въпросния Арагил, що се касае до претенцията му от седемстотин и петдесет гроша. По предявена молба горното се протоколира.

Днес, 26 реби-юл ахър 1164 г. [24 март 1751 г.].

Свидетели на станалото: заим Ессеид Осман ага, шейх Ибрахим ефенди, мюфтия, Юсуф ага, кетхуда Ибрахим ага, Мустафа бей и други.

Софийски кадийски регистър 17, стр. 36, док. II

 

17 юли 1751 г.
23 шабан 1164.

 

Съдебен протокол-спогодба

между забит и селяни за суми, които му дължат

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителите на село йени Хан, спадащо към Софийската каза Елхадж Халил, син на Юсуф, Ибрахим бешѐ, син на Абдуллах, Салих бешѐ, син на Дервиш, Ахмед бешѐ, син на Ибрахим, Муса бешѐ, син на Сюлейман, Мехмед, син на Рамазан, Али бешѐ, син на Аваз, всички от мюсюлманското население на селото, действащи лично от свое име и като пълномощници на други лица от мюсюлманската общност, чиито имена са известни, а така също и лицата от раята на споменатото село: Станчо, син на Петре, Герго, син на Обретен, Керешко, син на Русин, Петре, син на Стоян, Йовчо, син на Стойно, Павле, син на Йован, Петре, син на Никола, Митре, син на Никола, Илчо, син на Додо, Илия, син на Русин, Вучко, син на Станко, Илчо, син на Йован, Дамян, син на Тодор, всички действащи лично от свое име и като пълномощници на други лица на раята, имената на които са известни, се явиха в свещения съд и в присъствието на уважавания и почитан съд на високоблагородния каймакам на споменатия по-горе град София, който е причина за съставянето на настоящия приемлив акт, и заима Осман ага, син на покойния Исмаил ага лично и като пълномощници направиха следните изявления:

„С оглед на това, че споменатият Осман ага е наш забит, ние декларираме, че от 1160 г. до деня на вписване на настоящия акт, т. е. до 23 шабан 1164 г. [17. VII. 1751 г.], освен джизието и цената на закупената от нас пшеница и ечемик има още и онова, което безусловно и неотстъпно следва да се събере от нас за данъци, дължими към вилаета, както и онова, което като данъци дължим върху закупените от нас стоки. По наше указание същите следва да се съберат от лицата, които по служба са натоварени да вършат това. През времето от споменатите години по указаната дата сметката ни по събраните и предадени суми следва да бъде прегледана съгласно издадената височайша заповед с одобрението на съда, както и по почин и със съдействието на сегашния румилийски валия — Негово Превъзходителство везиря Али паша. При преглеждане на ликвидационната ни сметка съгласно същата заповед, отнасяща се до вписаните в регистъра и извън регистъра наши данъчни задължения, продажби и други наши дела, след извършеното събиране остана като наш дълг една разлика за мюсюлманското население четиристотин и двадесет гроша и за раята — хиляда седемстотин и осемдесет гроша, или общо две хиляди сто и двадесет и два гроша. От споменатите четиристотин и двадесет гроша, отнасящи се до мюсюлманското население, сумата сто и двадесет гроша и от споменатите хиляда седемстотин и осемдесет гроша, отнасящи се до раята, сумата двеста и осемдесет гроша, или общо сумата триста осемдесет и два гроша, с посредничеството на помирители въпросният заим Ессеид Осман ага се отказа. В резултат от спогодбата остана дълг на мюсюлманското население 310, а на раята — 1500. За този остатък от 1810 всеки от нас гарантира и поръчителства за изплащане дълга на другия с имота си, за което да се постанови съдебен акт.“ След съдебното утвърждение на горното по искане на заинтересувания [Осман ага] същото бе вписано днес, на 23 шабан велики (1164 г.) [17 юли 1751 г.].

Свидетели на станалото: Мютеселим Ибрахим ага, Ахмед ага, Мустафа ага, Мюсли ага, бивш кетхуда, Али, син на Ахмед.

Софийски кадийски регистър 311/2, стр. 4, док. I

 

27 юли 1751
4 рамазан 1164 г.

 

Съдебен протокол

за разпродадено на публичен търг наследство

 

Превод: Борис Ачков

 

Убитият преди известно време Али бешѐ, бивш член на луладжийския еснаф в град София, е починал, без да остави известни наследници, поради което наследството му е преминало към бейт-юл мал. Ето защо със съдействието на отговорния чиновник в споменатия град Сердар Хасан ага, който е бил назначен да приема наследствата на еничарския бейт-юл мал, същото наследство е било описано. Впоследствие се е явил от страна на убития роднината му, именуемият се Ебубекир, син на Али, със съдебно решение като правоимеющ върху наследството и с негово сътрудничество и одобрение на съда последното било изнесено и продадено на публичен търг с определена при наддаването цена. Следва описа на продаденото споменато наследство. 4 рамазан честити 1164 г. [27. VII. 1751 г.].

Употребявано кепе за глава с антерия — 45 акчета. Употребяван калпак — 9 акчета. Вълнена горна дреха, един брой — 801 акчета. Вълнено джубе, един брой — 401 акчета. Вълнени шалвари, един брой — 800 гроша. Вълнена горна дреха за ага, един брой — 400 гроша. Друга вълнена дреха за ага, един брой — 201 акчета. Черна сабя, един брой — 814 акчета. Един пищов с пушка — 809 акчета. Пушка къса ловджийска, един брой — 505 акчета. Паласка с презрамки 204 гроша. Друга дълга пушка, един брой — 161 гроша, 13 броя фесове от аба — 150 акчета. Употребяван пояс, един брой — 18 акчета. Употребявани ботуши и еминии — 9 акчета. Един сандък — 20 акчета. Патрондаш за пушка с 5 патрона — 200 акчета. 200 броя лули — 120 акчета. Жилище в махалата Хас Бига — 5400 акчета. Общ сбор — 11 062 акчета — словом единадесет хиляди шестдесет и две акчета.

От тази сума следва да се приспаднат [разходи]:

Разноски по погребението 1672 акчета.

Такси по подялбата 300 акчета.

Такси на чиновника при бейт-юл мала — 300 акчета. Канцеларски разноски — 150 акчета. Такса на наемателя на тържището — 180 акчета. Такси за услуга, изготвяне [на книжата] и регистриране — 120 акчета. Разноски по хюджета, установяващ наследството — 600 акчета. Канцеларски разноски — 120 акчета. Такси за съхраняване — 90 акчета. Възнаграждение на посредника за продажбата — 220 акчета. Установен дълг към Абделкадир ефенди, произхождащ от заем — 3720 акчета. Общ сбор за приспадане сумата — 7473 акчета. Словом: седем хиляди четиристотин седемдесет и три акчета, или чиста сума, предадена на споменатия по-горе наследник от ръка — 3590 акчета.

Софийски кадийски регистър 311/2, стр. 3, док. II

 

22 април 1757 г.
5 зилкаде 1170 г.

 

Списък, съставен в съда за разхвърляне на вилаетските разходи

по махали в гр. София, направени от

Димитровден (26 октомври ст. ст. 1756 г.) до Гергьовден (23 април 1757 г.)

 

Превод: Гълъб Гълъбов

 

По-долу е написан гергьовденският списък за разпределение ханетата по махали [на град София] на 1490 гроша, направени вилаетски разходи. Тази сума се получи от 1000 гроша, които съставлява остатъкът между сумата 1250 гроша, определени за събиране общо от евреите и раята в големия град София, без сумата 250 гроша, определени за събиране само от евреите (1250 — 250 — 1000), към които 1000 се прибавят и 350 гроша разходи за раята от вароша: кожухарят Хаджи Марко, шивачът Петър — другият кожухар Стоян, тъй също и за други необходими разходи и 140 гроша за възнаграждение до Димитровден на хората и коларите, които работят в сарая, както и за възнаграждението на кетхуда на вароша, немюсюлманина...³³

Списъкът е съставен съобразно с вилаетските разходи, които са извършени по необходимост от Рузи-и Касъм (Димитровден) на 1170 г. до Руз-и и Хъдър (Гергьовден) същата година [26 октомври, ст. ст. 1756 г. до 23 април 1757 г.].

Написано на 5 зилкаде свещени от 1170 г. [22 юни 1757 г.].

Гергьовденски списък [за вилаетските разходи] по махали [на град София].

Махала Сарухан бей ханета - 13	Махала Мансур ходжа Ханета - 15	Махала Кара Данишменд ханета - 6	Махала Елхадж Хамза ханета - 28
Махала Мухтесибзаде Хане - 1	Махала Карагьозбей ханета - 3	Махала Аладжам Месчид ханета - 2	Махала Касабан ханета - 4
Махала Язаджизаде ханета - 25	Махала Куручешме ханета - 25	Махала Алишир ханета - 25	Махала Елхадж Байрам ханета - 23
Махала Чаир ханета - 6	Махала Елхадж Исмаил ханета - 2	Махала Сунгулар хане - 1	Махала Хюсеин ага ханета - 2
Махала Хасъбига ханета - 22	Махала Поираз ханета - 3	Махала Балпазаръ ханета - 4	Махала Калоян ханета - 25
Махала Поп Милош ханета - 5	Махала Гюл Джами ханета - 7	Махала Шейх- и Имарет ханета - 2	Махала Джам-и атик хане - 1
Махала Тахъл Пазаръ хане - 1	Махала Саат-и Атик хане - 1	Махала Орта Месчит хане - 1	Махала Карашахин ханета - 4

Всичко: ханета — 255.

На всяко хане се падат по 5 гроша  и 34 пари.

Софийски кадийски регистър № 16, стр. 26, док. I

 

2 шабан 1171
11 април 1758 г.

 

Съдебен протокол за узаконяване вакфирането на жилище,

направено от заболяла християнка преди смъртта ѝ

 

Превод: Борис Ачков

 

Заместник-мютевелията на вакъфа на бедните християни, намиращи се в свещения град Ерусалим, немюсюлманинът поп Никодим, син на Манол, който е причина за съставяне на настоящия акт, се яви в свещения съд и предяви иск срещу Петре, син на Марко, останал съпруг след смъртта на съпругата му, християнката Вида, дъщеря на Сава, бивша жителка на махалата Аджи Нестор, находяща се извън крепостта на града на борците за ислямска вяра — Видин, и нейния брат по баща и майка, немюсюлманина Никола, като в тяхно присъствие направи следната декларация: „Споменатата покойница, християнката Вида, дъщеря на Сава, по времето, когато е била смъртно болна, е вакфирала с благотворителна цел за вечни времена, изпълнимо след смъртта , собственото си жилище, находящо се в спомената махала, при граници: от една страна — имотът на лодкаря, немюсюлманин Иван, и от три страни обществен път, състоящо се от две стаи и две кухни, градина с малко пространство и двор, общо с всички придатъци, както и заедно с цялостното му използване, при условие добивът от него да се получава от бедните християни, живущи в Ерусалим. Пред вид на това, че горното разпореждане на покойницата е сега известно на споменатите наследници, то в качеството ми на мютевелия правя искане да се впишат изявленията по този повод на същите наследници и ми се връчи съдебен документ за това.“ След като се зададе въпрос на казаните немюсюлмани — Петре и Никола, наследници по гореописания начин, те заявиха и признаха, че същата покойница — християнката Вида, по времето, когато е била смъртно болна, е вакфирала поради предстоящата си смърт собственото си жилище в споменатата махала с указаните граници при условие добивът от него да бъде за бедните християни, живущи в Ерусалим. Освен, че така извършеното вакфиране на въпросното жилище е било известно на тях — наследниците, но и жителите на същата махала, неверниците..., син на Фоти, Андрея, син на Мирчо, Тончо, син на Митре, Константин, син на Миладин, Гаврил, син на Митре, и Толю, син на Стоян, заявиха пред свещения съд, както следва: „Споменатата християнка Вида вакфира с благотворителна цел жилището си, така както е описано и ограничено в указаните граници, при условие добивът от него да бъде за бедните християни, живущи в Ерусалим, и впоследствие почина. Ние сме свидетели по този случай за изложеното и свидетелстваме за него.“ Със свидетелстването по законния ред на всеки един от свидетелите личи, че съгласно показанията им местният съдия е издал справедливо решение, а също така и Негово Превъзходителство Хасан Меиб ефенди в съгласие с мнението на добрите мъже-имами, правни тълкуватели, наложило се със знание, като нетърпящо спор след предявените искания на състезаващите се страни в процеса, а именно упоменатите по-горе наследници и заместник-мютевелията вакфиране. По искане станалото се записа. Станало и записано днес на 2 шабан велики 1171 г. [11 април 1758].

Свидетели на станалото [следват имена].

Видински кадийски регистър 44, стр. 64, док. II

 

18 октомври 1756 г.
23 мухарем 1170 г.

 

Препис от берат за назначаване на юваджия от София

 

Превод: Борис Ачков

 

Достойният и уважаван Елхадж Мехмед, сегашен главен дворцов доганджия, чиято слава все повече да расте, е изпратил в столицата ми подпечатано писмо, с което съобщава, че придворният соколарски юваджия в село Ислатина в Софийска околия — немюсюлманинът поп Черакир, назначен съгласно императорския регистър с височайши берат, е напуснал службата си и като така неговата бащина е останала вакантна. И понеже той поднася до нашето благоволение молба досежно назначаването на софийския жител Хасан, син на Хюсеин, приносител на настоящия ми императорски и височайши радостен ферман, който бил един от опитните люде в юваджийската служба, като моли да бъде назначен споменатият Хасан за юваджия на соколи в казаното място и му се връчи за целта и свещен берат. Ето защо, ако същият не е регистриран в регистъра като член на раятско домакинство или като син на такова домакинство, то аз му давам този височайши берат, начиная от двадесето число на месец мухарем, хиляда сто и седемдесета година. Заповядвам същият да бъде юваджия на указаното по-горе място с пристигането му с право на две бащини, в пространството на които бащини отгледаните от него соколи да бъдат донасяни и предавани в щастливата ми столица. В годините, в които той не е могъл да успее и отгледа соколи, тогава той ще заплаща цената им на държавното съкровище чрез главните доганджии, назначени със свещената ми заповед за събирачи. Когато се окаже, че при изпълнение на службата той не се е провинил, тогава бащината му се счита, че не е от онези места, от които се взима юшур и данъци. В замяна на службата му срещу онова, което дава на държавата, той се освобождава и му се опрощават всички държавни данъци, както и тегоби за принудителен труд. Никой да не му пречи на това освобождаване и опрощаване [от данъци], както и да не му се намесва и пречи, който и да е при упражняване на владението му върху дадените му две бащини. Така да се знае! Имай доверие в императорския им знак. Написано на 23 мухарем 1170 г. [18 октомври 1756 г.]. От резиденцията в град Костантиние.

Получено на 27 джемази-юл евел 1170 година [17. II. 1757 г.]

Софийски кадийски регистър 311/3, стр. 2, док. II

 

8 — 17 декември 1790 г.
1 — 10 реби-юл ахър 1205 г.

 

Препис от заповед

за разхвърляне между селата в Софийско,

подлежащи на принудително изкупуване храни

 

Превод: Борис Ачков

 

За похода в Немско е предстоящо пренасянето в Софийската каза на зърнени храни от новата реколта за 1204 [1789 — 1790 г.], без намалението 54 250 килета брашно, 30 950 килета пшеница и два товара [21 300 килета ечемик) според височайшето постановление за закупуването им от известните околии въз основа на предишните им цени, [а именно] за всяко цариградско киле брашно заедно с превоза и торбите по петдесет акчета, за всяко цариградско киле пшеница, заедно с превоза — по четиридесет акчета и за всяко цариградско киле ечемик — по двадесет акчета. Стойността им се изплаща в брой по време на превоза и предаването при условие, че се представи подпечатано извлечение от мевкуфатския регистър, издадено от дворцовия селяхшор³⁴, Мустафа бей, един от изтъкнатите и известни първенци. Съгласно издадения ферман, от Софийската каза, следва да се закупят с общи усилия и със съдействието на кадията извън намалението 10000 килета брашно, 7000 килета пшеница и 37 килета ечемик. От мюсюлманското население на махалите на самия град [София], за които се споменава по-долу, от раите, които са взели под наем хармани, от доганджиите, както и от раите на селата Бояна, Баня, Бали ефенди, от вароша, а така също и от еврейската колония следва да се закупят четири хиляди четиристотин и двадесет и пет килета брашно, две хиляди двеста и дванадесет и половина килета пшеница и дванадесет хиляди и триста и деветдесет килета ечемик, които, след като се приспаднат от общото количество на казата, остатъкът от девет хиляди петстотин седемдесет и пет килета брашно, четири хиляди осемдесет и седем и половина килета пшеница и четири хиляди и шестстотин килета ечемик да се разхвърлят и разпределят съответно върху споменатите по-долу села съгласно описа им. Написано през първите десет дни на месец реби-юл ахър, хиляда двеста и пета г. [8 — 17. XII. 1790 г.].

Със задължението за разхвърляне и разпределение на негово благородие мютеселим бея. Килета: село Карабулад-ханета едно цяло и една четвърт. Със задължението [за разхвърляне и разпределение] на негово благородие капуджибашията Елхадж Хасан ага — килета: село Железинче — ханета една четвърт. Киремикофча — 3 ханета. Мещнича — 2 ханета и една четвърт. Село Потоп — 2 и половина четвърти. Със задължението за разхвърляне и разпределение на почитания Ахмед бей — килета:..,³⁵ и половина четвърти. Село Бусманча — 2 ханета и две четвърти. Село Богров — 3 ханета и две четвърти. Село Обеля — 2 ханета. Село Перник — мюсюлмани — 2 ханета. Село Перник — неверници — 2 ханета. Село Херакова — 1 хане и една четвърт. Селои Челопеч — 3 ханета и две четвърти. Село Оградище — 3 ханета и две четвърти. Село Йени хан — мюсюлмани — две ханета и половина. Село Нови хан — неверници — 1 хане и три четвърти и половина. Село Търново — 1 хане и три четвърти. Село Кючук Оба — 2 ханета. Със задължението [за разпределяне и разхвърляне] на Елхадж Сюлейман ага — килета: село Акданишменд — мюсюлмани — 1 хане и две четвърти. Село Акданишменд — неверници — 2 ханета и една четвърт. Село Гюреджи —  1 хане. Село Гюреджи — 1 хане. Село Ивраждебна — 2 ханета и две четвърти. Село Обрадовча — три четвърти и половина ханета. Село Желява — три и половина четвърти от хане. Село Подгумер — едно хане и една четвърт. Село Ислатина — две ханета и две четвърти. Село Ташкесен — 1 хане и една четвърт. Село Огой — 3 ханета. Село Осеновлак — 3 ханета. Село Манастирище — 2 ханета. Село Гинча — 1 хане и една четвърт. Село Буковик — 1 хане и три четвърти. Село Диване Дауд — мюсюлмани — 3 ханета. Със задължението [за разхвърляне и разпределение] на Мустафа Мехмед ага — килета: Село Панчар — 1 хане и една четвърт. Село Дирагалефча — 3 и половина ханета. Село Лозене-и зир — 1 хане и една и половина четвърт. Село Пролеша — 1 хане и една четвърт. Село Райлово — три четвърти ханета. Село Орман — 2 ханета и една четвърт. Село Ракофча — 3 ханета и една четвърт. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Юсуф бей — килета: Село Вердекална — два и половина четвърти ханета. Село Иваняне — 2 и половина четвърти ханета. Село Паргалофча — 3 ханета. Село Мухлево — 3 ханета, Бейлер чифлик — неверници — 1 хане и половина четвъртина. Село Реброво — 1 хане и половина. Село Редина — 2 ханета. Село Подуяне — две и половина четвърти от хане. Село Балша — две и половина четвърти от хане. Село Драговищиче — 1 хане и две четвърти. Село Житен — 1 хане и две четвърти. Село Сеславче — 2 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на заима Садуллах. Село Лакатник — 3 ханета и половина. Село Диване Дауд — неверници — 1 хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на заимина Тахир ага килета: село Лозене и баля — 5 ханета. Село Съгърлу — 1 хане и половина. Село Ташкесен — мюсюлманин — 1 хане. Село Зли дол — 1 четвърт ханета. Село Ослен — 2 ханета. Село Нагбол — 3 ханета. Село Войнаговча — 1 хане и една четвърт. Село Малешефча — една четвърт ханета. Горубляне — 3 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на сина на покойния Абдуллах ефенди — килета: село Локорско — 3 ханета и половина. Село Мировяне — 1 хане и половина. Село Буткьовча — 1 хане. Село Кладинча — 1 хане и половина. Село Костимброд — 2 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Сеид Абдулкерим ефенди — килета: село Япланча — 1 хане и три четвърти. Село Дръмша — 3 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение на Велиедин ефенди — килета: село Мошино — 1 хане и половина четвъртина. Село Бучинобекирджи — 2 ханета. Село Бучино-и Кючук — две и половина четвъртини. Село Чуряк — 2 ханета и една четвърт и половина. Село Калканджи — 2 ханета. Село Гиляне — 1 хане и две четвърти и половина. Село Стоврач — 1 хане и половина четвърт. Село Качлияне — три четвърти от хане. Село Маслово — 2 ханета. Село Курила — 2 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на заима Мемиш ага заде — килета: село Драгичево — половин хане. Село Куманиче — 2 ханета. Село Богданлъ — 1 хане и една четвърт. Село Игнатиче — 3 ханета и три четвърти. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на сина на Осман — килета: Село Луково — 1 хане и половина. Село Новосел — 4 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на спахията Ибрахим — килета: село Кумариче — 1 хане и три четвърти. Село Хасърджи — 3 четвърти и половина. Село Калкас — 3 четвърти от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на спахията Яшар — килета: село Брайкьофча — 1 хане и половина. Село Добърчин  — 3 четвърти от хане. Село Бучино дервент — 1 хане. Село Своге — 2 ханета. Село Искреч — 1    хане и една четвърт. Село Илиянче — 2 ханета. Село Безден — 3 четвърти и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на спахията Мустафа от Столник. Село Столник — 3 ханета и една четвърт и половина. Село Казичене - 2 ханета и една четвърт. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на спахията Салих — килета: село Златуша — 1 хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на Елхадж Юсуф ага — килета: село Елешниче — 2 ханета и една четвърт. Село Филиповча — 1 четвърт и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на заима Ахмед ага — килета; село Кътина — 1 хане и 3 четвърти. Село Храсник — две четвърти и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на спахията Мусли — килета: село Сарачина — 1 хане. Село Черчел — една четвърт и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на спахийския син — Синан — килета: село Градич — 2 ханета и една четвърт. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на забита на Батанофча — килета: село Батанофча — 1 хане и две четвърти и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне на Ферхад ага] килета: село Ахмедлу — неверници — 2 ханета и две и половина четвърти. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Сюлейман ага — килета: село Хюсейнлу — 2 ханета и две. четвърти. Село Орманлъ — неверници — 2 ханета и 3 и половина четвърти. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Али ага — килета: село Лесковдол — 2 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение на спахийския син Махмуд — килета: село Пожарево — 3 четвърти ханета. Село Кючук Ракофча — 2 четвърти и половина ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на гайтаневския забит — килета; село Гайтанево — 2 ханета и три четвърти. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на доганджийския забит — килета: село Доганово — 3 ханета и една четвърт и половин от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на кърсердаря — килета: село Бухово — 3 ханета и две четвърти. Село Чукурьова — 2 ханета и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределение: на молла Емин — килета: село Мална-и баля — 1 хане и три четвърти и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределяне] на Ибрахим Бешир — килета: село Кокаляне — 1 хане и две и половина четвърти хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Алемдар-оглу — килета: село Волуяк — 1 хане и една и половина и четвърт от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Абдуллах — килета: село Мусакьой — неверници — 2 ханета и три четвърти хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на боринар Хюсеин — килета: село Гурмазово — 3 четвърти от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на агата — килета: село Съгърлу — неверници — 3 четвърти от дял. Село Костимброд-и баля — 1 хане. Село Мална-и зир — 2 ханета и една четвърт и половина от хане. Село Богданов дол — 1 хане и три и половина четвърти от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на пасарелския забит — килета: село Пасарел — 3 ханета и 3 четвърти от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Хайдар бешѐ — килета: село Хума — 2 ханета. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на забита на Кривина — килета: село Кривина — 2 ханета и половина. Село Радуй — 1 хане и една и половина четвърт от хане. Село Дивотина — 1 хане и 3 четвърти и половина от хане. Село Негован — 1 хане и 3 четвърти от хане. Село Батулия — 2 и половина четвърти от хане. Село Славовча — 1 хане и една четвърт и половина от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на мютевелията Мехмед ага — килета: махалата Мехмед паша в София — 2 ханета. [Със задължението за  разхвърляне и разпределение] на Елхадж Ибрахим ага — килета: село Голянофча — 1 хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Елхадж Осман — килета: село Байханлу — 2 ханета и две четвърти и половина от хане. Със задължението за разхвърляне и разпределяне на Юсуф ага — килета: село Чаканча — 2 ханета и две четвърти от хане. [Със задълженията за разхвърляне и разпределение] на Елхадж Али ефенди — килета: село Храбско — 3 ханета и три четвърти от хане. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Али ага — килета: село Орманлу — мюсюлмани — 1 хане и половина. [Със задължението за разхвърляне и разпределение] на Кюстенджали заде — килета: село Овчидол — 1 хане. Село Орландовча — една четвърт и половина от хане. Село Коджа Ахмед — мюсюлманин — 2 четвърти от хане. Село Мусакьой — мюсюлмани — 2 четвърти от дял. Село Бейлер чифлик — мюсюлмани — 1 четвърт от хане. Село Оплетина — 1 четвърт от хане.

Общо — 237 ханета.

На всяко хане се пада по: ечемик — 103 килета и 13 оки, брашно — по 40 килета и 8 оки, пшеница — по 20 килета и 4 оки. Върху мюсюлманското население от махалите на самия град София — 804 килета ечемик, върху раите, наематели на хармани: ечемик — 7400 килета, брашно — 2800 килета, пшеница — 1400 килета. Върху раите — доганджии ечемик — 231 килета, брашно — 88 килета и пшеница — 44 килета. Върху село Бояна — ечемик — 258 килета, брашно — 98 килета и пшеница — 49 килета. Върху село Бане-и баля и село Бали ефенди — ечемик — 352 килета, брашно — 133 килета и пшеница — 67 килета. Върху раите от Варош — ечемик — 2236 килета, брашно — 870 килета и пшеница — 435 килета. Върху колонията на евреите, ечемик — 1118 килета, брашно — 435 килета и пшеница — 2172 килета.

Мехмед Шакир, скромният и непорочен кадия на град София. Бог да прости греховете му.

Софийски кадийски регистър 311/6, стр. 11, док. I

 

14 — 23 март 1793 г.
1 — 10 шабан 1207 г.

 

Препис от султанска заповед видинският кадия да разгледа

иска на мютевелия срещу дефтердар

 

Превод: Борис Ачков

 

С пристигането на тази моя императорска заповед да стане известно на моя везир, коменданта на видинската крепост и на видинския кадия, чието достойнство все повече да расте и се издига, че назначеният с мой свещен ферман и берат мютевелия на вакъфите на покойния Елхадж Абди, а именно Хаджи Мустафа бешѐ, е отправил изложение-молба до щастливата ми столица, с което донася следното: „От хиляда двеста и шеста година Видинският дефтердар Елхадж Исхак бил задължен към запазените налични имущества на вакъфите със сумата три хиляди четиристотин и двадесет и девет гроша и че макар на няколко пъти тази сума да му е била искана, той правил непочиващи на закона възражения и ревниво отклонявал изплащането, като по този начин злоупотребявал със службата си. Ето защо отправям към тебе, който там на мястото си мой везир, моята свещена заповед с твое съдействие и с участието на съда да бъде разгледан и разрешен справедливо и законно въпросът, който се излага в горната молба-изложение. Заповядвам с пристигането на това мое свещено послание, ако изнесеното е вярно, да се постъпи съгласно съдържащата се в посланието ми свещена заповед, като всички обстоятелства бъдат разрешени напълно законно и справедливо. След като горното бъде установено, въпросът да бъде разрешен справедливо, като бъде приложен законът. Впоследствие да не позволяваш на никого да се противопоставя на свещеното съдебно решение и на моята императорска заповед, за изпълнението на които трябва да следиш съгласно съдържанието им. Така да знаеш. Имай доверие в свещения ми знак. Написано през първите десет дни на месец шабан 1207 г. [14 — 23 март 1793 г.]. От престолния град Костантиние.

Видински кадийски регистър 6, стр. 53, док. II

 

23 август 1793 г.
14 мухарем 1208 г.

 

Съдебен протокол за предаване

на настойник парична сума

 

Превод: Борис Ачков

 

Починалият преди известно време Сеид Сюлейман бешѐ, син на Мустафа бей, бивш служещ в охраната на Видинската крепост, един от придворните еничари, числящ се към шестдесет и четвъртата еничарска орта, след смъртта си е оставил свои наследници — малолетните му синове Мехмед и Али и малолетната му дъщеря Рукие, както и овластената от съда настойница на същите малолетни негова съпруга Хатидже Хатун, дъщеря на Хасан. Впоследствие последната, която е управлявала и събирала доходите на малолетните от наследственото им имущество и се е грижела за издръжката им, също така починала. Понастоящем законен настойник на малолетните е шивачът на шестдесет и четвърти еничарски джемаат Хюсеин ага, син на Ахмед, а надзорници на същите са Сеид Мехмед Алидар и Омер Ага от първа еничарска рота, както и големият Абдуллах бешѐ от шестдесет и четвърти еничарски джемаат. С участието на съда и със съдействието на последните бе уредена сметката по предаването на наследствените вземания, както е указано по-долу. 14 мухарем, 1208 г. [22. VIII. 1793 г.]; от дълг на Омер ага със запис 53 гроша и 30 пари. От дълг на агите Осман и Селим с документ — запис 576 гроша. От дълг на търговеца на платове Осман ага със запис 1075 гроша, с лихва 28 [гроша или пари]. От дълг на Омер бешѐ със запис за 220 гроша с лихва 21 [гроша]. От дълг на Адем ага със запис за 64 гроша и 50 пари. От дълг на Ибиш бешѐ със запис за 220 гроша и лихва 35 [гроша]. От дълг на Ибиш ага със запис 250 гроша и лихва 64 [гроша]. От дълг на Ибрахим със запис 231 гроша и лихви 64 [гроша]. От дълг на Мехмед беше със запис 31 гроша и 50 пари. От дълг на Мустафа Алидар със запис 50 гроша и лихва 64 [гроша]. От дълг на Осман ага със запис 22 гроша и лихва 19 [гроша или пари]. От дълг на агите Ибиш и Халил 265 гроша и 50 пари лихва 64 [гроша или пари]. От дълг на Молла Ахмед със запис 57 гроша и 50 пари и лихва 18 [гроша или пари]. От дълг на Молла Хасан със запис 307 гроша и лихва 64 [гроша или пари]. От дълг на Мустафа Рейс 57 гроша и 50 пари. От дълг на месаря Исмаил 103 гроша и 30 пари. От дълг на пазача Хюсеин бешѐ със запис 50 гроша. От дълг на Молла Ахмед 107 гроша с лихва З6 [гроша или пари]. От дълг на Ибрахим ага със запис — 311 гроша и 10 пари. От дълг на Мехмед ага със запис 1000 гроша, с лихва — 25 [гроша или пари]. От дълг на Мехмед Ага със запис 115 гроша с лихва — 97 [гроша или пари]. От дълг Юсуф бешѐ със запис 103 гроша и 30 пари с лихва — 64 [гроша или пари]. От дълг на Сюлейман бешѐ със запис 50 гроша с лихва 64 [гроша или пари]. От дълг на Керим Ахмед ага 69 гроша. От дълг на Хюсеин ага 204 гроша и 50 пари. От вземане от вилаета с документ 6171 гроша. От дълг на шивача Филип Видул със запис 207 гроша и 50 пари. Взети лихви 1230 гроша. Всичко 13 910 гроша. Словом тринадесет хиляди деветстотин и десет гроша. От тази сума следва да бъдат приспаднати направените разходи за описа на вземанията — 50 гроша, за канцеларски разноски — 10 гроша и разноски по издръжката на малолетните за време от пет месеца, всичко 1892 гроша и 16 пари. Словом хиляда осемстотин деветдесет и два гроша и шестнадесет пари. Чиста сума, предадена на споменатия настойник, шивача Хюсеин Ага — 12 018 гроша и 4 пари. Словом дванадесет хиляди и осемнадесет гроша и 4 пари.

Видински кадийски регистър 6, стр. 82, док. I

 

5 февруари 1794 г.
3 реджеб 1208 г.

 

Съдебен протокол по иск за наследство

 

Превод: Борис Ачков

 

След като се установи по съдебен ред, че след смъртта на християнката Ерина, дъщеря на Илчо, бивша жителка на махалата Хаджи Спас в град Видин, като нейни наследници са останали съпругът ѝ Йончо, син на Цветко, и баща ѝ — споменатият Илчо, същият съпруг — немюсюлманинът Йончо предяви пред светлия свещен съд иска против присъстващия в залата и споменат по-горе немюсюлманин — Илчо, като заяви:

„По наследство от дядо си по майка, поп Петре, покойната ми съпруга притежава недвижим имот, находящ се в гореспоменатата махала, при граници от една страна — имотът на покойния поп Петре, от втора страна — имотът на бръснаря-немюсюлманин Ефтим, от трета страна — градината на чиновника Исмаил ефенди и от четвърта страна — обществен път, състоящ се от жилище с две стаи и кухня в горния етаж и с една стая в долния етаж, една градина и приспособено към нея дървено хранилище под земята, както и известно пространство дворно място. Дядото на покойната ми съпруга поп Петре е купил този имот преди осемнадесет години и след неговата смърт същият премина по наследство върху покойната ми съпруга Ерина. Следователно с нейната смърт същият имот преминава по наследство върху мен и нейния баща Илчо. Последният владее имота, както е означен в цитираните по-горе граници, и отрича правото ми, като отклонява отстъпването на моята половина част от него. Молбата ми е същият да бъде разпитан върху горните обстоятелства, както и да ми се присъди половината наследствена част от имота.“ След така предявеното искане и след запитването на споменатия баща-ответник последният в отговор заяви: „Действително означения в гореспоменатите граници имот, преди осемнадесет години от датата на настоящия акт със съдебно решение аз купих в присъствието на свидетели този имот от собствениците му, а именно немюсюлманите-арменци шивача Негос и сина му Артин за деветстотин гроша. През живота си поп Петре живя в същия имот седем години, а дъщеря ми — християнката Ерина — живя седемнадесет години, без да са оспорвали владението ми върху него, което владение аз имам като купувач.“ След това възражение, за да се премахне каквото и да е злоупотребление от страните, както и обстоятелството, че не се признава исковата претенция, бяха поискани доказателства в подкрепа на възраженията срещу иска. При разпита на свободните граждани свидетели, а именно: Тосун Сюлейман ага, син на Елхадж Махмуд ага, от тридесет и първата еничарска орта и Ахмед бешѐ, син на Мехмед, един измежду членовете на същата дружина, които свидетели бяха налице в съдебната зала, доведени, за да свидетелстват, поотделно показаха: „Действително споменатият Илчо, осемнадесет години преди датата на настоящия акт, пред свидетели със съдебно решение купи процесния имот, означен в казаните граници, от неговите собственици-арменци шивача Негос и син му Артин за установената продажна цена от деветстотин гроша. Поп Петре като негов тъст живя в същия имот в продължение на седем години, а след неговата смърт внучката му и дъщеря на ответника Илчо християнката Ерина живя там в продължение на единадесет години, без да е било оспорвано владението върху имота на същия Илчо, който е негов купувач и собственик. Ние като свидетели свидетелстваме за горното.“ След изслушване на свидетелските показания съдът счете същите за приемливи и въз основа на тях присъди, че правото на собственост върху означения в споменатите граници процесен имот принадлежи на въпросния Илчо и отхвърли наследствената претенция на ищеца Йончо. По поискване горното бе протоколирано. Днес 3 реджеб-ел мюреджеб 1208 г. [4. II. 1794 година].

Свидетели на станалото: Мустафа Алемдар, бръснарят Мустафа, Салих Алидар, Тосун Ага, Хафъз Осман, шивачът Мехмед ага, коларят Филип, шивачът Мичо, лодкарят Стоян, лодкарят Тото и лодкарят Боде.

Видински кадийски регистър 6, стр. 150, док. II

 

24 март 1794 г.
20 шабан 1208 г.

 

Съдебен протокол за регистриране

продажба на недвижим имот

 

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на махалата Калинивча в град Видин, шивачът-немюсюлманин Константин, син на Йон, се яви в светлия свещен съд и в присъствието на лодкаря-немюсюлманин Петре, който е причина за съставянето на настоящия акт, заяви следното:

„С истинска и законна продажба продадох с всички права, съдържащи се в него, до момента на сключване настоящата продажба, жилището си, свързано с недвижимия имот, находящ се в споменатата махала, включващо се в границите, а именно: от три страни — лодкарят Стоян, лодкарят Санде и папа Неделко и от четвърта страна — обществен път, състоящо се от две стаи и един зимник и известно пространство — градина с дворно място, при изискуемите се по закона условия, за четиристотин и осемдесет гроша, на споменатия по-горе купувач, немюсюлманина Петре, като му предадох владението на имота, който пък от своя страна прие същия имот при изложените по-горе условия. Срещу същия имот аз приех и получих напълно от споменатия Петре продажната цена от четиристотин и осемдесет гроша. Отсега нататък аз нямам абсолютно никаква връзка и вмешателство в споменатото и означено в границите му жилище, което продадох с всичките му приспособления и с всички права на същия Петре. Нека да го владее щастливо и както пожелае.“ След горното заявление, което беше потвърдено, станалото се протоколира. Написано днес на 20 шабан велики 1208 г. [23 март 1794 година].

Свидетели на станалото: бояджията Петре, лодкарят Стоян, коларят Велко, лодкарят Лило, лодкарят Стамен, бакалинът Сандо, шивачът Беро и бакалинът папа Неделко.

Видински кадийски регистър 6, стр. 180, док. II

 

¹Не е посочено името на бащата.
²Името не е посочено.
³Цитат от Корана относно размера на наследствените дялове на отделните наследници по закона според ислямската шериатска наука.
⁴Не е отбелязан отговорът.
⁵Не са отбелязани имената.
⁶Името не е посочено.
⁷Името не е посочено.
⁸Името не е посочено.
⁹Името не е посочено.
¹⁰Името не е посочено.
¹¹Бележка отстрани на протокола.
¹²Цитират се стихове от корана в смисъл, че всеки е длъжен да доказва оспореното му.
¹³Името не е посочено.
¹⁴Името не е посочено.
¹⁵Висши мюсюлмански тълкуватели на шериата.
¹⁶Имам Ебу Ханифе.
¹⁷Името не е посочено.
¹⁸Може би някаква осигуровка.
^19-24Неразчетени думи.
²⁵Недописан текст.
²⁶Такса, събирана за цариградския патриарх.
²⁷Отлъчване.
²⁸Еничарски оджаци и дворцови спахии.
²⁹Неразчетена дума.
³⁰Нещо като кош, употребяван при гроздобер.
³¹Името не е посочено.
³²Името не е посочено.
³³Името не е посочено.
³⁴Офицер от дворцовата кавалерия, по-късно – почетна титла.
³⁵Селото не е посочено.

Речник на турските термини

Авариз — паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси. Терминът обозначава и цяла група данъци и повинности („извънредни“), налагани в полза на държавата в мирно и военно време.

Алайбей — командир на полк в спахийското опълчение, подведомствен на санджакбея.

Арусане — такса, събирана от мъжете при встъпване в брак. Числи се към данъчната категория „бадухава“.

Асесбашия — началник на нощна стража в населено място.

Аян (вилаетски) — 1) най-изтъкнатите представители на османската феодална класа по места; 2) почетна изборна длъжност, която заемали местните влиятелни турци, натоварени със задължението да следят за точното изпълнение на правителствените разпоредби.

Бадухава — група еднократно събирани такси и глоби, между които: арусане (сватбарина), тапийска такса, джюрм-ю джинает (глоби за различни престъпления) и пр.

Бач — пазарна такса, налагана при покупко-продажби на стоки и при прекарването им през важни проходни места (мостове, дервенти и пр.).

Бащина — 1) селско стопанство на някои от специалните категории население (войнуци, доганджии, мартолоси), освободено от данъци към местните феодални владетели и държавата; 2) личен поземлен дял на немюсюлманската рая, над който тежала феодална зависимост от местните господари на земята и от държавата.

Бедел-и нев яфте — налог за регистрирането на новооткрити данъкоплатци.

Бейлик — владение, което принадлежи на султана.

Бейт-юл малджи — фискален орган по събирането на наследствени имущества и неоткрити наследства в полза на държавното съкровище.

Бейт-юл мал — държавно съкровище.

Бейт-юл мал-и аме и хаса — такса, събирана от раята и свързана с наследствата.

Берат — султански указ за назначаване или грамота за владетелски права върху служебно феодално владение.

Берия за тапия — (ресм-и тапу), такса, събирана от феодалните владетели срещу издаване документ (тапия) за владение на раятска земя.

Буюрултия — заповед, издадена от валия или друг функционер от същия ранг.

Вакъф — феодално владение с широки имунитетни права, част от чиито доходи били отредени за издръжка на религиозни и благотворителни учреждения.

Валия — управител на вилает.

Вам — такса, налагана върху влашката каменна сол в полза на влашкия войвода.

Везир — звание на висш държавен сановник.

Вилает — област, най-голяма административна единица в Османската империя.

Везарие'возарие — такса, налагана в пристанищата в полза на длъжностните лица, които броели и манипулирали със стоварените стоки.

Войвода — административен управител и фискален орган в хасови и вакъфски владения.

Войнук — немюсюлманин, натоварен със специални задължения към централната власт (гледане на султанските коне, служба в обоза на армията по време на поход). Срещу тия си задължения бил освободен от данъчната група „авариз-и дивание ве текялиф-и йорфие“ и притежавал освободена от данъци бащина.

Гедикли — 1) звание, давано на лица от свитата на еничарския ага; 2) ленни владения, давани на лица, които били задължени да изпълняват военната си служба, когато лично великият везир бил главнокомандващ на армията.

Гюреджии (кюреджии) — категория население, натоварено със задължения, свързани с рудодобиването. В замяна на това те били освободени от извънредни данъци.

Гюмрюк — търговско мито, налагано върху стоки, докарани на определено пристанище или тържище от друга страна или от друга област.

Дервентджии — категория население, натоварено да охранява проходи и опасни места. Срещу това освободено от извънредни данъци.

Дефтердар — върховен чиновник, ръководител на финансовия апарат в Османска Турция.

Дефтер емини — началник на службата по регистрацията на поземлените владения.

Дефтерхане — върховно учреждение, където се съхраняват официалните документи за поземлените владения и приходите от тях.

Дефтер-и хакани — служба, където са регистрирани сведенията за поземлените владения и която издава документи за тях.

Джамбази — категория население, което в мирно време било задължено да закупува коне за султанските конюшни. Организирано в оджаци от по 10 души.

Джебеджи — корпус от османската армия на заплата, на който било възложено изготвянето на оръжие и военни съоръжения, опазването на това оръжие и разпределянето му по различни бойни части.

Джебелу — въоръжен конник (с ризница) от феодалното опълчение.

Джебелу бедели — налог, който внасят спахиите от феодалното опълчение, когато не изпълняват военната си служба.

Джелеп кешан — категория население, натоварено да доставя определено количество овце за нуждите на османската държава и на армията. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Джизие — поголовен данък на немюсюлманското население в Османската империя, събиран от мъжките поданици между 15 — 75-годишна възраст.

Джюрм-ю джинает — глоба за извършено престъпление.

Диван-и хумаюн — върховен държавен съвет.

Диздар — комендант на второстепенна крепост.

Дирлик — 1) рента или заплата, давана от държавата на поземлени владетели и чиновници за  издръжка; 2) лен.

Дирхем — мярка за тежест=3,207 г.

Доганджии — категория население, която срещу тимар, освободена от данъци земя (бащина) или само срещу фискални облекчения, отглеждала и опитомявала соколи за нуждите на султанския двор и била освободена от извънредни данъци.

Доганджибашия — доганджийски началник.

Дьонюм — мярка за измерване поземлени площи = 739,84 кв. м.

Емин — фискален орган, фискален чиновник в дадени на откуп обекти.

Еничарин — боец от еничарския корпус.

Еспине — (ресм-и еспине) налог върху бъчвите вино.

Ешкинджия — 1) военнослужещ, действащ спахия ; 2) при юруците така се назовават ония от тях, които посменно изпълнявали военна служба.

Забит — 1) спахийски наместник; 2) помощен орган на вакъфските управители; 3) градски началник, командир; 4) полицейски агент.

Зиамет — служебно феодално владение, с годишен доход до 99 999 акчета.

Зюлюфлиан — зюлюфли балтаджи — категория служители при султанския двор.

Иджмалу тимар — тимар с доход 20 000 акчета, т. е. в пълен размер на дохода.

Илтизам — отдаване на откуп приходи от държавни приходоизточници.

Имам — мюсюлмански свещенослужител.

Испенче — поземлено-личен данък на немюсюлманската рая, събиран в размер на 25 акчета от домакинство.

Ихзарие — съдебна такса.

Ихтисаб — пазарни такси, събирани от мухтесиба.

Каба — наименование на храма в Мека, почитан от всички мюсюлмани, пред който някога се прекланяли арабите-езичници.

Кадълък (каза) — административно-съдебна единица, район, в чийто обсег упражнявал властта си кадията.

Каиш — вид старинна мярка.

Каймакам — заместник, временно изпълняващ длъжността на някое служебно лице.

Калемие — такса за регистрация.

Кануннаме — законодателен сборник, корпус.

Капудан — началник на флотата, началник на пристанищното управление.

Капъ кулларъ — наименование за еничарските оджаци и отрядите на дворцовите спахии.

Касаба — малък град.

Качкун — такса, събирана от феодала срещу продажба на избягал роб или робиня.

Кетхуда — доверено лице на влиятелни сановници и богати люде.

Кетхуда бей — чиновник, който замества великия везир.

Кетхуда (в еснафски организации) — ръководител на еснаф, старейшина на всички градски еснафи.

Киле — старинна мярка за измерване хранителни продукти. Тя била различна по размер в различни области на Турция.

Кул ве джарие метрюкянеси — неизяснена такса.

Кърсердар — военно лице по селата, натоварено да се грижи за охраната на пътища и райони.

Магерие — такса, налагана върху плавателни съдове и стоки, пристигнали в определено пристанище.

Мал-и мевкуд — налог, събиран при продажба на имуществото на починал, когато не се знаело нищо за наследника на починалия.

Мартолоси — категория население, натоварена да охранява пътища н проходи.

Мевкуфат — 1) отдел при дефтерхането, който ръководи събирането на отделни данъци; 2) доходи от вакантни тимари.

Мевляна — господин — титла, давана на някои изтъкнати мюсюлмански религиозни лица, кадии и пр.

Медре — старинна мярка за измерване на течности.

Мензил — попътна станция, където се подменяли конете на пътуващите.

Мензил акчеси — налог, събиран от населението в района на някой мензил за издръжка на този мензил.

Мехр-и мюеджел — сума, един вид обезщетение, която съпругът плаща на съпругата при развод, уговорена в брачния договор.

Мир-и миран — бейлербей, военно-административен управител на област.

Мирийска земя (ерази-и мирие) — земя, която принадлежала на държавното съкровище.

Монополие — такса, която раята плащала, за да продава свободно своя винодобив и шира в течение на 75-те дни, определени за монополна продажба на спахийския винодобив.

Мубашир — чиновник, изпращан в провинциите със специални задачи.

Муд — старинна мярка за измерване на зърнени храни, различна за различните области на Османската империя.

Мукатаа — данъчно-териториална единица, която обхваща доходите от един или няколко данъка в определено селище или район, от митници, солници, пристанища, монетарници и от земи, числящи се към султанските хасове, обособявани от държавната власт и отдавани на откуп.

Мутафчия — занаятчия, който изработва тъкани от козина (чували, торби и пр.).

Мухтесиб — чиновник по мерките и теглилките в градовете, бирник-изпълнител.

Мюезин — служител в джамиите, който призовавал от минарето към молитва.

Мюлк (гази мюлк) — феодално владение, отдавано с права на пълна собственост най-често на заслужили пълководци, държавници, членове на султанското семейство, религиозни мисионери и пр.

Мюлязим — кандидат за получаване на ленно владение.

Мюселем — участник в специален военно-помощен корпус. Те съставлявали най-ранната конница на Империята. В замяна на службата си получавали необвързани с фискални задължения дялове земя (мюселемски чифлици).

Мютевелия — управител на вакъф.

Мютесариф — управител на санджак.

Мютеферика — служебно лице от свитата на султана или везирите.

Мютеселим — управител на град. Заместник-началник на вилает или санджак и местен събирач на данъци.

Наиб — кадийски наместник.

Назарет — финансово-административно ведомство.

Одабашия — началник на дворцовите служещи в покоите на султана.

Ока — старинна мярка за тежести = 1283 г.

Пазарбашия — отговорен чиновник на пазара.

Пенджик — такса, събирана от робовладелци за владение на роби.

Пул (мангър) — дребна монета, равна на 1/2 акче.

Реис-юл китаб — в първите векове началник на канцеларията на великия везир, по-късно — министър на външните работи.

Ренчбер — общ работник, изкопчия, земеделски работник.

Ресм-и тютюнлюк (ресм-и духан) — личен данък, плащан от пришълци за правото да презимуват в известно феодално владение, без да се занимават със земеделие.

Ресм-и чифт — поземлено-личен данък на мюсюлманската рая, плащан в размер на 22 акчета.

Риали грош — сребърна монета от 9 драма с чисто метално съдържание, което не почервенява.

Рюсюм-ю йорфие — обичайни, непредвидени по шериата данъци: арусане (сватбарина), мюджеред, бенак {поземлено-личен данък).

Рюсюм-ю сербестие — данъците върху овцете и бадухава, събирани от владелците на т. нар. serbest zeamet ve timarlar, които за разлика от обикновените ленници не били задължени да ги поделят с по-висшестоящи феодали.

Сайджия — чиновник, натоварен да преброява овцете, предназначени за изземане от държавата.

Саларие (саларлък) — натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.

Санджак — административна единица, по-малка от вилает.

Санджакбей — военно-административен управител на санджак.

Селяхшор — военно лице от първия отряд на османската дворцова кавалерия; по-късно — почетна титла.

Семерджи — занаятчия, седлар.

Сердар — военачалник, началник на войскова част.

Сиджил — регистър на кадийския съд.

Силяхдар — участник в поделение на платената султанска армия — т. нар. оръженосци.

Субашия — лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.

Субашилък — службата на субашията. В ранния период на османското владичество така се назовавали административни единици, по-малки от санджак (вилаети).

Сюргюн — заточеник. Принудително изселвани люде, докарвани от Анадол и колонизирани в балканските земи. В началото имали по-специален статут, а към XVI в. се изравнили по положение с останалата рая.

Тапунаме — тапийски документ, т. е. документ за право на владение върху раятска земя.

Татари — военнопомощен корпус. Организирани били в оджаци (поделения), посменно по пет души, изпълнявали военна служба, а останалите плащали по 50 ак чета за издръжката им.

Тахсилдар — събирач на държавни данъци.

Тебердаран — бойци, въоръжени с брадви. Корпус, създаден при Мурад II.

Телялие — възнаграждение на викача при публични продажби.

Тимар — ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни задължения към централната власт.

Тимариот — държател на тимар.

Тузджи — категория население, натоварено да доставя сол за държавни нужди. В замяна на това били освободени от извънредни данъци.

Турнаджи — боец от шестдесет и осмата орта (поделение) на еничарския корпус, състоящ се от 196 орти.

Фетва — правно решение, тълкувание, дадено от мюфтията или шейх-юл исляма съобразно шериата с общи термини, приложими към всички аналогични казуси.

Флорин — златна монета, която наподобява венецианския дукат. Сечена за пръв път при Мехмед II в 1456 г.

Хаймане — лице с непостоянно местопребиваване.

Харач — вж. джизие. Понякога се употребява и в смисъл на поземлен данък.

Хас — 1) везирски — служебно феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета; 2) султански — лично владение на султанското семейство.

Xaccа — лично стопанство на спахията в рамките на неговия спахилък. Хасса имало и в някои вакъфски владения.

Хат-и хумаюн — султански акт, заповед.

Хафъз — лице, което знае добре корана.

Чапалък — мярка за измерване на земни повърхности.

Чатал — мярка, с която се измервала каменната сол.

Чауш — дворцов чин, султански носител на заповеди до провинциалните управители; по-късно пазач, вратар в двора на великия везир. Чаушите били две категории — със заплата (ölüfeli çauş) или възнаграждавани със спахилъци (gedikli çauş).

Челтукчи — категория зависимо население, натоварено да обработва султанските оризища. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Черибашия — началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.

Черисюрюджия — чин от феодалното опълчение.

Чифт — пространство земя, която може да се обработи за един ден с чифт волове, облагателна единица за събиране на поземлено-личния данък ресм-и чифт или испенче.

Чифтлик — 1) селско стопанство на мюсюлманската рая; 2) поземлен дял, освободен от данъци и владян от лица, числящи се към помощните корпуси на армията; 3) през XVIII — XIX в. лично феодално стопанство, произвеждащо за пазара.

Чорбаджия на джебеджиите — команден чин в корпуса на джебеджиите (срв. джебеджи).

Шериат — официалната правна система в Османската империя, изградена върху нормите и предписанията на исляма.

Юруци — полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.

Ява — такса, събирана в полза на феодала от стопанина на изгубен добитък.

Ява джизие — джизие, събирано от люде без постоянно местожителство.

Ягджии — категория зависимо население, натоварено да доставя масло за нуждите на властта. В замяна на това — освободени от извънредни данъци.

Яйлак — лятно пасище, летен военен лагер.

Ямак — член на юрушки оджак, който дава по време на война по 50 акчета за издръжка на ония юруци, които са изпратени във войската.