Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961
Превод на Гълъб Д. Гълъбов
1. Килето, което е в действителна употреба в каза София, е петдесет и две османски оки. А килето в каза (околия) Ивлайджо самокови (Самоков) в поменатата лива е петдесет оки. Килето, употребявано в каза Шехиркьою (Пирот), спадаща към поменатата лива, е петдесет и четири оки. А килето, употребявано в каза Беркофча (Берковица), спадаща към поменатата лива, е петдесет и четири оки. [При тоя обем на килетата] прието е следното въз основа на стар обичай:
2. Който се занимава със земеделие, бил той рая-мюсюлманин или юрук, или друг вид рая, [дава] пълен размер юшур, [а именно]: на сто килета [добив] три килета юшур и една трета киле саларие; това прави едно киле юшур на седем и половина [килета] или две килета [юшур] на петнадесет килета [добив].
3. Другите раи-неверници, след като дадат пълен юшур от земеделските си произведения, дават в повече по две килета жито и по две килета ечемик за всяка бащина, която владеят; [измерването става] с киле, употребявано в съответните им каза.
4. Преди време в някои места с яйлаци (летни пасища) и ливади в поменатия вилает (покрайнина) някои раи, които не се занимавали със земеделие, а упражнявали занятието джелебство и коларство, се оплакали на закрилника-падишах при пътуването му с щастие и благополучие за Белградския поход. Тогава биде издадена височайша заповед за вземане на юшур и саларие; и това е било вписано в стария регистър.
След това спахиите от поменатия вилает (покрайнина) са донесли следното до честития (височайши) двор:
„Ако юшурът би се събирал според казаната система и ако [събирането] на ресм-и харман (харманско право) бъде отменено, в тимарите ни (феодалните ни ленове) би се явил дефицит (намаление на дохода).“
[По този повод] дадена е била височайша заповед на спахиите на поменатия вилает да вземат (събират) харманско право и юшур според по-предишното решение; но това е било отложено до описването на вилаета. Когато понастоящем съгласно султанския ферман поменатият вилает се описва, осемдесет-, деветдесет- и стогодишни старци, осведомени и доверени хора, дадоха следните свидетелски показания в присъствие на раята: „Ние знаем, че дори когато този вилает е бил под управлението на неверниците и заблудените, от раите се е вземало също ресм-и харман (харманско право). [Впоследствие], щом като казаните места бяха озарени и просветлени от исляма, гореказаната система на миналото, практикувана от предишното население, е била спазена и утвърдена като закон.“
При тези показания от кадиите на поменатия вилает бяха взети (изискани) худжети (съдебни протоколи) относно гореказаното. Тези худжети бяха занесени от спахиите във височайшия двор. След като бяха докладвани, издаден бе ферман [в смисъл] „на основание стария обичай от раите на поменатия вилает да се взема (събира) по две килета жито и по две килета ечемик като ресм-и харман (харманско право) за всяка бащина“. И това бе регистрирано в новия регистър.
5. Във вилаета София за всяка бащина обичайно е било да се вземат по десет акчета ресм-и гиях (данък за сено, данък за паша) или по една кола сено. В каза Шехиркьою (Пирот) и в каза Беркофча (Берковица) се взема също така според казания начин по една кола сено или по десет акчета данък за паша). Освен това пак за всяка бащина се вземат и по две акчета ресм-и бостан (данък за градина) и по две акчета ресм-и кеневир (данък за кеневир). Взема се също по едно акче за всеки две свине от стадо свине. Взема се също за всяка бащина и по едно акче ресм-и божик.1
В местата, в които хората нямат бащини (поземлени имоти), но в къщите на които се коли свиня, събира се по едно акче. Освен обичайните данъци за бостан (градина) и за кеневир взема се шерийски юшур от добива на зеле, краставици, кромид лук, чеснов лук, кеневир и кестени, засети в ниви.2
Така също неверниците от селата на каза Ивлайхо Самокови дават за всяка бащина юшур (десятък) плюс по две килета жито и по две килета ечемик за харманско право (ресм-и харман). Освен това за всяка бащина те дават и по две акчета данък за градина, но данък за кеневир не дават; занимаващите се с други земеделски култури дават съответния юшур.
Но данък за паша (ресм-и гиях) те дават не по бащина, а за всеки човек поотделно — по пет акчета. Данъкът ресм-и гиях от всеки човек заедно с данъка испендже прави [взема се] точно по тридесет акчета на човек.
6. Някои раи от рудниците на Чипорофеч3 (Чипровци) в каза Беркофча (Берковица) обработват със земеделие [земи] в границите на [земи] на нетимариоти; десятък те дават на спахиите, в чието землище се намират тези земи; заедно с това те продължават да дават на управителя на поменатите рудници по две килета жито и по две килета ечемик като харманско право за всяка притежавана от тях бащина.
Освен тези данъци от тях [раите от рудниците] се взема също десятък от грах, от леща, от пчелен кошер (от мед), шира (гроздов сок) и от други овощия.
Някои раи, които имат лозя в землища на други спахии, дават юшур от шира на спахията, и чието землище се намират лозята; а на своя спахия те дават според обичая по три медрета шира и по една трета медре за хайребон.4
7. И всеки неверник дербенди (дербенджия) следва да дава съгласно дербенджийския обичай по десет акчета налог бедел-и испенче. А вдовците [следва да дават] по шест акчета пак съгласно обичая и според записаното в султанския регистър от всеки задомен (женен) да се взема по едно местно киле жито и по едно киле ечемик, а от всяка бъчва [вино] — по петнадесет акчета; и от всеки товар [вино] да се наема по две акчета бадж-и хамр, по половина размер данък джурм-ю джинает и пълен размер данък ресм-и арусане.
8. От водениците, от тепавиците, които изработват кебе, от самоковите, от викнелер, които изработват подкови и гвоздеи [за подкови], да се взема данък, според както е записано в султанския регистър.
От чатал викнелер5 да не се взема данък, всяка седмица да се взема по едно парче чатал демур6 (чатал желязо) като десятък от желязо (юшур-и ахен).
Раи, които оставят своята орна земя, а се занимават със земеделие на друго място, спахията взема бащините им (поземлените им имоти) и ги дава на други хора за обработване, като от последните взема (съответните данъци и десятъци). Ако раята остави земята си, и обработва други земи, и занася у дома си добитите зърнени храни, то съгласно обичая взема се хайребон [?] и от зърнените храни, и от ширата (гроздовия сок).
От раи, които оставят земята си и припечелват на друго място, да се взема по петдесет акчета налог чифт бозан ресми.
10. Раи, които дойдат в землището на друг тимар от селата на околността и останат да живеят повече от десет години [там], следва да се запишат за раи във вилаетския [местния] регистър съгласно султанския закон; [от тях] да се взема испенче. А пък раи, които идват от селата извън околността в други землища и ако не са изминали десет години от заселването им, следва да бъдат регистрирани в старите им местожителства; основните им спахии вземат (събират) от тях пълния размер на данъка испенче; а на спахиите по местоживеенето те дават по шест акчета ресм-и духан (димнина) дори ако са мюсюлмани.
Раите, които не са [жители] от селата в околията, а са дошли из други места (извън околността) и се заселили някъде да живеят, за такива раи не е нужно да имат пълни десет години местожителство; те веднага биват регистрирани като раи там, където са се заселили.
11. От такива раи, ако са мюсюлмани и ако държат пълен размер орна земя, да се взема пълен размер данък чифт ресми (поземлен данък); ако пък държат половин размер орна земя, да им се вземат единадесет акчета; ако нямат чифт (орна земя), а се занимават с друго и припечелват от друго, ако са задомени, да им се вземат по девет акчета, ако са ергени — по шест акчета ресм-и бенак. От синовете на мюсюлмани, когато живеят с бащите си, да не се иска нищо за ресм-и бенак.
От юруците се взема не само юшур и саларие [от производството им] по местата, където се занимават със земеделие, но взема им се и ресм-и чифт (поземлен данък) по дванадесет акчета от тези, които държат цял чифт (пълен размер орна земя), а по шест акчета от тези, които държат половин чифт (половин размер орна земя).
12. Когато се намери за полезно някои ниви от посевните земи и от бащините, принадлежащи на мюсюлмани или на неверници, да се оставят по обичай за гелембе-та (на угар) и да не се обработват през една-две години, за да станат по-плодородни, третата година те трябва да се обработят. Ако стопаните им отложат обработването за две години, като не бъдат обработени и третата година, то спахиите отнемат им такива земи и ги дават другиму с тапия за обработването им.7
13. Противозаконно е да се дават и прехвърлят върху друго лице ниви по места било от чифлик, било от бащина. В никакъв случай не се допуска разпокъсването (разпарцелирането) и развалянето на чифлици и бащини.8
14. Ниви или които се оставят на угар и се намират в чифлици или бащини, преди да се обработват пак като ниви, по-полезно е да се използват като ливади, особено ако са земи, които са под вода [които се напояват естествено], или са сазлъци (тръстикови земи). Не се разрешава да се дават с [срещу заплащане на берията за] тапия, нито да се наследяват, нито да се подаряват ливадите, които се напояват без мъка и без труд, сиреч самораслите, естествено напоявани ливади; те остават в изключително владение на спахията. През време на спахийството си спахиите се разпореждат с казаните ливади, както пожелаят; ако искат, дават ги [на частни лица] с тапия, ако искат, събират юшура им, ако искат, владеят ги лично изцяло.
Ливадите, които първоначално са били създадени [чрез изсичане на растителността] с брадви или чрез прокопаване на улеи за напояване или са били отделени чрез прокопаване встрани на дупки или ровове за стичане на вода в случаите, когато се придобиват като тимар и източник на препитание, от подобни ливади се взема юшур и се оставят във владение на стопаните им.
А по отношение на ливадите, които като други поземлени имоти [са били дадени] в собственост с височайши берат от падишаха или пък за които стопаните им притежават височайши заповеди за неплащане на юшур, се постъпва съобразно с дадения берат.
Ако някои посевни земи (мезраа) и ливади са записани във вилаетските регистри като мукатаа, не бива да се върши злоупотреба и да се смесват с мукатаите, записани на спахиите и не бива да се взема нищо в повече.
15. Килето жито в кадийските райони на София и Шехиркьою (Пирот) е [струва] единадесет акчета. Килето смес е пет акчета; едно медре (ведро) шира (гроздов сок) се смята по пет акчета. Килето ечемик в каза Беркофча (Берковица) е по осем акчета, а смес — е по четири акчета. Едно медре шира се нормира по четири акчета и се разхвърля (разпределя) между населението съгласно височайшата заповед.
Килето жито в каза Ивлайджо Самокови е нормирано по осем акчета, а смес — по пет акчета.
16. От тези, които варят и продават медовина и оловина (?), вземат се по петнадесет акчета на бъчва бадж (налог) за вино (бадж-и хам).
1Думата bοjik или bοcuk се среща нерядко в османските кануннамета за означение християнския празник Рождество Христово. Resm-i Bojik ще да е била берия за клане на свине по Коледа, какъвто е бил обичаят.
2От това законоположение се вижда, че отделно от данъка за градина по две акчета вземал се е и юшур (десятък) от градински произведения, засети в ниви.
3В текста по арабица името Чипровци е написано по-скоро да се чете „Чипрофеч“ (вж. снимка LXX), отколкото „Чипрофча“, което по турския изговор е по-близко до „Чипровци“.
4Думата е с неясно значение.
5„Огнище за желязо“.
6Не е ясно какво съоръжение е. Букв. означава „разклонено желязо“.
7От горните законоположения стана ясно, че земята е могла да се оставя на угар само две години, защото, ако не е била обработена третата година, спахията имал право да я даде срещу заплащане на берията за тапия на друг непосредствен производител.
8Това законоположение явно е имало за цел да запази от разпадане обособените вече земи в малки или големи земеделски стопанства, наречени някъде бащина, другаде – чифлик.
