Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961
Кануннаме на санджака Силистра,
от времето на султан Сюлейман (1520 — 1566)
Превод на Димитър Я. Шалев
С божия милост и покровителство се завърши написването на регистъра за силистренската лива, след което по заповед на падишаха се състави настоящият закон, който следва:
1. Данъците на раите и други, които живеят в селата, синорите (землищата) на които са определени и указани, се дават на тоя [спахия], на когото са записани. Също и в новия регистър, каквото и да е уговорено за тях, дават юшурите (десятъците) си и данъци нему. И ако след това дойдат няколко домакинства и се установят в синора на едно село с определени граници и писарят по описването на това място, като намери тия домакинства в повече, даде тимар на друго лице, техните юшури (десятъци) и техните данъци взема тоя, в спахийския регистър на когото са вписани тия домакинства.
Под предлог, че това село е с определени граници, да не се смята отделно, а да се окаже доверие на регистъра (да се уважи регистърът).
След това определя се доходът от хайманите (конепасци), от хасовете, на санджакбея, на субашиите, на черибашиите, на спахиите, на диздарите, на хисаререните, на доганджиите, на вакъфите и на мюлковете, като отсега нататък всяко лице ще владее хайманите, които се намират в неговото село.
Също и в селата с определени синори (землища), ако част или определена група къщи съставляват тимар на един спахия, то между къщите на който спахия влязат и се настанят хаймани, тези хаймани също стават на тия, на които се числят съществуващите къщи (домакинства).
Ако обаче няколко хаймани (конепасци) дойдат и се заселят на едно свободно, необработено място в синора (землището) на едно село с определени граници и се занимават със земеделие върху празно (свободно, необработено) място, тях ги взема господарят (сахиб) на селото, границите на което са определени от старо време.
Ако хайманите се заселят в празно (необработено) място и ако обработват със земеделие нивите, които трябва да обработва раята на друг спахия, то юшурите (десятъците) и рюсумите (данъците) взема господарят (сахиб) на посевните земи. Ако вътре в землището на едно село с определени граници се отдели друго село с къщите му (домакинствата му) и се даде другиму, десятъците и данъците от къщите, които се намират в това село, което се дава, и тия на хайманите, които се намират между тях, взема господарят (сахиб) на това село.
Ако някои лица отвън (от друго село) засеят нивите, които следва да обработва раята и други лица, живущи в своето село, десятъците им взема спахията на това село; живущите в селото, където и да засеят в поменатото землище, десятъците им вземат пак техните спахии. Обаче десятъците на раите отвън (от друго село), които засяват, получава господарят на старото землище.
В помената лива (санджак) мюселемите, доганджиите, ягджиите, кюреджиите, юруците, татарите и джамбазите, ако се занимават със земеделие, независимо от това, в кой тимар са заселени, плащат по дванадесет акчета чифт ресми на тимариота, който владее тимара.
Независимо от това, дали имената на хората от поменатата категория са записани, или не в регистъра на владелеца на тимара, тия, които държат обработваема земя, плащат дванадесет акчета чифт ресми. Да не се действа в зависимост от техните възражения; „Аз не съм вписан в твоя регистър.“
И ако някои от поменатите категории лица живеят в тимара на спахията, сеят и жънат и в ръцете си имат (притежават) документи (свидетелства), извлечени от новия регистър, на тези категории лица през епохата на нашия падишах, че те са истински кюреджии, ягджии, юруци и мюселеми, въз основа на изложеното и според мястото, където зимуват, вземат се от тях за обработваема земя по дванадесет акчета, а от тия, които са женени, нямат обработваема земя и припечелват прехраната си не от земеделие, а по друг начин, вземат се по шест акчета ресм-и духан (димнина). Тия, които нямат документ, се смятат от категорията на раята; и както от останалата рая, от тях също се вземат по двадесет и две акчета пълен чифт ресми.
2. Ако едно село и една мезраа (посевна земя) са определени за доход на един спахия и някой от живущите там лица се премести и засели и започне да обработва земята при празен кладенец (кую), това лице, което и да е то, десятъка и данъците дава на стопанина [на кладенеца].
Някои от раите или други, имената на които са записани на един спахия и неколцина от тях или всички се изселят и отидат при кладенеца или на земя, записана на някого, в такъв случай отдава се значение на земята [земята решава спора], десятъка взема стопанинът на кладенеца.
Ако обаче са раи и от изселването е изминало повече от десет години, господарят на раята взема чифт бозан ресми, а ако изселването е от десет години по-малко, спахията му го преселва и пак го връща на [старото му] място.
Обаче тия, които притежават темесюк (документ) от новия регистър, че са истински юруци, ягджии, кюреджии, мюселеми и притежават берат, имат право на избор, където отидат, според както е обяснено, плащат десятъците си и данъците си в местата, където са отишли (са се настанили). Спахията няма право да връща изселилия се в старото му място.
3. Ако след описа на вилаета някое лице е юрук, ягджия и кюреджия без темесюк (документ), където и да отиде, както на другата рая рюсума (данъците) им взема спахията, който го е вземал преди това.
4. Ако друг спахия отдели от техния спахия няколко от раите, които живеят в тимара му и плащат десятък, и възрази: „взех остатъка от спахията“, местният съдия (кадия) по това време пак присъжда да се брои обезщетение от отделителя на стария спахия.
Който и да дойде от друг санджак при празен (сух) или изграден [кладенец], записан на името на един спахия, десятъците и рюсума му взема притежателят на кладенеца.
5. Изгонените раи, в чийто тимар и да се заселят, десятъка си от пчелните кошери дават на новия спахия.
6. Един рая или който и да е друг, ако коси сено в едно празно място и безстопанствена ливада, комуто дава десятък върху произведението, нему дава по две акчета на кола окосено сено; обаче ако една ливада се определи за доход на един спахия, данъкът от окосеното сено от тая ливада взема той.
7. Друга група от мустахфъзи, от рая и от други, ако дойде и се засели върху свободно място и ако няма никаква връзка и близост с нито едно село, нито с тимар, доходът ѝ се задържа за мефкуфата. Обаче ако дойдат в близост на едно село и пият {черпят вода] от кладенеца (кую), от който се пие [черпи вода], или те самите изкопаят кладенец или пият от текущата вода, или сеят земята за посев на което и да е село, или установят добитъка си в пасбището му и сеят по заградените му места (пасбища), изобщо плащат десятъците си и рюсума си на спахията на селото, с което имат отношения.
8. Дошлите заточени групи, преминали от Анадола, които не са от близките роднини на заточените, в който тимар се установят и заселят, те стават [раи] на господаря на селото, в което се установяват; в което село първо са дошли, стават негови раи; със сменяването после на мястото това положение да не се изменя.
Подобни групи, които произхождат от Румели или се състоят от неверници, които са повярвали или са във връзка с лица извън заточените или пък са между заточените, да не се действа според казаното от тях: „Заточеник съм.“ Тия, които не са вписани в новия регистър, в което село са настанени, рюсума им получава господарят на селото. По твърдението на субашията на заточеника: „той е мой заточеник“, да не се действа. Обаче ако дойдат от Анадола и пристигнат в поменатата лива роднини на заточените, те са пак от категорията на заточените.
9. В споменатата лива (санджак) десятъкът на тия, които имат пчелни кошери, се записва за пчелен кошер. Занапред да се взема десятък за пчелен кошер. И ако един рая вдигне пчелния си кошер от земята на своя спахия и го занесе в землището на друг спахия за паша, господарят на раята взема десятъка [от пчелния кошер]. След като събере десятъка, господарят на раята дава на господаря на земята, на която е бил произведен медът, налог ресм-и отлак (налог за пашата на пчелите) един кошер на три кошера. В случая имаме една трета и две трети.
Кошерът на друго лице извън раята, ако бъде пренесен за паша на друго място, десятъкът принадлежи на господаря на мястото, където е пренесен. Господарят на напуснатото село да не се меси.
10. И след това самостоятелността [при събиране на доходите] в зиаметите и тимарите на сераскерите, чаушите и диздарите е установен закон. Субашиите на санджакбея и други да не се месят в самостоятелно дадените им рюсуми (рюсум-и сербестийе) в тимарите на споменатите (феодали), което е основано на закона.
Налозите за женитба в тимарите на спахиите, на хисаререните и доганджиите са изключително техни. Но тия от престъпления и злодеяния половината са на санджакбея и половината — техни.
11. Дещбанството (полеопазването) на всяка село принадлежи на спахията.
12. Налогът сиясет не е определен за доход на никого; [за изпълнението на наказанието] от никого да не се взема нито акче, нито зърно (нищо); в чийто тимар и да има лица за обесване и лице, заслужаващо да му се отреже ръката, господарят на тимара ги откарва и по заповед на местния съдия (кадия) по това време, санджакбеят [лично], а ако санджакбеят отсъства, заместващите го негови субашии публично го наказват и обесват. От тия, които заслужават публично наказание и обесване, да не се вземат акчета (пари), ако се вземат, местният съдия (кадия) по това време забранява това и докладва [за тия лица]. Отсега нататък под името сиясет да не се взема нито акче, нито зърно (нищо). Наказанието да се туря в изпълнение съгласно свещения мюсюлмански закон, общия закон и обичая.
13. Всяка глоба да се взема въз основа на стария закон, да не се взема повече. В който кадийски район се взема глоба свръх предвиденото по стария закон, да се наложи глоба на кадията.
14. Ако няма [общ] хамбар, където да се складира десятъкът на дадено село, всяко село построява свой хамбар. В това отношение ягджия, кюреджия, заселен юрук и заточеник, който и да е той, плаща саларие, и да не се обръща внимание на възражението им: „На мене не ми е заповядано постройка на хамбар.“ Обаче юруци, които не са заселени, които нямат построени къщи в дадено село, чието преселение е предстоящо, такива юруци-преселници не се включват в построяването на хамбар. Но тия, които живеят от три години, вземат участие в построяването.
Обаче ако раята веднъж построи на спахията си хамбар, който да е достатъчен, спахията, който дойде след това, да не го изменя и променя; спахията не може да каже: „тоя хамбар на мене не ми е достатъчен“, и да накара раята да построи отново хамбар.
Също и раите да не рушат хамбара, който са построили за спахиите, а да го смятат постоянен и да го пазят и ремонтират. Ако го заграбят и разрушат, местният съдия (кадия) ги заставя отново да го направят.
И ако едно село, бидейки тимар на един спахия, впоследствие бъде придадено на санджакбея или на друг спахия, а субашията на санджакбея или друг каже: „не слагайте зърнените храни в хамбара на това село, елате и ги отнесете в хамбара на еди-кое село“, и настоява пред раята, такова желание да не се изпълнява; зърнените храни да се складират в хамбара на тяхното село.
Ако обаче по стар закон раята пренася десятъка до най-близкия пазар, [закон е] раята [да продължава] да пренася през сезона зърнените храни до най-близкия пазар.
Щом е записан десятък и саларие и от категориите юруци, ешкинджии, ямаци, ягджии и татари и те също ги пренасят в хамбара на спахията. Субашиите и други, товарейки за близкия пазар, ако пожелаят да накарат раята си да пренесе десятъка им на далечните пазарища, местният съдия (кадия) по това време забранява това или заповядва да се пренесе на близкия пазар.
15. По времето, когато се събира налогът испенче [тъй], да се взема от неверниците по една кокошка и една погача [тъй].
16. Ако един рая живее в землището на един спахия и има чифлик, който му е достатъчен, но остави своя чифлик и отиде да оре земята на друг спахия, спахията постъпва, както намери за добре, ако пожелае, връща напусналия землището си рая пак на чифлика му и взема десятъка му; ако пожелае, взема два десятъка. Обаче ако на един рая не му стигат нивите, защото са слаби, и оре земята на друг спахия, поради това че неговият спахия не е в състояние да му даде достатъчно земя, [в такъв случай] другият спахия взема само десятъка на засетите ниви върху землището му.
Ако един рая напусне своя чифлик и засее земята на другиго, но ако чифликът, който е напуснал, се обработи, и десятъкът, който следва да даде лицето, което оре нивите му, ако се даде на спахията, в такъв случай да не се вземат два десятъка, а да се вземат само двадесет и две акчета чифт ресми.
17. Оризопроизводители и солопроизводители, които са записани в старите регистри и в новия регистър, като чалтъкчии и тузджии и не държат раятски земи (раийет чифлиги), женените плащат по девет акчета. В замяна на службата им чалтъкчиите и тузджиите се освобождават само от авариза, но другите рюсуми им се вземат.
18. Пазачите на проходи плащат данъците си, според както е записано в регистъра, без промяна; освобождават се [само] от данъците авариз-и дивание.
19. Има известни раи, които са ягджии (маслари) на имарети, те са от категорията рая, напуснали земите си; в което село и да са се заселили те биват записвани за рая в това място въз основа на новия регистър и закон съгласно заповедта, след което по-раншният господар не трябва да се меси. Обаче ягджиите на султанската хазна, които дават налозите си на хазната, в което село имат земеделие, те стават такива, според както е упоменато по-горе.
20. За случай, който е възникнал наново и не е бил вписан и заведен в регистрите и кануннаметата, за такива случаи като тези, които стават във всеки кадълък, местният съдия (кадия) по време, след като направи справка и намери решението, записва го в сиджила (съдебния регистър) и занапред действа според него при всички подобни случаи.
21. От зърнените храни, било пшеница, ечемик и гяверс [тъй?!], взема се десятък и саларие. Техният брой е осем [пр. м.] един мюд, а един, мюд е две и половина килета. От останалите зърнени варива, като нахут, леща, бакла, памучно семе и конопено семе, се взема само десятък; саларие не се взема.
22. В свободните тимари (сербест тимар), ако се заловят [избягали] роб или робиня, след като бъдат записани в сиджила (кадийския регистър), докато настъпи идет-ът (определеният от закона срок за явяване на стопанина им, владелците на свободния тимар ги задържат [при себе си] и ако преди да настъпи идет-ът дойде собственикът на робите и докаже правото си съгласно свещения закон, оценената [сума] за закрилата и за прехраната им, която е [равна на] възнаграждението за преместване на една камила на друго място, примерно [тридесет акчета] получават господарите на свободния тимар (сербест тимар).
И като настъпи срокът за предявяване право на собственост върху намерените роби, ако собственикът им не може да дойде, господарите на свободния тимар вземат рюсума (налога), според както е обяснено от юваджията и с посредничеството на местния съдия (кадия) по това време го предават на юваджията. Обаче като настъпи въпросният срок, юваджията не се меси.
23. Ако дъщерята на един юрук веднъж излезе, напусне земята, дава налог топрак ресми шест акчета на господаря на земята. Ако недевствени жени (вдовици и др.) напуснат юрушкия оджак (група), десятъкът ресм-и юрук принадлежи на техния субашия. Обаче ако напусне спахийския оджак на рая, налогът ресм-и сейибе по закон принадлежи на спахията.
Налогът ресм-и сейибе на ягджиите и кюреджиите взема господарят на земята (спахията). Но рюсумът за девойките в случая заповядва се да се счита за налог от категорията на (налога върху) раите ягджии и кюреджии. Рюсумът на масларите и на кюреджиите е в замяна на авариза.
24. Занапред юшур-и кован (десятък от пчелни кошери) съгласно закона да се взема през сезона на жътвата. Ресм-и асияб (данък за воденица) и ресм-и ханазир (данък за свине) да се събира, както е бил събиран досега, според закона в края на вършитбата.
25. Синът на раята е рая; да не се действа по неговото казване: „Аз не съм записан в регистъра.“ При описването на вилаета, ако едни и други лица, живущи в едно село, дойдат с намерение да не бъдат раи и не са били записани в новите регистри, но пак живеят в онова село или са настанени в близост, в което село са били през време на описването на вилаета, считат се част от неговата рая. Местните съдии (кадии) по това време постановяват незаписаните да дават раийет рюсуми (раятски данък), като ги причисляват към категорията на тези, които плащат авариза.
Лицата, които измамливо се отскубват от плащане на раятските си данъци и на авариз-и дивание (извънредни данъци) и се противят да бъдат записани във вилаетските (местните) регистри, които и да са те, подлежат на проверка от страна на кадията. Той не трябва да действа според твърдението на тези лица, които казват: „ние сме записани (в регистъра) на това или онова лице“, а да им се поисква свидетелство (документ), че са записани въз основа на новия регистър.
Лицата, които не представят такъв документ, да бъдат прикрепени към (регистъра) на домакинствата за данъка авариз на кадийския район, в който се намират, и да плащат раятския си данък на спахията на селото, в което живеят.
Тези, които имат свидетелство (документ) въз основа на старите регистри и ако са на служби (работи), които са указани в документа, ако в повече имат документ и въз основа на новия регистър, да останат пак на същите служби (работи); да не им се възлага друга служба (работа).
26. Лице, което през известно време е владеело един доганджийски (соколарски) тимар или пък фактически е в ръцете му, ако е рая, или син на рая, или от рая освободен роб (утека), пак е рая. Обстоятелството, че има в ръцете си доганджийство и берат за доганджийство, не изменя положението му на рая. В замяна на соколарството службата дава право на използване добива от соколарския чифлик, като се служи и не е пречка на авариза му и на неговия рюсум-и рая. Аваризът е свързан със земята и тия, които са истински соколари, синове на соколари, законно е да плащат следващия се авариз върху раийет чифтлугу. Също и на подобните им да се взема авариз.
27. В областите на Добруджа да не се действа според казаното: „изкорених корените на една нива или пресякох с брадвата си“, защото мястото, което се оре там, не се обработва повече от три години. Обаче от отсамната страна на планината Балкан, ако се изкоренят корените на една нива или се пресече с брадва, съгласно стария закон смята се признато. Но дойде ли областният писар и подобните на него, след като ги включи тези земи в регистъра, и те също стават чифлишка земя; възражението на стопанина: „аз изкорених корените“, няма значение.
28. Ако един рая не засява чифлика (земите си) три години и го остави необработен, то съгласно действащия закон от старо време въз основа на Закона за тапиите спахията му отнема тапията и го дава другиму.
29. Въз основа на закона при гроздобер да се взема от неверниците по една кошница грозде, каквато се е вземала преди. Десятъкът върху ширата в землището на тимара на всеки спахия е право на господаря (феодала) на това землище, според както е било досега.
Закон за санджака Силистра от 1569 г.
Превод на Димитър Я. Шалев
Благодатни закони
Подробно изложение на правилата за редовните, установени със закон данъци и постановленията на премъдрите нови закони със следващото (съдържание), действието на които обхваща цялата лива (санджак) Силистра; еднаква сила има по отношение на спахиите и на раята.
1. С желания свещен ферман на падишаха, опора на света, бог да му помага във всяко негово начинание, данъците ресм-и чифт, ресм-и мюджеред и ресм-и духан, испендже и биве в новия императорски регистър са записани по следния начин.
Например заимите, спахиите и другите султански служители, имами, първенци и лица товъджа [тъй], притежатели на берат, ешкинджии, ямаци, мюселеми, татари (куриери), кюреджии, джамбази, соколари-чакърджии, соколари-шахинджии, соколари-атмаджаджии и други соколари, потомците на шейха Тимурхан, жителите на светата Медина и на Бури [?] и раята на свети Ебу-Еюб-и Енсари, бог да прости греховете му, и раята на султанските вакъфи и разпръснатите раи, настанени в спахийски тимари и другаде във вакъфите на покойните Сюлейман паша и Евренос бей и други везири и началници, над имената на които има съответен знак в регистъра, сиреч поменатите различни групи и хората от домакинствата, подлежащи на облагане с разхвърлените дялове извънредни данъци с авариз или без авариз, които и да са те, в който тимар държат чифт (орна земя) и се занимават със земеделие, съгласно закона да плащат на владелеца на тимара двадесет и две акчета ресм-и чифт и саларие.
Независимо от това, дали имената [на хората] от поменатите групи са вписани, или не в регистъра на тимариота, тия от тях, които се занимават със земеделие и държат обработваема земя, плащат напълно данъка си ресм-и чифт. Да не се действа (постъпва) според заявлението им: „Аз не съм записан в твоя регистър.“
2. Спадащите към (гореспоменатите): имами, първенци, ешкинджии, ямаци, татари (куриери) и джамбази, потомци на Тимурхан Шейх, групата на кюреджиите, които са опростени от известни данъци и са станали товъджа [тъй] и другата рая, колкото възрастни (възмъжали) синове имат, в чийто регистър са (записани), дават по шест акчета ресм-и мюджеред всеки един от тях.
3. Синовете на раята и освободените роби на раята са също като записана рая. Обаче ако те са рая на другиго, налогът ресм-и мюджepед на тия, върху имената на които съответно има бележка за това, е на тоя, на когото те са рая.
4. Неженените синове на спахията и неженените синове на техни служещи и ергените на тимарска товъджа [тъй] не плащат налог ресм-и мюджеред. Също и налог ресм-и духан не се взема от тях. Ако държат обработваема земя, дават само данък ресм-и чифт, защото [при пресмятане] дохода на спахията [тия данъци] не са включени в дохода му.
5. Ако някой рая на другиго зимува в тимара на когото и да е и дава малко или много десятък [свой добив], налог ресм-и духан не се взема от него. Но ако не дава юшур, а за да изкара прехраната си, се занимава с друго, господарят на земята (сахиб-и арз), където зимува, взема шест акчета ресм-и духан. Ако не е рая на никого, спахията изисква от него, [каквото се следва], както от другата рая. Не се действа (не се постъпва) според казването му: „Мен ме няма (записан) в твоя регистър.“ От тия, които живеят в градовете, ресм-и духан (налог димнина) не се взема.
6. Циганите, в тимара на когото отседнат и заемат земя, дават десятъка и налозите, свързани със земята, на господаря на земята (сахиб-и арз), а другите си данъци следва да дават в землището, където са ги плащали преди.
От тях данък ресм-и духан и други (данъци), събирани от раята, не са включени в дохода на спахията. Но в стария регистър циганите са били записани рая в дадено село и отпреди в него са давали всичките си десятъци и данъци; като се вземе пред вид, че фигурират като рая в стария регистър, то като бъдат записани рая и в новия регистър, заплащат всичките си десятъци и данъци, които да се включат в дохода. Тогава господарят на селото (спахията), към което те са придадени като рая, взема десятъка и данъка им, както от другата рая.
7. [Арабската буква] „джим“, която се намира под имената в регистъра, е съответен знак за „женен“, а [арабската буква] „мим“ — знак за „неженен“ (ерген), а не е знак за чифт (орна земя). Било, че се касае за женен или неженен, или по погрешка вместо „мим“ е написано „джим“ или вместо „джим“ е написано „мим“, тия от тях, които държат „чифт“ (орна земя) и се занимават със земеделие, дават двадесет и две акчета ресм-и чифт, защото записаният в регистъра ерген може с течение на времето да се ожени и семейното му положение да се измени, а записаният женен понякога да стане вдовец.
Само чифтът (орната земя) има съществено значение. Когато жена или неин малолетен син започва да обработва земята, плаща чифт ресми. Обаче записаните в регистъра като слепи, много възрастни и слаби старци, бедни, парализирани и болни, които не притежават чифт (орна земя), не плащат нищо. Обаче ако станат владелци на чифт (орна земя), дават данък за земите, които държат, както преди [да са изпаднали в немотия или преди да са се разболели].
8. Тия, които притежават документ за това, че са истински кюреджии, юруци или мюселеми, [който документ е] издаден въз основа на новия списък на [тези] групи хора, съставен във времето на нашия възлюбен от бога падишах, плащат според съдържанието [на документа]; ония, които имат чифт, плащат двадесет и две акчета, а от женените, които не притежават чифт, а са заети в друго занятие за препитанието си, да се взема по шест акчета димнина в мястото, където живеят.
Обаче тия, които нямат документ и спадат към раята, плащат данъците си съгласно закона на мястото, както и останалата рая.
9. Женените от еллиджи тайфеси, които дават на своите ешкинджии по петдесет акчета, и неженените [от същата група], които дават [на ешкинджиите] по двадесет и пет акчета, тия акчета както и данъкът, който групата на масларите и кюреджиите плащат на императорската хазна, са компенсация срещу авариз-и дивание. Това не е пречка да плащат ресм-и чифт, а също и ергенски данък за синовете си.
10. След като се опише вилаетът, ако се явят групи и кюреджии, не се допуска (да се запишат като такива); на когото са записани рая, той им взема десятъка.
11. Масларите и кюреджиите са рая. Масларите от имарет са отменени по стария регистър; те се записват рая в мястото, където живеят. Регистрирано е (вписва се), че е заповядано да се включат в графата на авариза, като се отменя масларското им положение; решено е да бъдат записани, както преди, рая на спахията. Те плащат на държавата данък за овце, а десятъка и данъците плащат на своя спахия.
12. Налогът испенче от неверниците-хаймани, които се настаняват в къшли (място за зимуване на овце), във воденици, в кошари и в зеленчукови градини (бостан), определен като доход на даден спахия, събира спахията.
Обаче налогът ресм-и мюджеред (ергенски данък) на чакърджиите, шахинджиите, атмаджаджйите и други доганджии не е определен за доход на спахията. Защото данъците им налог за самци, налог за женитба, глоби за престъпление и злодеяние, данък за овце, налог юва, качкун, бейтюлмал, мал-и гаиб и мал-и мефкуд, десятъкът за пчелни кошери и за кошери на тия, които имат отделни пчелници вън от земята на спахията, налогът мюрде беха се събират за държавата от страна на служителите, дошли от столицата, снабдени със свещена заповед. Те са записани отделно в регистъра. На спахията дават само десятък, саларие и ресм-и чифт.
13. Ако някое лице, което някога е владяло тимар за соколарство или продължава да го владее, ако той е рая, или е син на рая, или е свободен роб на рая, пак е рая. Обстоятелството, че е соколар или притежава берат за соколарство, не изменя положението му на рая.
Ползването от соколарския чифлик в замяна на службата не е пречка за плащането на авариз и раятски данъци.
Също доганджиите, синове на истински доганджии, които владеят раятски чифлик, законно е да дават ресм-и чифт и авариз.
14. Неверниците, които са шахинджии и юваджии и притежават берати, ако владеят раятски бащини и ако в стария регистър е записано, че десятъка саларие и испендже дават на спахията, те са доход на спахията. Обаче за собствените си бащини доганджиите не дават нищо.
15. Тия, които нямат берат, и синовете на тия, които имат берат, ако не държат раятска бащина (земя), данъците им испендже и харадж и по дванадесет акчета от женените за ресм-и химе (дърва за огрев) и гиях (за сено) се събират в полза на държавното съкровище от гореспоменатите служители, дошли за събиране на данъците съгласно свещената заповед.
16. Данъкът испендже е двадесет и пет акчета както за регистрираната рая, така и за тая, която е хаймана (нерегистрирана, скитаща). Но за някои дербендски села той е определен на двадесет акчета и се събира, според както е определено в регистъра. Обаче за хайманите, които са дошли отпосле (по-късно), не е така. От тях се взема по двадесет и пет акчета испендже, както и другите десятъци и данъци напълно.
17. Юруците, които се изселват и заселват, в чието землище държат чифт (орна земя) и я обработват със земеделие, десятъка и саларие дават на господаря на земята (сахиб-и арз); тия, които държат цял чифлик, му дават по двадесет и две акчета; които държат половин чифлик — по двадесет акчета; а тия, които държат минимум земя, дават по две акчета на дюнюм. А тия, които не владеят земя, дават данък димнина на господаря на земята, където зимуват. Ако се изселят, те не могат да бъдат връщани обратно по местата им. Обаче ешкинджиите и ямаците не са [лица], които се изселват и заселват (постоянно). Те са на установено местожителство върху землището на спахията. За тях е пресметнат доход за спахията по мястото, където живеят. Най-после техните субашии събират глобите им за престъпление и злодеяние, налозите за женитба, юва и качкун. Рисм-и биве е шест акчета. Събира се от неверница жена вдовица, когато тя има отделен дом.
18. Налозите ресм-и чифт, ресм-и духан (димнина), ресм-и мюджеред, ресм-и испендже и ресм-и биве (от вдовица) се събират в началото на месец март.
19. Десятък и саларие от зърнените храни: пшеница, ечемик, овес, просо, ръж, дребна пшеница (каплуджа), е на десет килета едно киле десятък, а на един мюд саларието е половин киле. Това прави на осем килета едно киле. От останалите зърнени храни: нахуд, грах, леща, бакла, памук и лен се взема само десятък; [от тях] саларие не се взема. Всички които дават юшур (десятък), наравно дават и саларие.
20. Женените от дербендските села, на които е определен налог според адет-и дербенди (дербендския налог), дават определената пшеница и ечемик, (измерени) с килето на своите кадълъци. Тия, които изпълняват служба по пазене на проходите, дават тоя налог, според както е записан в регистъра и без да се изменя това; те се освобождават само от авариз-и дивание.
21. Раите и други, които живеят в селата с определено землище, дават каквото им е записано в регистъра, десятък и другите данъци на оня тимариот, на когото са записани имената им. Също и десятъкът на дошлите отвън, които се занимават със земеделие в землището му, е на спахията. Ако в землището на едно село с определени граници дойдат няколко домакинства и се установят (отседнат) и в землището на това село сеят, жънат, пасат добитъка си и го пускат в мерите му, щом се опише вилаетът, господарят на селото взема десятъка и данъците им. Във всяко село хайманите са регистрирани за доход на господаря (спахията) на селото. Обаче ако вилаетският описвач дойде, отдели и даде на друго лице поменатите домакинства заедно с десятъка от нивите им, които владеят заедно с другите данъци, [тогава] според стария закон землището става общо и всички се облагат с десятък като местни раи. На ползването от мерата и водопоя не им се пречи. Обаче десятъкът от други лица отвън, които обработват земя в землището на това село, взема пак бившият господар на селото (спахията). Новият господар на селото взема само десятъка на тия, които са в неговото село; той няма право върху външните десятъци (от ниви извън землището му), защото така е записано в новия регистър.
Ако някои махали на едно село се отделят и при описа бъдат отделени заедно с имената [на живущите там], десятъците на нивите в тяхно владение и данъците им и бъдат дадени на друг спахия, десятъкът и данъците събира тоя последният. Както е било и по-рано, мерата, водопоите (суват) и посевните земи (мезари) си остават общи. С отделянето и даването им на други лица живущите в махалата не биват лишавани от мера и водопой. Посевната земя с определени граници е като село със синор — десятъкът от тия, които обработват земята вътре в нея, е на господаря на мезраата (сахиб-и мезраа).
Когато в новия регистър не е вписана границата на една посевна земя и като е станала село също не е била с определен синор, тая посевна земя, в което място е била като село, взема се десятъкът само на тия, които сеят в юртовете си (земите, които владеят).
На отдалечените места не се посяга. Защото посевната земя е включена в регистъра за доход [на някого] въз основа на пресметнатия десятък от земеделците, които сеят в юртовете си. Ако обаче е било село с [определен] синор и след това става посевна земя, всичките данъци от тия, които сеят в синора му, взема господарят на посевната земя. Не може да се нарича обща земя (муша) посевна земя на дадено със синори село, когато е разделена на части, несвързани помежду си поради минаващата всред тях планина, вода или друга преграда. Тия, които преминават на подобни места, сеят в земята за посев на друго село, десятъка си дават на господаря на селото, на което е тази земя за посев.
Ако раите на едно село, като засеят своята посевна земя и със селския си излишък [на средства] обработват посевна земя на друго село, десятъците от другоселската земя не е за сметка на тяхното село, а ги дават на тоя спахия, на когото е земята за посев.
22. Худжетът (съдебният протокол) на кадиите и наибите (заместници-кадии) по съдебни дела за мера между раята не е синурнаме (документ, с който се определят синорите). Синурнаме е това, което е определено (означено) във височайша султанска заповед.
23. Когато неколцина или всички раи и други, имената на които са регистрирани към един спахия, се изселят и отидат, та се настанят при кладенеца (кую) или на земята, записана на името на някое лице, господарят на кладенеца взема техните десятъци.
Когато нивите, които раите на един спахия са придобили след описа на вилаета, или нивите, които при описа на вилаета са се намирали в ръцете им, минат в ръцете на рая на друг спахия, техният десятък принадлежи пак на господаря (спахията) на раите, които са ги имали първоначално. Ако обаче преди описа същите ниви попаднат в ръцете на раята на друг спахия и при описа също се намерят в ръцете им (във владението им), на такива десятъци да не се посяга.
24. Десятъкът от дошлите из места, вън от санджака, при запустял или изграден кладенец (кую), записан на името на един спахия, и ако те обработват земята, която се намира там принадлежи на господаря на землището.
Но ако група хора дойдат от друг санджак и се настанят на празно място и това място не е записано на името на никого, доходът му да се запазва за мевкуфчията (специален финансов орган).
Но ако не сеят на празно място, а сеят в посевната земя на едно село, десятъкът им и данъците на земята, която обработват, взема господарят на това село. Другите данъци са пак на мевкуфчията.
25. Мера, която в старо време не се обработва със земеделие, ако бъде насилствено обработена, пак си остава мера; присъжда се за мера.
26. Ако един рая в землището на един спахия изостави своите земи, които от старо време обработва със земеделие, и отиде да сее в землището или в мезраата (посевната земя) на друг [спахия], от такива раи се вземат два десятъка. Обаче ако един рая напълно обработва земята, която е обработвал преди, и сее в земята на някой друг, спахията получава десятъка само на засятото на неговата земя.
Ако един рая изостави своя чифлик (орна земя) и засее земята на другиго, но изоставеният чифлик (орната земя) в това време се е обработил и лицето, което е изорало нивите, даде на спахията следуемия се десятък, да не се вземат два десятъка [от изоставилия земята], а да се взема само двадесет и две акчета чифт ресми.
Ако едно село или една мезраа са определени за доход на един спахия, и някое от живущите в тях лица се изсели и отиде да обработва земя при някой изоставен кладенец (кую), изселилият се преди по-малко от десет години да бъде вдигнат и откаран в мястото, където е записан. Тоя, който е заселен там повече от десет години, не бива да се изселва (връща в старото село). За случая се издава от мястото, където живее, съдебно решение да се даде на спахията това, което му се следва като право.
27. Чалтъкчиите (оризарите) и тузджиите (соларите) се освобождават от авариза в замяна на службата си. Те дават десятъка си и данъците си, според както е определено в регистъра. Ако въз основа на дохода тимарът се видоизмени, взема се под внимание моментът на заемането (получаването) на тимара. Моментът на събирането на десятъка пък е времето, когато зърното се докарва на хармана за пресмятане на десятъка. Ожънато или неожънато, докарано или недокарано на хармана, десятъкът е на тоя (спахия), към времето на когото спада моментът на прехвърлянето на (тимара).
[Точка 28 в турския текст няма, бел. прев.].
29. Относно данъка върху сеното и тръстиката. Когато един рая или кое да е друго лице коси сено от ливадата, дава на господаря на землището (сахиб-и арз) по две акчета на кола с окосено сено. Нивите, които се обработват и които са станали гелембе, след като останат така три години, считат се ливада и от тях също се взема данък върху сеното (ресм-и гиях). Когато в началото на една нива се остави място за косене на сено и то се коси всяка година, също се взема налог за сено.
30. Хаса-ливадата е на спахията, ако желае сам да я коси, ако желае, дава я на раята си или на другиго и взема данъка ѝ. Ливада и тръстиково място, записани хаса, не се дават на никого с тапия, също така не са [владение] на никого.
31. За кола, в която се впрягат два вола (две говеда), да се взема по две акчета, а за кола с впрегнати два чифта волове — по четири акчета; повече [от това] да не се взема.
Данъкът върху сеното се взема при коситбата на сеното; също и данъкът върху тръстиката да се взема през време на косенето (реженето) на тръстиката. Данъкът за дърва за горене (ресм-и химе) и данъкът за сено също е дванадесет акчета: шест акчета за дърва за горене и шест акчета данък димнина (ресм-и духан); взема се от женен неверник; не се взема от ерген. Налозите за дърва за горене [и] за сено са свързани със землището.
32. В селата, чийто данък и десятък е определен въз основа на дербендския обичай, данък върху дърва за горене и данък за сено не са вписани за доход; освен ако се впишат след описа, тогава се вземат.
Раята на един спахия, записан да дава налог за дърва [за горене] и налог за пасбище (отлук), ако отседне на земята на друг спахия, данъка за дърва [за горене] и данъка за пасбище, за да не намали дохода на тимара му, взема го спахията (на раята). Обаче ерген, комуто не е записан данък за дърва и данък за пасбище, ако се ожени в тимара на другиго и основе домочадие там, [данъка за дърва и данъка за пасбище] взема господарят на селото, където живее. Данък за дърва за горене да се взема на божик (Рождество Христово), а данък за сено — при коситбата на сеното.
33. Десятъкът върху ширата и данък на дюнюм от лозята на неверниците в регистъра са записани (различно). На някое място [е записано] десятък, на някое място в замяна на десятък [е записано] данък на дюнюм (ресм-и дюнюм) и на някое място — кадун (?!) [в турския текст: „kadun?“]. В мястото, където е записан десятък, взема се на тридесет медрета три медрета десятък и едно медре саларие.
34. Монополът е (трае) седемдесет и пет дни. В мястото, където се взема десятък, се въвежда монопол. През време на монопола бъчвите на неверниците се запечатват.
35. В мястото, където е записан данък на дюнюм, каквото количество акчета е записано в регистъра, такова се взема.
36. От черешовите и други плодни дървета в лозята и синора на неверниците се взема десятък, защото данък на дюнюм е записан в замяна на десятъка върху ширата. Все пак от лозята на мохамеданите се взема по четири акчета на дюнюм, но от овощията им нищо не се е вземало [и в миналото], защото няма замяна на десятък от шира.
37. В мястото, където е записан десятък от грозде, то трябва да узрее и да има възможност за гроздобер и когато бъде изсипано в коритото, тогава се смята, че е време за вземане десятък.
38. В регистъра десятъкът от пчелен кошер е един кошер на десет кошера и се взема от добрите добър, а от лошите — лош. Ако кошерите са по-малко от десет, да се взема едно акче на десет акчета от вероятната им стойност.
Ако един рая вдигне пчелния си кошер от землището на своя спахия и го сложи за роене в землището на друг спахия, господарят (спахията) на раята взема десятък и от такива кошери; от получения десятък господарят на раята трябва да даде на господаря (спахията) на землището като ресм-и отлак (данък за паша на пчели) един кошер на три кошера. Но в тоя случай десятъкът следва да се раздели на една трета и две трети.
Обаче ако друг освен раята настани кошера си на друго място с цел за паша, десятъкът му принадлежи на господаря (спахията) на землището, където е отишъл; господарят на селото, откъдето го е пренесъл, да не се меси [и да иска десятък].
Ако пчелникът на лице, което е рая на един спахия, се даде на друг спахия, този пчелник е на този спахия, в регистъра на когото е записан. Господарят (спахията) на раята не може да търси нищо от него.
Обаче ако пчелникът не е (записан) в регистъра на никого или ако е записан, след описа на вилаета е записан в общо неделимо място, той принадлежи на господаря на землището. Десятъкът върху пчелните кошери на доганджиите (соколарите), които имат самостоятелен пчелник вън от спахийската земя, принадлежи на държавното съкровище. Десятъкът върху пчелните кошери следва да се взема през време на жътвата. Обаче при смяна господаря на тимара могат да се явят спорове; като е така, неверниците имат един ден, който те наричат Илинден, прочут и известен. До тоя ден обитателите на кошера изкарват своя рояк, са произвели вече меда, който произвеждат. Ето тоя ден е времето, когато се взема десятъкът от пчелен кошер; отсега нататък да се взема в този ден.
39. Десятъкът от зеленчукови градини е записан в регистъра. Десятъкът е записан било от зеленчукова градина в полето, било от зеленчукова градина, която се полива. Да не се спори и да не се възразява, че не е споменат всеки вид зеленчукова градина, а да се взема десятъкът. Освен ако в замяна на десятъка е била определена глобална сума в пари (мукатаа). В такъв случай взема се, каквото е записано. Времето за събиране на десятъка от зеленчукови градини е сезонът на зеленчука.
40. Десятък от овошки се взема също от изключително овощни градини, от лозята на неверниците с определен данък на дюнюм в пари (парична форма) на десятъка върху ширата, от тия, които се намират в синора на лозята, и от тия, които са вън (от тоя синор). От тия, които са до къщата, не се взема. Десятъкът от зеленчукови градини и от овощия се взема във време на беритбата.
41. Ако се докара отвън вино в бъчва, данъкът (ресм-и фучу) е петнадесет акчета. В някои кадийства се взема повече или по малко. [Колко да се взема], е показано в специалното кануннаме на всяка нахия.
42. Налогът ресм-и обручина [тъй] се казва така поради обръча. В някои кадийства се нарича испина. Ако един рая донесе у дома си и изстиска (смачка), извади обръчите и продаде ширата (гроздето) на лозята си, взема му се по осем акчета на бъчва чембер ресми (налог на обръч).
В някои кадийства е записано по друг начин; както е записано, така се взема.
[Налозите] ресм-и фучу и обручина [тъй] се вземат, след като виното в бъчвата бъде напълно продадено.
43. Ресм-и менгене [тъй] (налог за пресуване) също е по пет акчета на една преса; повече да не се взема. Ресм-и менгене се взема през време на ширата.
44. Юшур-и кетан и кендир (десятък върху лена и конопа) се взема, след като бъде напълно изчистен. На десет [връзки] лен, отделен от кълчища, се взема една [връзка], очистена от кълчища. При това саларие не бива [да се взема].
45. Налозите ресм-и ханазир и божик е едно акче на две свине, взема се в края на вършитбата. Ресм-и божик също се взема две акчета на всяка свиня, която неверниците заколват за божик [тъй].
46. Ресм-и асияб (данък за воденица) също се взема шестдесет акчета от воденица, която има долап (колело), което се върти (работи) цяла година; ако работи половин година, взема се половината. От караджейка воденица, която върви цяла година, се взема тридесет акчета и за половина година — петнадесет акчета.
От някои воденици по реката Дунав и Батова ?! [тъй], понеже в стария регистър е записано повече, продължително се е вземало, според както е било записано. Да се взема, според както е определено в регистъра. Ако се построи наново воденица в землището на един спахия, налогът ресм-и топрак принадлежи на господаря (спахията). Ако се окаже, че една воденица по погрешка е дадена на двама спахии, тя е на тоя, върху землището на когото се намира.
Данъкът за воденица се взема на края на вършитбата.
47. Също данъкът за овце (адет-и агнам) и налогът за кошара (агъл) е, [както следва]: данъкът за овце едно акче на две овце и правото за кошара (агъл хаккъ) на всеки триста овце е пет акчета от раите. Обаче ешкинджиите дават едно акче на три овче. Същите дават и право за кошара (агъл хаккъ). Годината, в която (ешкинджиите) не отиват на война, коюн хаккъ (данък за овце) не дават. Раята на вакъфа за светлия град Медина и Бури? [тъй] и раята във вакъфите на Еб, Еюб-и Енсари, на Сюлейман паша и на Евренос бег данъка за овце дават на вакъфа.
Данъкът за овце и налогът за кошара на овцете, за овцете, които се намират в ръцете на раята от селата, чиито данък не е записан като доход в императорския регистър, се взема за държавното съкровище.
Тия, които са потомци на Тимур Шейх, данък за овце не са давали досега; понеже няма причина (основание) за това, заповядано е да се взема за държавното съкровище.
Данъкът за овце се събира в началото на месец април.
48. Освен ресм-и агъл и къшлак от тия, които идват от друг санджак, се вземат тридесет акчета от добро стадо овце, а от говеда се вземат шестнадесет акчета. От тия, които живеят в селото на спахията, не се взема.
49. Ресм-и арусане (налог за женитба) се взема от девойка шестдесет акчета, а от останала вдовица след омъжването си — тридесет акчета.
Обаче налогът ресм-и арусане на ешкинджиите, ямаци, татари и джамбази принадлежи на субашиите; спахията взема само шест акчета топрак хаккъ.
Вдовицата на юрук, ако излезе (ако напусне) юрушкия оджак (общежитие), въз основа на закона, данъкът ресм-и юрук принадлежи на спахията, а ако момичетата на раите, които живеят на землището на спахията, на султанските вакъфи и на другите вакъфи, излязат (напуснат), налогът ресм-и арусане е на вакъфа. Обаче вдовицата е подчинена на земята; ако излезе (напусне) земята на спахията, налогът арусане принадлежи на спахията.
Налогът за момичета на воини от крепост (хисаререни) е на диздарите (началниците на крепостта).
Налогът ресм-и арусане за момичетата на спахията и на други султански служители, от тимара на който спахия и да излязат, нему е записан за доход.
Налогът ресм-и арусане за момичета на чакърджия, на шахинджия и атмаджаджия не е на спахията; служителите, които идват да събират техните данъци, вземат ги за държавното съкровище, спахията не може да взема нищо друго освен шест акчета топрак хаккъ.
Налогът ресм-и тапу-и земин е записан доход на спахията. Ако един рая не засява чифлика (земите) си три години непрекъснато и без оправдателни причини го остави необработен, съгласно действащия стар закон спахията му взема тапията и я дава на другиго.
Обаче ако раята остави земята да си почине, след като минат три години и земята добие сила, за да бъде обработвана, спахията му напомня; ако раята я обработва, влиза в него (в чифлика), ако не — спахията, за да не остане необработен, го дава, на когото пожелае, с тапия. Ако след това някой каже: „мое сечище е“, или „аз му извадих корените и чакам“ и го поиска, спахията не може да вземе тапията от тогова, на когото я дал.
51. Ако един рая умре и не остави синове, земите и нивите, които са били в негово владение, въз основа на закона дават се с тапия на тогова от роднините, който е по-заслужил, и му се взема ресм-и тапу (берия за тапия). Ако няма роднини, спахията ги дава, на когото си иска.
Ако останат малолетни деца на покойния рая и те не могат да обработват земята, за да не остави нивите вакантни (незаети), спахията има право да ги даде да бъдат обработени, докато малолетните станат способни. Раята не може да завземе своеволно земята. Местата в спахийска земя, които могат да станат обработваеми, спахията дава срещу тапия и въз основа на закона им взема ресм-и тапу.
52. Адет-и дещбани (данъкът за полски пазач — данък за полеопазване) също е записан доход на спахията. Според стария закон местата, които следва да се пазят, се пазят. Първо се заповядва на раята (раята се предупреждава) да не пускат добитък в запазеното място. След заповедта (след предупреждението) за заловения в посевите добитък според стария закон се взема данъкът, който следва; а на собственика се заплаща вредата, която [заловеният добитък] е причинил. (Стопанинът на говедото бива заставен да заплати на собственика на посевите вредата, която е причинило говедото).
53. Когато тимарът (феодалното владение) е сербест (свободен), замяната с глоба в пари на телесното наказание за престъпленията и злодеянията е изключително на самия него. При все това (напълно)свободен (сербест) няма да бъде: половината е на санджакбея и (другата) половина е на спахията. От престъпника да се взема глоба. При вземането да присъства спахията или негов пълномощник. Взетата глоба въз основа на закона се разделя на половина. Едната половина вземат субашиите на санджакбея, а другата половина взема спахията. Хората на санджакбея, като вземат за себе си отделно, да не се извиняват, като кажат на спахията: „Иди, вземи и ти, глобата, която взех аз, се пада на мене.“ Ако постъпят така, административният управител по това време да забрани. Глобата да се взема според закона, повече да не се взема. Замяната в пари на телесно наказание (сиясетът) не е определен за доход на никого. Да не се взема от никого едно акче за телесно наказание (сиясет).
Ако в тимара на когото и да е има някой, който е заслужил да бъде обесен или да му бъде отрязан член от тялото, санджакбеят, а ако санджакбеят отсъства — субашиите, които са на негово място, след като присъдата на кадията стане неотменима, да не отиват навън и да не вземат нищо негово под претекст на бедел-и сиясет (замяна в пари), а да се накаже лицето публично и да се обеси на местопрестъплението.
54. Стар закон е тимарите на алайбейовете, заимите, сераскерите, чаушите и диздарите да са свободни (сербест). Императорските хасове, вакъфите и емляците (поземлените недвижими имущества) по всякакъв начин са свободни. Субашиите на санджакбея и другите не могат да се месят в рюсум-и сербестие (свободните им данъци) на тия, в това, което имат въз основа на закона.
55. Също в случаите на юва и качкун, ако се заловят роб и робиня в свободните тимари, след като бъдат записани в сиджила, да се затворят, докато дойде времето им; ако докато не дойде времето им, дойде господарят им и по шериатски ред докаже (правото си), оценената вноска за закрилата и за прехраната им — равна на предполагаемото възнаграждение за отиването на една камила от едно място на друго — от тридесет акчета вземат господарите на свободния тимар. Щом им се изпълни времето, господарите на свободния тимар, според както е обяснено, след като вземат разноските си от яваджиите, с посредничеството на върховния административен разпоредител на мястото предава го (предава я) на юваджията. Обаче докато времето им не се попълни (не дойде), юваджията да не се меси.
Деве гьочи (преминаването на една камила от едно място на друго) е мястото (разстоянението), откъдето робът е избягал, до мястото, където е хванат (задържан).
За един преход на камила се вземат тридесет акчета, ако са два (прехода) — шестдесет акчета, ако са три (прехода), вземат се деветдесет акчета. Не се взема едно акче повече.
Вноската за говедата юве (изгубена) е двадесет акчета.
Яве и качкунът на ешкинджиите, ямаците и татарите са на субашиите, вноската [за тях] и размерът им е определен за доход на самите тях. Ако в едно село има един или двама юрука, ювата, която се намира в ергелето на това село, е на държавата. Юруците да не я дават на своите субашии, [ако я дават] ще бъде измяна на задълженията им към държавното имущество. Освен ако се намира в собственото ергеле на юрука, тогава е на субашиите. Времето, (упоменато по-горе), на роба и робинята е три месеца, а за говедата — един месец.
56. Рибното производство в селата, в които е записано, също ако се лови [риба] в Дунава, след като се извади една четвърт за държавата, спахията взема три акчета на сто. Ако се лови риба в блатата, които спадат към Дунава, след четвъртинката се взема десятък. Четвъртинката от рибното производство, което се отнася за държавата, не е записана доход на никого. Обаче държавните бирници и имамите, също след като вземат четвъртинката, която се отнася за държавата, не се месят в това, което принадлежи на спахията.
57. Относно въпроса, как да бъде построен хамбар и как храните от десятъка да бъдат пренесени на близкия пазар: Ако в едно село няма хамбар, където да се складира десятъкът на селото, раята построява хамбар, който да бъде достатъчен за количеството на [храните от] десятъка. Обаче ако раите веднъж построят хамбар на спахията си, достатъчен по размери за неговите собствени десятъци, спахията, който идва след това, да не го променя и изменя.
Спахията не може да застави раите отново да построят хамбар, като каже: „На мене не ми е достатъчен един хамбар.“ Също и раите да не събарят хамбара, който са построили за спахията си, а да го считат постоянен, да имат грижата за него и да го ремонтират. Ако го развалят с насилие, местните административни органи заповядват да се построи отново.
Ако едно село, макар че е на един спахия, след това бъде придадено на санджакбея или на друг спахия, субашиите и други лица на санджакбея, като кажат на раите: „аз не турям зърнените си храни в хамбара на това село, елате и ги занесете в хамбара на еди-кое село“, да не притесняват раята, а да ги изсипят в хамбара на селото. Стар закон е раята да пренася десятъците до близкия пазар. Ако субашиите и другите, като посочат близкия пазар, пожелаят да накарат раята да пренесе десятъците до далечните пазари, местният административен орган по време забранява това и разпорежда да ги пренесе на близкия пазар.
58. Действащият закон относно мюселемски чифлик и селата, които са нередовни (объркани), е следният:
Когато при извършения наново опис на вилаета има в повече (в излишък) земи от чифлика на мюселемите, те са записани за доход на спахията. Защото това, което мюселемите владеят съдружнически по стария закон, е само един чифлик земя, и то от добрата [по качество земя] седемдесет-осемдесет дюнюма, от средната земя сто и десет и сто и двадесет дюнюма и от твърде долната [по качество] земя сто и тридесет — сто и четиридесет и в последна степен е сто и петдесет дюнюма. В друга земя от тая мюселемът не може да се меси (да владее). Площта на земята се измерва със свещена заповед, според както е обяснено. При определяне чифлика на мюселем тия, които се занимават със земеделие и обработват земя в тимара на спахията, по закон дават на спахията точно двадесет и две акчета налог ресм-и чифт, по шест акчета налог ресми-и мюджеред, юшур (десятък), саларие и другите налози.
Обаче тия, които обработват земи от чифлика на някой мюселем, дават десятъците си на мюселема, а другите си налози, ергенските си налози дават на тоя спахия, в регистъра на когото са записани имената им. Защото те са записани раи на спахията в мястото, където живеят.
Ресм-и мюджеред, ресм-и мюзеведж, ресм-и арусане, джурм-ю джинайет, юва, качкун, бейтюлмал, мал-и гаиб и мал-и мефкуд от раите са установени на едно място (които живеят) в чифлиците на мюселеми, които (чифлици) са самостоятелни и не са смесени със спахийските тимари, се падат на държавата.
59. Ако един рая изостави чифта (земите) си и избере (занятието) коларство или друг занаят, дава налог чифт бозан, ресм-и биве в следния размер: ако е мохамеданин, замяната на стойността на десятъка в пари е петдесет акчета плюс налог ресм-и чифт двадесет и две акчета, общо седемдесет и две акчета; ако е неверник (немюсюлманин), замяната на стойността на десятъка в пари е шестдесет и две акчета, като дава и двадесет и пет акчета испендже, общо прави седемдесет и седем акчета.
60. Налогът испендже от хайманата (конепасци), аргати, овчари и говедари, които са в селата на татари, не са записани доход на тях, защото те със своите собствени доходи пращат други въоръжени хора на война. Налогът хаймана не е техен доход. Налогът испендже и хаймана са прибавени към мукатаата на матрак-татарите. Еминът (управителят), който събира за матрак-татарите, събира и в полза на държавната хазна.
Също матрак-татарите, които са установени на постоянно местожителство в селата на джебелю-татари, ако обработват земя и се занимават със земеделие, десятък и саларие, и двадесет и две акчета за налога ресм-и чифт, и данъците на тия, които нямат чифт: от жените по дванадесет акчета, а от тия, които са неженени, по шест акчета, данъка за сено, десятъка от пчелен кошер, десятъка от зеленчукова градина и от плодовете, за джурм-ю джинайет и ресм-и арусане, и ява, и качкун, и бейтюлмал, и мал-и гаиб, и мал-и мефкуд, и всички законни права, и рюсум-и адиб доверениците на матрак-татарите събират в полза на държавното съкровище. Освободени са също от авариз-и дивание.
61. Понеже десятъците и данъците за пчелни кошери на хайманите (конепасците), без старите раи и децата на раите на вакъфите без султанските вакъфи, са на вакъфа, заповядано е испенджето им, ресм-и ганем, ресм-и арусане, паричните глоби за престъпление и злодеяние да се събират в полза на държавата; поменатите данъци от хайманите са записани дял на държавата от дохода на селото по това време.
В стария регистър е записано мютевелиите да предават [данъците] всяка година на държавната хазна. Обаче при отново извършения опис на вилаета поменатите данъци на хайманите са дадени (отстъпени) на спахията. Мютевелиите да ги дават според изложеното в пари.
Речник на турските термини
Авариз — паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси. Терминът обозначава и цяла група данъци и повинности („извънредни“), налагани в полза на държавата в мирно и военно време.
Алайбей — командир на полк в спахийското опълчение, подведомствен на санджакбея.
Арусане — такса, събирана от мъжете при встъпване в брак. Числи се към данъчната категория „бадухава“.
Бадухава — група еднократно събирани такси и глоби, между които: арусане (сватбарина), тапийска такса, джюрм-ю джинает (глоби за различни престъпления) и пр.
Бащина — 1) селско стопанство на някои от специалните категории население (войнуци, доганджии, мартолоси), освободено от данъци към местните феодални владетели и държавата; 2) личен поземлен дял на немюсюлманската рая, над който тежала феодална зависимост от местните господари на земята и от държавата.
Бейт-юл малджи — фискален орган по събирането на наследствени имущества и неоткрити наследства в полза на държавното съкровище.
Бейт-юл мал — държавно съкровище.
Берат — султански указ за назначаване или грамота за владетелски права върху служебно феодално владение.
Берия за тапия — (ресм-и тапу), такса, събирана от феодалните владетели срещу издаване документ (тапия) за владение на раятска земя.
Вакъф — феодално владение с широки имунитетни права, част от чиито доходи били отредени за издръжка на религиозни и благотворителни учреждения.
Дервентджии — категория население, натоварено да охранява проходи и опасни места. Срещу това освободено от извънредни данъци.
Дефтер емини — началник на службата по регистрацията на поземлените владения.
Дефтерхане — върховно учреждение, където се съхраняват официалните документи за поземлените владения и приходите от тях.
Дефтер-и хакани — служба, където са регистрирани сведенията за поземлените владения и която издава документи за тях.
Джизие — поголовен данък на немюсюлманското население в Османската империя, събиран от мъжките поданици между 15 — 75-годишна възраст.
Джюрм-ю джинает — глоба за извършено престъпление.
Диздар — комендант на второстепенна крепост.
Доганджии — категория население, която срещу тимар, освободена от данъци земя (бащина) или само срещу фискални облекчения, отглеждала и опитомявала соколи за нуждите на султанския двор и била освободена от извънредни данъци.
Доганджибашия — доганджийски началник.
Дьонюм — мярка за измерване поземлени площи = 739,84 кв. м.
Емин — фискален орган, фискален чиновник в дадени на откуп обекти.
Еспине — (ресм-и еспине) налог върху бъчвите вино.
Ешкинджия — 1) военнослужещ, действащ спахия ; 2) при юруците така се назовават ония от тях, които посменно изпълнявали военна служба.
Зиамет — служебно феодално владение, с годишен доход до 99 999 акчета.
Илтизам — отдаване на откуп приходи от държавни приходоизточници.
Испенче — поземлено-личен данък на немюсюлманската рая, събиран в размер на 25 акчета от домакинство.
Ихзарие — съдебна такса.
Ихтисаб — пазарни такси, събирани от мухтесиба.
Кадълък (каза) — административно-съдебна единица, район, в чийто обсег упражнявал властта си кадията.
Каиш — вид старинна мярка.
Кануннаме — законодателен сборник, корпус.
Качкун — такса, събирана от феодала срещу продажба на избягал роб или робиня.
Кетхуда — доверено лице на влиятелни сановници и богати люде.
Кетхуда бей — чиновник, който замества великия везир.
Кетхуда (в еснафски организации) — ръководител на еснаф, старейшина на всички градски еснафи.
Киле — старинна мярка за измерване хранителни продукти. Тя била различна по размер в различни области на Турция.
Магерие — такса, налагана върху плавателни съдове и стоки, пристигнали в определено пристанище.
Мал-и гаиб – изгубен добитък, намерен и предаден на собственика.
Мал-и мефкуд — налог, събиран при продажба на имуществото на починал, когато не се знаело нищо за наследника на починалия.
Мевкуфат — 1) отдел при дефтерхането, който ръководи събирането на отделни данъци; 2) доходи от вакантни тимари.
Медре — старинна мярка за измерване на течности.
Мирийска земя (ерази-и мирие) — земя, която принадлежала на държавното съкровище.
Монополие — такса, която раята плащала, за да продава свободно своя винодобив и шира в течение на 75-те дни, определени за монополна продажба на спахийския винодобив.
Мубашир — чиновник, изпращан в провинциите със специални задачи.
Муд — старинна мярка за измерване на зърнени храни, различна за различните области на Османската империя.
Мукатаа — данъчно-териториална единица, която обхваща доходите от един или няколко данъка в определено селище или район, от митници, солници, пристанища, монетарници и от земи, числящи се към султанските хасове, обособявани от държавната власт и отдавани на откуп.
Мухтесиб — чиновник по мерките и теглилките в градовете, бирник-изпълнител.
Мюлк (гази мюлк) — феодално владение, отдавано с права на пълна собственост най-често на заслужили пълководци, държавници, членове на султанското семейство, религиозни мисионери и пр.
Мюлязим — кандидат за получаване на ленно владение.
Мюселем — участник в специален военно-помощен корпус. Те съставлявали най-ранната конница на Империята. В замяна на службата си получавали необвързани с фискални задължения дялове земя (мюселемски чифлици).
Мютевелия — управител на вакъф.
Мютесариф — управител на санджак.
Мютеферика — служебно лице от свитата на султана или везирите.
Мютеселим — управител на град. Заместник-началник на вилает или санджак и местен събирач на данъци.
Наиб — кадийски наместник.
Назарет — финансово-административно ведомство.
Одабашия — началник на дворцовите служещи в покоите на султана.
Ока — старинна мярка за тежести = 1283 г.
Ресм-и агъл - данък за кошара.
Ресм-и арусане - данък за женитба.
Ресм-и асияб - данък за воденица.
Ресм-и бенак - поземлен данък, който са плащали стопани със земя, по-малко от нормалния размер на един чифлик.
Ресм-и биве - данък, който са плащали вдовиците.
Ресм-и божик - данък за колене на свине по Коледа.
Ресм-и бостан - данък за зеленчукова градина.
Ресм-и дьонюм - поземлен данък, плащан на дюнюм.
Ресм-и духан - данък димнина.
Ресм-и фучу - данък за докарване на вино вън от селището в бъчви.
Ресм-и ганем - данък за овце.
Ресм-и гиях - данък за сено.
Ресм-и харман - налог за харман, харманско право.
Ресм-и хънзър - данък за отглеждане на свине.
Ресм-и химе - налог за сечение дърва за огрев.
Ресм-и кеневир - данък за кеневир.
Ресм-и менгене - налог за мачкане на грозде в специална преса.
Ресм-и мюджеред - данък за самец, за ергенство.
Ресм-и обручъна - данък за производство на вино.
Ресм-и отлак - данък за пашата пчелите.
Ресм-и тапу-и земин - берия за получаване на тапия за владение на земя.
Ресм-и чифт — поземлено-личен данък на мюсюлманската рая, плащан в размер на 22 акчета.
Риали грош — сребърна монета от 9 драма с чисто метално съдържание, което не почервенява.
Рюсюм-ю йорфие — обичайни, непредвидени по шериата данъци: арусане (сватбарина), мюджеред, бенак {поземлено-личен данък).
Рюсюм-ю сербестие — данъците върху овцете и бадухава, събирани от владелците на т. нар. serbest zeamet ve timarlar, които за разлика от обикновените ленници не били задължени да ги поделят с по-висшестоящи феодали.
Сайджия — чиновник, натоварен да преброява овцете, предназначени за изземане от държавата.
Саларие (саларлък) — натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.
Санджак — административна единица, по-малка от вилает.
Санджакбей — военно-административен управител на санджак.
Сиджил — регистър на кадийския съд.
Силяхдар — участник в поделение на платената султанска армия — т. нар. оръженосци.
Субашия — лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.
Субашилък — службата на субашията. В ранния период на османското владичество така се назовавали административни единици, по-малки от санджак (вилаети).
Сюргюн — заточеник. Принудително изселвани люде, докарвани от Анадол и колонизирани в балканските земи. В началото имали по-специален статут, а към XVI в. се изравнили по положение с останалата рая.
Тапунаме — тапийски документ, т. е. документ за право на владение върху раятска земя.
Татари — военнопомощен корпус. Организирани били в оджаци (поделения), посменно по пет души, изпълнявали военна служба, а останалите плащали по 50 ак чета за издръжката им.
Тимар — ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни задължения към централната власт.
Тимариот — държател на тимар.
Тузджи — категория население, натоварено да доставя сол за държавни нужди. В замяна на това били освободени от извънредни данъци.
Хаймана, хаймане — лице с непостоянно местопребиваване.
Харач — вж. джизие. Понякога се употребява и в смисъл на поземлен данък.
Хас — 1) везирски — служебно феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета; 2) султански — лично владение на султанското семейство.
Xaccа — лично стопанство на спахията в рамките на неговия спахилък. Хасса имало и в някои вакъфски владения.
Чатал — мярка, с която се измервала каменната сол.
Чауш — дворцов чин, султански носител на заповеди до провинциалните управители; по-късно пазач, вратар в двора на великия везир. Чаушите били две категории — със заплата (ölüfeli çauş) или възнаграждавани със спахилъци (gedikli çauş).
Челтукчи — категория зависимо население, натоварено да обработва султанските оризища. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.
Черибашия — началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.
Черисюрюджия — чин от феодалното опълчение.
Чифт — пространство земя, която може да се обработи за един ден с чифт волове, облагателна единица за събиране на поземлено-личния данък ресм-и чифт или испенче.
Юруци — полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.
Ява (яве, юва) — такса, събирана в полза на феодала от стопанина на изгубен добитък.
Яваджъ (юваджия) – лице, което пази намерения изгубен добитък за предаване на стопанина му.
Ява джизие — джизие, събирано от люде без постоянно местожителство.
Ягджии — категория зависимо население, натоварено да доставя масло за нуждите на властта. В замяна на това — освободени от извънредни данъци.
Яйлак — лятно пасище, летен военен лагер.
Ямак — член на юрушки оджак, който дава по време на война по 50 акчета за издръжка на ония юруци, които са изпратени във войската.
