Превод на В. Гюзелев от Chronique de Michel Iе Syrien, ΙI, c. 473, 478, 485 III, Paris, 1905, c. 12
Този Апсимар бе пълководец, наречен Тиберий. Когато славяните въстанаха [699 г.] срещу ромеите, понеже Леонтий не се грижеше за тях, те грабеха и опустошаваха ромейските земи. Тогава Апсимар потегли срещу тях, победи ги и ги покори.
***
Същата година [704] избягал и се завърнал от заточение Юстиниан. Той избягал при хагана, царя на хазарите, който го приел с радост и му дал дъщеря си за жена. След това потърсил също помощ от българите, получил от тях войска и потеглил срещу Цариград. Апсимар избягал и Юстиниан отново зацарувал, след като бил десет години в заточение.
***
Когато Маслама узнал, че Лъв го лъже, той тръгнал веднага с армията и корабите и преминал на отвъдния бряг. Понеже самият Маслама вървял напред с четири хиляди души, българите, които Лъв наел, се нахвърлили срещу него и избили голямо множество от неговите войници. Маслама успял с мъка да избяга и да пристигне в големия стан. Тогава цялата армия на арабите се установила на западния бряг срещу Златните врата. Той [Маслама] заповядал да направят ров около стана — един между него и града и друг зад тях [арабите], откъм българите. Отляво и отдясно станът граничел с морето, в което се намирали корабите, които били натоварени с армия от десет хиляди араби и египетски моряци — тях той поставил в морето, за да воюват срещу корабите на ромеите; той изпратил двадесетхилядна войска, за да охранява стана срещу българите; и постави толкова и от сирийците.
Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград] и от българите, а в морето от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от стана повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо, от техния цар, второ, от морето, и, трето, от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги лъжел, като казвал, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били от тях по-добре. Гладът така ги притискал, че те изяждали труповете на мъртвите, изпражненията и мръсотиите си един друг. Те били принудени взаимно да се изтребват, за да се нахранят. Един модий жито струвал тогава десет денария. Те търсели дребни камъни, изяждали ги, за да утолят глада си. Изяли сметта на корабите си. Докато арабите били притеснени от това бедствие, царят им Сюлейман умрял, след като бил царувал две и половина години.
