Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Синодално решение на Цариградската патриаршия,
с което се потвърждават договорът,
сключен между император Йоан V Палеолог и цар Иван Александър,
и проектът за брак между техните чеда
Андроник Палеолог и Кираца (17 август 1355 г.)
Печата се по превода на В. Гюзелев в: В. Гюзелев, Извори за средновековната история на България (VII-XV век) в австрийските ръкописни сбирки и архиви, 175-176.
†Синодално решение, взето относно сродяването
на ромейския император Йоан Палеолог и българския цар господин Иван Александър Асен
чрез василевса господин Андроник, син на император Палеолог,
и дъщерята на българския цар†.
†През месец август, на 17-тия ден, 8-ми индикт, година 6863, всички архиереи се събрахме на събор в богославения, богохраним и богоиздигнат Цариград заедно със светейшия наш господар вселенски патриарх и по заповед на могъщия и свят наш господар и цар и обсъдихме заедно въпроса за сродяването, както и останалите неща, свързани с неговото осъществяване между могъщото и свято негово царство и височайшия цар на българите, господин Иван Александър Асен чрез могъщия наш господар и цар господин Андроник Палеолог и дъщерята на височайшия български цар, госпожа Кираца. И след това, като видяхме положените от двете страни клетви и обсъдихме и отсъдихме по това общо свързване и полза на християните - ромеи и българи, и вреда за нечестивците, единодушно и единогласно се съгласихме и обявяваме това да стане в съгласие и безпрепятствено по Божията милост и с нашата молитва и благословение. Ако някой от тези реши да разтрогне и разруши това синодално решение и представи някакви причини за обезсилване на дадената от двете страни клетва, както беше изяснено, нека бъде вън от Христа и от неговата свята всеобща и апостолска църква. Ако обаче височайшият български цар пази и изпълнява непрестъпно клетвите, които се закле при извършеното полагане на клетва и които бяха изпратени на нашия могъщ и свят господар и цар, както и на Светата Божия църква, нека още повече отпреди да има Божията помощ и още повече и по-горещи - нашите молитви и благопожелания. Именно за потвърждаване на това се взе и настоящото синодално решение, удостоверено чрез нашите саморъчни подписи и се изпрати, ето, на споменатия височайши цар на българите за потвърждение и удостоверение†.
†съдържаше и следното, написано чрез почитаемата патриаршеска ръка: †Калист, по божия милост архиепископ на Цариград, Новия Рим и вселенски патриарх†. †Митрофан, [митрополит] на Хераклея и ипертим†. †Манасий, митрополит на Никея и ипертим†. †Йоан, митрополит на Родос и ипертим†. †Исая, митрополит на Силиврия и ипертим†. †Теодорит, митрополит на Вризис и ипертим†. †Роман, митрополит на Литва и ипертим†. †Доротей, митрополит на Буруград и ипертим†. †Григорий, митрополит на Солун и ипертим†. †Яков, митрополит на Халкедон и ипертим†. †Макарий, митрополит на Христопул и ипертим†. †Йосиф, смирен митрополит на Митилини и ипертим†. †Теодул, митрополит на Русия и ипертим†. †Йоаникий, митрополит на Гарели и ипертим†. †Неофит, митрополит на Визия и ипертим†. †Макарий, митрополит на Ахтопол и ипертим†.
