Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Кекавмен (вт. пол. на XI в.), чието лично име не е известно, е автор на забележителното съчинение „Стратегикон“, писано през 70-те години на XI век. Има предположение, че той има български корен, тъй като дядо му бил виден болярин при цар Самуил. Самият автор прекарва по-голямата част от живота си в югозападните български земи. „Стратегиконът“, в който той дава наставления на синовете си, е ценен извор за историята на балканските земи през XI век. Печата се по превода на Г. Цанкова-Петкова в ГИБИ, VII, С., 1968, 22, 31. Има и издание на руски език от Г.Г. Литаврин, Советы и рассказы Кекавмена, М., 1972.
Как се воюва с бунтовници. Сведения за власите
Ако някой вдигне бунт и се провъзгласи за император, не влизай в споразумение с него, но се отдели от него. И ако можеш да го надвиеш и събориш, бори се [с него] за императора и за общия мир. И ако не можеш да го надвиеш, отдели се, както казах, от него и завземи някоя крепост с хората си. Тогава пиши на императора и се старай, доколкото можеш, да изпълняваш службата си, та да бъдеш почетен и ти, и децата ти, и хората ти. А ако нямаш хора, с които да овладееш някое укрепление, остави всичко и избягай при императора. В случай пък, че не се осмелиш да избягаш поради челядта си, ти остани с него, но мисълта ти да е с императора и когато можеш, извърши дело, достойно за похвала. Докато си с него, привлечи някои, които имаш като задушевни приятели, премахни и убий бунтовника, остани верен на императора в Цариград и не ще се излъжеш в надеждите си. Пиши му тайно. Ако живееш в крепост на Изток или на Запад и избухне въстание, надигни се, събери хора и се бий с въстаника. Ако всичко наоколо иска да въстане, събери храните си и фуража за добитъка, който имаш, и ги вкарай вътре в кулата; купи и други храни и също ги прибери вътре и ще имаш в запас храна, достатъчна и за тебе, и за семейството ти, и за робите, и за свободните, които трябва да се качат заедно с тебе на конете и да излязат в сражение. Същото да направят по твой съвет и всички останали, малки и големи.
***
Защото там наскоро се бил възцарил кроткият и предобър господар Михаил1. Никулица, като разсъдил и сам, че съветът е добър, отишъл да се поклони на императора и императорът го приел. Обаче той прекарал в бездействие много дни и се притеснявал, понеже императорът бил зает с належащи работи. След това [императорът] го назначил за началник и анаграфевс на копиеносците и на морските войскови части.
Прочее Бог, като видял, че поради неговата ловкост се осуетил бунтът, внушил в сърцето на преблагочестивия император господаря Михаил жалост и милост към него. Защото никога никой не е дръзвал да вдигне въстание срещу императора на Романия и да се опита да наруши мира, без сам да погине. Затова прочее съветвам ви, обични мои чеда, които ми е дал Бог, да бъдете винаги на страната на императора и да му служите. Защото императорът, който стои в Цариград, винаги побеждава.
Вам и на вашите чеда давам следните наставления. Племето на власите е съвсем невярно и покварено и не спазва истинска вярност нито към Бога, нито към императора, нито към сродник или приятел, но се стреми всички да измами; много лъже и много краде, като всеки ден дава страшни клетви пред приятелите си и лесно се отмята от тях; сключва побратимства и кумства и смята чрез тях да измами наивните. Никога не е спазвало вярност към никого, дори и към някогашните римски императори. Срещу тях воювал император Траян, от когото те били напълно надвити и отведени в плен; и царят им, на име Децебал, бил убит, а главата му била набучена на копие посред град Рим. Те са всъщност така наричаните даки и беси. По-рано те живеели близо до река Дунав и до Саос, която река сега наричаме Сава, в естествено укрепени и недостъпни места, където понастоящем живеят сърбите. Разчитайки на тях, те проявявали привидна преданост и покорност към някогашните римски императори и като излизали от укрепленията, плячкосвали римските земи. Поради това римляните възнегодували срещу тях, както бе казано, и ги унищожили. И те, като напуснали тези места, се пръснали из цял Епир и Македония, а по-голямата част от тях се поселили в Елада. Те са много страхливи, имат заешки сърца, а когато проявяват смелост и това е от страхливост. И тъй аз ви съветвам никак да не им се доверявате. И ако някога избухне бунт и те проявяват престорена преданост и вярност, като се заклеват в Бога, че ще ги спазват, не им вярвайте. Защото най-добре е изобщо да не вземате клетва от тях, нито да им давате клетва, но [по-скоро] се пазете от тях като от лоши хора, отколкото да им се кълнете или те да получават клетва. Не трябва прочее никак да им се вярва, обаче преструвай се и ти, че си им приятел. И ако някога се вдигне въстание в България, както се спомена, и те заявят и дори се кълнат, че са ти приятели, не им вярвай! И ако поискат да вкарат жените и децата си в ромейска крепост, позволи им да ги вкарат, но самите те да не остават вътре в кулата, а да стоят отвън. А ако поискат да влязат при семействата си, нека влизат по двама, по трима, а други пък да влизат, когато излязат тези, но наблюдавай много внимателно крепостните стени и вратите. Като постъпваш така, ще бъдеш в безопасност. А ако оставиш мнозина да влязат при семействата си, градът ще бъде предаден и ще бъдеш ухапан от тях като змия и тогава ще си спомниш за моите наставления. Ако пък ги спазваш, и ще ги държиш в подчинение, и ще ти е мирна главата.
1Михаил VII Дука