Публикува се по: ЛИБИ, т. II, 1960 г.
Увод, превод и бележки: Стр. Лишев
Така наречената „Универсална хроника 741 г.“ е франкска хроника, която е била написана около 801 г. Тя обхваща по-главните световни събития и достига до 741 г. Представя компилация от разни по-стари хроники и летописи. За основа е послужила хрониката на Беда Преподобни. Използвани са били също Хиероним, Орозий, Фредегарий, Изидор Севилски, Лауресхаймските летописи и др. Оригиналните сведения в хрониката не са много.
Авторът на Универсалната хроника не е известен. Не може да се установи с положителност и точната дата и мястото на написването ѝ. В хрониката се намира кратко сведение, заимствано от посочените по-горе съчинения, за разрушаването на град Аугустодунум (дн. Autun, във Франция) от сарацините в 725 г. Въз основа на това сведение е изказано предположението, че авторът на хрониката е живял в този град или близо до него.
Като продължение на хрониката в един от ръкописите ѝ (Codex Bruxellensis 17351) са поместени и тъй наречените Annales Maximiniani, които достигат до 811 г. Те водят началото си от манастира „Св. Максимин“ в Трир.
Хрониката съдържа сведения за българо-византийските отношения при хан Тервел. В продължението — Annales Maximiniani е дадено едно сведение за преговорите между франки и византийци в 811 г., което има известно отношение към българската история.
А. УНИВЕРСАЛНА ХРОНИКА — 741 г.
1. Юстиниан си възвръща престола с помощта на Тервел
Юстиниан1 царувал втори път със сина си Тиберий шест години.
Като си възвърнал властта с помощта на българския хан Тервел2, той избил тези патриции, които го били изгонили, също и Леонтий3, който бил заел мястото му, и наследника му Тиберий4. Последният през всичкото време, докато царувал, държал затворен в същия град5 сваления от престола Леонтий. А патриарха Калиник6 Юстиниан ослепил и изпратил в Рим, като предал епископската длъжност на Кир7, който бил абат в Понт8 и го хранел, когато бил заточен.
2. Сарацини нападат българите
Сарацините дошли с огромна войска при Константинопол и обсаждали града три години, догдето, благодарение на настойчивите молитви на гражданите към бога, твърде много от тях загинали от глад, студ и чума и така, като се отчаяли от обсадата, се оттеглили9. Като отстъпили оттам, те нападнали българското племе10, което е край Дунава. Победени и от него, те побягнали назад и се върнали на корабите си. А когато навлезли с тях в морето, внезапно избухнала буря и повечето от тях загинали, тъй като корабите били потопени или разбити ο брега.
В. МАКСИМИНСКИ ЛЕТОПИСИ
Император Карл изпраща пратеници в Цариград
811 г. След като отпратил Арсафий, господарят император Карл проводил като свои пратеници в Константинопол11, за да се заздрави мирът, базелския епископ Хайтон, графа на Тур Хугон, лангобардеца Хайтон и спатария Лъв, по народност сицилиец. Той върнал там и венецианския дук Виларий.
1Юстиниан II, виз. импер. (685 - 695, 705 - 711).
2Тази услуга българският хан Тервел (701 — 718) оказал на сваления от престола византийски император Юстиниан II в 705.
3Леонтий, виз. импер. (695 — 698).
4Тиберий, виз. импер. (698- 705).
5Т. е. Цариград.
6Калиник, цариградски патриарх (694 705), който коронясал императорите Леонтий и Тиберий.
7Кир, цариградски патриарх (705 — ок. 712).
8Именно в гр. Херсон. Там бил заточен император Юстиниан II.
9В 717 г. по времето на византийския император Лъв III (717 — 741) арабите нападнали и обсадили Цариград но суша и по море. Обсадата вдигнали през лятото на 718 г.
10Поради помощта, която българите оказали на византийците срещу арабите.
11Отнася се до уреждането на отношенията между Франкската и Византийската империя. Тия отношения били влошени и поради съперничество между двете империи за подчиняване на Венеция и далматинското крайбрежие. Император Никифор I (802 —811) изпратил спатария Арсафий в 810 г. при импер. Карл Великн (768 — 814). Преговорите продължили и след смъртта на Никифор I. За Византия било необходимо да не се стигне до конфликт с Франкската империя, понеже била особено опасно притисната от българите.