Трета българска държава

Писма на военнопленници в България – 1918. Сборник документи от Царската придворна печатница (1915-1917)

Написана от Христо Милков
Посещения: 269



Ще представя на читателя извънредно рядко издание, озаглавено „Писма на военнопленници в България”. Тази ценна и малко известна публикация е създадена в Царската придворна печатница през 1918. Това е сбирка, съчетаваща 160 писма, телеграми и пощенски картички, написани между 1915 и 1917 г., подредени хронологично. Състои се от две части - откъси от тези документи и пълните им текстове. Първата е на френски език, а втората представлява факсимилета на оригиналите, написани на родните езици на всеки от авторите. То представлява интерес само по себе си, защото личната кореспонденция винаги е ценно историческо свидетелство за всяка епоха.

Тази кореспонденция може да се прецени пълноценно само в цялостния исторически контекст, както в богатата документална база - докладите на мисиите на Международния Червения Кръст, преписките на тази авторитетна организация и българските власти, а именно Министерството на войната и Министерството на външните работи, специалния Бюлетин на Службата за информация по делата за помощ на военнопленниците1 на френски език. Подредени са хронологически, като на една дата често има две и повече писма.

Това издание излиза в труден за страната ни период на неизбежна катастрофа и мирни договори с катастрофални условия в България. Отпечатва се в кръг на борбена пропаганда, който не набира средства. Целта му е да създаде благоприятен образ на българския народ, но не чрез подчертаване на военните победи на българската армия има с какво да се гордее, а с качествата, добродетелите, ценностите на българите като цяло и като различните личности. Това издание „гледа“ в по-далечна перспектива, която поставя българите в новия мирен следвоенен свят.

За съжаление липсват както имената на съставителите, така и данни за тиража и датата на отпечатването му. Авторите на тези писма са представители на пет нации – французи, англичани, италианци, руснаци и румънци. Имат различни чинове в армията – офицери, но от средния и низшия кадър, подофицери и войници, както и всякакво обществено и социално положение – интелигенция, занаятчии, селяни, с разнообразен образователен ценз и степен на грамотност. Например сред тях има лисансие по право, хора с висше образование. Същевременно не малка част от писмата са с груби правописни грешки, погрешен словоред, да не говорим за погрешната транскрипция на българските градове и села, в които се намират болниците и лагерите. Само за пример, в две писма един и същ човек пише София с „f” и с “ph”.

Тези общо 160 писма и картички са адресирани обичайно до най-близките хора, роднини, приятели, които с нетърпение очакват вест дали е жив и здрав своят човек. Към тях са включени и писма, които близките са писали до попадналите в плен на наша земя. Особен интерес представляват и тези, които са адресирани до някои български и румънски вестници.

По този начин те дават богат материал за размишления и обобщения както за отделните автори, така и за общностите, към които принадлежат. Наред с това могат да се направят по-широки заключения за чуждите военнопленници в България през Голямата война.

Преобладаващата част от военнопленниците са от Македонския или Добруджанския фронт, което е лесно обяснимо, като се имат предвид къде се водят сраженията на Първата световна война. Огромната част са от болници и лагери в София, Скопие, Ниш, Кюстендил, Радомир, Благоевград, Велес. Може да се каже, че са писани от англичани, французи и италианци.

Осъвременени са географските названия, както и езикът и стилът, но е запазен оригиналният начин на изразяване на автора.

В този материал предлагам първата му част, а именно откъсите. Те дават ориентация за основните теми в текстовете. Най-често повтарящите се във всички групи писма без значение на националността на автора им, са благодарността към българските лекари, санитари, медицински сестри за лечението и положените грижи, за спасения живот, както и към българските войници и санитари, които с риск за живота си са ги извлекли от бойното поле когато са били ранени. Друг водещ мотив, многократно споделян в кореспонденцията, е благодарността за отношението към българските власти, както и към офицери и войници, които не са ги малтретирали, не ги подлагат на никакъв натиск, а напротив, третирали са ги по същия начин, както и българските войници или население. Характерно е, че положението на военнопленниците, отношението към тях, е подкрепено с конкретни факти и примери, които идват от най-различни краища на страната, излезли от собствената им ръка. Свободата на придвижването, възможността да упражняват своите професии, срещу което получават надница, редовното изпращане на издръжка са също често срещани теми. Навсякъде еднозначно се твърди, че българите се отнасят към тях не като към врагове, а като към приятели, дори като братя и гости. Писмата и телеграмите дават възможност да се обрисува един образ на българина, чиито качества са изцяло положителни: доброта, приветливост, любезност, щедрост, готовност да се притече на помощ във всеки момент. Забележително е, че нацията ни споделя най-светлите си празници с пленниците – Великден, Коледа, Нова година, Никулден, дава им възможност да ги отбележат помежду си, организира благотворителни кампании в тяхна полза.

Този сборник документи идва в един извънредно тежък момент – катастрофално поражение, предстоящо подписване на договори с катастрофални последици за нашата страна. Целта на неговите съставители е да създадат благоприятен облик на българина, който трябва да бъде представен в новия мирен следвоенен свят въз основа на своите човешки добродетели и ценности.

 

ПРЕДГОВОР

 

Bulgarien mit unsПрез Втората балканска война България беше обект на кампания на ожесточени и систематични клевети от страна на своите съседи – сърби, гърци и румънци. Те представиха българите като жестоки варвари и животни, които се радват да подлагат на нечувани страдания и жестокости мирното население на окупираните региони и военнопленниците, които фантазията на нашите съседи не се уморява да измисля разточително, разпространявайки ги чрез телеграфните агенции в двете полукълба. Изолирана от останалия свят, България нямаше възможността да реагира навреме; трябваше след войната, авторитетът на комисията Карнеги и нейната безпристрастна и документирана анкета да покаже нелепостта и безоснователността на зложелателните твърдения на нашите съседи.

Нужно ли е да припомним, че през 1913 г., докато оклеветена България третираше военнопленниците по един напълно хуманен начин и в съгласие с Хагската конвенция, нашите съседи клеветници държаха българските военнопленници в режим, който беше отрицание на всякакво чувство за хуманност? Тези, които имаха щастието да понесат мизерията на [о-в] Трикери [Пагасейския залив, Егейско море]2, [о-в] Ноплия [Пелопонес, Гърция], Белград и другаде и се върнаха в България с вида на завърнали се отвъд гроба и могат да разказват дълго за отвъдното.

Днес клеветническата кампания срещу България не е по-малка. Нямат скрупули да я представят отново като страна на варвари и да я свързват с всякакви напълно измислени безчестия и жестокости.

Сборникът документи, който ние представяме на публиката, представлява, по наше мнение, най-доброто отрицание на всички обвинения. Военнопленници от всички страни – французи, англичани, италианци, руснаци, румънци, които са с различно положение – офицери, подофицери, войници или медици, пленени на различни места и при различни обстоятелства и пишещи в различни места и дати, - дават в писма, адресирани до своите близки, откровени свидетелства за добро отношение, доброжелателство, приветливост, любезност и най-вече, за човечност и доброта, която българските военни власти, също както и медиците, санитарите, войниците и българските граждани, щедро са им раздали. Тези свидетелства са още по-ценни, защото те представляват спонтанни движения на техните признателни сърца, отвъд всякакъв натиск или каквото и да било влияние.

Тази книга съдържа две части. В първата ние даваме откъси на писма, преведени на френски. Освен адреса и подписа, тези откъси, достоверно възпроизведени с техния правопис, понякога доста странен, съдържат единствено пасажи, отнасящи се до третирането на пленниците и държанието на българите. Във втората част ние даваме факсимилета на писма и адреси, в които читателят може да провери съответния номер на откъсите и да задоволи своето любопитство. Писмата са подредени по реда на датиране.

 

1280px Bulgaria during World War I

България в Първата световна война. Автор: Kandi Лиценз: CC BY-SA 4.0

 


Писма на френски военнопленници

 

[…]

№ 8

До мадам Жансон, Алжир
София, неделя, 15 октомври 1916

…Началото на моето пленничество е окуражаващо, аз отнасям, напускайки българските санитарни служби, много ярък спомен за добрите грижи, които получих от тях, както и голямо признание към целия персонал – без изключение – натоварен с моето лечение.

Капитан Ш. Жансон

 

№ 9

До мадам вдовицата Ширен Мена, в [с.] Прадел, [Горна-Лоара], (Пюи дьо Дом)
(без местоположение), 18 октомври 1916

…Моята рана в десния крак е все по-добре и по-добре и [зарастването на] фрактурата е вече само въпрос на дни, благодарение на добрите грижи, които ми бяха оказвани, било като лекарства или храна.

 

№ 10

До мадмоазел Жоржет Шартон, [гр.] Вариние, [Горна-Саон]
Ниш, 23 октомври 1916

…Ние сме много добре обгрижвани по всички точки. Ние сме обгрижвани от монахини и те уверявам, че те се грижат по възможно най-добрия начин…

Г. Адолф

 

№ 11

До мадам Шартон, [с.] Сен-Лу ([Крьоз], Лимуз [ин])
Ниш, 23 октомври 1916

…Много добре се грижат за нас, ние имаме медицински сестри, за да ни сменят превръзките и те уверявам, че те се грижат за нас много добре.

Кордие Адолф

 

№ 12

[Адресат липсва], 1. XI. [1916]
(Адресът липсва)

Всички са много добри с мен и много добре се грижат за мен…

Жьоф

 

№ 13

До мосю Шафрьо, Париж
София, 3 ноември 1916

Ние не сме толкова нещастни, колкото си мислите, българите се държат добре с нас, те винаги се отнасят добре с нас.

А. Марсел

 

№ 14

До мосю Д. Адолф, военнопленник в Германия
Скопие (Ускуб), 16 ноември 1916

Аз работя в една болница, аз съм много добре, работя много малко и съм винаги много добре нахранен, накрая, мили братко, пожелавам ти да имаш място като моето. Тъй като съм много щастлив и съм добре облечен по български, и ако можеше да ме видиш, не би могъл да кажеш, че съм пленник, аз съм свободен, мога да се разхождам в града ако искам.

Ж. Донез

 

№ 15

До мосю Началника на канцеларията, I/2 Армейска Етапна Болница, Дупница (България)
[без местоположение], 18.XI.1916

…Аз няма да забравя получените добри грижи и приветливостта на целия персонал на болницата, на който изпращам най-добър поздрав.

Запазил съм най-добър спомен за г-н офицера по снабдяването и му изпращам моите отлични пожелания. Стискам ръка на монсеньор Енгел, за когото бих бил щастлив да получа добри новини.

С цялото си сърце желая моята картичка да ви намери всички в добро здраве.

Лео Венсан

 

№ 16

До мадам Шамбон Паро, в Бордо
[без местоположение], 19.XI.1916

Българските и германските офицери се отнасят към мен с любезност, бих казал дори като към другар, отколкото към враг: именно приветливостта на един български офицер, който ми достави голяма радост да ти пише днес, когато аз съм на път към мястото на пленничеството, което без съмнение ще бъде или „София” или „Филипопол [Пловдив]”.

Лейтенант Шамбон Рене

 

№ 17

До мосю и мадам Лиар, в Шартр
Ниш, 22 ноември 1916

…Не ми липсва нищо и добре се грижат за мен; ние много често имаме посетители, които ни гощават с лакомства.

Младши лейтенант Лиар

 

№ 18

До господин и госпожа Лиар, в Шартр
Ниш, 24 ноември 1916

…Моралът е отличен и аз съм много доволен от своята съдба, когато мога да ви разкажа в подробности перипетиите, през които преминах, вие ще признаете, че съм под щастлива звезда и че ми е била вярна.

Не ми липсва нищо, много добре се грижат за мен. Вие можете да бъде напълно спокойни за моята съдба.

Младши-лейтенант Лиар

 

№ 19

До мосю Буте, във Вонт (Индр-е-Лоар)
Скопие (Ускуб), 26 ноември 1916

…Аз съм служещ в една военна болница, работата не е много тежка и ние всички сме много добре третирани, както и не лошо хранени, така че не трябва да се безпокоиш, тъй като съм много добре, също и моите другари.

[без подпис]

 

№ 20

До мадам Р. Азелвандр, в [гара] Баньо-сюр-Лоан, близо до Немур [Сен-Пиер]
[без местоположение], 27.XI.1916

Много добре се грижат, без никаква разлика в третирането с българските офицери, не ни липсва нищо. Чай, сладкиши, цигари в изобилие.

Раймон Азелвандр

 

№ 21

До мосю капитан Шапа, 175 пехотен полк, Източната армия
[без местоположение], 27.XI.1916

…За мен се грижат много добре, с еднакво третиране с българските офицерски кандидати, без никаква разлика… Българите са много симпатични и съжаляват, че са принудени да се бият с французите. Трябва да кажа, че не съм бил подложен на никакъв натиск, че те са много внимателни към нашите ранени…

Р. Азелвандр

 

№ 22

До мадмoазел Жана Жюге, в Тур
Ниш, 1 декември 1916

Колкото до мен, аз съм добре, благодарение на добрите грижи и на добрите доктори, които ме лекуваха и се грижиха за мен не като врагове, като братя.

Франсоа Дивилие

 

№ 23

До мадам Лоа Луи, в Салан, [Юра]
София, 5 декември 1916

Аз лека по лека си възвръщам теглото и силите. Смених болничната стая, аз вече съм в стаята на възстановяващите се. Една много голяма стая, с много висок таван, с големи прозорци и отоплена с радиатори. Ние сме петнадесетина възстановяващи се, сред които един сърбин, един руснак и един французин, който е твоят скъп малък съпруг. Ние сме много добре хранени, имаме един килограм хляб на ден. В 7 часа закусваме със сирене и чай. За обяд имаме чиния супа и яхния, в 5 часа ни дават чай и в 7 часа имаме чиния кисело мляко и яхния, всичко е много хубаво. Медицинските сестри са много мили към нас; няколко от тях говорят френски. Те понякога разговарят с нас с много гальовно. Те ми носят книги. Г-жа Кочеф дойде в петък и ми донесе пуловер, каскет, гребен, цигари и пр….

Луи

 

№ 24

До мосю Анри Гремпар, в [община] Сен-Пиер-е-Шам (Оаз)
[без местоположение], 6.XII.1916

.За мен много добре се грижиха българските военни лекари, които всички говорят френски, в този момент съм на лечение в болницата в крепостта на Скопие, (на френски Ускуб), в Македония, заедно с двама ранени французи - един лейтенант и един адютант.

Много добре съм третиран и хранен. Ранените български офицери са много любезни с мен. Ще ви кажа града, в който ще бъда изпратен след оздравяването и в който, казват ми, ще открия отново френските пленници, няма да имам какво да правя и ще бъда много добре третиран.

Капитан Р. Гремпар

 

№ 25

До мадам Жана Паскален, в [гр.] Морен (Ландр)
Скопие (Ускуб), 7 декември 1916

Моята рана е почти излекувана и благодарение на добрата грижа, която ми беше оказана сега. Слуга съм в болницата, където съм много добре, всички болни или ранени са много мили към мен.

Шар Паскален

 

№ 26

До мадам Аршамбо, в Тунис
Скопие (Ускуб), 9 декември 1916

…Аз съм пленник на българите, не мога да се оплача от тяхното отношение, даже точно обратното… Много добре се грижат за мен. Лежа в добро легло, имам мляко, болничната стая е много чиста и отоплена с хубава печка.

Аршамбо Адриен

 

№ 27

До мосю Ж. Алаби, в Лион
София, 11 декември 1916

…Българските войници не са ме малтретирали нито веднъж…. Аз бях прекрасно обгрижван от лекаря и главния лекар на болницата.

Йожен

 

№ 28

До мадмоазел Жана Жюние, в Тур
Ниш, 20 декември 1916

…Започвам с това да ви кажа с най-голяма радост, че аз участвах, както и моите другари, в Разпределението в празника Никулден в България. Ние имахме същите сладкиши, както и българските войници. Не можеше да се каже, че съм пленник. Ако имаше снабдяване с тютюн или каквото и да било друго, независимо, че сме пленници, винаги сме получавали нашия дял. Впрочем, както вече ви казах, към нас се отнасят като братя.

Трябва да ви кажа, че аз съм почти излекуван. Мога да кажа също така, че много добре се грижат за мен. Грижат се за мен като другар, сякаш съм във Франция…

Дювелие

 

№ 29

До мадам А. Отофаг, в Александрия (Египет)
[без местоположение] 31 декември [1916]

…На Коледа българското правителство имаше добрината да ни разреши да отидем да чуем литургията в църквата на францисканците. След литургията ние отидохме във военния лагер за френски пленници и там добрите монахини ни раздадоха храна, която изядохме на тревата. Имаше суджук, месен пастет Руфис, масло, хляб, вино и по две цигари на всеки. Сервираха ни френски монахини. Те са много обичани и много уважавани в България.

Отофаг

 

№ 30

До мадам Юю, в Флер, (Орн, [Нормандия])
Ниш, 1 януари 1917

…Уверявам Ви, че много добре се грижат за нас, ползвам се от същия повод да Ви разкажа за това какво имаме за Коледа:

„Сутринта администрацията на болницата ни раздаде пакет цигари и пакет бисквити Перно, после пристигна комисия от Българския Червен кръст, сладкиши, сладолед, един лист хартия за писма и плик, молив, пакет тютюн, тетрадка, лъжица и кибрит. Уверявам Ви, че съм трогнат от тяхната любезност, за която ще запомня незабравим спомен и още по-хубав, че не правят никаква разлика между нас и техните собствени войници, както и в храната, всяка седмица главен аптекар минава в стаите да пита дали храната е добра, и ако имаме оплаквания, да ги правим без да се колебаем. Също така в неделите и в празничните дни ни посещават жители от града, които ни предлагат лакомства, тютюн и т.н. Вярвайте ми, мадам, всичко това, което Ви разказвам, е истина. Французинът е много ценен от българското правителство.“

Шарби Ели

 

№ 31

До мадам Е. Маршал, в Париж
Ниш, 13 януари 1917

…Колкото до мен, не би могло да бъде по-добре. Раните ми са излекувани благодарение на добрите грижи, които ми бяха оказани. Мога да поднеса само благодарности към тези добри доктори, ще им благодаря не само аз, но и всички ранени французи, тъй като към нас се отнасяха не както към пленници, а като към братя.

Франсоа Дювилие

 

№ 32

До мадмоазел Орловска, в Париж
Стара Загора, 16 януари 1917

…В болницата ме лекуват много добре – всички са много мили – и храната е отлична.

Младши лейтенант А. Орловски

 

№ 33

До г-н Лан, [община] Гюжaн Местра (Жиронда)
Скопие (Ускуб), 19 януари 1917

…Тук всичко е същото, като в болницата, в която бяхме много добре лекувани, всички са много мили към нас.

Ж. Бос

 

№ 34

До мадмоазел Дернонкур, [община] Абскон (район на Валенсиен)
Пловдив (Филипополи), 28 януари 1917

Много добре ме лекуваха българските лекари, на които със сигурност дължа живота…

Морис Вюио

 

№ 35

Мосю капитан Рене Гремпар, в болницата в Скопие (Ускуб)
Сен-Пиер, 12 февруари 1917

Всички сме много щастливи от това, които ти ни писа: че към теб се отнасят добре и се грижат добре…

Терез

 

№ 36

Г-н Морис […]
Харманли, 12 февруари 1917

Аз съм здрав и трябва да отправя искрени похвали към почитаемите български власти за начина, по който се отнасяха към мен.

С. Киршен

№ 37

Г-н Пиер Пози, Париж
София, [липсва дата]

Аз съм на лечение в един санаториум и за щастие сега, когато всичко върви на добре… Тук бях много добре лекуван от българските медицински власти, на които дължа почит, както и на доброто отношение на военните власти. Винаги са ни засвидетелствани респект и уважение и злополучният късмет е оценяван щедро от нашите достойни съперници.

Лейтенант Жак Фиеши

 BASA 1301K 2 165 1 Prisoners of war in World War I in Bulgaria

 
Писма на английски военнопленници

 

№ 38

До мис Гилиланд, в Лондон
София, 22.ХII.1915

…Разбирате, че не мога да ви дам подробности, но мога да ви уверя, че за мен добре се грижат, добре съм нахранен, добре съм настанен, добре отоплен. Раната ми е много лека… много повърхностна. Всеки ден един лекар от тук идва да я превързва. Не трябва да се тревожите за мен. Откакто съм пленник, имах многобройни срещи с български офицери. Те са много приветливи и услужливи към нас и често ни дават повече храна и повече удобства за през нощта, отколкото е трябвало по време на нашия път до този момент. Аз бях в продължение на редица нощи настанен в къщата на коменданта на селото, където ние сме се установили и участвах в техните вечери. Всички офицери са извънредно огорчени от това, че обвиняват във варварство българския народ. Много пъти те ме питат дали моите подчинени са били изложени на насилия по време на престоя. Както и досега можех и все още мога да кажа с най-голямо удоволствие, че те са много добре приети в първата полева болница. Лекарят и неговите помощници остават с тях до 2 часа и 30 минути следобед. Присъствах до края на прегледа на последния човек, защото бях поканен като преводач. Нашите лекари не му бяха оказали големи грижи. Тук дори офицерите както и подофицерите, и войниците са добре настанени и добре нахранени. Правят се всички усилия да се изпратят в Женева списък на всички наши пленници… Посетих лагерите-депа, за да обясня на нашите войници какви сведения трябва да дадат.

Уил Е. Гилиланд

 

№ 39

До младши лейтенант Александър Орловски, в София
Ню Йорк, 20 януари 1916

Твоето писмо ме зарадва. Приятно ми е да науча, че ти си добре и че за теб се грижат добре…

Фредерик У. Стивънс

 

№ 40

До Хюбърт Дейвис, Уестън-сюпър-Меър [графство Съмърсет, Югозападна Англия]
Скопие, 24 януари 1916

Не мога да намеря думи да изразя любезността на българите към нас… Всички мои другари са добре. Аз също съм добре.

А. Дейвис

 

№ 41

До мис Г. Бълок, Сейнт-Леонардс-он-Си [окръг Хайстингс, графство Източен Съсекс]

…Аз съм добре. Ние сме много добре настанени. Имаме храна в изобилие… Всеки ден след обяд излизам да правя скици.

Мод

 

№ 42

До мистър Хартл, Шефилд
Болницата [без местоположение], 28.II.1916

…Не се безпокой. Към мен се държат много добре и всеки, по своя начин, полага грижи за моето здраве. Утре ще бъда транспортиран до София… Получих тютюн, но още не съм го пушил. Тук всяка седмица получавам пакет цигари.

Джон

 

№ 43

До мистър Д. Атанасов, в София
Виена, 8 март 1916

Приятно ми е да Ви информирам, че получих писмото, което Вие бяхте така добър да ми изпратите, както и да Ви изразя признанието ми за Вашата любезност. Всред българите навсякъде и винаги бях обект на изключителни внимание и вежливост.

Д-р Георг Баер

 

№ 44

До мистър Едуард Фостър, Дъблин
София, 8 март 1916

Лекарите и персоналът са много любезни с нас. Не минава нито ден, без ние да получим някой подарък. Българските войници, които се намират на лечение тук, са много услужливи към нас и когато някой от тях научи, че ни липсват тютюн или цигари, ни предлага своята табакера, и това е радост за нас. Често си спомням първите дни, когато паднах в ръцете на българите; въпреки факта, че бяха заети с големия брой ранени, те се грижеха за мен като всеки един от тях – както като към българин. Давам ти тези сведения, за да облекча душата ти и да ти позволя да се увериш в тяхното кавалерско държание към нас.

Ричард Фостър

 

№ 45

До ротен сержант Е. Фейтхорн, [гр.] Колчестър, [графство] Есекс
Пазарджик (Татар-Пазарджик), 26.IV.1916

Великден мина… Ние прекарахме една отлична неделя. Ние получихме многобройни червени яйца; за вечеря от страна на селяните поднесоха гъска, кокошки, месо, много лакомства и цигари, и както се подразбира от само себе си, много вино, което не е като отличното старо вино от Бетърс… Останалата част от деня прекарахме в къщата на викария в града, където някои от нас свириха на мандолина и на хармониум. Поднесоха ни чай и пяхме с голям ентусиазъм „Типерери”3. Французите знаят наизуст песента. На другия ден кметът ни даде по 20 франка за да ни зарадва. С тази сума, както и заплатата, която получаваме, ние прекарахме много радостно деня.

Стeфан

 

№ 46

До мис Джеси Хоуп, [гр.] Уорсли, Ланкшир
София, 24.Х.1916

…Още един път те уверявам, че в болницата всички се отнасят много добре към мен и може би заради моята младост всички ме обичат. Българският народ е добър и любезен и полагат много грижи за мен. Имам за другар един руснак, с когото се разбираме много добре.

Ж.Ж.О’Двискол

 

№ 47

До военнопленника Х.Удхаус, в Банкя, България
Хонконг, 26.Х.1916

…Ние всички много се радваме да научим, че към теб се отнасят добре, също както и ние в Англия се отнасяме добре към германските военнопленници… Не трябва да губиш надежда…

С.У.Викуон
Подполковник Р.Н. Харбър Мастър

 

№ 48

Джон Хин пише на своя брат (адресът липсва)
Пловдив (Филипопол), 10.XI.1916

Джордж и аз сме много добре… Нашите работи са в ред. Ние сме трийсет души на работа в местната фабрика за захар и получаваме 2 лева надница. Оказваха ни известни привилегии и се държат по отличен начин към нас. Джордж продължава да яде много…

Джон Хин

 

№ 49

Ф. Бролт пише на сестра си и зет си (адресът липсва)
Ниш, 25.XII.1916

Информирам ви с две думи, че съм пленник в България. Бях ранен и бях взет в плен в хода на едно настъпление. Ние достигнахме до третата линия траншеи, когато българите контраатакуваха и ни принудиха да се оттеглим. Именно по време на това отстъпление бях тежко ранен. Българите са много приветливи и любезни…

Франсис Бролт

 

№ 50

До мисис А. Бил, [гр.] Уотфорд, [графство] Хъртодшир
Радомир, 30.XII.1916

…Само няколко реда, за да ти кажа, че съм добре… Не се безпокой за мен. Живея като господар, храната е повече от достатъчна… Най-добрите лекари се грижат за нас…

Артър

 

№ 51

До мистър Смит, Лондон
[без местоположение], 3 януари 1917

Бързам да те информирам, че съм пленник в България. Сега се грижат за мен в болницата… Българите са много любезни към мен и ме хранят, както хранят ранените българи. Не ме оставят без цигари, но тютюнът им не е като нашия.

Бил

 

№ 52

До мис Хели Сикс, Лиидс
Радомир, 9.I.1917

…Българите се държат много добре с нас. Празнуваха Коледа миналата неделя. Гражданите на Радомир ни раздадоха подаръци – пакети тютюн, моливи, хартия за писма, пликове, лакомства и вино. Както виждаш, добри хора… Позволяват ни да пишем три пъти на месец…

Старс

 

№ 53

До мисис А. Бил, Уотфорд, [графство] Хъртодшир
Радомир, 9.I.1917

…Тук ние прекарахме първия ден на Новата година много радостно. Обществото на Червения Кръст раздаде на всеки кутия цигари и два пакета бисквити. Тук празнуват Коледа на 7 януари. Ние прекарахме този ден много радостно. Момиченца и момченца посетиха нашата болница, пяха няколко песни и раздадоха цигари, лакомства и вино. Отлична напитка, наистина!...

Артър

 

№ 54

До мис А. Рока, Манчестър
София, 14. I.1917

Тъй като днес е Коледа, аз станах рано… След обяд влязох в стаята на учениците, където имахме нещо като концерт. Имаше печено месо… В 3 часа имаше голям концерт, изнесен от артистите от много популярния Национален театър в София… Честно казано аз съм много доволен от концерта… Той беше великолепен. По време на изпълнението си един от артистите обяви инициатива в полза на ранените войници от нашата болница. Той е първият, записал 5 лева… и събра около 7.10 лири…(около 150 франка).

И.И.О’Доаскол

 

№ 55

До мис Едит Грунди, Лондон
Скопие, 24.I.[1917]

…Ние всички сме много добре и в най-добро настроение… Българите и австрийците са много любезни към нас.

Том Грунди

 

№ 56

До мис Грунди, Лондон
Скопие, 24.I.[1917]

Българите и австрийците се държат много приветливо към нас… Но понякога си имаме работа с други хора. Има доста австрийци, които ни задържат тук; мисля, че никога не можем да забравим тяхната доброта и доброжелателност към нас…

Грунди

 

№ 57

До Ернст Майер, Лондон
Скопие, 28.I.1917

Позволяват ми да ви пиша една пощенска картичка. Аз съм все още тук. Но съм обект на благосклонно отношение от страна на българските, австрийските и германските власти…

Х.1. М. Хардингс

 

№ 58

До сър Ралф Паджет, Лондон
Скопие, 29 януари [1917]

...Всички се държат много добре с нас и ние не сме изложени на трудности и неудобства… Най-важното при тези обстоятелства е, че ние всички сме много добре, щастливи и радостни и че ние често си почиваме, тъй като за момента нямаме много работа

Лейла

 

№ 59

До мисис Е.Пиърсън, Кент
30 януари [1917]

Бях ранен в дясната ръка и пленен от българите сутринта на 26 януари. Те са много приветливи. Моята рана е на път да зарасне. Ние бяхме 10 войника и един офицер в патрула… Офицерът и един от нас бяха убити, а останалите пленени.

Ърн

 

№ 60

Капрал Ж. Станфорд пише до жена си (адресът липсва)
София, [без дата]

…Сега ще ти съобщя някои новини, които ще ти донесат спокойствие и увереност, че ти няма за какво да се безпокоиш… Всички българи се държат с нас с голяма любезност и с много уважение и ние сме  под наблюдението на един подофицер, който полага много грижи за нас. От както бяхме ранени, до този момент ние сме обект на големи грижи. Ще си ги припомням с признание през целия живот. Често имаме посетители, които идват да ни видят и говорят английски; те са много услужливи към нас.

Джак

 

№ 61

До мисис Е.Хорокс, Бирмингам
Гюмюрджина [без дата]

Ранен съм в главата и в устата. Именно българските санитари ме спасиха от сигурна смърт, защото бях останал на земята в продължение на 32 часа без да ми се окаже помощ. Не се безпокой и си спомняй, че съм пленник…

Артър

 

№ 62

До мистър С.Ж.Стофър, Лондон
[без местоположение и дата]

Бях изгубен и попадайки във вражеска страна, бях пленен от българите. Сега се държат към мен много добре…

Сесил

 

Писма на италиански военнопленници

 

№ 63

(Адресът липсва)
Велес, 5.I.1917

За момента аз съм в отлично здраве. Мога да ти кажа, че това е така, откакто на 25 ноември българите ме плениха и ме отведоха във Велес. Ходя един ден на работа и един ден почивам. Работата е много лека. Българите ни уважават и се отнасят към нас добре, така че не предполагайте нищо лошо за мен, аз съм добре

Вирджили

 

№ 64

До г-н Паньоти Джовани, Реджио Емилия
[без местоположение] 22.I.1917

Ние сме в отлично здраве и сме много доволни, тъй като много добре се отнасят с нас, както с офицерите, така и с войниците

Джузепе

 

№ 65

[без местоположение] 1 април 1917

Във всеки случай аз се надявам, че ще научиш, че съм пленник в България и че съм много добре… ние сме осем пленници като изолирана група и живеем с българските войници, ползвайки се така от значителна свобода. Храната е добра и е същата, която дават на българските войници

Ежидио

 

№ 66

До мадам Трезолди Мария, Милано
12 […]

Не се притеснявайте за мен, отнасят се към мен добре, хранят ме и ме обичат. Към момента аз съм в отлично здраве и нищо не ми липсва

Вито

 

№ 67

До г-н Касарини Примо, Солиера (Модена)
[без местоположение и дата]

Тук се живее много добре и прекарвам отлични дни, като се събирам с приятели, които са пленници като мен. Не ми липсва нищо, освен пари, които ви моля да ми изпратите възможно най-скоро

Казарини Амедео (войник)

 

Писма на руски военнопленници

 

№ 68

До г-жа Евдобея Андрушенкова, Провинция (не се чете)
Плевен [без дата]

Аз съм жив, благодарение на Бога, и се съм пленник в България… Българският народ е добър, любезен и се държат добре с пленниците…

И.Андрушовно (?, вероятно Андрушенков)

 

№ 69

До Пьотр Михайлович Коваленко, Уралски район
Враца

Пожелавам ти добро здраве, Петя! Съобщавам ти, че съм пленник в България, бях ранен в левия крак на 22 септември… Българите много добре се държат с пленниците

Володя

 

№ 70

До Яков Иванович Карагодина (?), Царицин (Волгоград)
Благоевград, (Горна Джумая)

…Бързам да ви пиша, че в този момент съм ранен в България, в лазарета. Моята рана е лека, така че вече съм излекуван… Нося вечеря на ранените. Храната е много добра, хлябът е бял и дават допълнително всяка сутрин сирене и чай

Василий Яковлевич Карагодина

 

№ 71

До Андрей Трофимович Егелом (?)
[без местоположение и дата]

Мои мили момиченца Лиаличка и Оленка!

…Бързам да ви пиша, че към този момент съм пленник в България, напълно жив и здрав… Утре заминавам за Сливен, където вероятно ще остана през цялото време на войната… Българите се отнасят към нас, руските пленници, много добре и с внимание. Днес времето е много хубаво, сякаш е лято

Капитан Ж.П. Борогокуплия

 

№ 72

До Федосия Димитровна Походеева, Уралски район
Враца, 3.Х.1916

Със сегашното писмо ви съобщавам, че на 22 септември бях ранен в левия крак и тъй като раната беше дълбока, нямах сили да вървя до пункта за помощ и останах легнал на място, до момента, в който българските санитари ме изнесоха. Сега съм в болницата и колкото до лечението на ранените тук, казвам ви, че то е много добро и, въпреки факта, че ние за българите сме врагове, те се държат към нас, руснаците, като със свои…

Володя

 

№ 73

До Тарас Никифорович Мишев, село Сумки, провинция Тоболск
Търново, 9.Х.1916

Мила мамо,

…Изпращам ви своите поздрави от България и ви пожелавам всякакви добри неща. Тук все още се намирам в болницата, тъй като бях ранен в левия крак на 1 септември; но вие не трябва да се безпокоите, аз вероятно скоро ще бъда излекуван. Аз съм много доволен, тъй като много добре се грижат за мен…

Иван Никифорович Мишеев (войник)

 

№ 74

До г-жа Елена Антоновна Дорогокуплия, в Петроград
Шумен, 11.Х.1916

Утре заминавам за Сливен, където вероятно ще остана до края на войната. Българите се държат към нас, руснаците, много добре с внимание.

И.Т. Дорогокупилия (капитан)

 

№ 75

До г-жа София Рудолфовна фон Ланг, в гара Тетерев
[без местоположение] 11.Х.1916

…На 7 октомври ме плениха в България и в този момент отивам в Сливен, където без съмнение ще бъдем до края на нашето пленничество. Пиша ви от Шумен. Аз съм здрав и вие няма абсолютно за какво да се безпокоите, българите се отнасят към нас като към братя и ние живеем с тях отличен живот… Още веднъж ти повтарям, че съм много добре и нямате никаква причина да се безпокоите

Д. Ланг

 

№ 76

До г-жа Лина Петровна Мотмюлер, провинция Ливония (Eстония)
[без местоположение] 11.Х.1916

Скъпа Лина, аз в този момент съм пленник в България и решиха, че трябва да престоим в Сливен, красив и чист град. Аз съм здрав и се чувствам добре; само за нещастие не можем да се видим и изглежда, че ние със сигурност не можем да се видим преди края на войната

Дмитрий Ланг

 

№ 77

До г-жа Елена Отомаровна Раткова, в гара Кузнецово
12.Х.1916

Дали получихте писмото ми, в което ви помолих да ми изпратите бельо? Сега вече няма нужда от това, защото съм пленник при българите. Те се държат добре с руските пленници и ни наричат „братя”. Те правят всичко възможно да облекчат съдбата ни. Не се безпокойте, мили мои, аз живея добре, само неприятно ми е да бъда пленник, без да бъда ранен….

(Без подпис)

 

№ 78

До г-н Ив. Андр. Рисмандел, 43 армейски корпус
[без местоположение] 13.Х. [1916]

Скъпи братко,

…Пленник съм в България. Приеха ни по един великолепен начин, като гости. Взех участие в едно ожесточено сражение

Вили

 

№ 79

До Тихол Михайлович Михайлов, в Петроград
[без местоположение] 13/26 октомври 1916

Скъпи татко и мамо,

…Сега съм пленник при българите… Пиша това писмо от град Шумен. Много хубав град… Държат се към нас добре… Моля ви да не си мислите, че гладуваме, хранят ни добре…

Вася

 

№ 80

До г-жа Мари Сикатс, провинция Ливония (Eстония)
[без местоположение] 14.Х.1916

Мила мамо,

…Бързам да ти съобщя, че съм леко ранен в десния крак и съм пленник в България…Живеем добре, българите се отнасят като към братя към нашите ранени…

Гендрик

 

№ 81

До г-н Авдей Сергеевич Пожидаев, провинция Курск
[без местоположение] 15.Х.1916

Тук ни хранят добре и също така се грижат добре за нас, българите са един добър народ…

(Без подпис)

 

№ 82

До Иван Василиевич Литински, провинция Москва
Шумен, 15.Х.1916

Аз, благодарение на Бога, съм жив и здрав, пленник съм в България, плениха ме на 1 септември, българите се държат добре с нас, като към братя…

Афанасий Андрианов Миронов

 

№ 83

До Ефросиния Зелени, провинция Подолск
[без местоположение] 15.Х.1916

Аз, благодарение на Бога, съм добре, аз съм в един лазарет, където хората се много добри. Не се безпокойте за мен.

Егор

 

№ 84

До г-н Прокопий Фролав Феодоров, провинция Перинск
[без местоположение] 15.Х.1916

Аз съм пленник в България и за това, мили мамо и татко, не се безпокойте за мен; благодарение на Бога аз съм много добре и хората са много добри…

Терентий

 

№ 85

До г-н Г. Ярсон, провинция Ливония (Eстония)
[без местоположение] 15.Х.1916

…Мили чичо,

…Бързам да ти съобщя, че аз съм много леко ранен в десния крак и че съм пленник в България. Живеем добре, българите се отнасят към нашите ранени като към братя

Г. Сикатс

 

№ 86

До г-жа Александра Димитровна Миронова, провинция Москва
Шумен, 16.Х.1916

Те се държат с нас, руснаците, добре и като към братя

Афанасий Андрианов Миронов

 

№ 87

До Аксиния Тимофеева Рагузина, Москва
Шумен, 16.Х.1916

…Съобщавам ви, че съм пленник в България, плениха целия ни отряд на 1 септември; благодарение на Бога съм жив и здрав, българите се отнасят с нас като към братя

Афанасий Андрианов Миронов

 

№ 88

До г-ца А.Вийон, провинция Естония
[без местоположение] 16.Х.1916

Изпращам ви своите поздрави и ви съобщавам, че съм ранен в главата и лявата ръка; пленник съм в България… Тук ние живеем много добре, българите се отнасят към нашите ранени като към братя…

И. Линверк

 

№ 89

До Надежда Порфирова Антипова, провинция Владимирск
Варна, 18.Х.1916

Моля ви, мамо и малка женичке, да не се тревожите за мен, няма да умра, раната ми е на път да се излекува; тук сме много добре; отношението към нас е същото, каквото е и към своите…

Б.И. Антипов

 

№ 90

До Аполония Францевна Поповска, Одеса
Шумен, 19.Х.1916

Мили Поля и Витция (вероятно Витя),

…По време на сражението от 10 октомври, ние бяхме обкръжени от българската кавалерия, получих рана в главата и 4 в крайниците… След като получих първия удар в главата, загубих съзнание не усетих останалите удари… Първата превръзка ми беше направена от един български полкови лекар… Командирът на бригадата от българската кавалерия накара да ме транспортират с една кола до пункта за помощ. Веднага след като се излекувам, ще ме транспортират в Сливен, където ще бъда в компанията само на руски пленници. С мен се отнасят не просто добре, но по един отличен начин, както и с другите руски офицери в болницата. Държанието на офицерите и на санитарния персонал, както и на българите като цяло, е отлично, би било грях да се оплакваме. Благодаря на Провидението, което реши да ме пленят българите, а не германците или турците…

В…(не се чете)

 

№ 91

До Феодор Петрович Чемиченкин, село Воробльово, провинция Томск
Варна, 19.Х.1916

Скъпи родители,

…Аз съм жив и здрав и съм пленник и съм в третата болница на Варна в България….
…Не се притеснявайте за мен, тук ни хранят и се отнасят към нас добре…

Димитрий

 

№ 92

До г-жа Варвара Сергеевна Вахрушева, провинция Пермск
Варна, 20.Х.1916

Поздрав, мила мамо, от вашия син… Бях ранен на 10 октомври и съм настанен в болница в България; лекуват ме и се отнасят към мен добре

Павел Степанович

 

№ 93

До г-ца Груша Надежда Викторовна, Калуга
Варна, 21.Х.1916

Сега се намирам в голямата болница на град Варна, на брега на Черно море. Тук отношението към мен е отлично… Надявам се твърдо, че ние след войната, ще започнем отново нов живот, съгласно твоите мечти

Володя

 

№ 94

До г-н Пьотр Михайлович Коваленко, Уралски район
Враца, 22.Х.1916

Българите много добре се отнасят към руските пленници. Ето защо, Петя, бъди спокоен, що се отнася до моето състояние. Единствено трябва да очакваш мира…

Володя

 

№ 95

До Фьодор Самойлов, пленник в Австрия
Ботевград (Орхание), 22.Х.1916

…Мой братко, Федя, сърдечно те прегръщам и ти съобщавам, че съм пленник в България от 10 октомври 1916. Аз съм жив и здрав, към нас се отнасят добре…

Иван Д. Самойлов

 

№ 96

До Анна Сташевска, провинция Волиния
Плевен, 23.Х.1916

Моя малка скъпа женичке, аз съм пленник в България, но не бива да скърбите за мен… Тук ни хранят и се грижат добре за нас; българите са мили хора, ние живеем в болницата с тях като с братя, не се безпокойте….

Адолско Стpашевски

 

№ 97

До Владимир Евгениевич Крутиков, в Галич (Украина)
Благоевград (Орхание), 23/5 ноември 1916

Скъпи татко,

…Аз съм жив и съм пленник в България. Плениха ме заедно с командирите… Надявам се, че ще разбереш болката ми!… Ти трябва само да знаеш, че бях пленен заедно с целия отряд. Поздрави на всички. Не се тревожете за мен и не ми изпращайте нищо…

Анатол

 

№ 98

До г-н Г. Талук, провинция Ливония (Естония)
Плевен, 30/12 ноември 1916

Скъпи родителю,

…Бързам да ви известя, че съм ранен в дясната ръка и че съм пленник; в България се живее добре, българите се отнасят добре към нашите ранени, като братя…

Гендрик Сикатс

 

№ 99

До Варвара Сергеевна Вахрушева, провинция Пермск,
Варна, 31.Х.1916

Поздрав, мила мамо, от вашия син….Ранен съм в дясната ръка и съм на легло в български лазарет. Не се тревожете за мен…Тук се грижат за мен, дават ми да пия, хранят ме, отнасят се към мен като един от своите

Павел

 

№ 100

До г-н Ярсон, провинция Ливония (Естония)
Плевен, 4/17 ноември 1916

…Скъпи родителю, бързам да ти съобщя, че съм ранен в десния крак и че съм пленник в България, благодарение на Бога, се живее добре, българите се отнасят с нашите ранени, като братя

Гендрик Сикатс

 

№ 101

До Редакцията на вестник „Заря”, София
8. Х. 1916

…Моите благодарности. Благодаря от сърце на моите братя, ранените българи, които са на легло в болницата „Мария Луиза”, за паричната помощ, която ми оказаха, тъй като нямах нито стотинка и моите братя събраха помежду си и ми даваха продукти. Руските офицери ни казваха, българите убиват руснаците, но се случи точно обратното. Българите са добър, добродушен и любезен народ, и който не пести паричната си помощ. Още един път благодаря на своите братя за тяхната подкрепа. Нека Бог ви даде здраве и живот; на тези, които отново отидат да се бият, пожелавам да се върнат у дома бодри и живи и децата им да пораснат големи. Не мога да намеря думи, за да ви благодаря, скъпи братя. Извинете ме, че съм не достатъчно грамотен…Аз съм селянин от село Рудни Голубовски, провинция Черниговск, окръг Суражевск

Иван Сергеев Андрушенков
249 полк, 2 рота

(Същото писмо с друг почерк продължава така:)

…Благодаря от цялото си сърце от името на ранените руснаци в болница „Мария Луиза” на ранените български войници, наши братя и сестри, които се показаха толкова милосърдни и добри към нас, бедните пленници, които нямаха ни стотинка, и събраха дарение в наша полза, на 26 октомври… Още един път аз благодаря на нашите братя и на всички български граждани. Руските офицери ни плашеха, че българските войници убиват пленниците и доубиват ранените, но ние виждаме точно обратното. Аз бях повален и ранен на 300 крачки от нашите траншеи и молех нашите санитари и всички останали от траншеите да ме вземат, но те не обърнаха никакво внимание на моите молби, докато българските войници, нашите братя ме превързаха и ме транспортираха към помощния пункт. Извинете ме, братя, не знам повече как да ви благодаря,  се подписвам със собствената си ръка…

Димитрий Еродеев

Провинция Воронеж, 244 полк, 6 рота

 

№ 102

До Алине Линверк, село Катентак, провинция Естония
Плевен, 12 ноември 1916

Скъпи родители,

…Бързам да ви съобщя, че в битката от 7 октомври 1916 бях ранен в главата и в левия крак и в момента съм пленник в България. Благодарение на Бога, живея добре, българите се отнасят добре към ранените. Надявам се, че скоро ще оздравея

И.Линверк

 

№ 103

До г-н Александър Илич Клиагин, Москва
София, 15/28 ноември 1916

…Сега се намирам в добри условия, защото нашите братя българите се отнасят много добре към нас, русите. Времето тук продължава да бъде топло

С.Ф. Любучкин

 

№ 104

До г-н Иван Степанов Калижуку, провинция Волиния
София, 6.I.1917

…и не трябва да тъжите за мен, тук ни е сме добре при българите, сякаш сме си у дома, хората са добри и българите са другари, т.е. приятели и много добри…

Пьотр Калижуку

 

№ 105

До г-жа Таиса Алексеевна Пучинина, провинция Вятск
[гр.] Бабадаг [Северна Добруджа], 28.I.1917

в траншеите бях напълно замръзнал, но благодарение на Бога, братята българи и като цяло българските войници, се отнасят много добре към нас, пленниците. Така, войниците ни дават своя хляб (колкото до мен лично още не ми дават хляб), тютюн, хартия за цигари. Разбираш от това, моя мила Тасюрочка, че благодарение на Бога аз живея, след всичко, много добре…

Геник

 

Писма на румънски военнопленници

 

№ 106

До г-н С. Чернасену, Букурещ
Враца [без дата]

Аз се чувствам добре, не се притеснявайте за мен. Добре се отнасят към мен, защото се намирам сред лекари и всички са културни хора и както трябва. Началникът на болницата е достойна и високопоставена личност от всяка гледна точка…Ерсилиса ще направи добре да не се тревожи за мен, защото съм много добре. Нека се въоръжи с всичкото си търпение и да чака края на войната…

Д-р Н. Иначеску

 

№ 107

Враца [без дата]

До г-жа Аурелия Станеску, Букурещ

…Аз се чувствам добре и живея добре. Лекарите, с които работя тук, са културни хора, и съвсем както трябва…

Д-р Нак. Инашеску

 

№ 108

До капитан Самбатеану, Ботевград (Орхание)
Враца [без дата]

…Аз съм в една от болниците във Враца, където живея много добре. Всички лекари са отлични хора. Не ми е приятно, че не знам български език, но началникът на болницата и студентите по медицина говорят френски и можем да се разбираме. В часовете за почивка аз се старая да науча български…

Д-р Инашеску

 

№ 109

До г-жа Мария Динеску, Плоещ
Велико Търново [без дата]

Ние сме много добре третирани и българите са много приветливи. Също така в болницата показват към ранените забележително внимание. Докторите и милосърдните сестри са много грижливи към нас. Аз съм още с други румънски офицери, които също са ранени…

Георге Динеску

 

№ 110

До г-жа Фаниса Мандолеску, Пасии (Бузъу)
Варна [без дата]

Аз съм пленник в България. Бях тежко ранен, но благодарение на санитарната служба на България, аз постепенно се изправям на крака

Йон Попеску (младши-лейтенант)

 

№ 111

До г-н Николай Томеску, Блажани (Бузъу)
Варна [без дата]

Бях тежко ранен, но благодарение на добрите грижи аз съм почти излекуван….

Йон М. Попеску (младши-лейтенант)

 

№ 112

До г-жа Гизела Гринберг, Букурещ
София [без дата]

Аз съм добре и съм добре лекуван… Трябва да се каже на всеки, който очаква новини от мен, че всичко, което се казва във връзка с българите, че те са без култура, не е вярно. Обратното, това са достойни хора колкото е възможно…

Оскар Гринберг

 

№ 113

До г-жа Йоана Тудораче, Георгени (Яломита)
Разлог (Мехомиа) [без дата]


…Аз съм пленник в България от 2 месеца и живея добре. Не трябва изобщо да се тревожите за мен, тъй като съм в добро здраве и българското правителство не ни е лишило от това, което е необходимо….

Винтила Могос (войник)

 

№ 114

До г-жа Стефана Н. Лупосуру, Ирещ (Путна)
Горна Оряховица [без дата]

Знайте за мен, че аз съм добре. В България ние сме много пленници и към нас много добре се отнасят всички и българските войници

Некулай Лупусору

 

№ 115

До г-жа Елена д-р Периктано, [гр.] Слатина
Слатина [без дата]

Аз съм пленник в България, на служба съм в болницата в Търново. Аз съм в добро здраве и към мен добре се отнасят. Българите са много добри и както трябва.

Д-р Периктеано

 

№ 116

До г-н Йон Пана, Намолоаза (Путна)
Варна [без дата]

.Знайте, че съм болен, но не съм ранен. Бях премръзнал. Нямайте за мен никаква грижа, за мен много добре се грижат тук в болницата…

Войникът Васил Пана

 

№ 117

До г-н Георге Дуру, Буку (Яломица)
[без местоположение] 22 септември 1916

Съобщавам ви чрез сегашното си писмо, аз съм в болницата в Попово, до доктор А.Франк. Не трябва да се безпокоите за мен, тъй като съм добре и към мен добре се отнася българската държава. Дават ми всичко, от което имам нужда… Моля ви още веднъж изобщо да не се безпокоите, защото ми дават всичко, от което имам нужда: храна, стая за спане и облекло за тези, които нямат

Гита Дуру

 

№ 118

До г-жа Еугения С. Бостау, Панест (Путна)
Попово, 22 септември 1916

Бързам да ти съобщя още от първите редове на писмото, че съм добре… Господа българските лекари много добре ни лекуват и се грижат всичко да ни се дава на време, достатъчна храна, жилище и всичко, което е необходимо. Всички работим през целия ден край ранените, което е много приятно

Йон Бостан

 

№ 119

До г-н Михаил Ленгел, [гр.] Фокшани [Вранча]
Попово, 24 септември 1916

Аз съм пленник в България от 24 август и съм слуга в една болница, където се отнасят към мен много добре. Господа българските лекари ми оказват майчински грижи, настаняват ме и ме снабдяват с всичко, което ми е необходимо…

Йон Бостан

 

№ 120

До г-н Гита Влад, Амара (Яломица)
Ловеч, 26 септември 1916

Бях пленен, леко ранен, но след бащинските грижи, които получих, аз съм в най-добро състояние. Тук бяхме приети много добре: във всички села, през които бяхме прекарани, ни даваха хляб, сирене, мляко, кашкавал, грозде, дини, вода и т.н., за нас, както и за всички свои ранени, дори за нас повече, отколкото за техните. Болницата, в която сме настанени, има легла с чаршафи и др. Ние имаме също пантофи, кърпи и др.

Влад Помпилиу

 

№ 121

До г-н Георге М. Бурада, Гура Сърата-Ненсиулещ
Ловеч, 26 септември 1916

Аз съм ранен и се намирам в една болница, много добре се грижат за мен, правят всичко, за да подобрят моето състояние… Не трябва да си натъжавате сърцето заради мен, мислете единствено за къщата и за бъдещето…

Георге Бурада

 

№ 122

До г-жа Нику Буздуган, Букурещ
София, 30.IX.1916

Известете, че съм пленник в България и съм ранен в левия крак… Тук съм много добре, грижат се много добре, хората са добри…

Марине Здраву

 

№ 123

До г-н И. Розентал, секретар на Редакция на „Адевърул”, Букурещ
Плевен, 1/14 октомври 1916

…Бях ранен в сражение, санитарите ме отведоха в един лазарет, където много добре се грижиха в продължение на две седмици. После ме изпратиха за възстановяване на силите тук, в една болница, в която съм обкръжен от хубави медицински сестри. След малко време, тъй като раната ми е почти зараснала, се надявам да се присъединя към квартала на нашите офицери пленници.

Хенри Фишман

 

№ 124

До г-жа Лучия Ненерман, Букурещ
Плевен, 1/14 октомври 1916

.Отдавна съм вън от опасност и се радвам на много щедро лечение в болницата на Плевен, където си възстановявам силите…. Не се безпокой за съдбата ми

Хенри

 

№ 125

До г-жа Фрида Хирш, Букурещ
София, 2/15 [октомври] 1916

…Отнасят се към мен по отличен начин, липсват ми единствено пари. Работя в хлебарница, както и други наши войници…

Леополд Хирш

 

№ 126

До г-н Стоическу, Синай
Дряново, 8/21 [октомври] 1916

Намирам се сред българи – това са хора с добро сърце – хора, които ми помогнаха и ми направиха голямо добро, когато бях много отслабнал заради замръзването. Тези хора с достоен характер, ми засвидетелстваха уважение и много приятелски грижи към мен, ми спечелиха моята топла признателност…

Александър Илиеску (Лисансие по право)

 

№ 127

До г-н Александру В. Гадеи, Букурещ
Дряново, 21 окт. 1916

…Българите са коректни и добри. Някои от тях – интелектуалците – много ми помогнаха, когато бях отслабнал….

Ал. Илиеску (Лисансие по право)

 

№ 128

До г-жа Ат. Верзиана, Синай
Дряново, 8/21 окт. 1916

Към момента аз съм добре, българите са добри хора. Те ни засвидетелстват уважение и някои от тях ми предложиха помощта си, когато бях отслабнал и измъчен

Ал. Илиеску (Лисансие по право)

 

№ 129

До г-н Некулай Арделеану, Фокшани
София, 9.Х.1916

Мои скъпи родители, трябва да знаете, че съм добре и да не се безпокоите за мен. Аз съм военнопленник в София. Към нас се отнасят много добре. Работя в голяма работилница за обувки. Плащат ми надница. Не трябва да се тревожите за мен…

Арделеану

 

№ 130

До Маргиола Апосту, Фокшани
София, 9.Х.1916

…Не се безпокойте за мен. Към нас се отнасят много добре. Упражнявам своя занаят с надница…

Арделеану

 

№ 131

До г-жа Мария Янкулеску, Фокшани
София, 9/22 октомври 1916

С тези редове искам да ти съобщя, че съм жив и изглежда, че бъдещето ни запазва щастливи часове. Аз съм пленник в София. Към нас се отнасят много добре. Работя в голяма работилница и ако не съществуваше ти, изобщо нямаше да си спомням вече за Румъния

Подофицер Арделеану

 

№ 132

До г-жа Елвира Силистеану, Букурещ
София, 9.Х.1916

…Аз съм пленник в България и в този момент съм болницата ранен в левия крак; добре се грижат за мен…

Марин Здравку

 

№ 133

До г-жа Анастасия Ангел, Питеаска-Пасъреа (Илфов)

Трябва да знаеш, че съм пленник в България, ранен в левия крак и съм на място, където се грижат добре за мен…

Василе Ангел

 

№ 134

До г-н Якоб Хашелес, Букурещ
Кюстендил, 17/30 октомври 1916

Аз съм много здрав и българските власти много добре се отнасят към мен. Работя занаята си в една работилница в Кюстендил. Нямайте никаква грижа за мен…

Якоб Хашелес

 

№ 135

До г-н Янку Лазар, Букурещ
Кюстендил, 17/30 октомври 1916

Нямайте никаква грижа за мен, защото българските власти много добре се отнасят към мен. Работя занаята си в една работилница в Кюстендил

А.М.Лазар

 

№ 136

До Дионисие Молнар, Букурещ
Кюстендил, 17/30 октомври 1916

Нямайте никаква грижа за мен, защото получавам много добро отношение и издръжка от страна на българските власти. Работя занаята си в една работилница в Кюстендил…

А. Андрееску

 

№ 137

До Л. Соломон, Яш
Кюстендил, 7/30 октомври 1916

Аз съм здрав и работя по специалността си в една работилница в Кюстендил. Нямайте никаква грижа за мен, защото получавам всичката необходима издръжка. Получих малка помощ от местната общност.

Жан

 

№ 138

До Елена Мангу, Титова (Бърлад)
Варна, 20 октомври 1916

Ако има български военнопленници у нас, моля те да съобщиш в града, за да се отнасят добре с тях, както се грижат добре с нас тук, пленените румънски войници. Всички румънски войници молим румънските лекари да лекуват добре пленените български войници, както ние много добре сме лекувани от българите…

Петраче Мангу

 

№ 139

До г-жа Феодара Димитеа Русу, Циумулещ Ганеаса (Цукеава)
Плевен, 21.Х.1916

Да живеят техни Царски Величества, Царят и Царицата, князете и князът наследник на България и цялата страна, всички български поданици! Мили жено и дъще, аз съм защитен и смятан като необходим за работата и сякаш съм роден в тази страна. Подобна храна аз не съм ял дори у нас. Скъпи жено, дъще и скъпи роднини, знайте, че съм много добре, в добро здраве и много доволен от всичко…

Димитру Русу

 

№ 140

Йосиф Изер пише на Софика (адресът липсва)
Варна, 31 октомври 1916

Ще ти опиша всичко, което става с мен. Аз съм много добре лекуван от лекарите. Дават ни добра и здравословна храна. Не мисли, че ме принуждават да ти пиша така. Казвам ти това, защото това е самата истина. Много пъти посетители ни раздават цигари, конфитюри, лакомства, ябълки, т.н.

Йосиф

 

№ 141

До г-жа Д-р Луис Мендел, Яш (Румъния)

Колкото до мен, бъдете спокойни, аз тук съм много добре третиран, защото българите са опасни врагове на бойното поле, но много приветливи в своята страна….

Д-р Луис Мендел

 

№ 142

До г-ца Мария Маринеску, Букурещ
София, 12 ноември 1916

Към момента съм болен в една болница в София, в която много добре се грижат за мен. Тук не правят никаква разлика между нас пленниците, и българите. Аз съм болен от 2 месеца, бях ранен в двата крака, но сега моето състояние се подобрява…

Ж. Гутман

 

№ 143

До г-жа Констанца Попеску, Търгшору (Прахова)
Варна, 15.ХI.1916

Бях тежко ранен, но благодарение на грижите на санитарите от местната болница, аз постепенно се възстановявам…

Йон М. Попеску
(младши-лейтенант)

 

№ 144

До г-н Йон Сотир
Варна, 15.ХI.1916

Аз бях тежко ранен, но, бидейки много добре лекуван от българската санитарна служба, в момента почти изцяло се възстанових

Йон М. Попеску
(младши-лейтенант)

 

№ 145

До г-н Тома Милитару, Марантиски (Бузъу)
Варна, 28 декември 1916

(Почеркът е нечетлив, но може да се дешифрира, че военнопленникът Н. Сербан се намира в България, че е бил ранен в краката е останал на полето два дни, докато българските войници са го транспортирали в болницата. Той е доволен от лечението и грижите, които му се оказват).

 

№ 146

До Смил Поляков, военнопленник в София
Констанца, 3 декември 1916

…Скъпи Смил, тук сме добре. Трима български войници са настанени у нас. Това са отлични хора и ми е приятно да мога да познавам един народ, който заслужава само похвала

Виждаш, че вече мога да пиша на български…

Мара Райцер

 

№ 147

До г-жа Дина Константин Казаку, Цумир (Мехединци)
София, 29.ХII.1916

Съобщавам ти, че бях ранен, но сега съм възстановен. Намирам се в София в болница, но съм добре… Тук живеем добре. Раздадоха ни подаръци за Коледа. На добър час. Щастлива нова година. Всички хора тук са много добре

Константин Казаку

 

№ 148

До г-н директора на „Ден” в София
Търново, 2 януари 1917

Моля ви с най-голямо уважение да публикувате във вашия вестник следното: „Аз, Бернат Сапса, войник от румънската армия, ранен в сражението близо до село Кълугeрени [гр. Гюргево], в околностите на Букурещ, останах жив благодарение на добротата на българските войници, които ме транспортираха в болницата в Търново. Желая завинаги щастие и здраве на лекарите и санитарите за добрите грижи, които ми оказаха. Да живее българската армия, да живее Негово Величество Цар Фердинанд и цялата царска фамилия!

Бернарт Сапса

 

№ 149

До г-н Михаил Ленгел, Фокшани
Добрич

От 1 януари 1917 аз съм във военната болница в Добрич. За мен много добре се грижат българските власти и ме снабдяват с всичко, което ми е необходимо…

Йон Бостан

 

№ 150

До г-жа Танеа Чобану, Ръдоещ (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.I.1917

Аз съм пленник в България в гара Тръмбеш и живея много добре, тъй като българите се отнасят към нас много добре…

Йон Чобану

 

№ 151

До г-н Гита Н. Стайку, Боралу (Прахова)
София, 14.I.1917

Със сегашното писмо си съобщавам, че съм военнопленник в София и че живея много добре. Бях тежко ранен, но вече оздравях и го дължа на тукашните лекари, които ми оказаха такива грижи, че разбрах, че не правят разлика между пленниците и българите

Йон Г. Стайку

 

№ 152

До г-н Стефан Д. Стериан, Бузъу
Сливен, 6/19 февруари 1917

Аз се намирам в България и живея добре, въпреки пленничеството. Не се грижете за мен, въпреки недостига на пари, българската държава ни дава необходимото, както и на своите войници, които ни пазят….

Стериан Д. Стефан

 

№ 153

До г-н Войку Сику, Вънатори (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Знайте, че съм добре и живея добре. Аз съм в гара Тръмбеш и че българите се отнасят добре към нас…

Сику Станков

 

№ 154

До г-н Флорея Алексе, Синтещ (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Благодаря на Бога, защото българите се отнасят към нас много добре…

Драган Стан

 

№ 155

До г-н Ниту Стефан Оанта, Салциа (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

…Към нас българите се отнасят много добре и също така живеем много добре...

Нита Стефан

 

№ 156

До г-н Симион Бадеа Трузео, Чобанещ (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Аз съм военнопленник в България и към нас българите се отнасят много добре….

Бадеа Марин

 

№ 157

До г-н Константин М. Ламбажиу, Рошиори де Веде (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Аз живея добре и към нас българите се отнасят много добре

Мартин Ностасе

 

№ 158

До Флореа Пата, Сухая (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Аз съм пленник в България, в гарата на Тръмбеш, с моя брат Александър; ние живеем добре, защото към нас българите се отнасят много добре

Пата Марин и Пата Алиесо

 

№ 159

До г-н Йон И. Костеа, Ологи (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Благодарение на Бога българите се отнасят много добре към нас. Аз съм жив и здрав…

Костеу Марин

 

№ 160

До г-н Раду Флореа Маринете, Доробант (Телеорман)
[Полски] Тръмбеш, 10.II.1917

Благодарение на Бога, българите се отнасят много добре се отнасят към всички нас; чувствам се много добре, моето състояние се подобрява, нямам нужда от нищо, освен от малко пари…

Маринете Константин

 

1Прикрепена към Агенцията на Френския Червен кръст.
2Там са екзекутирани 7 000 пленени македонски българи – войници и мирни граждани.
3„Далеч от Типерери” - стар популярен английски марш "A Long Way to Tipperary", който в ранния ентусиазъм на 1914 г. войниците на Западния фронт пеели по пътищата на войната.

 

X

Right Click

No right click