Печата се по: Държавен вестник, бр. 239 от 22 октомври 1913 г.
Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев
След една кървава война, между Българското правителство и Високата порта е сключен на 16/29 септемврий 1913 год. мирен договор, според който към българското царство се присъединяват бившите турски области, обозначени в договора.
По силата на уговореното с Турция, България чрез войските си завзе вече отстъпените земи и нареди в тях свое управление.
По тоя случай, от името на Негово Величество Царя, българското правителство обявява, че то поема управлението на новите земи, въодушевено от най-благи чувства към жителите им, без разлика на вяра и народност.
За да се забрави обаче за винаги печалния спомен от кървавите събития, които донесоха злочестини на двете воюващи държави и техните поданици, и за да въдвори мир, любов и съгласие, българското правителство счита за своя длъжност да обяви от името на Негово Величество Царя пълна и всеобща амнистия за всички лица, които са взели участие в неприятелските действия или са се провинили в политическите събития предшестващи мирния договор. От тая амнистия ще се ползват и жителите от присъединените земи, замесени в станалите в тях политически събития.
На българските граждански и военни власти са дадени най-строги заповеди да се отнесат с най-голяма благосклонност към жителите на завзетите земи, като почитат вярата и народността им, като пазят от всяко посегателство личната им свобода, неприкосновеността на жилищата и собствеността им.
Гражданите на нова България, без разлика на вяра и народност, ще се ползват със същите права, с които, според Конституцията се ползват всички граждани на царството.
Наредено е да се почита религиозната и училищната свобода на гражданите, както и техните вярвания и религиозни обичаи, джамиите, гробищата и другите им светилища.
Като разгласява горното, българското правителство кани новите граждани да се предадат на мирните си занятия, при управляването на които те ще се ползват от правата, предвидени в Конституцията и законите, от благоволението на Негово Величество Царя и от съдействието на правителството. Правителството в същото време се надява, че гражданите от новите земи ще проявят своята преданост към царството, към което се присъединяват, чрез верност към Царя и отечеството, чрез почит към законите, чрез братски обноски към съгражданите си. По тоя начин те ще спомогнат за напредъка и благоденствието на царството.
Издаден в София на 16 октомврий 1913 г.
Председател на Министерския Съвет,
Министър на Вътрешните Работи и Народното Здраве:
Д-р В. Радославов.
(следват подписи на министрите от кабинета)
