Трета българска държава

Из Закон за защита на нацията, от 21 януари 1941 г.

Посещения: 4915


Печата се по: "Държавен вестник", бр. 16 от 23 януари 1941 г.

Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

Дял I

За тайните и международни организации

 

Глава I.

 Общи разпоредби.

 

442px Law for Protection of the NationЧл. 1. Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.

Чл. 2. Под организации по смисъл на този закон се разбира всеки състав от хора, със съответно ръководство, без оглед на устройството му - дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондация, институт и други такива, - който пряко или прикрито преследва идеални цели.

Чл. 3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва скрити цели или има скрито устройство, или действа скрито, или задължава членовете си да пазят тайна по делата ѝ.

Чл. 4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.

Този закон не засяга международните организации, които съществуват по силата на международни конвенции или които са образувани по почин на властта, или се намират под ръководството на властта.

Чл. 5. Министерският съвет по доклад на министъра на вътрешните работи и народното здраве определя и обявява кои организации попадат под разпоредбите на този закон.

Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които попадат под разпоредбите на: Закона за защита на държавата, Наредбата-закон за защита безопасността на държавата и Наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.

 

Глава II.

За разтурянето на тайните и международни организации.

 

Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква дейност.

Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите към 1 януари 1940 г. такива организации са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да представят в Министерството на вътрешните работи и народното здраве:

а) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел, средства и устройство;
б) списък на лицата, участвали в ръководните дела;
в) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията с указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени лица или в дружества, образувани с цел за прикриване имуществата на организацията.

Ръководствата на организации, които имат таен или международен характер, но не са били регистрирани по реда на Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпоредбите на настоящия член в месечен срок от влизането на закона в сила, макар че не са обявени по реда на чл. 5 от този закон.

Лицата от ръководствата на тези организации, които с цел да укрият исканите сведения по този член не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5 000 до 50 000 лв.

Забележка. Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнят наредбите на този член, не се наказват по чл. 21 от Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията.

Чл. 8. Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличат от дружествените регистри тези от тях, които са били вписани като юридически лица.

Чл. 9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в царството или в чужбина, обявена за такава по реда на чл. 5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 100 000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от Наказателния закон - пунктове 1 до 4 включително и пункт 6.

 

Дял III.

За противонационални и съмнителни прояви.

 

Глава I.

За противонационалните прояви.

 

Чл. 34. Който върши в страната действия, които увреждат името и достойнството на държавата или нацията, или върши противодържавна или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 50 000 лв. Същото наказание се налага и на български поданик, който върши такива действия в чужбина.

Чл. 35. Организации или предприятия, които вършат пропаганда в полза на чужда държава, се забраняват и се разтурят със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве, а с имотите им се постъпва по реда на дял I, глава III.

Който сътрудничи по какъвто и да е начин на такива организации и предприятия, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 50 000 лв.

Разпоредбите на този член не се отнасят до организации и предприятия, които съществуват въз основа на международни конвенции или на решение на Министерския съвет.

Чл. 36. Който с цел за саботаж не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.

 

Глава II.

За съмнителни прояви.

 

Чл. 37. Без предварително разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато и да е материална помощ или дарение от чужбина.

За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват с тъмничен затвор до 1 година и глоба от 1 000 до 30 000 лв.

Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход.

Който присвои като подставено лице каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход, е длъжен да го декларира пред съответния околийски съдия в 3-месечен срок от влизане на този закон в сила от който момент той (подставеното лице) се смята пълномощник на действителния собственик.

За неизпълнението на тези наредби виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 30 000 лв.

Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняват да притежават недвижими имоти в определени населени места, а имат такива, са длъжни да ги ликвидират в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Ако не сторят това, тези имоти се изземват безвъзмездно от общините въз основа решение на съответния общински съвет, одобрено от министъра на вътрешните работи и народното здраве.

 

X

Right Click

No right click