Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев
Част I
Избирание представители за Обикновенното народно събрание
Глава I
Избиратели
Чл. 1. Избиратели са всичките български граждани, които са на възраст по горе от двадесет и една година, които се ползуват с граждански и политически права (чл. 86 от Конст.) и които са постоянни жители на някоя община, или са се поселили там не по-късно от шест месеца.
Не влизат в числото на избирателите ония български граждане, които се намират на действителна военна служба.
Чл. 2. Не могат да бъдат избиратели:
а) лицата, които са лишени от граждански и политически права по осъждание на позорно наказание;
б) осъдените на затвор не по-малко от три месеца за кражба, мошеничество, подделка (сахтекярлък) за злоупотребление на общественни пари, прелюбодеяние с насилие, за лихоимство (взятничество), лъжесвидетелство и клетвопрестъпничество;
в) злонамерените фалити (мюхлюзи) и
г) съдържателите на публични развратни домове.
…
Глава II
Избиранието
Чл. 9. Избиранието представители за Обикновенното народно събрание става с княжеский указ, който требва да се обнародва един месец преди денят, определен за изборите; този ден треба да е неделен.
…
Чл. 16. Никому не се допуща да гласоподава, ако не е записан в избирателния списък.
…
Чл. 18 Гласоподаванието е тайно...
…
Чл. 26. Изборите се проверяват от Народното събрание, което е единствений съдия за тяхната правилност и действителност.
Глава III
Избираеми
Чл. 27. Избираеми за народни представители са всички български граждани, които са навършили тридесет години, ползуват се с граждански и политически права и са книжовни (грамотни).
Чл. 28. Не могат да бъдат избираеми за народни представители всички ония, които според чл. 2-й от настоящия закон нямат право да бъдат избиратели.
Не могат тоже да бъдат избираеми за народни представители лицата, които имат условия с правителството за разни припаси и други такива, или имат предприятия по правителственните работи.
Също не могат да бъдат избираеми за народни представители военните лица, които се намират в действителна служба и лицата от духовно звание освен бялото духовенство. Гражданските чиновници не могат да бъдат избираеми за народни представители в окръга, в който служат, но те могат да бъдат избираеми в кой да е друг окръг.
Чл. 34. Народните представители, съгласно с член 139 от Конституцията, получават за всекий ден, догде трае сесията, по 15 лева наднични пари и още за пътни разноски за отивание и връщание по шестдесет стотинки на един километър.
Забележка. Всекий чиновник, избран за народен представител, до като трае сесията на Народното събрание, получава само депутатските наднични пари, а чиновническата си плата не получава. Това не се отнася до чиновниците, които живеят в мястото, гдето се свиква Народното събрание, и не получават надничните пари.
Глава IV
Наказания на пристъпления по изборите
Чл. 35. Всяко лице, което би причинило да се внесе в избирателний списък или под лъжовно, или чуждо име, или лъжовно звание и местожителство, както и всяко лице, което би скрило някое от условията, които не му дават право да бъде избирател според 2-й член на тоя закон, също и всяко лице, което би се вписало в два или повече избирателни списъци, или би гласоподавало в две или повече избирателни събрания, наказва се със затвор от един до три месеца и с глоба от петдесет до триста лева.
Чл. 36. Ония, които са назначени за изброяването на гласовете, ако скрият, притурят или променят някои бюлетини, или прочетат умишленото име на други, а не тия, които са писани в бюлетините, наказват се с затвор от три месеца до една година и с глоба от триста до две хиляди лева.
Същото наказание се налага на всяко лице, което по исканието на някои избирател да му напише бюлетинът, би вписало друго име, а не това, което му е казал сам избирателят.
Чл. 37. Влизането в избирателното събрание с оръжие е запретено; лицата, които нарушават това правило наказват се с затвор от един до три месеца и с глоба от сто до триста лева.
Чл. 38. Който би обещавал или приемал пари или подаръци, с условие да гласоподава за тогава или оногова, или би гласоподавал затова или онова лице под условие, че ще получи някоя обществена или частна служба, или каква да е лична полза, наказва се с затвор от три месеца до една година и с глоба от двеста до две хиляди лева.
Чл. 39. Ония, които със заплашвание, с насилие или с биение поискат да искарат или са накарали някой избирател да се въздържи от гласоподавание, наказват се с затвор от един месец до една година и с глоба от сто до две хиляди лева.
Чл. 40. Ония, които чрез лъжовни известия, клеветнически слухове или с други калпазански средства са поискали да измамят, или са измамили гласоподаванието на избирателите, наказват се с затвор от един месец до една година и с глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 41. Ония, които чрез викове и заплашителни заявления повърнат изборите или нарушат избирателното право на избирателите или свободата на гласоподаването, наказват се с затвор от три месеца до една година и с глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 42. Ако виновните по престъпленията, предвидени в членовете от 35-й - 41 -й от настоящия закон, са държавни или обществени служители или пък членове от избирателното бюро наказанията са двойни.
Чл. 43. Запретена е всякакъв вид агитация от страна на правителствените и обществени чиновници и виновните се наказват с затвор от един месец до една година и с глоба от триста до хиляда лева.
Чл. 44. Всеки избирател, който е гласоподавател има право да тегли на съд виновните по изборите.
Чл. 45. Изложените в настоящия закон престъпления се съдят в общите съдилища.
Част II
Избирание представители за Великото народно събрание
Чл. 46. Настоящия закон се приспособлява и за избиранието народни представители за Великото народно събрание с измененията, показани в следующите членове.
Чл. 47. Числото на представителите за Великото народно събрание е равно с двойното число членове на Обикновеното...
…
Издаден в Нашата столица София на 17 декемврий 1880 год.
На първообразното с собственна ръка на Негово величество написано:
Александър,
Приподписали:
Председател на Минист. съвет: Каравелов,
Министър на вътрешните дела: Д. Цанков.