Печата се по: Сборник на действуващите съдебни закони в царството (1878 - 1942 г.), ч. II, С, 1942, с. 537.
Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев
Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически организации: партии, съюзи, движения и пр., се забранява.
Съществуващите партийно-политически организации и техни поделения и разновидности се разтурят.
Надлежните съдилища служебно са длъжни веднага да заличават вписаните като юридически лица партийно-политически организации и техни поделения.
Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели или са с обявена или подразбираема принадлежност към каквато и да било партийно-политическа организация, се спират.
Чл. 3. Партийно-политическият характер на подлежащите на разтуряне организации или на техните поделения при съмнение се определят: за цели организации - от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за поделенията на такива - от областните директори.
За партийния характер и принадлежност на печатните изделия при съмнение се произнася: за издаваните в столицата - министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за издаваните в провинцията -областните директори.
Административните актове, издавани по този член, не подлежат на никакво обжалване.
Чл. 4. Разтурените партийно-политически организации и техните поделения не могат да се превръщат в други организации под каквато и да било форма, цели или наименование, а превърнатите такива след 19 май 1934 г. се разтурят.
Връзката между новите и разтурените партийно-политически организации се установява: за цели организации - от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за поделения на такива - от областните директори.
Ал. III на чл. 3 се прилага и в тия случаи.
Чл. 5. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и организации.