Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Внешняя политика России XIX и начала XX века. Серия I. Τ. VI. Москва, 1962, стр. 743 — 744.
Угнетяван от четиривековно свирепо мохамеданско мъчение, сръбският народ е понасял нетърпимо иго, против което е въстанал с намерението или да се жертва, или да го свали. Τой ми гласува доверие и ми даде сила да го управлявам. С помощта на всевишния, с великодушното покровителство на Ваше Императорско Величество, с трудните подвизи и пролятата кръв на моите събратя народът се е борил с всичка сила срещу народните мъчители и враговете на християнската вяра; поради това и непоколебимата надежда, която ни грее и до днес, все още се държим. Днес и винаги съм готов с народа във всички случаи да докажа истинската и непоколебима наша привързаност, изпълнявайки с истинско усърдие волята на Ваше Императорско Величество. До днешния ден, воден от осемгодишното течение, не бях достоен и нямах щастие да открия на Вас, избавителя на този народ, своето и общото желание, необходимостта, грозящата гибел, щастието и нещастието, миналото и сегашното състояние на целия народ. Подбуден от това, натоварен със своя дълг, превръщайки всичко в общонародна полза и спокойствие, бързам своевременно да падна коленопреклонно в свещените нозе на Ваше Императорско Величество, измолвайки отеческа милост!! Милост за народа, който е винаги готов да се жертва за славата и величието на Вашия императорски трон, хранен от твърдата надежда за избавление. Намирайки се днес на върха на надеждата, пред моите очи и очите на народа стои спасението или пропастта; и двете зависят от светлейшата воля на Ваше Императорско Величество, в очакване на която оставам завинаги най-предан и покорен на Ваше Императорско Величество всемилостивейшия покровител, върховен вожд на сръбския народ, Георги Петрович Черни.
