Съставен от дейците на тайния белградски кръжок, сред които е имало и лица, близки до сръбските правителствени кръгове (М. Бан и др.).
Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по А. Дурковић — Jакшић. Србиjанско-црногорска сарадња (1830 — 1851). Београд. 1957, стр. 87 — 88.
Политическите основи на югославяните
Сърбите и хърватите като най-съзнателните сред югославяните полагат долуизложените основи на своето политическо бъдеще и като ги приемат, обещават, че ще се стремят към тяхното осъществяване в единно направление, доколкото външната обстановка по места позволява това за всеки клон [на югославяните]:
1. За всички славяни се приема федеративната система.
2. Югославяните ще съставят югославянска държава начело с един ръководител.
3. Югославяните се разделят на три племена: сръбско, хърватско и българско.
4. Всяко племе ще има пълна автономия и свое народно събрание начело с наместника на краля, ще управлява своите фондове, учреждения, църковни дела и т. н. Наместникът ще избира чиновниците сред местното население и ще ги представя за утвърждаване на краля.
5. При краля ще има министерство, съставено от най-способните дейци от всички племена. На общото законодателно събрание всички три племена ще бъдат представени по равно. Въоръжените сили също ще бъдат представени по равно. Въоръжените сили също ще бъдат съсредоточени, а разходите им ще се разпределят по равно.
6. На всяко племе ще бъде предоставена възможността да обучава народа си на своето наречие, а за администрацията и литературата ще се приеме сръбски език и кирилицата. Източната и Западната църква ще бъдат равноправни.
7. Към хърватското племе се отнасят следните области: Хърватско и Славония (с Военната граница), Истрия с областите Крайна, Хорутания [Каринтия] и славянска Щирия, Босна от сухоземната граница до Врбас и Далмация до Цетине. т. е. до Сплитския и Загребския окръг, където по-рано се е намирала столицата на хърватските крале.
8. Към сръбското племе се отнасят следните области: Сърбия, Стара Сърбия със София, цяла славянска Македония, Зета с мирдитите, Которски и Дубровнишки окръг в Далмация, заедно с островите Черна гора, Херцоговина, Босна от Врбас до Дрина и Срем със Сръбска Войводина.
9. Всички останали области се отнасят към българското племе.
10. Племената ще се подпомагат взаимно при освобождаване от чужденците.
11. Всяко югославянско племе ще запази етнографското си название; всички заедно ще се наричат само югославяни, а държавата им Югославия.