Балканите

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

 

Населението на Молдова в началото на XVIII в.

 

Из „Описание на Молдова“ на Димитрие Кантемир (1673 — 1723), княз на Молдова през 1710 — 1711 г. и виден представител на Просвещението в Молдова и Влашко. Печата се по Dimitrie Cantemir. Descriptio Moldaviae. București, 1973. p. 296 — 303.

 

Считаме, че едва ли има друга провинция с толкова тесни граници като Молдова, която да съдържа толкова различно население. Освен молдавците, чиито предци са се завърнали от Марамуреш, Молдова е населена от значително число гърци, албанци, сърби, българи, поляци, казаци, руснаци, унгарци, немци, арменци, евреи и плодовити цигани. Гърците, албанците, сърбите и българите тук са свободни, някои от тях са заети в търговия, други служат на княза като наемни войници. Има малко немци, поляци и казаци, повечето от които са войници или дворцови служители; някои от поляците (макар и рядко) са стигнали до положението на боляри...

В Яш и други градове живеят също и турци, заети в търговията. Никъде обаче не им е позволено да закупят имение или къща в град или село, а още по-малко да построят джамия или да се отдават на публични молитви според вярата си. Впрочем османският двор никога не е настоявал пред княза на Молдова да разреши това; дано никога не го поиска!

Чистите молдавци освен благородничеството, чиито прослойки вече разгледахме, са било граждани, било селяни. Под граждани разбираме онези, които живеят в градовете, под селяни тези, които живеят в села. Тези в градовете са подчинени единствено на княза и само на него плащат данък. Всички са занаятчии; молдавецът рядко е търговец. В молдавците има толкова вродена гордост и леност, че те презират всякакъв вид търговия с изключение на продажбата на продукцията, която получават от собствените си земи. Това е, струва ми се, главната причина, поради която рядко може да се срещне в Молдова заможен гражданин и поради която нашата страна, макар че изнася в чужбина много повече, отколкото получава, непрекъснато страда от липса на пари. Поради инертността на нашите сънародници търговци от чужд произход, турци, евреи, арменци и гърци, които общо наричаме джелепи, са взели в ръцете си цялата търговия на Молдова. Те закупуват цели стада добитък или овце на ниска цена в Молдова, отвеждат ги в Константинопол и други градове и ги продават там на двойна и тройна цена. Но тъй като на болшинството от тях не е разрешено да притежават имения или къщи в Молдова, по-голямата част от парите се изразходва извън провинцията. Много малка част се връща обратно към Дунава и едва стига да се изплати данъкът на турците и други обществени разноски.

Няма чисто молдавски селяни; по произход те са предимно руснаци или трансилванци („унгарци“, както обикновено ги наричаме). Това е така, защото при основаването на Молдова Драгош, като намерил провинцията празна от земеделци, я разпределил измежду членовете на своята експедиция. Но тъй като е несправедливо един благородник да бъде даден на друг като работник (защото всички от римско потекло са били еднакво считани за благородници), а една раса, привикнала да носи оръжие, презира земеделието, последователите на Драгош са били принудени да нападат съседните райони (където вече е било въведено крепостничеството) със знанието на княза и отвличайки земеделците, да ги преселват в собствените им имения. Това се потвърждава и от етимологията на думата за селянин, която на молдавски е vecin [vicinus, съсед] и показва, че това са били по-рано съседи, принудени чрез успеха на молдавското оръжие да работят в селското стопанство. Ето защо в Горна Молдова, която първа е започнала да се обработва от династията на Драгош, има много селски дворове, докато в Долна Молдова, която е била колонизирана по-късно, има само крепостни, купени от магнатите на тази област от Горна Молдова и прехвърлени в собствените им имения. Има и бивши razesi [свободни селяни], които поради бедност са продали наследствените си имоти и в допълнение поради несправедливостта на болярите са принудени да понасят игото на крепостничеството...

От каквато и раса да са [селяните], те са длъжни непрекъснато да изпълняват работата на господаря си. Няма ограничения за техния труд; от волята на господаря им зависи колко дни ще ги накара да работят. На господаря не е позволено да взема насила пари и добитък от селяните. Даже ако някой селянин е натрупал голямо богатство, никаква част от него не принадлежи на господаря; ако той присвои някаква част, съдът ще го осъди да я върне на ищеца. Ако обаче господарят реши да действа незаконно, той бие селянина, докато този доброволно му даде исканото. Законът забранява да се убива и ако господарят го пребие по някакъв начин до смърт, той не само може да бъде наказан със смърт, но трябва да дари свободата на жената и децата на починалия. Никое частно лице няма правото на живот и смърт върху кой да е молдавец, доколкото това е право единствено на княза. По-нататък, един болярин може да продаде молдавски поданик, но не извън родното му село. Ако обаче продаде цялото имение заедно със селяните, продажбата е валидна. Той плаща на княза определен данък и за това не съществуват ограничения. С една дума, аз бих казал, че молдавските селяни са най-нещастните земеделци на света, ако плодородието на почвата и урожаят не ги спасяваха от бедност независимо от тях.

 

Влашко в турско описание от 1740 г.

 

Печата се по М. Губоглу. Турецкий источник 1740 r. ο Валахии, Молдавии и Украине. Восточные источники по истории народов Юговосточной и Центральной Европы, т. I. Москва, 1964, стр. 134 — 136.

 

Градове и местности. Във Влашко има много градове и села. Главният град Букурещ е разположен на 12 часа път от Еркьокю (или Ерджеви) на Дунава.

Букурещ е разположен на 51° дължина и 44,5° ширина в равнина, по течението на една река, наричана на румънски Дъмбовица. Това е хубаво застроен град с красиви и богати църкви и величествени домове, в които живеят неверници и турци. Там има много търговци. Градът има хубави предградия, добре устроени пазари и две бани. В центъра на града на един хълм е разположен подобен на крепост манастир, обкръжен с каменна стена; от него се вижда целият град. Добре построени са каменните църкви и, както вече казах, украсени са богато; куполите им са позлатени и имат кръстове с различна форма, които се виждат от голямо разстояние. През реката е построен здрав мост. Наоколо е разположена плодородна земя с овощни градини и лозя. Оркестър свири ежедневно пред двореца на господаря след обяда. Диван-ефенди¹, първият му ага и началникът на кавалерията са мюсюлмани, останалите сановници са неверници. Малко преди да настъпи време за сън, се дава сигнал с един инструмент, подобен на рог и който се нарича туба. След този сигнал никой няма право да излиза от дома си. Градските кръчми са открити през цялото време. Юноши и девойки канят всеки срещнат да задоволява желанията си на нищожна цена. Много араби и турци са се отказали от вярата си и са останали в тази страна...

Положението на страната. Влашко е много плодородна страна и земите ѝ се обработват добре. Градовете и селата ѝ, както и болшинството от манастирите ѝ са обиколени с каменни стени като крепости. Чисто търговските центрове, построени като градове, са щедро украсени; в тях има много реки, извори и градини.

Във Влашко има и голямо количество сланина, мед, добитък, овни и коне; джелепите изнасят кравите и овцете чак до Венеция и Полша. Конете са своенравни, но добри за пренасяне на тежести. Има много овчари и ако нямаше износ зад граница, продукцията на страната би стигнала и за издръжката на Истанбул. В някои села редовно се организират пазари. Така например в Кърал Ова² и в много местности на границата на Трансилвания се събират търговци от всички краища.

Изкопаеми богатства. Във Влашко има много солници. Под земята солта се раздробява на парчета, а после я изнасят нагоре. Тази работа се извършва от престъпници, които остават там за цял живот. Във Влашко има златни, сребърни, медни и оловни рудници. Има също нефтени кладенци, от които нефтът блика като вода. Той се натоварва във варели и се изнася в други страни. Близо до кладенците има хора, които за 20 или 30 пари подпалват нефта и той гори с огромен пламък, а димът се разстила на различни фигури, като изобразява коне, камили, беседки и т. н., рисувайки странни картини.

Характерът на народа. По своя характер власите са много недоверчиви, а поради това и съвършено неспособни на дружба. Жените им са извънредно красиви и доста почитани, ето защо по-голямата част от работите се намират в техни ръце. Облеклото на власите прилича на унгарското, а езикът им представлява смесица от славянски и руски. Власите са войнствени и храбри. Те добре си служат с лък и стрели, пушки и сабя. Ежегодно заплащат на господаря 100 000 червонеца. Годишният данък на Високата порта е равен на 100 000 гроша. По-рано всяко десето стопанство трябваше да дава на господаря си по един вол или крава годишно. Сега всеки месец се взема по една. Освен това за всяка глава добитък се заплаща ежемесечен данък от 20 аспри, наречен „окарит“, а за овен — по 10 аспри. Във Влашко има толкова много добитък и овце, че се изнася в Русия, Полша, Унгария, Гданск, Бохемия, Силезия, Австрия, Босна и даже в Рим. Восък, жито, сланина и сол се доставят изключително за Константинопол. В началото на дадена кампания господарят лично се отправя към Дунава да наблюдава построяването на моста. Той следи за доставката на понтони, греди, дървен материал и дъски. Вместо железни котви власите използват квадратни сандъци, пълни с камъни. Тези сандъци се спускат на дъното на Дунава по въжета от 120 до 150 сажена, преплетени със стъбла на пълзящи растения и вързани за понтоните, за да ги държат неподвижни...

Както вече беше споменато, Влашко плаща ежегодно на фиска 100 000 гроша. Но тъй като всеки новоназначен воевода трябва да изразходи 1200 кесии, получава се така, че този налог е четирикратно по-висок от данъка за фиска. По времето на Сюлейман³ във Влашко са били зарегистрирани 48 000 стопанства, а в Молдова — 30 000. Поради притесненията на воеводите този брой непрекъснато намалява. Десетината боляри, които заемат в княжеството постовете на князе, са наследствени владетели на цялата земя и се разпореждат с народа като с роби. Всеки от тези боляри събира данък в своята област и го внася в хазната на Букурещ. В страната има специално назначен управител на финансите и секретар, които водят доходите и разходите. Воеводата е нещо като „велик цар“. Влашкият воевода по ранг стои по-високо от молдавския: първият има ранг на везир, вторият на бейлербей.

 

¹Турският секретар на влашките и молдавските господари.
²Днес Крайова.
³Сюлейман Кануни (1520 — 1566).

 

Унищожаване на крепостничеството

през управлението на Константин Маврокордат във Влашко

 

Декрет на Генералната асамблея за освобождаване на всички селяни. 5. VIII. 1746 г.

Печата се no Magazin istorie pentru Dacia. București, 1846, v. II, p. 280 — 287.

 

В земята си виждаме, че много от древните обичаи, които са били считани за добри и полезни, са били изцяло потвърждавани от по-късните владетели и запазени непроменени. Някои от тези стари нареждания обаче са не само безполезни, но и много вредни за християнската душа, като древния обичай на крепостничеството, който е останал и до днес от нашите бащи и деди... Ето защо и ние, знаейки, че държането в робство на православни християни, които са едноверни с нас, е нещо нехристиянско и много вредно за душите ни, и мислейки за крепостните, които сме държали под своето господство досега и които са били продадени на предците ни заедно с именията, решихме, че е добре за облекчението на душите ни, както и на бащите и дедите ни, там, където хората са крепостни в именията на някой болярин или манастир, именията да останат в наша власт като преди. Що се отнася обаче до личността на крепостните извън имението този от нас, който пожелае да ги освободи доброволно, ще стори добре за своята памет; ако обаче не иска да извърши това добро дело за своята душа, тогава тези крепостни ще имат правото да дадат десет талера на глава в пари като откуп независимо от това, желае ли господарят им, или не. Те ще дадат парите на господаря си, а ако той не иска да ги приеме, ще дойдат да се оплачат пред дивана. Защото всички ние се съгласихме относно тази добра и духовна постъпка и наредихме тя да бъде запазена и потвърждавана сред нас както от самите нас, така и от целия наш народ, който ще ни наследи...

 

Управлението на Молдова и нейната икономика.

Средата на XVIII в.

 

Из пътеписа на големия дубровнишки учен и дипломат Р. Бошкович.

Печата се по Р. Бошкович. Дневник на едно пътуване. Прев. и бел. М. Тодорова. С., 1975, стр. 86 — 90.

 

Молдова е дълга 120 пътни часа, а широка — 80. За 1 час, струва ми се, се изминават около 3 италиански мили. Сега населението ѝ е около 150 000 души, без да се броят жените и децата.

Князът се избира измежду гърците — поданици на Портата, които от почти робското състояние, в което са пъшкали в Цариград, преминават в тази страна към суверенна власт и към авторитетни и доходни длъжности. Ето защо те водят помежду си жестока война, като подкупват министрите с големи парични суми, които са обаче нищо в сравнение със сумите, които плащат законно на Портата — било на султана, било на неговите министри. За тази цел те правят големи заеми с 20 — 30% лихва, които после възстановяват чрез насилия и невероятни изнудвания. Въпреки това тези заеми обикновено са недостатъчни. Веднага след като князът се назначи и заеме мястото си, започват да съзаклятничат да го отзоват, което често се случва даже посред годината или в момента, когато се провежда неговото утвърждаване, а това става всяка година. Често след няколко месеца или след година князът бива свален и даже заточен на някой остров в архипелага или затворен за дългове. Наистина напоследък рядко се свалят князете, преди да изтече времето до новото им утвърждаване. Това утвърждаване им струва обикновено с една трета по-малко от първото им назначение. Назначението трябва да се потвърди всеки три години, но рядко е това да стане за същото княжество и най-често князете са премествани от Молдова във Влашко и обратно. По този начин, щом получат мястото, князете се задържат в него най-малко за една година.

Освен големите разноски, които князът е принуден да прави за Портата — за плащането на данъка и за подкупването на министри, той е ограбван и от своите капъкехаи, които забогатяват за негова сметка.

Султанът получава от Молдова годишен данък от 50 до 60 хиляди пиастъра. Освен това князът заплаща и друга, много по-голяма сума, която законно се разделя между министрите на Портата, както за първото назначение, така и за всяко потвърждаване, което се нарича мукарер. Счита се, че сегашният княз е платил за последното си право до 600 кесии, което прави 300 000 пиастъра. Това дотук са законните и обществени разходи. Освен тях невероятно е онова, което се изразходва тайно, за да се получи покровителството на приближените на султана.

Миналата година сегашният княз, за да получи своя пост, е платил тайно само на мюфтията, който е глава на османската религия, 200 кесии, т. е. 100 000 пиастъра.

Гърците в Цариград обикновено казват, че Молдова струва на княза 1700 кесии, но ме увериха, че той измъква обикновено 2700, което прави около 1 350 000 пиастъра. Влашко, което е съседната провинция, носи 5000 кесии на своя княз. Всички тези пари се изразходват за обществени и тайни нужди, които князете плащат, за да получат тези длъжности и да се задържат там.

Освен тази толкова внушителна сума, която излиза от Молдова по такъв път, излиза и друга, също много значителна, която добиват и изнудват министрите на княза и множество гърци, настанени на различни длъжности в държавата. Те бързат да се възползват от всички възможни начини, за да спечелят повече. Наистина, щом князът бъде отзован, те обикновено също биват сваляни и отстъпват мястото си на протежетата на новия господар.

Доста пари отиват и за подправки, както и за луксозни предмети, които се разпространяват сред благородничеството на страната. То изразходва значителни суми за дрехи и чужди тъкани, а главно за фини вносни кожи и за пищни екипажи. Това благородничество се състои от три различни степени. Първата се нарича боляри. Има до 100 болярски фамилии, но всички или почти всички са от нови за страната семейства или такива, които са отскоро издигнати в тази степен. Всички стари семейства, които са съществували преди падането под турско господство, са напълно изчезнали или изпаднали в последна нищета. В двора на княза има 12 висши длъжности, с които той разполага. Хората, които ги заемат, се сменят, когато той бива сменен, но си запазват ранга в двора и им остават различни привилегии, между които освобождаването от някои данъци и налози за определен брой от техните подчинени.

Болярите също се ползват с голямо уважение пред княза. Той е длъжен, както разбрах от множеството членове на това тяло, да им оказва голямо внимание, защото има редица примери на свалени князе поради оплакванията, които са правени срещу тях пред Портата. Трябва също да се отдава голяма почит на свещениците, главно на владиците. Те са трима на брой и начело имат един архиепископ. Веднъж назначени, те се задържат пожизнено и не зависят нито от Портата, нито от княза, нито от цариградския патриарх даже и в това, което се отнася до продължителността на тяхната служба и управлението на техните епархии. В същото време самите патриарси често биват сваляни от дивана, който поверява този сан на онзи, който заплати най-много.

Князът сега не смее да наложи никакъв извънреден данък без съгласието на тези владици и на главните боляри. Имало е един данък върху воловете, който е бил премахнат по тяхно искане. Била публикувана заповед, която съдържала проклятия и заплахи срещу всеки, който се опита да го възстанови. Князът, който управлява понастоящем, е получил от цариградския патриарх запрещение за отлъчване и един ферман от Портата, който му разрешава да възстанови този данък. Той обаче не смее да го направи поради опозицията, която оказват владиците и по-голямата част от болярите, подкрепяни от народа. Изпращали са му даже анонимни писма по този повод, пълни със заплахи.

Видяхме какво количество пари излиза ежегодно от провинцията. Сега следва да покажем как тези пари влизат тук, защото без това, каквато и да е сумата, която провинцията притежава, тя би била изчерпана за кратко време. Казаха ми, че годишно се изнасят 40 000 добре угоени вола, които отиват в Силезия, Трансилвания и другаде. Те се продават около 10 унгера на парче, така че само от тази единствена стока влизат повече от 1500 кесии, като всеки унгер струва малко повече от 4 пиастъра. От Молдова излизат още около 10 000 коня, от които някои се продават и за повече от 20 и 30 унгера. Навън се продават 200 000, а през някои години и до 300 000 овена. В Яш открихме един търговец, който тази година беше закупил сам и изпратил до Цариград 60 000 овена за Байрама — Великдена на турците. Продава се също голямо количество мед и пчелен восък. Медът остава почти изцяло в Цариград, а восъкът в по-голямата си част отива във Венеция. От тези две стоки страната прибира около 1000 кесии годишно. За Цариград отива и повече от 300 000 кила жито, което е, както вече казах, мярка от 22 оки. Освен това се продава голямо количество дървен материал, главно за мачти на кораби. Селяните секат големите дървета в горите близо до реките Молдова, Бистрица и Серет.

В страната има също голямо количество лози, главно към границата с Влашко, а в горите освен елените и глиганите, с които те изобилстват, се срещат всякакви видове животни, които доставят кожи. Накрая тази страна е богата с всичко необходимо за нейното благополучие. Тази провинция наистина би била щастлива, ако не я отрупваха с обикновените и извънредните данъци и ако не беше жертва на гърците, които притискат хората и ги разоряват.

 

Борба за независимост

 

Мемоар до австрийския делегат на конгреса във Фокшани. 4. VIII. 1772 г. Печата се по V. Georgescu. Mémoires et projets de réformes dans les principalités roumaines. 1769-1830. București, 1970, p. 37 — 38

 

Господине,

Големият въпрос, който доведе Ваше Превъзходителство в тази страна, е един от онези, които интересуват най-много човечеството. Днес той е приковал вниманието на целия свят, който гледа как ще се реши съдбата на една голяма част от християнството между свободата и робството. Ние сме натоварени от страна на нашето княжество да призовем Ваше Превъзходителство да положите своите усилия, за да запазите нашите древни права срещу узурпирането им от страна на заклетите врагове на християнството.

Княжествата Влашко и Молдова винаги са били свободни със свои собствени князе, съюзени с тези на Унгария и Трансилвания, откъдето те често са набирали войска и подкрепа за борба срещу постоянните усилия на турците да ги подчинят. Най-сетне необходимостта застави нашите бащи да се подчинят при много благоприятни условия, но нашите тирани веднага започнаха да ги нарушават, като разпуснаха нашата милиция и като ни налагаха нови данъци.

Новият съюз и общият интерес на виенския и петербургския двор ни дават в момента най-големи надежди и ни карат да вярваме, че скоро ще настъпи времето, което ще промени положението на нашата родина и ще ѝ възстанови свободата. На посредничеството на Ваше Превъзходителство и на Вашето влияние върху министрите на воюващите страни възлагаме най-големи надежди относно мира, който ще бъде сключен.

Благоволете, господине, за един миг да помислите за нашата тъжна участ и нашето нещастие, ако ще трябва отново да се преклоним пред едно иго, което вече сме отхвърлили; погледнете, от друга страна, хубавия климат и голямото плодородие на този край и вие ще се убедите, че двете княжества, съединени от един добър княз и покровителствани от двете най-силни империи на християнството, ще успеят за кратко време да станат държава, способна да се грижи за себе си и да постави бариера пред пороя, който толкова често е заплашвал християнството с пълно унищожение. Когато веднъж се насладим в спокойствие на плодовете на мира, който при друго разрешение не може да бъде траен, ние ще Ви считаме за един от главните му инструменти и нашите искрени желания ще Ви донесат най-големите блага на небето. Оставайки в очакване, благоволете да приемете господине, нашето най-дълбоко уважение.

Голещи, 24. VII. 1772 г.

Вашите нищожни и послушни слуги,

Николае Дудеску, Михаил Кантакузино, Пана Филипеску, Пантази Къмпинеану, Стефан Топличеану, Манолаки Ватацис, Григор Балеану, Йон Балеану, Георгие столник.

 

Договор между Тудор Владимиреску и представители на Етерията.

1821 г.

 

Печата се по Andrei Oţetea. Legământul lui Tudor Vladimirescu faţă de Eterie. „Studii“, Revistă de istorie. București, IX, N. 2 — 3, p. 125 ff.

 

Ние, подписаните в края [на този договор], по силата на съюза, който сега е в сила, а също по взаимно съгласие уговорихме и решихме относно следващите точки:

1. Ние по божия воля и по предвиждане на всесилния сме се събрали и по еднакво искрено споразумение решихме единогласно (макар и против зложелателите) да доведем чрез най-смела дейност до изпълнение нашия план за обща полза, а именно щото със силата на нашето оръжие да се освободим от потискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести съгласно с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Светия дух и от ясните думи на светото евангелие.

2. Като се обединяваме за щастливото осъществяване на нашия трудно осъществим план, ние решихме да напрегнем всичките си физически и духовни сили и да направим всичко, което е в нашите сили, за да постигнем предложената ни цел; затова да не жертваме само имота, честта, оръжието и всичко, което би било необходимо за извършването на едно подобно предприятие, а скъпия си живот до последната си капка кръв.

Всеки ще бъде прочее длъжен, в случай че някому от нас би се случило (боже опази!) някакво нещастие, да му се притече най-бързо на помощ и да помогне от все сърце, за да го спаси и да го опази от нещастие.

3. За да увеличим нашия брой и за да създадем чрез достойни действия една силна чета, всеки измежду нас трябва да бъде свободен да следва и да заповяда според обстоятелствата това, което му се струва, че би допринесло за общото добро на това съглашение, закрепено с клетва, т. е. да бъде в правото да се преструва, че предизвиква безредие, да причини вътрешни и външни усложнения и да се възползва от всяко лукавство, което може да доведе до постигането на нашата обща цел.

4. Тъй като това наше свещено съглашение цели в основата си да издигне блясъка на вярата и е задължително през цялото времетраене на нашата дейност, до окончателното осъществяване на започнатото дело се обвързваме един към друг така, че всичките наши решения да нямат изпълнителна сила, освен ако са били вземани след общо разискване и съгласуване на всичките братя — без да се изключи нито един, — затова ще се събираме всяка седмица и ще се съвещаваме, тъй като сме длъжни да вършим това, а отсъстващите членове ще ги уведомяваме и ще искаме съгласието им.

5. Всяка изгода, печалба или загуба (боже опази!), която би последвала от нашето начинание, ще бъде споделена братски между нас, според както е и между апостолите, където всичко е било общо, затова никой да не се одързостява чрез двусмислени думи или дела да насажда раздори, да внушава например, че румънецът по произход не трябва да се подчинява на арнаутина, нито арнаутинът на гърка, нито гъркът на сърбина, нито сърбинът на македонеца, а всички да работят по общо съгласие и единно, според както го изисква дългът, който ни налага настоящото съглашение.

6. Никой измежду нас да не се одързостява да се отклони, колкото и малко да е, от горните точки или да не ги зачита, защото той ще се изложи на опасността да бъде предаден на политическите, военните и черковните съдилища, неговият спомен ще бъде заличен от списъка на членовете на нацията, имотът му ще бъде конфискуван и ще бъде прокълнат да има съдбата на Юда. Ако някой почине, другите братя ще имат грижата да предадат на наследниците му имота, който е оставил, а ако не остави наследници, неговият имот ще остане на нашето съдружие, за целите на нашето предприятие.

7. За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред светия кръст и светото евангелие и под най-тежка отговорност, на която е подчинен оня, който писа този акт; подписваме това съглашение в присъствието и с благословията на Негова Пресветост архимандрит Вениамин, а онзи, който би погазил тази клетва, да бъде наказан от нашия Исус Христос, когато ще възкръсне за втори път да съди живите и мъртвите. За пълно уверение това съглашение се състави в пет еднакви екземпляра и с нашите подписи, за да има сила навсякъде и по всяко време.

1821 г. Букурещ

Теодор, саморъчно Йордаки, саморъчно Йоан, саморъчно

                                 

Първа прокламация на Тудор Владимиреску. I. 1821 г.

 

Печата се по N. Iorga. Izvoarele contemporane asupra mișcării lui Tudor Vladimirescu. București, 1921, p. 234 — 235.

 

Към целия румънски народ от Букурещ и от другите градове и села на Влашко; бъдете здрави, скъпи братя!

Никакво правило не забранява злото да се посреща със зло. Когато срещнеш змия, удари я с тоягата и я убий, защото неведнъж си изложен на опасността да бъдеш ухапан. Докога обаче ще търпим да смучат кръвта ни хидрите, които живи ни поглъщат — искам да кажа нашите ръководители, и то както църковните, така и политическите? Докога ще им бъдем роби? Щом бог не одобрява злото, то тогава вредителите и злосторниците добро ли вършат пред бога? Защото бог е добър и за да опазваме повелите му, трябва да вършим добро, а това е невъзможно, докато съществува злото.

Докато не отмине зимата, не може да настъпи пролет. Поиска господ да бъде светлина и тя се появи, след като изчезна мракът.

Божият наместник, всесилният наш император, желае, щото ние като негови правоверни поданици да живеем добре; не можем да се отървем обаче от злото, което ни причиняват нашите ръководители.

Впрочем съберете се всички, братя, та със зло да унищожим злодеите, за да ни бъде на нас добре; нека тогава направим подбор измежду нашите ръководители: ония, които могат да бъдат добри, те ще бъдат наши ръководители; тогава заедно с нас те ще творят добро, тъй както са ни обещавали, и тогава и на тях самите ще им бъде добре.

Не се суетете, а елате бързо всички: които имате оръжие — с оръжие, а които нямате оръжие — с железни вили и копия; побързайте и елате всички там, където чуете, че се намира събранието, организирано за благото и ползата на цялата страна, и онова, което ви посъветват ръководителите на събранието, него да сторите, и където ви повикат, там да идете.

И знайте също, че по време на това свикано за обща полза събрание никой от нас няма право да посегне дори върху едно-единствено зърно от имота или дома на някой търговец, гражданин или селянин или на който и да е било друг жител; да се разграбят само незаконно натрупаните имущества и богатства на болярите-тирани, но само на ония измежду тях, които нарушат обещанието си да ни последват, само на тях да им се отнемат за общото благо.

 

Реч на Тудор Владимиреску през V. 1821 г.

 

Из спомените на Киряк Попеску, активен сподвижник на Владимиреску.

Печата се по Chiriac Popescu. Memoriu despre Mișcărea lui Tudor Vladimirescu. In: N. Iorga. Izvoarele contemporane asupra mișcării lui Tudor Vladimirescu. București, 1921, p. 193 — 194, 195 — 196.

 

До тоя час сме икономисвали, братя, работата с турците, за да не погазват нашата земя, ту с едно, ту с друго, без да се показваме като революционери към Портата, като искаме само да защитим правата на нашето отечество. Но след като не са приети нашите молби, които отправихме много пъти към Портата чрез нашите писмени просби, и виждаме много добре, че нашите врагове стигнаха до нашата столица с намерение да водят с нас война, заставени сме прочее да изоставим тоя град Букурещ, за да не бъдем причина ние самите за неговото опожаряване, и да се оттеглим, за да се съединим с другите наши братя християни, като носим грижите за нашето общо спасяване и за спасяването на нашето отечество. И отсега нататък, братя мои, пандури, българи и сърби, наши съжители, трябва да изпразним нашата пушка в турско месо, ако ни нападнат, и да направим името си възхвалено, за да ни обявят всичките народи, че сме стояли юнашки против нашите врагове. Братя пандури и други наши събратя, тия турци не са като ония от Кладово, от Пореци и от Фетислям¹, юнаци, с които сме се сражавали много пъти по времето на Исайев; сега да посветим на славата на нашия народ победите, с които ще ни увенчае господ, като се сражаваме с врага с дързост и юнашко сърце, така щото и той, като ни види, че се сражаваме мъжки, ще удари назад, гонен от нас, както и друг път си е изпащал, тогава, когато и нашата храброст беше по-малка.

Братя пандури, сърби и българи, мои спътници и жители на това княжество! Ние въстанахме с оръжие, като искахме с нашите безбройни молби до Портата нашите права и привилегии, които се потъпкаха от известно време насам от пратените князе от Османската порта заедно с нашите боляри, които се съобразяват с тях без добра дума и мисъл. Ние, жителите, нямаме нито най-малък отдих от страна на тези тирани; и според както се вижда, нашите молби не бяха приети от Портата, защото [с войските] преминаха Дунава, за да ни нападнат с война, както вече ви казах онзи ден. Затова сега отиваме да се съединим с нашите братя, които се намират в Питещи, и ако дойде врагът да ни нападне, с воля божия ние ще стоим против него мъжествено, за да му покажем, че ние сме ония, които сме го нападнали и друг път при Кладово и сме го побеждавали.

 

¹Местосражения по време на Руско-турската война от 1806 — 1812 г.

 

Временното руско управление и реформите в Дунавските княжества

 

Донесение на граф Киселев до Неселроде. 8. III. 1832 г.

Печата се по В. Я Гросул. Реформи в Дунайских княжествах и Россия (20 — 30 годы XIX века). Москва, 1966, стр. 336 — 337.

 

Привилегированите класи не бяха предвидили всички последствия от преобразованието, смятайки, че то ще се ограничи с няколко отстъпки, чиято необходимост те сами съзнаваха. Но тези класи не стигнаха до мисълта, че ще останат безсилни да съсредоточат изключителната експлоатация на злоупотребите на господарската власт. Привилегированите класи искаха да съхранят повече или по-малко изцяло стария ред. Те основаваха своите надежди върху намесата на турския двор, с който бяха свързани по силата на материалните си интереси...

Огромното болшинство от населението получи сега драгоценни права. Наистина то плаща на дворянството господарски налози, плаща му косвени пенсии и заплати, тъй като изключително върху него пада тежестта на обществените данъци; но то знае кръга на своите задължения; то знае, че освен тези задължения за него няма други. За това неоценимо преимущество населението е задължено на новата административна организация, която поражда в него желанието да поддържа регламентите.

Несъмнено, ако привилегированата класа намери възможност отново да се опита да възстанови злоупотребите..., масата ще въстане, но не като при въстанието на Владимиреску, за да получи правата, които тогава не е имала, а за да поиска съхраняването на правата, от които се ползва.

 

Дунавските княжества след Одринския мир

 

Доклад на Самуел Гарднър, консул на Великобритания в Яш, до Палмерстон. 10. XI. 1836 г.

Печата се по оригинала, Public Record Office, FO 78/290, p. 146 — 151.

 

Одринският мирен договор откри княжествата на Молдова и Влашко за интригите на руския кабинет, който се зае с новата им организация, изхождайки единствено от собствените си интереси. Това [ново устройство] беше поверено на генерал Киселев, безусловно способен човек. Той изпълни задачата си по начин, който отговаряше на възгледите на неговото правителство.

В началото неговият Органически статут, уставът на княжествата, беше одобрен и представен пред Европа като доказателство за просветената политика на Русия. Едва обаче отшумяха панегириците по негов адрес, когато по заповед на това правителство беше забранено изданието му, което се появи във Влашко; той беше остро порицан и оттогава си остана мъртва буква. Тук той никога не успя да види бял свят и е невъзможно да бъдат разбити катинарите на архивите, където той се радва на необезпокояван покой.

Изборът за господар беше представен съгласно с членовете от устава на одобрение на сюзерена и на покровителстващата сила. В княжеството, за което излагам своите наблюдения, бяха представени четири кандидатури. Влиянието на генерал Киселев предопредели без ни най-малка съпротива или намеса от страна на дивана избора на княз Гика, по-рано известен като чужд на всякакви почтени принципи, но същевременно много способен и, както естествено се прие, предан на интересите на силата, която го назначи. Ратификацията беше получена лесно от Цариград, като самоският княз Богориди постави като условие женитбата на господаря с дъщеря му. В началото несполучилите кандидати изглеждаше да са се примирили във всяко отношение: княз Алеко Гика, един от сегашните водачи на опозицията, прие портфейла на Министерството на вътрешните работи, а Росновано, един изключително влиятелен човек и другия разочарован кандидат, стана ковчежник...

Едно наблюдение, което предоставям на вниманието на Ваше Превъзходителство, ще покаже политиката на Русия по отношение на тази страна и намеренията, които тя има отдавна. При присъединяването на Бесарабия през 1812 г. беше постановено собствениците на имоти в тази провинция, които остават османски поданици, да бъдат принудени да ги продадат. След размисъл обаче руското правителство почувства преимуществата, които би получило, ако ги остави да бъдат собственици на имоти в Русия; те биха били гаранция за поведението им и следователно постановлението беше отменено. Макар да беше обявено, че имотите не могат да бъдат разширявани чрез покупки, това също беше фактически разрешено несъмнено поради същите мотиви. Мога да посоча г-н Росновано, който спомена, че неотдавна е направил една много значителна покупка чрез един османски поданик. Това дава на Русия огромно влияние, тъй като много от богатите боляри имат имения из двете империи, а при такова положение те неизменно се ориентират към силата, която упражнява най-прякото и голямо влияние — Русия, докато влиянието на другата е почти незабележимо.

Населението на тази провинция се състои от 170 000 семейства. Селяните данъкоплатци наброяват около 140 000 семейства и плащат поголовен данък. Тяхното освобождаване беше гарантирано от Органическия статут, но макар че те не са прикрепени към земята, произволите, на които са изложени, и отношенията с господарите им ги правят фактически крепостни.

Съществуват обаче и множество изключения и не по-малко от 15 000 семейства сред тях са собственици на земя и независими. Характерът на молдавския селянин е положителен — той е активен, здрав и смел. Останалото население е хетерогенно и се състои от принизени цигани (париите на страната). Те са многобройни, може би около 50 000, в състояние на пълно подчинение. Евреите са около 40 000. Има и множество села на руси и на унгарци; първите са една секта, изгонена от Русия поради някои обреди и поверия, осъдени от гръцката църква. Молдавският селянин не изпитва симпатия към руския си брат по вяра, а военната повинност, която му въздейства най-силно, го кара да гледа със страх и омраза на това правителство. Чувствата на по-голямата част от населението са решително и национално враждебни както към Русия, така и към Турция. Едно любимо предположение тук, което, казват, че разделя и князът, е, че един ден провинциите Сърбия, Влашко и Молдова ще бъдат обединени под една корона и ще образуват независима държава. Тя ще обхваща население с общ произход, изпълнено със силен национален дух и говорещо на един език; това са почти шест милиона, включително и братята в Буковина и Бесарабия...

Устройството на това княжество и близостта му до руската граница са дали руски отпечатък върху всяко нещо: руски нрави и обичаи, руски униформи, казаци, пръснати из цялата страна. Те наистина са молдавци, но наистина голям политически ход е да се накара окото да привикне към приликата. По такъв начин, ако това княжество бъде присъединено утре към непосредствения си съсед, никаква външна промяна няма да се забележи.

 

Крепостничеството в Румъния

 

Из впечатленията на Йон Кодру Драгушану (1818 — 1884) — румънец, хабсбургски поданик. Между 1835 и 1845 г. прави пътешествие из Европа. Публикуваният тук откъс се отнася за 1840 г. Печата се по J. Codru Drăgușanu. Peregrinul Transilvan. Ed. Serban Cio culescu. Bucharest, 1942, p. 67 — 72.

 

Феодализъм никога не е съществувал в Румъния. Всеки е пълен господар на недвижимия си имот; никой няма никаква представа от рицарство и миналото определено е варварско. Въпреки това въведени са феодални задължения в зависимост от обстоятелствата и очевидно в подражание на унгарците и поляците...

Дребни имения има само близо до планините; по-нататък съществуват само имения с огромни размери, почти напълно лишени от население.

Очевидно те в началото са били заграбени от болярите след емиграцията на стопаните им в резултат на безспирните войни с варварите, а по-късно срещу полумесеца. Там, където няма селско население, земевладелците създават обширни пасища, наречени „сухатури“. Използват ги за отхранване на домашни птици и добитък, от които големите градове, особено Виена и Константинопол, се снабдяват с месо.

Крепостничеството тук се нарича „клака“ и е регулирано в цялата страна. Селяните наричат урбариума „зъмблар“ (един варваризъм, както и самият урбариум), т. е. пример, извадка от Органическия статут, който покрива задълженията и правата на крепостните към господаря на имението и е депозиран във всяка община.

Според „зъмблар“ крепостният селянин получава девет „погоане“ [4¹/₂ ха] земя, включително и пасбището, тъй като тук не съществуват общински земи и урбариални гори. Срещу това селянинът е задължен да отделя 12 работни дни, да доставя една кола дърва и да предава десятък от всички свои произведения на господаря. Това е видимата страна на нещата, но нека само погледнем от другата страна!

Чокоите са превърнали работните дни в дневна стойност на работата и бедните селяни работят най-малко три пъти по 12 дни, за да изпълнят определената им работа. Крепостничеството в румънския смисъл на думата е бремето, наложено на 25 селяни за издръжката на един слуга в имението, подобно на слугите на заплата в Трансилвания. Колата дърва може да се достави много лесно, ако гората е наблизо; но от празните поля селянинът като че е изпратен на полюса да донесе дърва; бедният крепостник, обвързан със задължението си, за да избегне едно пътуване до Северния полюс, се съгласява на няколко дни работа. Най-сетне десятъкът се взема даже от сеното и даже от леха магданоз, защото го взема не господарят, а гръцкият откупчик.

Има само едно положително нещо. Около Нова година дните, определени в „зъмблар“, могат да бъдат заменени срещу малка сума. Тази година цената на един ден е определена на 60 пари.

 

Революцията от 1848 г. във Влашко и Молдова

 

Из „Ходът на революцията в историята на румънците“, публикувано през 1850 г. Неговият автор. Николае Бълческу (1819 — 1852), е бележит революционер-демократ. Печата се по Антология из историята на румънската прогресивна мисъл. С., 1965, стр. 118 — 124.

 

Румънската революция от 1848 г. не беше случайно, временно явление, лишено от минало и без бъдеще и нямащо друга причина освен случайната воля на едно малцинство или общата революция в Европа. Общата революция беше поводът, а не причината за румънската революция. Нейната причина се намира далеч във вековете...

Конституцията¹ въпреки всичките си недостатъци все пак установи някои полезни принципи и стана оръдие на прогреса. Тя узакони принципа на свободата на търговията, разделението на съдебната, административната и законодателната власт и въведе парламентарния режим. Националният и патриотичен дух се бе приповдигнал в резултат на революцията от 1821 г. и на установяването на едно по-национално по своя характер правителство, отколкото миналото. И докато партията на чокоите и възстановената в 1830 г. партия на фанариотите си оспорват властта, надпреварвайки се за целта коя повече да угоди и спечели благоволението на Русия, в същото време възниква една млада национална партия, която си поставя за цел да продължи програмата на революцията от 1821 г. и да задоволи изцяло исканията и нуждите на народа посредством силите на самия народ, т. е. тя е революционна партия. Тя не беше многобройна, но беше млада и ентусиазирана и знаеше, че истината и бъдещето са на нейна страна, че много са хората, които в дълбочината на сърцата си чувстват и мислят като нея, и че когато развее своето знаме, под него ще се наредят голям брой нови привърженици...

Възгледите и интересите на народа се бяха изменили и очакваната революция вече не можеше да се ограничи в рамките на програмата на революцията от 1821 г. Сега вече не беше достатъчно само искането за превръщането на държавата в румънска, а беше необходимо още и да бъде разрешен въпросът относно състоянието на нищета на народа, да се осъществи нова организация на собствеността — тази основа на обществото, на общественото благосъстояние и щастие. Ликвидирайки конституцията, която бе съсредоточила държавната власт, собствеността върху земята и капитала в ръцете на чокоите, необходимо бе да се провъзгласи демократизирането на държавата посредством установяването на равноправие, на земята — посредством оземляването на селяните и на капитала — посредством създаването на кредитни институти, организирани от държавата. Оттук и необходимостта да бъде извършена демократична и социална революция. Такава беше програмата на революцията от 1848 г. ...

Революцията от 1848 г. се стремеше да възстанови румънците само в правата им на хора и граждани, без да си поставя за цел да възстанови правото им на национално съществуване. Ето защо тя се ограничи с искането Турция да се придържа към старите капитулации, признати и потвърдени с Одринския договор и хатишерифа от 1834 г. Тя поиска също така и от Русия да спазва договорите, признаващи автономията и административната независимост на страната и нейната териториална неприкосновеност и да се ограничи в ролята си на гарант, без да се намесва занапред във вътрешните работи на страната, злоупотребявайки с качеството и ролята си на протектор. Следователно революцията от 1848 г. не бе пряко насочена нито против Портата, нито против Русия, доколкото тя се ограничаваше с искането за опазване на договорите, и не предявяваше искания за нови права...

Революцията от 1821 г. издигна девиза за справедливост и предяви искането всички румънци да бъдат свободни и равни, а държавата ни да стане румънска. Тя беше демократична революция.

Революцията от 1848 г. имаше за цел да направи румънеца не само свободен, но и собственик, тъй като без последното свободата и равенството са чиста измама. Ето защо тя прибавя към своя девиз и думата братство — това първостепенно условие за социален прогрес. Тя беше социална революция.

Бъдещата революция вече не ще може да се ограничи с искането румънците да бъдат свободни, равноправни, собственици на земята и на капитала и братя, сплотени с оглед на осъществяването на общия прогрес. Тя не ще се ограничи с искането за вътрешна свобода, която не е възможно да бъде извоювана без външната свобода, без освобождение от чуждото господство, а ще предяви искане за национално единство и национална свобода. Нейният девиз ще бъде справедливост, братство, единство. Тя ще бъде национална революция.

Този е пътят, по който ще се развие за в бъдеще румънската революция.

 

¹Става дума за Органическия статут от 1831 — 1832 г.

 

Писмо на Н. Бълческу до А. К. Голеску. 4. III. 1850 г.

 

Печата се по N. Bălcescu. Opere. Ediţie Critică de G. Zane. Vol. IV Bucureşti, 1964, p. 276 — 278. Прев. В. Трайков.

 

Каква в същност трябва да бъде програмата от 1848 г.? Програмата беше прогресивно развитие на революцията от 1821 г. Организиране на демокрацията и освобождение на селянина, като той бъде снабден със земя. С една дума, трябва да бъде извършена една демократична и социална революция. Това беше нашата цел, програмата от 1848 г. Във всичко тя е като тази от 1821 г., като в минус има проблема за фанариотите, а в плюс — социалния проблем. Ние не направихме революция нито против турците, нито против русите. Правото ни да вдигнем революция бе нашето право на автономия, което ни бе признато от двете сили, въпреки че от време на време бе забулвано дори и в Органическия устав. Ние искахме спазването му, без да искаме да се освободим от договорите. Веднъж осъществена, оставаше ни да направим още две революции: една за националното единство и по-късно — за национална независимост, като по този начин нацията влезе в пълно владение на естествените си права. Така че явно за всички, които разбират какво означава прогрес и историческо развитие, е, че революцията, която ще дойде, няма да се ограничи да бъде само демократична и социална, а че съобразно със сегашните тенденции на идеите в цяла Европа и най-вече сред румънците ще се извърши и национална революция. Демократичната и социална революция по-скоро ще служи като средство, а не ще бъде цел. Въпросът за единството е отбелязал голям напредък и се опрости твърде много. Обединението на Влашко и Молдова представлява свършен факт за цял свят, дори и за русите и то не може да не се извърши скоро. Румънците от Австрия, които се основават на конституцията от 4 март и на дадените обещания, всички искат с голяма настойчивост да се обособят в една-единствена нация от три милиона и половина и накрая ще осъществят това дело.

Когато двете големи групи от четири милиона и от три и половина милиона румънци се изправят една до друга, кой ще може да ги възпрепятства да се обединят? Така нашата Румъния ще съществува. Аз имам това интимно убеждение. Сляп е, който не вижда това. Тя може да съществува с помощта и в полза било на Турция, било на Австрия според това, коя от тях ще побърза да я подпомогне. Тя може да съществува дори и мимо тях, ако те създават препятствия. Просветените унгарци повече не се противопоставят на това и са щастливи, че с тази цена могат да живеят в една конфедерация с нас. Те не губят нищо; даже, напротив, печелят. Така че може да се случи революцията за национално единство да представлява в същото време и революция за независимост. А може ли преди нашата нация да извоюва отново всичките си права, да мине още един век?

Какво обаче значи един век в живота на една нация? Все пак аз вярвам, че няма още много да страдаме и да очакваме. Днес прогресът се осъществява твърде ускорено...

 

Професионален и религиозен състав на населението в Молдова. 1849 г.

 

Печата се по N. Soutzo. Notions Statistiques sur la Moldavie. Jassy, 1849, p. 66 — 68.

 

По отношение на професията населението може да се раздели, както следва:

  
  

Католиците имат 73 църкви в страната: две катедрали, в Яш и Браила, 17 епархиални църкви и 54 параклиса. Главата на тези църкви, които са разделени на четири области, е един гостуващ епископ; всяка област си има викарий, а всяка църква — свещеник.

Арменците имат 8 църкви в Молдова.

 

¹Мазили — слой от селското население, който е освободен от принудителен труд срещу данък.
²Рупташи — прослойка от населението, с която е постигнато специално споразумение относно плащането на данъка.

 

Класово деление на румънското общество

 

Печата се по Е. Poujade. Chrétiens et Turcs. Paris, 1859, p. 442 — 445, 533 — 535.

 

Молдавските знатни

Богатствата на това княжество са много по-големи от тези на Влашко. За това има няколко причини: първата несъмнено се състои в това, че молдавските боляри имат обичая да живеят в именията си и сами да ги обработват, докато във Влашко боляринът винаги живее в града и дава земята си под аренда. Трябва да се добави обаче, че за нещастие положението на молдавския селянин е много по-лошо от това на влашкия му съсед. Той трябва да работи повече дни на господаря си, а това допринася немалко за увеличаване на дохода на болярите. В Молдова селското стопанство е много по-развито от това във Влашко и едно имение в първото княжество дава добив четири пъти по-голям от имение във второто, при еднакви други условия. Тези големи богатства, този живот, характерен за едрите земевладелци, оставя върху молдавския характер отпечатъка на някаква феодална гордост, която му придава една независимост, която трудно може да се срещне във Влашко. Молдавският болярин е господар на огромното си имение; той прави военните списъци; той плаща селските данъци направо на Министерството на финансите и властите трябва да получат разрешението му, за да раздават правосъдие в неговата област. У него няма, както у влаха, страст към обществената служба, макар че там, където я заема, той демонстрира същата липса на незаинтересованост и справедливост. Той не се престарава да ласкае княза, който за него е само пръв между равни, издигнат от волята на своите съграждани. По време на чужда окупация поведението на молдавските боляри е било много по-достойно от това на влашките...

 

Влашките знатни

...Новото, т. нар. „допълнително“ благородничество, много по-многобройно от старото, се състои от лица, които в по-голямата си част не притежават богатство, съответстващо на ранга им, и които се отдават на най-отвратителни нарушения при изпълнението на обществените си задължения, върху които те имат изключителни права. Забележително е, че тъкмо сред това допълнително благородничество революционните страсти и социалистическите идеи са намерили активни привърженици.

 

Други класи

...Непосредствено след болярите в социалната стълбица се нареждат „неамурите“, които трябва да са били основата на знатните. Счита се, че неамурите са потомци на древни аристократични родове, които някога са имали земи. Те са благородни и доказват това чрез патенти, но не са боляри, защото нямат ранг, а рангът е, който прави болярина...

След неамурите идват „мазилите“, които са 6219 във Влашко. Мазилите плащат данък от 45 пиастъра и са освободени от принудителен труд. След 1824 г. този данък беше увеличен... Класата на мазилите, която в някои отношения е привилегирована, бива малтретирана, както и селяните.

Последната от привилегированите класи са тези, които плащат лиценз. Тази класа се състои от 25 514 семейства. От това число само 58 се занимават с търговия или банково дело и дейността им е много ограничена; те фактически нямат никакви връзки с чужди страни. 309 се занимават с дребна търговия и арендуват земя. Останалите се делят на жители и занаятчии. Лицензът, както и поголовният данък и данъкът на мазилите, се е увеличил след 1843 г. Освен принудителния труд, от който те са освободени, лицензът не им дава никакви други права, които да ги поставят по-високо от селяните. Те, както и последните, нямат политически права и положението им спрямо привилегированите класи е същото.

 

Борба за обединение на княжествата

 

Програма на републиканската партии във Влашко. 1850 г.

Печата се по Vintilă. С. A. Rosetti. Programele liberale de la 1848 pină astăzi. București, 1889, p. 128, 141, 143.

 

I. Демократизация на държавата чрез въвеждане на равноправие.

II. Раздаване на земя на селяните.

III. Поощрение на капитала чрез създаване на държавни кредитни учреждения.

IV. Да се противопостави панрумънизмът на пангерманизма и панславизма.

V. Борба за бъдещата революция, за освобождаване на румънците, за равноправно ползване на земята и капитала и за братско обединение в борбата за общия прогрес.

Бъдещата революция няма да ограничи целите си само с искания за свобода в самата страна, но ще издигне искането за обединение и национална свобода. Революцията ще се развива под лозунга: справедливост, братство, единство. Това ще бъде национална революция.

 

Програма на националната партия на Влашко. 1857 г.

 

I. Гаранция за автономията и международните ни права..., а също неутралитет на румънската територия.

II. Обединение на Влашко и Молдова в една държава с единно правителство.

III. Чуждестранен княз с наследствено право, избран от една от европейските управляващи династии, чийто наследник, роден в страната, ще бъде възпитаван в православната вяра.

IV. Конституционно правителство, съставено съгласно обичаите на страната. Единно законодателно събрание, избрано на основата на широк избирателен закон и представящо всеобщите интереси на румънския народ. Законодателните събрания ще проведат следните реформи: признаване правото на имущество, равноправие за всички граждани, лична свобода и свобода на труда на земеделските труженици.

 

Програма на партията на унионистите или прогресистите в Молдова. 1857 г.

 

I.  Обединяване на княжествата в единна държава с признаване правата на Високата порта съгласно капитулациите.

II. Неутралност на териториите на княжествата.

III. Признаване на правата на княжествата и тяхната автономия съгласно капитулациите.

IV. Наследствен княз.

V. Законодателната власт се дава на единно Национално събрание, което ще представлява интересите на цялата нация.

VI. Чужденците, живеещи в страната, ще се подчиняват на вътрешните ѝ закони.

VII. Признаване правото на княжествата да подписват по необходимост търговски договори.

VIII. Всичко това ще бъде гарантирано от държавите, подписали Парижкия договор.

IX. Партията на унионистите едновременно ще се нарича Партия на прогреса.

В заключение искаме приемането на вътрешни реформи, които ще просветят нашето общество и ще укрепят държавата на принципа на справедливостта и равенството пред законите и признаване правото на собственост.

 

Конвенция относно устройството на Дунавските княжества.

Париж, 19. VIII. 1858 Г.

 

Печата се по Ф. Мартенс. Собрание трактатов и конвенций, заключенных Россиею с иностранными державами. Τ. XV. СПб., 1909, стр. 360 — 376.

 

Член I. Отсега нататък княжествата Молдова и Влашко под наименованието Обединени княжества на Молдова и Влашко ще бъдат под върховната власт на султана.

Член. II. Съгласно... чл. XXII и XXIII на Парижкия договор от 30 март 1856 г. княжествата ще продължат да се ползват от привилегиите и свободите, които притежават, при колективната гаранция на договарящите се държави. Вследствие на това княжествата ще имат свободно управление, което няма да подлежи на никакво вмешателство от страна на Високата порта и ще се осъществява в пределите, установени от съглашението на държавите-поръчителки със сюзеренния двор.

Член III. Обществената власт във всяко княжество се поверява на княз и изборно събрание, действащи в предвидените от настоящата конвенция случаи съвместно с общата за двете княжества Централна комисия.

Член VI. Законите, които се отнасят до специалните интереси на двете княжества, ще бъдат изготвяни от господаря и подлагани на гласуване от събранието. Законите, които се отнасят до интереси, общи за двете княжества, ще бъдат изготвяни от Централната комисия и ще се гласуват от събранията.

Член X. Господарят се избира пожизнено от събранието. Член XVI. Изборното събрание във всяко княжество се избира за седем години съгласно постановленията за изборите, приложени към настоящата конвенция.

Член XXVII. Централната комисия ще се намира във Фокшани. Тя ще се състои от 16 членове, осем молдавци и осем власи. От тях четирима се избират от всеки господар измежду членовете на събранието или измежду лицата, заемащи висши длъжности в страната, а четирима се избират от събранието.

Член XXXII. На Централната комисия се възлага охраната на конституционните положения на новия строй на княжествата. Тя може да посочва на господаря злоупотребите, които по нейно мнение трябва да бъдат отстранени, и да повдига пред него въпроса за подобренията, които следва да бъдат въведени в разни области на управлението.

Член XXXIV. Закони от общ интерес се считат всички ония закони, които целят обединението на законодателството, установяването, поддържането и подобряването на митническия, пощенския, телеграфния съюз, определяне на монетната единица и различни въпроси от обществена полза, общи за двете княжества.

Член XXXVII. Законите, които се отнасят до специалните интереси на всяко княжество, се утвърждават от господаря само след като са съобщени на Централната комисия, която преценява съвместими ли са с конституционните положения на новия строй.

Член XXXVIII. Ще бъдат учредени Върховен и Касационен съд, общ за двете княжества. Той ще се намира във Фокшани. Устройството му ще бъде определено със закон. Членовете му са несменяеми.

Член XLVI. Молдавците и власите ще бъдат равни пред закона и относно плащането на данъците и ще се ползват от еднакъв достъп до обществените длъжности в двете княжества. Обезпечава им се лична свобода. Никой не може да бъде задържан, арестуван и преследван освен по закона. Никой не може да бъде лишен от собственост освен по законен ред, за обществена полза и срещу заплащане на възнаграждение. Молдавците и власите от всички християнски вероизповедания ще се ползват от еднакви политически права. Тези права могат да бъдат разпространени и върху другите вероизповедания по законодателен път. Всички привилегии, налози и монополи, от които се ползват все още някои класи, ще бъдат отменени, а за подобряване на положението на селяните незабавно ще се пристъпи към преразглеждане на закона, определящ отношенията на земевладелеца към земеделците. Муниципалните учреждения, както градски, така и селски, ще получат онова развитие, което изискват постановленията на настоящата конвенция.

 

Писмо на княз Куза до Наполеон III. 29. V. 1859 г.

 

Печата се по Т. W. Riker. The Making of Roumania, 1856 — 1866. London, 1931, p. 242.

 

Пълното, окончателно обединение е повече от всякога необходимо за двете княжества. Тази идея дотолкова е обхванала съзнанието на румънския народ, че той я счита за главно условие за своето съществуване. Тя е обсебила умовете до такава степен, че ги прави глухи по отношение на най-добрите проекти за реорганизация, които в сравнение с нея изглеждат просто случайни. Всеки път, когато се направи предложение за обединение, то бива гласувано единодушно, докато например всеки въпрос около чисто вътрешната администрация се приема хладно, така че се спъва практическото му провеждане. Ето защо няма място за илюзии; желанието да се възстанови обществената постройка на княжествата съобразно с конвенцията от 19 август, без обаче да се даде основа за обединението означава да се опитва невъзможното. Когато едно убеждение е приело такава сила от страна на цял един народ и той е решен на всяка цена да достигне онова, което счита за единствено средство за спасение, всяко обсъждане става излишно.

 

Прокламация на княз Куза относно провъзгласяването на Княжествата.

11. XII. 1861 г.

 

Печата се по Хрестоматия по новой истории. Τ. II. Москва, 1065, стр. 314 — 315.

 

Обединението е осъществено, румънската нация е създадена.

Този велик подвиг, толкова желан от отминалото поколение, приветстван от законодателните палати, беше признат от Високата порта и държавите-гаранти в историята на нашата нация. Богът на нашите родители беше с нас, беше с държавата.

С помощта на народното благоразумие той укрепи нашите стремежи, поведе нацията към славно бъдеще.

В дните на 5 и 24 януари вие вложихте цялото ваше доверие в избраника на нацията, вие сплотихте вашите надежди, избирайки един господар, и днес този избраник ви дава единна Румъния.

Да живее Румъния!

 

Румънското общество през 70-τе години на XIX в.

 

Из впечатленията на Озан, англичанин, работил в Румъния между 1870 и 1873 г.

Печата се по J. W. Ozanne. Three Years in Roumania. London, 1878, p. 39 — 41.

 

Средната класа в градовете се състои, както вече посочих, почти изключително от чужд елемент, французи, немци и евреи — полски, австрийски и испански. Но има и една малка част от местното население, които могат да бъдат причислени тук, и с тях именно, както следва, ще започна отначало. Основната част от лекарите, адвокатите, служещите офицери а чиновниците принадлежат към тази класа. Измежду първите две професии само един много малък дял могат да бъдат причислени към болярите и в по-голямата си част това са лица, пристигнали отвън, чието положение и талант веднага са им осигурили високо място в преценката на техните съграждани Нито медиците, нито адвокатите могат инак да претендират за голямо отличие. Някои от тях са възпитани по домовете си, други във Франция и Германия; част от тях печелят прилично, но болшинството води трудно и оскъдно съществуване.

Повечето от действащите офицери нямат с какво да се похвалят. Те изпълняват обикновените си служебни задължения и след това се оттеглят по кафенетата, където се хранят и прекарват свободното си време. Не твърде добре платени, те просто успяват да карат, без да влязат в дълг. Чиновниците обикновено са хора от същата категория. Те се разделят по различните учреждения, но най-многобройни са пощенските и телеграфните служители.

По-младите не са много на почит и простите хора са ги нарекли с прякора cinces, или петаци, защото се счита, че те получават точно пет наполеона месечно. Не зная доколко справедливо е това, но ги обвиняват, че жертват всичко за външността си; казват, че често се отказват от оскъдния си обяд, за да имат с какво да заплатят за мястото си в театъра. Един хубав ден, когато бях в Букурещ, правителството изведнъж нареди те да ходят с униформи; скоро петаците се появиха важно по улиците, целите в дантели и със саби, за голямо недоволство на техните военни събратя, които досега бяха обирали цялото възхищение. Бедните! Понякога те тъжно се оплакват от беднотията, в която са изпаднали. Не мога да си представя обаче как може да им бъдат вдигнати заплатите, тъй като Румъния е страната на чиновничеството par excellence. Така както е малка, чиновниците на тази страна са повече от тези на Франция или на Прусия. Хората естествено са недоволни от скъпотията, тъй като не са особено заможни. Оттук идват и подигравките над клетите петаци. Въпреки това смятам, че както офицерите, така и чиновниците са достатъчно добри хора. Те се разбират помежду си и като цяло са приветливи. Това е класата, която поддържа Републиканската партия.

 

Румънски проект за съюз с Гърция. 1876 г.

 

Румънският външен министър Н. Йонеско до гръцкия генерален консул в Букурещ К. Рангавис. Октомври, 1876 г.

Печата се по Е. Kofos. Greece and the Eastern Crisis, 1875 — 1878. Thessa Ioniki, 1975, p. 71.

 

Гърция и Румъния трябва да бъдат съюзници и да координират действията си, за да построят един нов свят на Изток. За тази цел:

1. Румъния заявява, че не търси териториално разширение и специално покровителство за сънародниците си в Турция.

2. Тя тържествено признава, че Гърция трябва да се стреми към териториално разширение и покровителство над сънародниците си даже в страните, населени с румънци. Нещо повече, Румъния е готова да помага на Гърция за достигане на тази цел.

3. Гърция се задължава да уважава гражданските свободи на румънската общност, която живее в Гърция.

4. Гърция и Румъния ще уважават другите нации на Изтока, които не принадлежат на гръко-латинската раса, а именно албанците и други второстепенни нации, и ще им разреши свободно да определят националното си съществуване. Спрямо славяните Румъния и Гърция ще образуват общ фронт.

Гърция и Румъния ще действат съвместно на горната основа. В случай на несъгласие те ще се обърнат към трета приятелска страна или видна личност.

По такъв начин гражданските свободи на всички националности ще бъдат зачетени и три основни сили ще се появят на Изток: гърци, румънци и славяни. Тримата князе ще образуват висш съд, който ще разглежда общите дела.