Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Доклад на Александър Гика относно първия бунт в Браила, 21. VII. 1841 г.
Печата се по К. Велики. Браилските бунтове 1841—1843. С., 1968, стр. 205—209.
Споразумението, съществуващо само между неколцина от тях да съставят един заговор, не е замислено отдавна, а само от около един месец. Първият изпълнител на този план според показанията се вижда да е българинът от Браила Васил... Чрез тоя Васил, според както посочва в показанията си техният капитан Татич, е следвало [да се постигне] съглашение и с другите българи, жители на други градове на Влашко и Молдова, именно от Плоещ, Пояна, Галац и от Бърлад... Целта на този смут, както те посочват, е била, като се съберат в една значителна група с тия от другите гореспоменати градове, да преминат през сръбската държава, за да се сражават в Нишката каза в Турция, за да помогнат и да избавят тамошните си братя българи, които казват, че били под грабежа и наказанията на местните власти... [Той] започнал да събира хора, чийто брой достигнал до около двеста и осемдесет души, тръгнали всички въоръжени в неделя привечер с намерение с един каик, който им бил даден от търговеца Балдоридис по негово искане, или да преминат в Турция, или да се отправят нагоре, за да минат в Сърбия и през там да преминат в Ниш в помощ на тамошните българи...
А за спасилите се в корабите, на брой двадесет и пет души с оня капитан Васил, за когото се говори по-горе, както ясно личи в приложеното свидетелство, потвърдено от директора на карантините и от други, които са били там, се посочва в кой кораб и по колко души и това не се отрича и от капитаните на корабите; макар че управлението на окръга ги поиска от гръцкото вицеконсулство с официални книжа, последното първоначално беше наредило за седем от тях да се предадат, но впоследствие по внушение пак на този капитан отказа и вицеконсулът устно се защити, че не можел да му вземе никой, защото бил в правото си според законите на флотата да ги задържи, щом като те са потърсили убежище в неговите кораби.
****
Из присъдата на съдебния диван, наказателна секция, по делото на втория браилски бунт. 12. VI. 1842 г. (пак там, стр. 226.)
Комисията можа да разкрие следните обстоятелства: Първо, че една етерия е била образувана повече между българи, жители на различни места, които имали за цел просвещаването на българския народ и подобряването на неговата съдба, като се е кореспондирало между тях за тази цел. Че тази етерия се вижда по-късно да се е разбрала чрез Ставри, един от капитаните на смутовете от 10 февруари, и с етерията на епиротците, съставена, както се казва, все със същата цел. Че най-главен, отреден за княжествата подбудител на българската етерия е бил Георги Казака от Галац, при все че той е отрекъл това чрез своето показание в австрийското вицеконсулство в Галац, защото това се доказва, първо, чрез намерените в кореспонденцията писма, които стоят в досието по делото; второ, от показанията, които чрез разпити дават най-многото от заловените по това дело, от което той се вижда като най-първия съветник и посредник за събирането на хората, и, трето, защото той е пратил на Ставри клетвата, която се е намирала у даскал Георге; че също така и от страна на етерията на епирците пратеник подстрекател в княжествата се вижда, че е бил Ставри, който привлякъл в тази работа една по-голяма част от гърдите от тия, които се казва, че е имало събрани в Букурещ, Браила и Галац, с мисълта да преминат отвъд Дунава; че този последният след неговото пристигане в Браила още от август, за да поеме още преди избухването на бунта събирането на българските смутители от миналото лято, за което беше узнал от Цариград, и като си поделят един другиму своите мисли, започнали да работят заедно, винаги с помощта и съветите на Георги Казака, да споделят и с други главатари своите мисли и с тяхна помощ да направят съучастници на мислите си повече хора, българи и гърци, в гореспоменатите княжества, като употребят за успеха на своите планове измислени и лъжовни обещания за очакването на значителен брой хора от Бесарабия и други подобни както се посочва в техните показания, както и със замислянето на исполинските планове на въображаемите надежди на тези етерии.