Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова
Мирен договор между Франция и Германската империя,
сключен в Люневил на 9 февруари 1801 г.
Чл. 2. (Потвърждава се член 3 от договора в Кампо-Формио за отстъпване на Франция белгийските провинции. Отстъпват се на Франция владенията на австрийския дом на левия бряг на Рейн, които Франция си запазва правото да предаде на република Хелвеция1.)
Чл. 3. (Потвърждава се чл. 6 от договора в Кампо-Формио за териториални придобивки на Австрия.)
Чл. 6. Н. в. императорът и кралят както от свое име, така и от името на Германската империя се съгласява Френската република да притежава върху основата на пълен суверенитет и собственост земите и владенията, разположени по левия бряг на Рейн, съставлявали част от Германската империя; по такъв начин... талвегът на Рейн занапред ще бъде граница между Френската република и Германската империя... Вследствие на това Френската република формално се отказва от владение на десния бряг на Рейн.
Чл. 11. (Мирът се разпростира и върху Батавската2, Хелветийската Цизалпийската и Лигурийската република.)
Договарящите страни взаимно гарантират независимостта на поменатите републики и правото на народите, които ги населяват, да приемат такава форма на управление, каквато смятат за целесъобразна.
Чл. 12. (Потвърждава се чл. 8 от договора в Кампо-Формио за признаване от Австрия на Цизалпийската република...)
Ключников и Сабанин, I, стр. 61
Мирен договор между Русия и Франция,
сключен в Париж на 26 септември (8 октомври) 1801 г.
Чл. 1. Между н. в. руският император и Френската република ще съществува от днес мир, дружба и добро съгласие.
Чл. 2. Вследствие на това... няма да се извършват враждебни действия между двете държави и нито една от договарящите страни не може да оказва нито на външните, нито на вътрешните врагове на другата (страна — б. съст.) помощ с войски или пари под каквато и да било форма.
Чл. 3... Двете договарящи страни в желанието си да съдействат, доколкото зависи от тях, за спокойствието на своите правителства, се задължават взаимно да не допускат техни поданици да си позволят да поддържат преки или косвени връзки с вътрешните врагове на съществуващото управление в двете държави, да разпространяват принципи, противни на тяхното държавно устройство, да предизвикват в тях безредици и по силата на това съглашение всеки поданик на една от двете държави, който, намирайки се във владенията на другата, би посегнал на нейната сигурност, ще бъде незабавно отстранен от казаната страна и изгонен зад граница, като в никакъв случай няма да има право да иска покровителство на своето правителство.
Чл. 4. Колкото се отнася до възстановяването на мисиите на двете страни и спазването на церемониала между двете правителства, решено е да се спазва в това отношение редът, който съществуваше преди настоящата война.
Чл. 6. Настоящият договор ще има сила и за Батавската република.
Ключников и Сабанин, I, стр. 63
Тайна конвенция между Русия и Франция,
сключена в Париж на 28 септември (10 октомври) 1801 г.
Чл. 1. Двете договарящи страни... се задължават взаимно... да си съобщават своите намерения и да съблюдават помежду си пълно единодушие с цел да насочват заинтересуваните страни към приемане на техните планове, неизменна основа на които ще бъде запазване справедливо равновесие между австрийския и бранденбургския дом.
Чл. 2. Н. в. руският император и първият консул на Френската република... ще си съобщават взаимно своите намерения за мирно завършване на съществуващите дела между Италия и светия престол в политическо отношение.
Чл. 3. Първият консул... се задължава да пристъпи незабавно към преговори в Цариград за възстановяване на окончателен мир с Отоманската Порта при посредничеството на н. в. руският император.
Чл. 4. (Задължава се Франция да запази целостта на владенията на кралят на двете Сицилии.)
Чл. 5. (Споразумяват се страните, че Неаполитанското кралство ще се смята за неутрална държава и ще се ползва с изгодите на неутралитета, след като се вземе решение за съдбата на Египет.)
Чл. 6. (Страните се съгласяват да имат грижа за интересите на сардинския крал.)
Чл. 9. Договарящите страни признават и гарантират независимостта и държавното устройство на Републиката на Седемте съединени острови (Йонийските острови — б. съст.), по-рано венециански, и постановяват на тия острови вече да няма чуждестранни войски.
Чл. 11... Двете договарящи страни ще изследват въпроса за средствата да укрепят всеобщия мир на посочените по-горе начала, да възстановят справедливо равновесие в различните части на света и да осигурят свобода на моретата, като си обещават взаимно да действат заедно за осъществяване на всички мерки, мирни или принудителни, за които ще се споразумеят помежду си, за благото на човечеството, общото спокойствие и независимостта на правителствата.
Ключников и Сабанин, I, стр. 64
Френско-английски мирен договор, сключен в Амиен на 27 март 1802 г.
при участие на Испания и Батавската република
Чл. 1. (Провъзгласява се мир, дружба и добро съгласие между страните.)
Чл. 2. Договарящите страни ще следят най-внимателно за поддържане на пълна хармония помежду тях и техните държави, като не позволяват да се извършват от едната или от другата страна враждебни действия по суша и по море с каквато и да е цел и под какъвто да е предлог. Те ще избягват старателно всичко, което би могло да измени в бъдеще щастливо установеното единство, и не ще дават никаква помощ или защита, пряко или косвено, на всеки, който би могъл да нанесе вреда на някоя от тях.
Чл. 3. (Обещава се Англия да върне на Франция и нейните, съюзници всички владения или колонии, завоювани от Англия през време на войната, освен островите Тринидад и холандските владения в о. Цейлон.)
Чл. 4. (Испанският крал) отстъпва... на н. британско величество остров Тринидад.
Чл. 5. Батавската република отстъпва и гарантира на н. британско величество всички владения и фактории на о. Цейлон, които преди войната са принадлежали на Републиката на Съединените провинции...
Чл. 6. Нос Добра надежда ще остане на Батавската република на началата на пълен суверенитет, както преди войната... (На корабите на другите договарящи държави се дават права, равни на правата на местните кораби.)
Чл. 7. (Остава в сила френското и португалското статукво в Африка, но р. Аравари трябва да стане граница между френска и португалска Гвиана. Плаването по тази река ще бъде свободно и за двете нации.)
Чл. 8. Територията, владенията и правата на Високата Порта ще бъдат запазени напълно, каквито бяха преди войната.
Чл. 9. Републиката на Седемте острова (Йонийските острови — б. съст.) се признава.
Чл. 10. Островите Малта, Гоццо и Комино ще бъдат върнати на ордена на св. Йоан Йерусалимски...
(По-главните условия на връщането: рицарите на ордена се поканват да се върнат на Малта; в ордена в бъдеще не ще има ни френска, ни английска нация и нито един французин или англичанин няма да бъдат допускани в състава на ордена; от нациите, съставящи ордена, се учредява особена малтийска нация, обезпечена с доходи от острова; при това за встъпване в тази нация не ще се иска доказателство за дворянски произход; британските войски ще евакуират острова; половината от гарнизона на Малта трябва да се състои от жители на острова: независимостта на острова се гарантира от Франция, Англия, Австрия, Испания, Русия и Прусия; обявява се постоянен неутралитет на ордена; пристанищата на о. Малта се откриват за търговията на всички страни.)
Чл. 11. (Задължава се Франция да евакуира Неаполитанското кралство и църковните области. Задължава се Англия да евакуира всички пристанища и острови в Средиземно и Адриатическо море, заемани от нея.)
Чл. 15. Риболовът по бреговете на Ню-Фаундленд и в залива на св. Лаврентий се установява в положение, каквото беше преди войната...
Чл. 19. Настоящият окончателен мирен договор се обявява общ за Високата Отоманска Порта, съюзница на н. британско величество.
Чл. 21... Договарящите страни общо и взаимно си гарантират всички постановления на настоящия договор.
Ключникоа и Сабанин, I, стр. 65.
Договор за създаване на коалиция, сключен в Сан-Петербург
между Русия и Великобритания на 30 март (11 април) 1805 г.
(В преамбюла се посочва, че двете страни желаят да дадат на Европа мир, независимост и щастие, от които тя е лишена поради „крайното честолюбие на френското правителство и влиянието, което то се стреми да си присвои“, и са решили да употребят всички средства за постигане на тая цел.)
Чл. 1. Тъй като бедственото положение, в което се намира Европа, изисква бързо лекуване, техни величества... дойдоха до споразумение да потърсят средства за неговото прекратяване, без да изчакват случаи на нови завоевания от страна на френското правителство. Вследствие на това те се съгласиха да употребят най-бързи и най-ефикасни средства за образуване обща лига на европейските държави и... за да се постигне тази цел, да обединят силите, които независимо от тези, които ще бъдат дадени от н. в. кралят на Великобритания, биха могли да достигнат 500 000 налична войска, и енергично да ги използват, за да, накарат френското правителство доброволно или принудително да се съгласи да бъдат възстановени мирът и равновесието в Европа.
Чл. 2. Тази лига би имала за цел да изпълни предложенията, които се съдържат в настоящото съглашение, именно:
а) Опразване на хановерските владения и Северна Германия.
б) Възстановяване независимостта на Холандската и Швейцарската република.
в) Възстановяване на сардинския крал в Пиемонт с толкова значителни разширения, колкото обстоятелствата позволяват.
г) Безопасност в бъдеще на Неаполитанското кралство и пълно опразване на Италия, включително и остров Елба, от френски войски.
д) Установяване на такъв ред в Европа, който действително би гарантирал сигурност и независимост на различните държави и би представлявал твърда опора срещу бъдещи узурпации.
Чл. 3. Н. в. кралят на Великобритания, за да съдейства реално за щастливото изпълняване на настоящото съглашение, се задължава да подпомага общите усилия със своите сухопътни и морски сили, а също с корабите си за превозване на войски, както бъде определено в общия план за операциите. Освен това н. в. ще помогне на различните държави... със субсидии, сумата на които ще отговаря на значителните сили, които се възнамерява да бъдат използвани, и тези парични помощи да бъдат разпределени по начин, който най-много отговаря на общата полза, и да помага на държавите според усилията, които ще бъдат употребени от тях за общия успех; приема се, че тези субсидии ще бъдат дадени (с изключение на специалните споразумения) в размер 1 250 000 лири стерлинги годишно за всеки 100 хиляди редовна войска и съобразно с това ще се изплащат повече или по-малко при условията, определени по-долу.
Чл. 6. Техни величества се съгласяват, че ако се образува съюз във формата, определена в чл. 1, те ще сключат мир с Франция само с общо съгласие на всички държави, които вземат участие в поменатия съюз, и също така континенталните държави няма да отзоват своите войски преди сключването на мир, както и н. в. кралят на Великобритания се задължава да продължава да отпуска субсидии през цялото времетраене на войната...
Ключников и Сабанин, I, стр. 69.
Австро-френски мирен договор, сключен в Пресбург на 26 декември 1805 г.
Чл. 1. (Провъзгласява се мир и дружба между страните.)
Чл. 2. (Признават се права на Франция върху задалпийските владения — както присъединените към Френската империя, така и управляваните въз основа на френските закони.)
Чл. 4. (Австрия се отказва от частите на територията на Венецианската република, предадени на Австрия по силата на договорите в Кампо-Формио и Люневил; тези територии се присъединяват към кралство Италия.)
Чл. 5. (Австрия признава френския император за крал на Италия.)
Чл. 6. (Признава се, че договорът е общ за Бавария, Вюртемберг, Баден и Батавската република.)
Чл. 7. (Признава се от Австрия кралската титла на баварския и вюртембергския курфюрст.)
Чл. 8. (Австрия отстъпва на Бавария Тирол и някои малки територии; на Вюртемберг — пет дунавски града и някои малки местности; на Баден — Констанца и други градове.)
Чл. 15. (Австрийският дом се отказва от всякакви права на суверенитет или сюзеренитет в Бавария и Вюртемберг.)
Чл. 17. Негово величество император Наполеон гарантира целостта на Австрийската империя в състоянието, в което тя ще бъде съгласно настоящия мирен договор...
Чл. 18. (Признава се независимостта на Хелветийската и Батавската република.)
Отделен член
(Австрия се задължава да изплати във валута неизисканата още част от контрибуцията, наложена от френските войски върху австрийските владения, в размер на 40 милиона франка.)
Ключников и Сабанин, I, стр. 73
Континентална блокада
Берлински декрет от 21 ноември 1806 г.
(Декретът е издаден от Наполеон. В преамбюла са изложени мотиви за издаването му. Казва се, че Англия нарушава международното право (droit des gens): залавя като военнопленници екипажи не само на военни кораби, но и на търговски кораби и пътуващи търговци, разширява правото за задържане и върху търговски кораби и стоки, блокира неукрепени градове и пристанища и др.)
Чл. 1. Британските острови се обявяват в положение на блокада.
Чл. 2. Забраняват се всяка търговия и кореспонденция с британските острови. Следователно в пощите няма да се дава ход и ще бъдат иззети писмата или пакетите, предназначени за Англия или за англичани и писани на английски език.
Чл. 3. Всяко лице — английски поданик, от която държава да е и каквото положение да има, което бъде намерено в страни, окупирани от наши войски или от войски на наши съюзници, ще бъде взето като военнопленник.
Чл. 4. Всеки склад, всяка стока, всяка собственост, от каквото естество да бъдат, принадлежащи на английски поданик, ще бъдат обявени за законна приза.
Чл. 5. Забранява се търговията с английски стоки; обявява се за приза всяка стока, принадлежаща на Англия или произхождаща от нейни фабрики и от нейни колонии.
Чл. 6. Половината от дохода от конфискуваните стоки и собствености, обявени за призи с предходните членове, ще бъде употребена за обезщетяване на търговците за щетите, които са претърпели вследствие залавяне на търговски кораби, отвлечени от английските бойни кораби.
Чл. 7. Никой кораб, идващ направо от Англия или от нейни колонии, или който е бил там след публикуването на настоящия декрет, няма да бъде допуснат в никое пристанище.
Чл. 8. Всеки кораб, който чрез лъжлива декларация наруши гореспоменатото разпореждане, ще бъде задържан, като корабът и товарът му бъдат конфискувани като английска собственост.
Karl Strupp, t. I, p. 144
Тилзитски мирен договор между Франция и Русия 25 юни/7 юли 1807 г.
Чл. I. От деня на размяната на ратификациите на настоящия договор ще съществува пълен мир и приятелство между н. в. императорът на французите и крал на Италия и н. в. всеруският император.
Чл. IV. Н. в. император Наполеон от уважение към н. в всеруският император и в стремежа си даде доказателство за искреното си желание да свърже двете страни с връзките на едно неизменно доверие и приятелство се съгласява да върне на н. в. пруският крал, съюзник на н. в. всеруският император, всички завоювани страни, градове и земи, указани тук, а именно: (следва описание)...
Чл. V. Провинциите, които на 1 януари 1772 г. бяха части от старото полско кралство и които оттогава са преминали в различни времена под пруско владичество, с изключение на страните, поменати или указани в предходния член, и на тези, означени в следващия член, ще се владеят в пълна собственост и суверенитет от н. в. саксонският крал под названието Варшавско херцогство и ще бъдат управлявани от учреждения, които осигуряват свободите и привилегиите на народите от това херцогство и са съвместими със спокойствието на съседните държави.
Чл. VI. Ще бъде, възстановена независимостта на гр. Данциг… под покровителството на н. в. пруският крал и на н. в. саксонският крал и ще бъде управляван по законите, които бяха в сила, преди да загуби самоуправлението си.
Чл. VII. За съобщенията между кралство Саксония и Варшавското херцогство н. в. саксонският крал ще ползва свободно военен път през владенията на н. в. пруският крал. Споменатият път, броят на войските, които ще могат да преминават наведнъж, и местата за пренощуване ще бъдат определени със специална конвенция, сключена от посочените величества при посредничеството на Франция.
Чл. IX. За да се установят, доколкото е възможно, естествени граници между Русия и Варшавското херцогство, описаната територия... (следва описание на границите на Бялистокския окръг) ще бъде присъединена завинаги към руската империя.
Чл. XII. Техни височества херцозите на Сакс-Кобург, на Олденбург и на Меклембург-Шверин ще бъдат възстановени в пълно и мирно владение на своите държави; но пристанищата на княжествата Олденбург и Меклембург ще продължават да бъдат окупирани от френски гарнизони до размяната на ратификациите на бъдещия окончателен мирен договор между Франция и Англия.
Чл. XIII. Η. в. император Наполеон приема посредничеството на н. в. всеруският император да се преговаря и да се сключи окончателен мирен договор между Франция и Англия при предположението, че това посредничество ще бъде прието и от Англия един месец след размяната на ратификациите на настоящия договор.
Чл. XIV. От своя страна н. в. всеруският император в желание да докаже колко много иска да установи най-тесни и трайни отношения между двете империи признава н. в. кралят на Неапол Жозеф Наполеон и н. в. кралят на Холандия Луи Наполеон.
Чл. XV. Н. в. всеруският император признава също Рейнската конфедерация, сегашното владение на всеки от монарсите, които я съставляват, и титлите, дадени на повечето от тях...
Чл. XVII. Настоящият договор за мир и приятелство е общ и за техни величества кралете на Неапол и Холандия, и за конфедерираните рейнски владетели, съюзници на н. в. император Наполеон.
Чл. XVIII. Н. в. всеруският император признава също и н. в. принц Жером Наполеон за крал на Вестфалия.
Чл. XIX. Вестфалското кралство ще бъде съставено от отстъпените от н. в. пруският крал провинции вляво от река Елба и от други държави, владени понастоящем от н. в. император Наполеон.
Чл. ХХII. Руските войски ще се оттеглят от Влашко и Молдавия...
Чл. XXIII. Н. в. всеруският император приема посредничеството на н. в. императорът на французите... за започване на преговори и сключване на благоприятен и траен мир между двете империи (Русия и Турция)...
Чл. XXV. Н. в. императорът на французите и крал на Италия и н. в. всеруският император си гарантират взаимно целостта на своите владения и тия на държавите, включени в настоящия мирен договор, каквито са понастоящем или каквито ще бъдат вследствие на горните постановления.
Чл. XXVII. Търговските отношения между френската империя, италианското кралство, кралствата Неапол и Холандия и рейнските конфедерирани държави, от една страна, и руската империя, от друга страна, ще бъдат възстановени в положението отпреди войната.
Чл. XXIX. Настоящият договор ще бъде ратифициран от н. в. императорът на французите и крал на Италия и от н. в. всеруският император. Размяната на ратификациите ще стане в този град в срок от 4 дни.
Descamps et Renault, Recueil international des traités du XIX siècle, t. I, p. 176.
Договор за настъпателен и отбранителен съюз
между Франция и Русия, подписан в Тилзит на 25 юни/7 юли 1807 г.
Чл. I. Н. в. императорът на французите и крал на Италия и н. в. всеруският император се задължават да действат съвместно както по суша така и по море или по суша и море във всяка война, която Франция или Русия ще бъде принудена да започне или да води срещу всяка европейска сила.
Чл. II. Когато е налице случай за действие на съюза и всеки път, когато стане нужно, високите договарящи страни ще определят със специална конвенция силите, които всяка от тях ще трябва да употреби срещу общия неприятел, и местата, където тези сили ще трябва да действат; но те още от сега се задължават да употребят, ако обстоятелствата изискат, всички свои сухоземни и морски сили.
Чл. III. Всички общи военни операции ще бъдат извършени съгласувано и нито едната, нито другата от договарящите страни не може в никакъв случай да преговаря за мир без съдействието или съгласието на другата страна.
Чл. IV. Ако Англия не приеме посредничеството на Русия или като го приеме, не се съгласи да сключи мир до 1 ноември, като признае, че флаговете на всички държави трябва да се ползват с равна и пълна независимост по всички морета, и като възвърне земите, които е завладяла от Франция и нейните съюзници от 1805 г., докато Русия действаше заедно с нея — през посочения месец ноември ще бъде връчена на Сейнт-Джеймския кабинет (английския — б. съст.) нота от посланика на н. в. всеруският император. Тази нота... ще съдържа положителната и пределно ясна декларация, че при отказ на Англия да сключи мир при гореспоменатите условия н. в. всеруският император ще действа съвместно с Франция и в случай, че Сейнт-Джеймският кабинет не даде до 1 декември категоричен и задоволителен отговор, руският посланик ще получи заповед да поиска в същия ден своите паспорти и да напусне незабавно Англия.
Чл. V. В случая, предвиден в предходния член, високите договарящи страни в съгласие и едновременно ще поканят трите двора на Копенхаген, Стокхолм и Лисабон да затворят своите пристанища за англичаните, да отзоват от Лондон своите посланици и да обявят война на Англия. Този от трите двора, който откаже, ще се третира като неприятел от двете високи договарящи страни, а ако Швеция откаже, Дания ще бъде заставена да ѝ обяви война.
Чл. VI. Двете високи договарящи страни ще действат също в съгласие и ще настояват със сила пред виенския двор да възприеме изложените в горния член IV принципи, да затвори своите пристанища за англичаните, да отзове от Лондон своя посланик и да обяви война на Англия.
Чл. VII. Ако, напротив, Англия в определения по-горе срок сключи при гореспоменатите условия... мир, на Англия ще бъде върнат Хановер в компенсация за френските, испанските и холандските колонии.
Чл. VIII. По същия начин, ако вследствие промените, които станаха в Цариград, Портата не приеме посредничеството на Франция или ако, след като го приеме, в 3-месечен срок след започването на преговорите не се дойде до задоволителен резултат, Франция ще действа съвместно с Русия против Отоманската Порта и високите договарящи страни ще се споразумеят да откъснат всички провинции на Отоманската империя в Европа с изключение на Цариград и Румелийската провинция от игото и гнета на турците.
Чл. IX. Настоящият договор ще остане таен и не ще може да се направи публично достояние... от една от договарящите страни без съгласието на другата страна.
Descamps et Renault, t. I, p. 180
Съюзен отбранителен и настъпателен договор,
подписан в Шомон на 1 март 1814 г.
(В договора участват Русия, Австрия, Великобритания и Прусия. В преамбюла страните заявяват, че сключват тоя договор с цел да водят общо войната срещу Франция, да турят край на нещастията в Европа и да осигурят бъдещия мир, като установят справедливо равновесие на силите и поддържат положението, създадено с общите им усилия, срещу всяко посегателство.)
Чл. I. Изброените по-горе високи договарящи страни тържествено се задължават една към друга с настоящия договор, в случай че Франция откаже да приеме предложените условия за мир, да посветят всички средства на своите държави за енергично продължаване на настоящата война против нея и да ги употребят в пълно разбирателство, за да създадат за себе си и Европа всеобщ мир, под закрилата на който да бъдат установени и осигурени правата и свободата на всички народи.
Това задължение не може да засегне споразуменията, които съответните държави са вече сключили относно броя на войските, които ще поддържат срещу неприятеля...; дворовете на Русия, Австрия, Англия и Прусия се задължават с настоящия договор да поддържат постоянно във войната всеки по 150 000 души в пълен състав, без да се броят гарнизоните, и да ги употребят активно срещу общия неприятел.
Чл. II. Високите договарящи страни взаимно се задължават да не преговарят поотделно с общия неприятел и да не подписват нито мир, нито примирие, нито конвенция освен по общо съгласие. Те се задължават също да не сложат оръжие, преди взаимно преследваната и определена цел на войната да бъде постигната.
Чл. III. За да се допринесе по най-бърз и решителен начин за постигането на тази велика цел, негово британско величество се задължава да даде субсидия от 5 милиона лири стерлинги за... 1814 г., която сума да се разпредели на равни части между трите сили; освен това поменатото величество обещава да се споразумява преди 1 януари всяка година с техни императорски и кралски величества за отпускане помощи за всяка следваща година, ако бог пожелае войната да продължи дотогава.
Уговорената субсидия от 5 милиона лири ще се изплаща в Лондон месечно и в равни части на министрите на респективните държави...
Чл. V. Високите договарящи страни, запазвайки правото да се договарят помежду си по време на сключването на мира с Франция върху най-подходящите средства за осигуряване на Европа и да си осигурят взаимно поддържането на този мир, са не по-малко решени да сключат незабавно отбранителни договори за закрила на своите държави в Европа срещу всяко посегателство, което Франция би извършила върху реда на нещата, създаден с това омиротворяване.
Чл. VI. За да се постигне този резултат, те са съгласни, че ако една от държавите на високите договарящи страни бъде застрашена от нападение от страна на Франция, другите ще положат активно всички свои усилия, за да предотвратят такова нападение чрез приятелска намеса.
Чл. VII. Високите договарящи страни си обещават, в случай че тези усилия останат без успех, да се притекат веднага на помощ на нападнатата държава всяка с по един корпус от 60 000 души.
Чл. IX. Ако вследствие на положението на военния театър или други обстоятелства се създадат трудности за Великобритания да изпрати уговорената помощ в английски сили и в уговорения срок и да поддържа тези сили на бойна нога, негово британско величество си запазва правото да достави на нуждаещата се държава своя контингент в чужди войски на негова издръжка или да ѝ плаща годишно една парична сума по 20 лири стерлинги на човек от пехотата и по 30 лири стерлинги за кавалерията до размера на определената помощ. Същият принцип ще бъде възприет по отношение на силите, които негово британско величество се е задължил да достави с чл. 1 на настоящия договор.
Чл. XIII. Високите договарящи страни взаимно си обещават, че ако бъдат въвлечени във военни действия с даването на уговорената помощ, нуждаещата се страна и призованите и действащите като помощници във войната страни не ще сключат мир освен по общо съгласие.
Чл. XVI. Тъй като настоящият отбранителен съюз има за цел да поддържа равновесието в Европа, да осигури мира и независимостта на държавите и да предотврати нашествията, които от толкова години са опустошавали света, високите договарящи страни се съгласиха помежду си да продължат неговото действие до 20 години...
Отделни членове
Чл. I. Тъй като възстановяването на равновесие и справедливо разпределение на силите между държавите е цел на настоящата война, техни императорски и кралски величества се задължават да насочат всичките си усилия за реално установяване на следната система в Европа:
Германия — състояща се от суверенни владетели, свързани чрез федеративна връзка, която осигурява и гарантира нейната независимост.
Швейцарската федерация в старите си граници и с независимост, гарантирана от великите европейски сили, включително и от Франция.
Италия — разделена на независими държави, разположени между Франция и австрийските владения в Италия.
Испания — под управлението на крал Фердинанд VII в нейните стари граници.
Холандия — свободна и независима държава под върховенството на оранския принц с увеличение на територията и установяване на удобна граница.
Чл. II. Високите конфедерирани държави са съгласни... да поканят да се присъединят към настоящия отбранителен съюзен договор монархиите на Испания, Португалия, Швеция и негово кралско височество оранският принц, както и да приемат в договора други владетели и държави...
Descamps et Renault, t. I, p. 310.
Мирен договор между Австрия и Франция,
подписан в Париж на 30 май 1814 г.
Чл. 1. От днес нататък ще настъпи мир и приятелство между н. в. кралят на Франция и Навара, от една страна, и н. в австрийският император... и неговите съюзници, от друга страна... Високите договарящи страни ще положат всички старания да поддържат не само помежду си, но, доколкото зависи от тях, и между всички държави в Европа добро съгласие и разбирателство, толкова необходими за нейното спокойствие.
Чл. II. Кралство Франция запазва целостта на своите граници, каквито са съществували към 1 януари 1792 г. Тя ще получи освен това увеличение на територията, включена в демаркационната линия, определена в следващия член...
Чл. III. (Описание на граничната линия на Франция).
Чл. V. Плаването по Рейн от мястото, от което става плавателна, до морето и обратно ще бъде свободно; бъдещият конгрес ще се занимае с принципите, според които ще може да се уредят възникналите права на крайбрежните държави по най-справедлив и благоприятен начин за търговията на всички народи.
На бъдещия конгрес ще се проучи и реши по какъв начин горното постановление би могло да бъде приложено и по отношение на всички други реки, които в своето плавателно течение разделят или преминават през различни държави...
Чл. VI. Холандия, поставена под суверенната власт на Оранската династия, ще получи увеличение на територията. Титлата и упражнението на суверенната власт не могат в никакъв случай да принадлежат на принц, носещ или повикан да носи чужда корона.
Германските държави ще бъдат независими и обединени чрез федеративна връзка.
Швейцария, като независима, ще продължава и занапред да се управлява сама.
Италия, извън границите на земите, които ще се върнат на Австрия, ще бъде съставена от суверенни държави.
Чл. VII. Остров Малта и всичко под негова зависимост ще принадлежат в пълна собственост и власт на негово британско величество.
Чл. VIII. Негово британско величество, договаряйки за себе си и за своите съюзници, се задължава да върне на негово христ. величество в определените по-долу срокове колониите, риболовните места, кантори и заведения от всякакъв род, които Франция притежаваше до 1 януари 1792 г. в моретата и в Америка, Африка и Азия, с изключение на островите Табаго и Сент Люси, Ил дьо Франс и зависещите от него, а именно Родриг и Сешел, които н. христ. величество отстъпва в пълна собственост и власт на н. брит. величество, също както и частта от остров Сан-Доминго, отстъпена на Франция с Базелския мир, и която н. христ. величество преотстъпва на н. католическо величество3 в пълна собственост и власт.
Чл. IX. Н. в. кралят на Швеция и Норвегия по споразумение със съюзниците и в изпълнението на предшестващия член се съгласява остров Гваделупа да бъде върнат на н. христ. величество и отстъпва всички права, които може да има върху този остров.
Чл. X. Н. благоверно величество4... се задължава да върне на н. христ. величество... френска Гвиана в състоянието ѝ на 1 януари 1792 г.
Чл. XVI. Високите договарящи страни, желаейки да покрият с пълна забрава раздорите, които тревожеха Европа, заявяват и обещават, че във върнатите и отстъпени с настоящия договор страни никой... не ще бъде преследван, обезпокояван или смущаван лично и в своя имот под какъвто и да е предлог или поради неговото поведение или политическо убеждение, или поради привързаност било към някоя от договарящите страни, било към правителствата, които са престанали да съществуват, или по всяка друга причина освен ако се касае за дългове към лица или за действия, извършени след настоящия договор.
Чл. XVIII. Съюзените сили, желаейки да дадат на н. христ. величество ново свидетелство за тяхното желание да унищожат, доколкото зависи от тях, последствията от злощастните времена, така щастливо приключени с настоящия мир, се отказват от всички суми, които правителствата имат да вземат от Франция въз основа на договори, доставки или аванси, дадени на френското правителство по време на различни войни от 1792 г. насам.
От своя страна н. христ. величество се отказва от всякаква рекламация, която би предявил на същите основания против съюзените сили. В изпълнение на този член високите договарящи страни се задължават да си връчат един на друг всички ценни книжа, облигации и документи, които се отнасят към вземанията, от които те са се отказали взаимно.
Чл. XXXII. В срок от два месеца всички държави, които са взели участие от едната и от другата страна в тази война, ще изпратят пълномощници във Виена, за да уредят на генерален конгрес разпорежданията, които трябва да допълнят постановленията на настоящия договор.
Отделни и тайни членове
Чл. I. Разпорежданията относно териториите, от които н. христ. величество се отказва по силата на чл. III от настоящия договор, и отношенията, при които трябва да се създаде реално и трайно равновесие в Европа, ще бъдат уредени на конгреса върху основи, установени взаимно от съюзническите сили и според общите разпореждания в следващите членове.
Чл. II. Владенията на н. имп. величество и апостолически крал5 в Италия ще бъдат ограничени от реките По и Тичино и Лаго Маджоре. Кралят на Сардиния ще влезе отново във владение на своите стари земи с изключение на Савойската област, която се дава на Франция; той ще получи увеличение на територията с Генуезката държава. Пристанището на Генуа ще остане свободно пристанище, като държавите си запазват правото да сключат по този повод споразумения с кралят на Сардиния. Франция ще признае и ще гарантира съвместно със съюзените държави и като тях политическата организация, която Швейцария ще въведе под грижите на споменатите сили и върху основите, установени с тях.
Чл. III. За установяване на справедливо равновесие в Европа се изисква Холандия да бъде създадена в размери, които ще ѝ позволят да поддържа своята независимост със собствени средства; земите между морето, френската граница, както е установена по наст. договор, и р. Мьоза ще бъдат присъединени за вечни времена към Холандия...
Чл. IV. Германските земи по левия бряг на Рейн, които бяха присъединени към Франция от 1792 г., ще послужат за уголемяване на Холандия и за компенсации на Прусия и други германски държави.
(Същото съдържание имат двустранните мирни договори, сключени в Париж на същата дата между Франция, от една страна, и всяка от останалите съюзни държави: Русия, Англия, Прусия, Португалия.)
Descamps et Renault, t. I, p. 319
Съюзен договор между Австрия, Великобритания, Прусия и Русия,
подписан в Париж на 20 ноември 1815 г.
Тъй като целта на съюза, сключен във Виена на 25 март 1815 г. бе щастливо постигната с възстановяването във Франция на реда, който последният атентат на Наполеон Бонапарт бе временно нарушил, техни величества австрийският император, кралят на Съединеното кралство на Великобритания и Ирландия, кралят на Прусия и всеруският император, считайки, че мирът в Европа е съществено свързан със закрепването на този ред, основан върху поддържането на кралската власт и конституционната харта, и желаейки да употребят всички свои средства, за да може общото спокойствие, предмет на въжделенията на човечеството и постоянна цел на техните усилия, да не бъде отново смутено; желаейки освен това да се заздравят връзките, които ги свързват за общо благо на техните народи, решиха да дадат на принципите, осветени с договорите в Шомон от 1 март 1814 г. и във Виена от 25 март 1815 г., приложение, най-подходящо за сегашното положение, и да определят предварително с тържествен акт принципите, които те възнамеряват да следват, за да предпазят Европа от опасностите, които биха могли да я застрашат.
Чл. 1. Високите договарящи страни взаимно си обещават да поддържат подписания днес договор с н. христ. величество и да следят постановленията на този договор, както и тези на отнасящите се до него особени конвенции да бъдат строго, вярно и цялостно изпълнени.
Чл. II. Участвайки в току-що приключената война, за да поддържат ненарушими споразуменията, сключени в Париж през миналата година за сигурността и в интерес на Европа, високите договарящи страни решиха, че е целесъобразно да подновят с настоящия акт и да потвърдят поменатите споразумения като взаимно задължителни с изключение на измененията, които са направени с подписания днес договор с пълномощниците на н. христ. величество и особено тези, с които Наполеон Бонапарт и неговият род са лишени завинаги от върховната власт във Франция съгласно договора от 11 април 1814 г., което лишаване договарящите държави се задължават с настоящия акт да поддържат в пълна сила и ако е необходимо — с всички свои сили.
Тъй като революционните принципи, които подкрепиха последната престъпна узурпация, биха могли все още под други форми да измъчат Франция и да застрашат по този начин спокойствието на другите държави, високите договарящи държави, признавайки тържествено задължението да удвоят грижите си, за да бдят при такива обстоятелства за спокойствието и интересите на своите народи, се задължават, в случай че такова нещастно събитие отново възникне, да уговорят помежду си и с н. христ. величество мерките, които ще сметнат за необходими за сигурността на своите държави и за общото спокойствие в Европа.
Чл. III. Като се споразумяха с н. хр. величество да държат в продължение на няколко години ред военни позиции във Франция с един корпус съюзнически войски, високите договарящи страни са имали предвид да осигурят колкото им е възможно действието на разпоредбите на чл. I и II на настоящия договор; готови винаги да употребят всяка мярка, с която може да се осигури спокойствието в Европа чрез поддържане на установения ред във Франция, те се задължават, в случай че казаният армейски корпус бъде нападнат или бъде застрашен от нападение във Франция, както и в случай че самите бъдат принудени да влязат във война против Франция за поддържане на някое от казаните постановления или за осигуряване и поддържане на големите интереси, засегнати от тях, да дадат незабавно извън останалите във Франция сили по един пълен контингент от 60 хиляди души съгласно постановленията на Шомонския договор (чл. VII и VIII) или такава част от тоя контингент, която ще трябва да се постави в действие според изискванията на случая.
Чл. IV. Ако силите, определени в предшестващия член, бъдат за нещастие недостатъчни, високите договарящи страни без губене на време ще се споразумеят относно допълнителното число войски, които всяка една ще достави за поддържане на общото дело, и в случай на нужда те се задължават да употребят всички свои сили, за да доведат войната до бърз и щастлив изход, като си запазват право относно мира, който ще подпишат по общо съгласие, да установят помежду си споразумения, способни да дадат на Европа достатъчна гаранция срещу ново появяване на подобно бедствие.
Чл. V. Високите договарящи държави, единни по отношение разпоредбите, които се съдържат в предшестващите членове, за да осигурят действието на своите задължения, докато трае временната окупация, заявяват освен това, че след изтичане срока на тази мярка посочените задължения ще останат в сила за изпълнение на мерките, които ще бъдат признати за необходими за поддържане на разпоредбите в чл. I и II на настоящия договор.
Чл. VI. За да се осигури и улесни изпълняването на настоящия договор и за да се заздравят тесните отношения, които сближават днес четиримата владетели..., високите договарящи страни са съгласни да подновят в определено време... проучването на мерки, които във всяко време ще бъдат сметнати за най-спасителни за спокойствието и напредъка на народите и за поддържане на мира в Европа.
(Съглашението между четирите държави е оформено с отделни двустранни договори между тях.)
Descamps et Renault, t I, p. 543.
Таен договор за отбранителен съюз против Русия и Прусия,
сключен между Франция, Австрия и Великобритания
във Виена на 3 януари 1815 година
Чл. I. Високите договарящи страни взаимно се задължават... да действат съвместно върху началата на пълно безкористие и най-пълна добросъвестност и така, че при изпълнение на Парижкия договор споразуменията, с които трябва да се допълнят неговите постановления, да бъдат изпълнени по начин, който най-много отговаря на истинския дух на този договор. Ако вследствие на предложенията, които те биха направили и биха поддържали по взаимно споразумение, или поради вражда към тези предложения владенията на някои от тях бъдат нападнати, тогава... те се задължават... да се смятат и трите за нападнати, да действат съвместно и взаимно да си оказват съдействие, за да отхвърлят това нападение с всички посочени по-долу сили.
Чл. 2. Ако поради горепосочената причина, която единствена може да създаде повод за изпълнение на договора, една от високите договарящи страни бъде подложена на опасност от страна на една или на няколко държави, другите две страни трябва да положат чрез приятелска намеса старания, доколкото това зависи от тях, да бъде предотвратено нападението.
Чл. 3. (Ако приятелската намеса не успее, на нападнатата държава всяка от другите страни оказва помощ в размер на 150-хилядна войска.)
Чл. 5. (Англия има право да замени своя контингент с чужди войски, наети от Англия, или да заплати по 20 фунта стерлинги за един пехотинец и по 30 фунта стерлинги за кавалерист.)
Чл. 8. (Задължение на страните да не сключват сепаративен мир.)
Чл. 9. Задължението, поето въз основа на настоящия договор, не може да накърни задълженията, които високите договарящи страни или една от тях биха могли да имат, и не могат да пречат на задълженията, които те се намерили за разумно да сключат с други държави, доколкото те не противоречат или няма да противоречат на целите на настоящия съюз.
Чл. 10. Високите договарящи страни, като нямат намерение да добиват увеличаване (териториално) и въодушевени само от единствено желание да си осигурят взаимно осъществяването на своите права и изпълнението на своите задължения като независими държави, задължават се, в случай че... възникне война, да считат Парижкия договор в сила и при сключването на мира да уредят... границите на своите владения според тяхната принадлежност.
Чл. 11. Те се споразумяват освен това да уреждат всички други въпроси по взаимно съгласие, като се присъединяват, доколкото обстоятелствата могат да позволят, към принципите и положенията на поменатия по-горе Парижки договор.
Чл. 12. (Предвижда се право на страните да поканят други държави да се присъединят към договора.)
Чл. 13. (По отношение владенията на Великобритания постановленията на договора имат сила само в случай че нападението се извърши срещу Хановер. Договорът се признава също така за имащ сила при нападение срещу владенията на Обединените провинции, т. е. на Холандия...)
Ключников и Сабанин, I, стр. 111.
Парижкият мирен договор с Франция, сключен на 20 ноември 1815 г.6
(В преамбюла на договора се заявява, че съюзните държави са успели с общи усилия и с успеха на оръжието си да запазят Франция и Европа от сътресението, което ги е заплашвало вследствие последния атентат на Наполеон и революционната система; че те желаят да заздравят установения ред във Франция, като поддържат кралския авторитет и приложението на конституционната харта, и да възстановят отношения на доверие между Франция и съседите ѝ, смутени от революцията и завоевателната система.)
Чл. I. Границите на Франция ще бъдат тези от 1790 г. с изключение на измененията, означени в настоящия член (следва описание на границите; от Франция откъсват Савоя и я предават на Сардинското кралство, откъсват и други територии — общо с половин милион население).
Чл. II. Градовете и областите, които съгласно предшестващия член не трябва да съставляват вече част от френската територия, ще бъдат оставени в разположение на съюзените сили...
Чл. IV. Паричната част на обезщетението, което Франция трябва да даде на съюзените сили, е определена на сумата 700 милиона франка. Начинът, сроковете и гаранциите за плащането на тази сума ще бъдат уредени с отделно съглашение...
Чл. V. Понеже във Франция след толкова бурни сътресения и особено след последната катастрофа се чувства още положение на безпокойствие и възбуда въпреки бащинските желания на нейния крал и изгодите, предвидени за всички слоеве на поданиците му с конституционната харта, и са нужни предпазни мерки и временни гаранции за сигурността на съседните държави, сметна се за необходимо да бъдат окупирани за известно време военни позиции покрай границите на Франция от съюзнически войски при изричната уговорка, че тази окупация не ще увреди суверенитета на н. кр. вел., нито владението му, както то е признато и потвърдено с настоящия договор.
Количеството на тези войски няма да надминава 150 хиляди човека. Командирът на тази армия ще бъде назначен от съюзените сили (изброяват се градовете и областите, в които ще се поддържа военната окупация).
Крайният срок на тази военна окупация е 5 години. Тя може да завърши преди този срок, ако в края на първите три години съюзените владетели в съгласие с н. вел. кралят на Франция, като обсъдят зряло положението и взаимните интереси и напредъка във възстановяването на реда и спокойствието във Франция, се споразумеят да признаят, че основанията за тази мярка са престанали да съществуват. Какъвто и да бъде обаче резултатът от тези разисквания, всички места и позиции, окупирани от съюзните войски, след изтичането на 5 години ще бъдат незабавно опразнени и предадени на н. кр. вел. или на неговите наследници и приемници.
Чл. VII. Във всички страни, които ще преминат под властта на друг господар, както по силата на настоящия договор, така и по силата на споразуменията, които ще се сключат впоследствие, ще бъде позволено на местните жители и на чужденците независимо от социалния им произход или националността им в срок от 6 години, считано от размяната на ратификациите, да продадат, ако пожелаят, своите имоти и да се преселят в страна, която изберат.
Чл. XI. Парижкият договор от 30 май 1814 г., както и заключителният акт на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г. се потвърждават и ще бъдат запазени всички техни постановления, които не са изменени с клаузи на настоящия договор.
(В добавъчен член договарящите страни изказват желание да вземат мерки за пълно и общо премахване на търговията с негри и се задължават по тоя въпрос да осигурят успешното приложение на принципите, прокламирани с декларацията на Виенския конгрес от 8 февруари 1815 г.)
Descamps et Renault, t. I, p. 543.
Заключителен акт на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
Силите, които подписаха сключения в Париж договор от 30 май 1814 г., събрани във Виена... със своите, съюзни принцове и държави, за да допълнят постановленията на споменатия договор и да добавят споразуменията, станали необходими поради състоянието, в което Европа се намираше вследствие на последната война, желаейки да включат в една обща спогодба резултатите на своите преговори..., натовариха подписаните пълномощници да съберат в един общ документ постановленията от висш и постоянен интерес и да прибавят към този акт като неразделни части на споразуменията на конгреса договорите, конвенциите, декларациите, правилниците и други особени актове, както са цитирани в настоящия договор.
Чл. I. Варшавското херцогство с изключение на областите и окръзите, за които е постановено друго в следващите членове, се присъединява към Руската империя. То ще бъде безвъзвратно свързано чрез своята Конституция с Русия, за да бъде владяно за вечни времена от н. в. всеруският император, неговите наследници и приемници. Н. и. в. си запазва правото да даде на тази държава, която се ползва с отделно управление, вътрешно административно устройство, което намери за подходящо. Той ще приеме заедно с другите си титли и тази на цар и крал на Полша...
Поляците, поданици съответно на Русия, Австрия и Прусия, ще получат представителство и национални институции, уредени съгласно формата на политическия ред, който всяко едно от правителствата, на които те са подвластни, ще сметне за полезно и подходящо да им даде.
Чл. II. Частта от Варшавското херцогство, която н. и. в. пруският крал ще притежава в пълно владение и собственост за себе си и за своите наследници под наименованието Познанско велико херцогство, ще има следните граници (следва описание на границите).
Чл. III. Н. и. в. и апостолически крал ще притежава в пълна собственост и владение солниците на Виеличка, както и териториите, които им принадлежат.
Чл. IV. Талвегът на р. Висла ще разделя Галиция от територията на свободния гр. Краков. Той ще служи също за граница между Галиция и предната част на Варшавското херцогство, придадена към владенията на н. в. всеруският император...
Чл. V. Н. в. всеруският император отстъпва на н. и. в. и апостолически крал окръзите, които бяха откъснати от Източна Галиция съгласно Виенския договор от 1809 г.
Чл. VI. Град Гкраков с територията си се обявява за вечни времена свободен град, независим и строго неутрален под покровителството на Русия, Австрия и Прусия.
Чл. VII. (Описва се границата на областта на Краков.)
Чл. IX. Дворовете на Русия, Австрия и Прусия се задължават да уважават и изискват да бъде уважаван във всяко време неутралитетът на свободния град Краков и неговата околност; там не може да се изпраща военна сила под какъвто и да е предлог. В замяна на това условено е и изрично уговорено, че в свободния град и територията на Краков не може да се даде убежище или закрила на бегълци, дезертьори или преследвани от закона лица, произхождащи от страните на някои от поменатите сили, и при искане за екстрадиция, направено от компетентните власти, такива лица ще бъдат задържани и предавани веднага под силна охрана на стражата, която ще бъде натоварена да ги приеме на границата.
Чл. XI. Ще се даде пълна, обща и специална амнистия за всички лица независимо от техния ранг, пол или положение.
Чл. XII. Като последица от предходния член в бъдеще никой не може да бъде търсен или безпокоен по никакъв начин за пряко или косвено участие когато и да е в гражданските или военните политически събития в Полша. Всички процеси, преследвания или издирвания ще се считат за нестанали; секвестрите или временните конфискации ще бъдат вдигнати и няма да се дава ход на акт, произхождащ от подобна причина.
Чл. XIV. Установените принципи за свободно плаване по реките и каналите по цялата територия на бивша Полша, както и за посещаване на пристанищата, за движение на произведенията на земеделието и на промишлеността между различните полски области, за транзитната търговия... ще бъдат неизменно спазвани.
Чл. XV. Н. в. саксонският крал се отказва за вечни времена за себе си и за своето поколение и наследници в полза на пруският крал от всички свои права и титри върху областите, окръзите, териториите или части от териториите на кралство Саксония, означени по-долу, и н. в. пруският крал ще притежава тези земи в пълен суверенитет и собственост и ще ги присъедини към своята монархия. (Следва описание на линията, с която се отделят откъснатите части и владения на Саксония.)
Чл. XIX. Н. в. пруският крал и н. в. саксонският крал, желаейки да отстранят старателно всеки повод за бъдещи контестации или спорове, се отказват всеки от своя страна и в полза един на друг от всички феодални права и претенции, които ще упражняват или биха упражнявали вън от границите, определени в настоящия договор.
Чл. XXIII. Понеже н. в. пруският крал в резултат на последната война е влязъл във владение на някои области и територии, отстъпени с Тилзитския мир, признава се с настоящия член и се заявява, че негово величество, неговите наследници и приемници ще притежават както и преди в пълен суверенитет и собственост следните земи: (изброяват се полски земи, Данциг и околностите му, част от Магдебургското херцогство, разни херцогства и графства)
Чл. XXIV. Н. в. пруският крал ще присъедини към своята монархия в Германия отсам Рейн, за да бъдат притежавани от него и от неговите приемници в пълна собственост и суверенитет, следните земи: (изброяват се откъснати саксонски провинции, кьолнски земи, Вестфалия и др.).
Чл. XXV. Н. в. пруският крал ще притежава също в пълна собственост и суверенитет земите, разположени върху левия бряг на Рейн и включени в границата, посочена по-долу: (следва описание).
Чл. XXVII. Η. в. пруският крал отстъпва на н. в. кралят на обединеното кралство Великобритания и Ирландия, хановерски крал, за да бъдат притежавани от негово величество и от неговите приемници в пълна собственост и суверенитет: (следва изброяване на градове и места, с които се увеличава територията на Хановерското кралство).
Чл. XXIX. Н. в. кралят на обединеното кралство Великобритания и Ирландия, хановерски крал, отстъпва на в. в. пруският крал, за да бъдат притежавани в пълна собственост и суверенитет от него и от неговите приемници: 1. Частта от херцогството Лоенбург, разположена върху десния бряг на Елба... (Изброяват се още отделни окръзи и села.)
(В много членове са изложени споразумения между пруският крал и различни германски князе и др. за размяна на територии и взаимно признаване на владения; земи на разни княжества и херцогства се предават на Прусия, Бавария и др.)
Чл. XLVI. Град Франкфурт със своята територия, каквато е била в 1803 г., се обявява за свободен град и ще съставлява част от Германския съюз...
Чл. XLVII. Негово кралско височество великият херцог на Хесен добива в замяна на Вестфалското херцогство, което се отстъпва на н. в. пруският крал, територия върху левия бряг на Рейн... с население от 140 000 души.
Чл. LI. Всички територии и владения по левия бряг на Рейн, в предишните департаменти на Саар и Мон Тонер, както и в предишните департаменти на Фулде и Франкфурт или вклинени между съседни страни, поставени в разположение на съюзените сили с Парижкия договор от 30 май 1814 г., за които територии няма разпореждания в членовете на настоящия договор, преминават в пълен суверенитет и собственост на н. в. австрийският император.
Чл. LIII. Суверенните владетели и свободните градове на Германия, като се включват тук т. вел. австрийският император, кралете на Прусия, Дания и Холандия, а поименно: австрийският император и пруският крал за всички техни владения, които в миналото са принадлежали на Германската империя; датският крал — за херцогството Холщайн; холандският крал — за великото херцогство Люксембург, установяват помежду си вечна конфедерация, която ще носи името Германска конфедерация.
Чл. LIV. Целта на тази конфедерация е да поддържа външната и вътрешната сигурност на Германия, независимостта и неприкосновеността на конфедерираните държави.
Чл. LV. Членовете на конфедерацията са равноправни; те се задължават еднакво да поддържат акта, който установява техния съюз.
Чл. LVI. Делата на конфедерацията ще бъдат поверени на една Федеративна диета, в която всички членове ще гласуват чрез свои пълномощници било индивидуално, било колективно по следния начин:
(Изброяват се участващите държави и държавици, които имат по един глас в Диетата. Няколко малки княжества и свободните градове Любек, Франкфурт, Бремен и Хамбург имат колективно по един глас.).
Чл. LVII. Австрия ще председателства Федеративната диета. Всяка 5 държава от конфедерацията има право да прави предложения, а председателстващата е длъжна да ги постави на разискване в определен срок.
Чл. LVIII. Когато се касае за приемане на основни закони или за изменения в основните закони на конфедерацията, за вземане на мерки относно самия федерален акт, за органични институции или за други споразумения от общ интерес, Диетата ще се превърне в Генерално събрание; в такъв случай гласовете ще се разпределят по следния начин според пространството на отделните държави: (Австрия, Прусия, Саксония, Бавария и др. имат по четири гласа, а другите — по 3, 2 и един глас.)
Чл. LIX... Диетата е постоянна; когато обсъжданите въпроси бъдат завършени, може да бъде отложена за определено време — не повече от 4 месеца...
Чл. LXI. Диетата ще заседава във Франкфурт на Майн. Нейното откриване ще стане на 1 септември 1815 г.
Чл. LXII. Първият въпрос, който ще бъде разгледан от Диетата след нейното откриване, ще бъде изработването на основните закони на конфедерацията и нейните органични институции, отнасящи се до външните, военните и вътрешните отношения.
Чл. LXIII. Държавите на конфедерацията се задължават да защитават не само цяла Германия, но и всяка отделна страна в съюза в случай на нападение; те си гарантират взаимно своите владения, включени в този съюз.
Когато е обявена война от конфедерацията, никой член не може да започне отделни преговори с неприятеля, нито да сключва мир или примирие без съгласието на другите.
Конфедерираните държави се задължават също да не воюват помежду си, да не си обявяват война под никакъв предлог и да не разрешават споровете си със силата на оръжието, а да ги отнасят до Диетата. Тя ще използва пътя на посредничеството чрез една комисия; ако не успее и ако се наложи едно правно решение, ще се прибегне до извънредно производство (Austrägal Instanz), добре организирано, на което спорещите страни ще се подчинят безапелационно.
Чл. LXV. Старите съединени провинции на Холандия и предишните белгийски провинции в границите, определени в следващия член, ще образуват заедно със страните и териториите, посочени в същия член, кралство Холандия...
Чл. LXVI. Линията, в която се включват териториите, които ще съставляват Холандското кралство, е установена така: (следва описание).
Чл. LXVII. Частта на старото херцогство Люксембург в границите, определени в следващия член, се отстъпва също на суверенния владетел на съединените провинции, сега крал на Холандия, за да бъдат владени вечно от него и от неговите приемници в пълна собственост и суверенност.
Великото херцогство Люксембург, служещо като компенсация за княжествата Насау-Диленбург, Зиген, Хадамар и Диц, ще образува една от държавите на Германската конфедерация и холандският крал ще влезе в системата на тая конфедерация като велик люксембургски херцог с всички прерогативи и привилегии, каквито имат другите германски владетели.
Чл. LXX. Н. в. холандският крал се отказва за вечни времена за себе си и за своите наследници и приемници в полза на н. в. пруският крал от суверенните владения, които династията Насау-Оранж притежаваше в Германия (изброяват се княжествата Диленбург, Диц, Зиген и др.).
Чл. LXXIV. Всички 19 кантона в тяхната цялост, съществуващи като политическо тяло с конвенцията от 29 дек. 1813 г., се признават като основа на Хелветийската система.
Чл. LXXV. Вале, Женевската територия, Ньошателското княжество се присъединяват към Швейцария и ще образуват три нови кантона. Връща ѝ се долината на Дап като част от кантона Во. (Със следващите текстове се предават селища на швейцарски кантони; част от Савоя се присъединява към Женевския кантон.)
Чл. LXXXIV. Декларацията с дата 20 март, отправена от силите, които са подписали Парижкия договор, до Диетата на Швейцарската конфедерация и приета от Диетата с акта за присъединяване от 27 май, се потвърждава в цялото ѝ съдържание; установените принципи, както и разпорежданията, предвидени в посочената декларация, се запазват без изменение.
Чл. LXXXV. Границите на държавата на н. в. кралят на Сардиния ще бъдат: (описват се границите с Франция, Швейцария, Австрия и др.).
Чл. LXXXVI. Държавите, които са образували предишната Генуезка република, се присъединяват за вечни времена към владенията на н. в. кралят на Сардиния...
Чл. ХCIII. Въз основа на отказите, предвидени в Парижкия договор от 30 май 1814 г., силите, подписали настоящия договор, признават н. в. австрийският император, неговите наследници и приемници за законен владетел на областите и териториите, отстъпени изцяло или отчасти с договорите в Кампо - Формио от 1797 г., Люневил — 1801 г., Пресбург — 1805 г., с допълнителната конвенция във Фонтенебло — 1807 г. и с Виенския договор от 1809 г. и във владение на които области и територии н. и. в. и апостолически крал влезе вследствие последната война (изброяват се: Истрия, Далмация, б. Венециански острови в Адриатика, Катаро, град Венеция, лагуните и сухоземните области на б. Венецианска държава, херцогства Милано и Мантуа, Тиролското графство, Форалберг, Триест, Горна Каринтия, Хърватия, Фиуме и др.).
Чл. XCIV. Η. и. в. и апостолически крал ще присъедини към своята монархия, за да бъдат притежавани за вечни времена от него и от неговите приемници в пълна собственост и суверенност: 1. Освен сухоземните части на Венецианската държава, за които се спомена в предшестващия член, други части на посочената държава, както и всяка друга територия, разположена между Тичино, По и Адриатическо море. 2. Долините на Валтелино, Бормио и Чиавена. 3. Териториите, които са образували предишната Рагузка република.
Чл. XCVI. Общите принципи, възприети от Виенския конгрес за речното корабоплаване, ще се прилагат и за р. По...
(В следващи членове са утвърдени и установени териториите на други владетели в Италия: херцогства Модена, Парма, Тоскана, Княжество Лука, папската област и др.)
Чл. CIV. Н. в. крал Фердинанд IV се възстановява... на неаполитанския трон и се признава от държавите за крал на кралството на двете Сицилии.
Чл. CVII. Негово царско височество принц-регентът на Кралство Португалия и на кралство Бразилия се задължава да върне на н. христ. вел. (френският крал — б. съст.) френска Гвиана до реката Ойапок, чието устие е разположено между 4-и и 5-и градус северна ширина, която граница Португалия е смятала винаги за установена с Утрехтския договор...
Чл. CVIII. Държавите, чиито владения са разделяни или пресичани от плавателна река, се задължават да уредят по взаимно съгласие всичко, което се отнася до плаването по тази река...
Чл. CIX. Плаването по всички реки, посочени в предшестващия член, от мястото, гдето стават плавателни, до устието им ще бъде напълно свободно и не може да бъде забранено за търговски цели; разбира се, ще се спазват правилата относно полицията за корабоплаването, които ще се прилагат еднакво за всички и за възможното улесняване на търговията на всички страни. (В следващите членове са изложени общи разпореждания за корабоплаването по такива реки.)
Чл. CXVII. Особените правила за плаването по Рейн, Некар, Майн, Мозел, Мьоза и Шелда, приложени към настоящия акт, ще имат същата сила, както ако са включени в него текстуално.
Чл. CXVIII. Договорите, конвенциите, декларациите и правилниците и всички други особени актове, които са прибавени към настоящия договор, се считат неделима част от решенията на конгреса и имат същата сила и значение, както ако са поместени дословно в общия договор — именно:
1. Договорът между Русия и Австрия от 21 април (3 май 1815 г.).
2. Договорът между Русия и Прусия от 21 април (3 май 1815 г).
3. Допълнителният договор относно Краков между Австрия, Прусия и Русия от 21 април (3 май 1815 г.).
4. Договорът между Прусия и Саксония от 18 май 1815 г.
9. Актът за федералната конституция на Германия от 8 юни 1815 г.
11. Декларацията на държавите от 20 март относно Швейцарската конфедерация и актът за присъединяване на Диетата от 27 май 1815 г.
15. Декларацията от 8 февруари 1815 г. относно премахване на търговията с негри.
16. Правилникът за свободно речно плаване.
17. Правилникът за ранга на дипломатическите агенти.
Descamps et Renault, t. I, p. 443.
Постоянният неутралитет на Швейцария
Декларация на Силите относно работите на Швейцарската конфедерация от 20 март 1815 г.
Силите, призовани да се намесят за уреждане на работите на Швейцария в изпълнение на член 6 от Парижкия договор от 30 май 1814 г., като признаха, че общият интерес изисква да бъде установено в полза на Швейцарската общност предимството на един постоянен неутралитет и желаейки чрез териториални реституции и отстъпки да ѝ създадат средства за осигуряване на нейната независимост и за поддържане неутралитета ѝ;
като събраха всички сведения относно интересите на различните кантони и взеха под внимание исканията, отправени от швейцарската легация;
заявяват, че щом швейцарската Диета даде по съответния ред съгласието си относно разпоредбите, включени в настоящата спогодба, ще бъде изработен акт, съдържащ признаване и гарантиране от страна на всички сили постоянния неутралитет на Швейцария в новите ѝ граници, който акт ще бъде част от оня, с който в изпълнение на чл. 32 от поменатия Парижки договор от 30 май 1814 г. трябва да се допълнят разпоредбите на същия договор.
Акт за присъединяване на Швейцарската конфедерация от 27 май 1815 г.
1. Диетата от името на Швейцарската конфедерация се присъединява към декларацията на Виенския конгрес от 20 март 1815 г. и обещава, че разпоредбите на това споразумение ще бъдат вярно и свято спазвани.
2. Чрез настоящето Диетата изразява вечната признателност на швейцарската нация към високодоговарящите сили, които, като установяват с казаната декларация една по-благоприятна демаркационна линия, която ѝ възвръща стари важни граници, присъединяват три нови кантона към конфедерацията и тържествено обещават да признаят и гарантират постоянния неутралитет, който общият интерес на Европа налага в полза на Швейцария. Диетата засвидетелства същите чувства на признателност за постоянното благоволение, с което августейшите владетели се заеха да приключат възникналите между кантоните спорове.
3. Вследствие на настоящия акт за присъединяване и на нотата, отправена на 20 март до швейцарските министри във Виена от княз Метерних, председател на конференциите на силите, Диетата изказва пожелание министрите на техни величества в Швейцария да поставят въз основа на своите нареждания и пълномощия в пълно действие разпоредбите на декларацията от 20 март и да осигурят изпълнението на установените в нея задължения.
Декларация за признаване постоянния неутралитет на Швейцария
и за неприкосновеност на нейната територия,
приета на 20 ноември 1815 г. в Париж
След като присъединяването на Швейцария към декларацията, направена във Виена на 20 март 1815 г. от силите, подписали Парижкия мир, бе съобщено в надлежна форма на министрите на императорските и кралските дворове чрез резолюцията на Диетата от 27 май, нищо вече не пречеше да бъде изготвен актът за признаване и гарантиране на постоянния неутралитет на Швейцария в новите ѝ граници съгласно казаната декларация. Обаче силите намериха за уместно да отложат подписването на този акт досега поради промените, които военните събития и последвалите споразумения можеха да внесат относно границите на Швейцария, и измененията, които можеха също да последват по отношение на постановленията за територията, която трябва да се ползва от предимствата на швейцарския неутралитет.
Понеже тези промени са определени сега с постановленията на Парижкия договор от днешна дата, силите, подписали Виенската декларация от 20 март, признават с настоящия акт по изричен и достоверен начин постоянния неутралитет на Швейцария и гарантират целостта и неприкосновеността на нейната територия в новите ѝ граници, както те са определени както от Виенския конгрес, така и от Парижкия договор за мир от днешна дата и както ще бъдат допълнително определени съобразно с изложението в тук приложения протокол от 3 ноември, който предвижда в полза на Швейцарската конфедерация ново териториално увеличение за сметка на територията на Савоя, за да се окръгли Женевският кантон...
Силите, подписали декларацията от 20 март, обявяват по достоверен начин с настоящия акт, че неутралитетът и неприкосновеността на Швейцария, както и нейната независимост от всяко чуждо влияние са съобразни с истинските интереси на политиката на цяла Европа.
Те заявяват освен това, че не може, нито трябва да се извлича каквото и да е неблагоприятно заключение за правата на Швейцария, за неутралитета и неприкосновеността на територията ѝ от събитията, които предизвикаха преминаването на съюзнически войски през една част от швейцарската територия.
Това преминаване, станало със съгласието на кантоните по съглашението от 20 март, бе необходима последица от откритото присъединяване на Швейцария към началата, обявени от силите, подписали съюзния договор от 20 март.
Силите признават със задоволство, че жителите на Швейцария показаха в този момент на изпитание какви големи жертви знаят да правят за общото благо и за каузата, защитавана от всички европейски сили; че Швейцария е достойна да постигне предимствата, които ѝ са дадени с решенията на Виенския конгрес, с днешния Парижки договор за мир, както и с настоящия акт, към който са поканени да се присъединят всички държави в Европа.
Descamps et Renault, t. I, p. 542.
1Швейцария
2Холандия
3Кралят на Испания
4Кралицата на Португалия
5Австрийският император
6Между Франция и всяка една от съюзните страни победителки са сключени отделни двустранни договори с еднакво съдържание.
