Публикува се по: Ханс Дерншвам, Дневник за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г. Прев. Мария Киселинчева, С., 1970, стр. 48-50.
На 26 август пратениците отидоха на кон при Рустем паша, който е зет на султана. Ние всички отидохме с тях. Почетохме го със 6 високи седмоградски позлатени чаши, в които сложихме златни флорини, а отгоре — един хубав, изкусно направен часовник.
На 26 август пратениците отидоха на кон при Ахмед паша. Ние също отидохме с тях, и го почетоха с... позлатени чаши, в тях също златни флорини и един часовник.
На 27 август двамата пратеници и господин Йохан Мария1 отидоха на коне в двореца. Пред тях яздеха нашите двама чауши, които ни пазеха, нашите... с 2 драгомани или преводачи. Ние вървяхме след господата и десетмината носехме 10 големи, красиви, позлатени чаши. И техните 20 слуги носеха по две позлатени чаши; всичко 40, или общо 50 чаши, с които беше почетен султанът.
Султанът сигурно ни е видял от някаква стая отгоре като влизахме. Но ние не го видяхме. Господата бяха отведени по-нататък пеша до една стая. Нас ни заведоха навън в двора под един навес отворен отпред като плевник, така че можехме да гледаме отдалеч целия двор, където придворните на султана и неговите йеничари с носиите си бяха насядали около стената на дървени пейки, каквито има и у нас. Поканиха и нас да седнем.
Дойде един писар и ни попита какви са имената на пратениците. Записа ги. Описа и чашите, т. е. потирите, който йеничарите взеха от нас, отнесоха ги и някъде в двореца са ги показали на султана по описания ред.
Седяхме в двора около три часа. Не можахме да забележим никакви високи, разкошни сгради, каквито би се полагало да има. Всички гледат навътре и са ниски. Когато излизахме от двора, подир нас хукнаха като говеда големи групи йеничари и чауши, които насила, като безсрамни цигани, искаха да им дадем всички подаръци, защото иначе не трябвало да ни пускат в двореца. На някои по-важни подарихме две позлатени чаши, на други — 100 златни флорина, на трети — 2 часовника, също така на преводача, поляк... чаши и... флорина.
На 27, след обеда при султана, пратениците отидоха на кон при Ибрахим паша и му подариха две позлатени чаши вътре с… флорина. Същия ден, след ядене, пратениците отидоха на кон при Хайдар паша и му подариха две позлатени чаши, един часовник и флорини.
На 28 август, in vigilia decollationis loannis Baptiste,2 около 8 часа, преди обед, султанът с най-малкия си син, наречен Джихангир, заедно със споменатите четири паши на Цариград и с цялата дворцова свита, отиде на кон на брега, откъдето — със сина и пашите си — премина на красив кораб през Черно море на другата страна в Азия, която е съвсем близко, около половин миля; нарича се Bosphorum Tratium. Тук при Босфора в Цариград, в същия порт, т. е. пристанище, се срещат две морета. Едното от дясно се нарича Mare Aegeum — Бяло море3 другото от ляво се нарича Mare Ponticum — Черно море, защото изглежда по-черно от другото. Този ден султанът потегли при другата си войска в Азия и срещу Софи, царя на Персия, когото турците наричат „Къзъл баша“ — Червената шапка.4 При излизането и преминаването му стреляха с големи оръдия. Ще зимуват в Алепо, или Халеб, както наричат завалено Антиохия или Комагене (но не е то, а се намира на няколко дни път от него). Оттам през пролетта той трябва да се придвижи към другата армия, която вече една година е на позиция срещу Софи, и част от която по-рано обсаждаше Егер в Унгария, а през 1553 г. е дошла тук. Началник ѝ беше Ахмед паша.
Цялата войска потегли без желание и с неудоволствие срещу Софи в Азия и Персия; от една страна, защото това са безводни, запустели, бедни, гладни земи, където на много мили всеки трябва да носи вода и собствените си провизии от брашно, сухар, месо, ориз, сол, сирене и др. Поради това войниците карат много неоседлани коне и безброй палатки, големи кожени мехове за вода, събиращи 1-2 или 3-4 кофи.
А Софи сам предварително опустошава и изгаря собствената си страна, преселва народа другаде, та турците да имат малко изгода. И не залавя пленниците си, за да ги продава, както турците, срещу пари, а ги убива. В Унгария турците обичат да отиват на поход, а когато трябва да тръгнат на поход против Софи, има много оплаквания и жалби, защото заради снабдяването си трябва да продават всичко, което има у дома. И много от тях, половината, едва ли се връщат. Там умират и пропадат. Много от тях пълзят из Цариград, защото краката им са били измръзнали и отрязани.
На 29 август посланиците отидоха на кон от Цариград до морето и с два кораба преплаваха Босфора, за да стигнат Скутари — при Рустем, най-главен паша, който поради длъжността си се нарича везир и от когото пратениците получиха отговор от името на султана. Тук споменатият Рустем, с ограбени и нечестно спечелени пари, е построил големи градини, къщи и кервансарай, а също джамия и приют.
На 2 септември пратениците отидоха на коне при Синан паша, комуто подариха две позлатени чаши с... флорини. Той е оставен от султана за наместник в Цариград, брат е на Рустем паша — бошнак, вероотстъпник и страшилище.
На 5 септември пратениците ми поискаха и взеха часовничето; изпратиха го в дар на Хайдар паша от името на негово кралско величество.
1Става дума за Джовани-Мария Малвеци от Болоня, пратеник на крал Фердинанд до Портата през 1549 г. През лятото на 1551 Сюлейман наредил той да бъде затворен. Освободен бил през 1553, малко преди делегацията да пристигне в Цариград.
2Лат.: „в навечерието на обезглавяването на Йоан Кръстител“. Б. пр.
3Дерншвам счита Мраморно Море за Егейско.
4Дерншвам смесва някои понятия. Софи не е име на „персийския цар“, а означение на еретиците „софити“. — В същност персите са „шиити“ — едно течение в исляма. „Къзълбаш“ е простонародното турско наименование на същото изповедание. Значението на думата е „червена глава“, а не „червена шапка“.
