Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961
Превод на Гълъб Д. Гълъбов
[л. 2-а, ред 4] Прочее, причината за написване на това изложение е следната: Досега не са събрани на едно място [сведения] за броя на висшите мирмирани (бейлербейове) и храбрите военачалници, нито за дефтеркетхудите, нито за тимардефтердарите, нито за броя на санджаците във всяко бейлербейство, нито на колко акчета доход е определен хасът на Всеки бейлербей, на дефтеркетхудасъ, на тимардефтердаръ, нито за законите, които уреждат правилата и формалностите, на които се подчиняват бейлербейовете, санджакбейовете, заимите и тимариотите, нито каква е числеността на победоносните бойци във всяко бейлербейство, колко калъч-зиамети и калъч-тимари има във всеки санджак и земите, от които се състои могъщата османска държава.
И понеже се явява мъчнотия, когато стане нужда да се потърси и намери нещо по горепосочените въпроси в регистрите, тъй като не всеки въпрос може да се включи в регистъра, а се налага той да бъде наясно, затова бившият [л. 2-б] емин на дефтер-и хакани, рабът Айни Али се впусна в издирвания и изследвания и написа това кратко писание (изложение), извлечено от старите и новите регистри и от кануннаметата [за разните населени места].
То бе грижливо съчинено и подарено на негово превъзходителство великия везир, славния пълководец, уредник на държавата, подпомогнат от всевишния бог, Мурад паша, бог да му даде каквото пожелае, с надежда то да бъде изпратено (представено) пред стъпките на височайшия трон на негово величество султана на султаните, султан Ахмед хан [I, 1603 — 1617], син на султан Мехмед хан [III, 1595 — 1603], син на султан Мурад хан [III, 1574 — 1595], всемилостивият бог да укрепи мощта му.
Това писание е съставено в седем раздела и един завършек (заключение). С божия помощ първият раздел разяснява подробно, колко бейлербейства с [ленно владение] хас и колко с [възнаграждение] салияне има [в османската държава], колко хасове има във всяко бейлербейство, какви са законите за бейлербейовете;
[л. 3-а] вторият раздел дава разяснение за санджаците, които спадат в еялета на всеки бейлербей, и за законите, които са в сила за санджакбейовете;
третият раздел дава сведения за [дохода], определен за хаса на всеки санджак, дефтеркетхудалък, тимардефтердарлък;
четвъртият раздел подробно разяснява следното: след като стана известно по колко зиамети и кълъч-тимари има във всяко бейлербейство, изяснява се колко бойци (войска) има всичко във всяко бейлербейство - поотделно съгласно закона ведно с бойците джебелу (въоръжените конници) и отделно по колко зиамети и тимари има във всеки санджак;
петият раздел пояснява какво е зиамет и тимар, какво означава кълъч и хисе — също и всички специални термини и изрази, отнасящи се до зиаметите и тимарите;
шестият раздел осведомява какво разпорежда действащият и установен закон относно отстъпването (даването) на зиаметите и тимарите;
седмият раздел разяснява по какъв начин е възможно да се отстрани объркването по въпросите със зиамети и тимари;
завършекът разправя какви усилия и старания [следва да] се полагат понастоящем за предотвратяването, изправянето и доброто разрешение на възникналите обърквания [със зиамети и тимари].
Раздел първи
[л. З-б, ред 2]
Пояснява се колко бейлербейства има с феодални владения хас
Те са: Румили, Анадолу, Караман, Диарбекир, Шам, Сивас, Ерзирум, Ван, Будин (Будун), Джезаир, Халеб, Мараш, Къбръс, Босна, Темешвар, Тарабулус Шам, Трабизон, Кефе, Рика, Шехризол, Чълдър, Карс, Мосул.
Следните бейлербейства са със салияне: Мъсър, Багдат, Йемен, Хабеш, Басра, Ляхса, Джезаир-и Араб, Тарабулус Гарб, Тунус. Цялото им производство [от обработваемите земи] се събира за падишаха; на бейлербея, на санджакбейовете и на военните се дава салияне и заплата от полученото производство.
Но еялетите (бейлербействата), които са с феодално владение хас, са три вида: единият вид са императорски хасове (хавас-и хумаюн); другият вид са хасове на везирите, военачалниците и мирмираните (бейлербейовете) (хавас-и вюзера ве юмера ве мирмиран); другият вид са зиаметите и тимарите.
За хасовете на мирмираните (бейлербейовете).
Пояснява се какъв доход дава (носи) феодалното владение хас на всеки бейлербей
Хасът на мирмирана на Румили има единадесет пъти по сто хиляди [1 100 000] акчета.
[л. 4-а] Хасът на мирмирана на Анадолу има десет пъти по сто хиляди [1 000 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Караман има шест пъти по сто хиляди и шестдесет хиляди седемдесет и четири [660 074] акчета.
Хасът на мирмирана на Шам има десет пъти по сто хиляди [1 000 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Сивас има девет пъти по сто хиляди [900 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Ерзирум има дванадесет пъти по сто хиляди шестстотин и шестдесет [1 200 660] акчета.
Хасът на мирмирана на Ван има единадесет пъти по сто хиляди и тридесет и две хиляди двеста и девет акчета [1 132 209].
Хасът на мирмирана на Будин има осем пъти по сто хиляди и осемдесет и пет хиляди [885 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Джезаир има осем пъти по сто хиляди и осемдесет и пет хиляди [885 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Халеб има осемстотин седемнадесет хиляди и седемстотин седемдесет и две [817 772] акчета.
Хасът на мирмирана на Μараш има шестстотин двадесет и осем хиляди и четиристотин и петдесет [628 450] акчета.
Хасът на мирмирана на Босна има шестстотин и петдесет хиляди [650 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Темешвар има осемстотин и шест хиляди седемстотин деветдесет и пет [806 795] акчета.
Хасът на мирмирана на Тарабулус Шам има осемстотин хиляди [800 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Карс има осемстотин двадесет (л. 4-б) хиляди седемстотин и седемдесет [820 770] акчета.
Хасът на мирмирана на Чълдър има девет пъти по сто хиляди и двадесет и пет хиляди [925 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Трабизон има седемстотин тридесет и четири хиляди [734 000] акчета.
Хасът на мирмирана на Рика има шестстотин и осемдесет хиляди и петдесет и шест [680 056] акчета.
Хасът на мирмирана на Μосул има шестстотин осемдесет и една хиляди петдесет и шест (681 056] акчета.
Хасът на мирмирана на Шахризол има единадесет пъти по сто хиляди [1 100 000] акчета.
Закон за мирмираните. Законът на бейлербейовете е основан върху принципа: което бейлербейство е било завоювано по-преди, този [неговият] бейлербей предхожда [стои по-горе от] другите.
Когато едно бейлербейство по благоволение се даде някому, той става притежател на [дохода от] феодалното владение хас, определено в регистъра за това бейлербейство. В случай на императорски военен поход (война), какъвто хас притежава, за всеки пет хиляди акчета [доход] дава по един напълно въоръжен конник и вкупом под знаме [идва на поход].
Раздел втори
Пояснява се колко санджака има във всеки еялет (бейлербейство)
Румили има двадесет и четири санджака. Този еялет има и дефтеркетхудасъ, тимардефтердаръ и с феодален лен зиамет седем бея (началници) на юруци.
Санджаците му са следните: лива (санджак) Кьостендил, [л. 5-а] лива Мора, Искендерие, Тирхала, Силистре, Нийеболу, Охри, Авлония, Яния, Илбасан, Чирмен, Селяник, Визе, Делвине, Юскюб, Кърк-клиса, Дукакин, Видин, Аладжа Хисар, Перзерин, Вълчитрън, Бендер, Аккерман, Паша санджагъ, които съставят десния и левия ръкав [на феодалното опълчение във време на война]; Паша санджагъ е на самия бейлербей.
Еялет Анадолу има четиринадесет санджака. [Това бейлербейство] има дефтеркетхудасъ, тимардефтердаръ и с феодален зиамет четири бея (началници) на мюселеми, единадесет яябея (началници на пехотинци). Кютахия е санджакът на анадолския паша (бейлербей).
Другите санджаци са следните: Сарухан, Айдин, Кастамону, Худавендигяр, Болу, Ментеше, Анкара, Карахисар-Сахиб, Теке-Или, Кянкъръ, Хамид, Султаньоню, Караси.
Еялет Караман има седем санджака; той има хазинедефтердаръ, дефтеркетхудасъ, и тимардефтердаръ. Кония е санджакът на пашата (бейлербея). [Другите санджаци] са Кайсерие, Нигде, Бейшехри, Кършехри, Акшехир, Аксарай.
Еялет Босна се състои от осем санджака; той има хазинедефтердаръ и дефтеркетхудасъ [л. 5-б и листовете до л. 9-б, р. 4 отдолу съдържат сведения за далечни бейлербейства……………………
Раздел трети
[л. 9-б, ред 4-и отдолу]
За санджаците, дефтеркетхудалъците и тимардефтердалъците
В еялета Румили
Хасът на мирилива (санджакбея) на Μора (Морея) има петстотин и седем хиляди седемстотин шестдесет и шест акчета [507 766 доход].
[л. 10-а] Хасът на санджакбея на Искендерие (Шкодра) има четиристотин петдесет и девет хиляди и двеста [459 200 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Авлония (Авлона) има двеста двадесет и девет хиляди [229 000 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Силистре (Силистра) има четиристотин четиридесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и шест [448 966 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Нийеболу (Никопол) има пълни четиристотин хиляди акчета [400 000 доход].
Хасът на санджакбея на Охри (Охрид) има двеста тридесет и пет хиляди двеста деветдесет и девет [235 299 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Яния (Янина) има четиристотин и шестдесет хиляди двеста шестдесет [460 260 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Тирхала (Трикала) има четиристотин и петдесет хиляди осемстотин осемдесет и пет [450 885 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Кьостендил (Кюстендил) има четиристотин четиридесет и две хиляди и четиристотин [442 400 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Илбасан (Елбасан) има двеста хиляди деветстотин и шестдесет [200 960 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Чирмен има двеста и четиридесет хиляди акчета [240 000 доход].
Хасът на санджакбея на Визе има двеста двадесет и четири хиляди четиристотин шестдесет и пет [224 465 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Делвине (Делвино) има сто петдесет и седем хиляди сто тридесет и две [157 132 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Селяник (Солун) има двеста и осемдесет хиляди осемстотин и тридесет [280 830 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Юскюб (Скопие) има двеста и четиридесет хиляди акчета. [240 000 доход].
Хасът на санджакбея на Къркклисе (Лозенград) има пълни двеста хиляди акчета [200 000 доход].
Хасът на санджакбея на Дукакин има двеста и седем хиляди и петстотин [207 500 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Видин има триста и тридесет хиляди [330000 акчета доход].
[л. 10-б] Хасът на санджакбея на Аладжахисар (Крушевац) има двеста хиляди двеста деветдесет и девет [200 299 акчета доход].
Хасът на санджакбея на Вълчитрън има двеста и пет хиляди акчета [205 000 доход].
Зиаметът на дефтеркетхудалъка на Румили [пр. м.]
Зиаметът на тимардефтердалъка на Ρумили [пр. м.]
Зиаметът на началника на юруците във Визе има петдесет и две хиляди акчета [52 000 доход].
Зиаметът на началника на юруците в Янболу (Ямбол) има петдесет и три хиляди и четиристотин [53 400 акчета доход].
Зиаметът на началника на юруците в Текир дагъ (Родосто) има пълни (точно) шестдесет хиляди [60 000 акчета доход].
Зиаметът на началника на юруците в Офчаболу (Овче поле) има тридесет и три хиляди и четиристотин [33 400 акчета доход].
Зиаметът на началника на юруците в Селяник (Солун) има шестдесет и една хиляди триста и деветдесет [61 390 акчета доход].
Зиаметът на началника на юруците на Кочаджък има пълни четиридесет хиляди [40 000 акчета доход].
Зиаметът на началника на юруците на Налдьокен (които леят подкови) има петдесет и две хиляди и петстотин [52 500 акчета доход].
Зиаметът на началника на пристанището Кавала има четиридесет хиляди четиристотин и десет [40 410 акчета доход].
Зиаметът на войнукбея (началник на войнуците) има осемдесет хиляди триста и петдесет [80 350 акчета доход].
[Следват доходите на всички санджаци от всички еялети в Османската империя]
Раздел четвърти
[л. 18-а, ред 3 отдолу]
Пояснява се колко кълъча има всяко бейлербейство и какво количество бойци има;
колко тимари и зиамети има във всеки санджак
Еялет [Бейлербейство] Румили
[л. 18-б]
Кълъчите в тимарите и зиаметите на всички санджаци на този еялет възлизат на девет хиляди двеста седемдесет и четири [9 274]. От тях деветстотин четиринадесет [914] са в зиамети; останалите [8 360] са тимари с тезкере и тимари без тезкере. От заимите се иска по един въоръжен конник (джебелю) на пет хиляди [акчета доход], а от тимариотите — по един въоръжен конник на три хиляди [акчета доход].
Тези, които притежават тимари с десет хиляди [акчета доход] и от десет хиляди до зиамет [20 000 акчета], дават по трима въоръжени конника.
По този начин въоръжените конници [джебелю], които съгласно закона се дават [във време на военен поход] от заимите и тимариотите на целия еялет Румили, възлизат на двадесет хиляди и двеста души.
[Като отбележим, че] мирмиранът (бейлербеят), санджакбейовете, дефтеркетхудата, тимардефтердарът дават по един въоръжен конник на пет хиляди [акчета доход], виждаме, че те възлизат на две хиляди и петстотин души. В крайна сметка войската на Румили, заедно с въоръжените конници според закона, възлиза на тридесет и три хиляди души войска (аскер).
Дават се сведения за числото на зиаметите и тимарите във всеки санджак.
Пашовският санджак има зиамети 337, тимари 1788.
Санджакът Кюстендил има 48 зиамета, 1017 тимара.
Санджакът на Тирхала (Трикала) има 36 зиамета, 529 тимара.
Санджакът на Вълчитрън има 10 зиамета, 317 тимара.
[л. 19-а, I колона] Санджакът Юскюб (Скопие) има 20 зиамета, 344 тимара.
Санджакът Охри (Охрид) има 60 зиамета, 342 тимара.
Санджакът Μора (Морея) има 100 зиамета, 342 тимара.
Санджакът Силистре (Силистра) има 75 зиамета, 442 тимара.
Санджакът Чирмен има 20 зиамета, 130 тимара.
Санджакът Виза има 20 зиамета, 79 тимара.
Санджакът Селяниκ (Солун) има 36 зиамета, 262 тимара.
Санджакът Дуκаккин има 10 зиамета, 53 тимара.
Санджакът Аладжахисар (Крушевац) има 27 зиамета, 509 тимара.
[л. 19-а, II колона] Санджакът Яния (Янина) има 63 зиамета, 345 тимара.
Санджакът Елвине (Елвино) има 68 зиамета, 479 тимара.
Санджакът Искендерие (Шкодра) има 19 зиамета, 305 тимара.
Санджакът Нийеболу (Никопол) има 60 зиамета, 344 тимара.
Санджакът Илбасан (Елбасан) има 18 зиамета, 138 тимара.
Санджакът Делвине (Делвино) има 24 зиамета, 165 тимара.
Санджакът Къркклисе (Лозенград) има 1 зиамет, 18 тимара.
Санджакът Видин има 12 зиамета, 195 тимара.
Санджакът Пиризрен има 17 зиамета, 225 тимара.
[л. 19-б] Юруците в Румили:
В Офчаболу (Овче поле) има 88 оджака. В Текридагъ (Родосто) има 323 оджака В Селяник (Солун) има 400 оджака. В Кочаджък има 168 оджака. Налдьокен има 314 оджака.
Всички юруци в Румили са хиляда двеста деветдесет и четири [1294] оджака.
Мюселемите в Румили
Мюселемите в Къзълджа са 300 оджака. Мюселемите в Чирмен са 351 оджака. [Мюселемите] цигани са 198 оджака. Мюселемите във Виза са 170 оджака. Всичко са 1019 оджака.
Записаните в султанския регистър юруци и мюселеми образуват оджак от по тридесет души. Пет души са ешкинджии посменно; двадесет и пет души са помощници (ямаци). По време на императорски поход (война) или султанска служба смяната ешкинджии вземат от помощниците си по петдесет акчета харчлък в замяна на авариз-и дивание и отиват на поход (война). Когато няма поход (война), нищо не вземат. Ешкинджиите, които участват в похода (войната), не плащат данък за овце за годината, в която отиват на война. Тази категория (бойци) е такава, че дори ако в походите (войните) станат спахии, пак не се освобождават от юрушкото си положение.
[л. 20-а] На мюселемите е дадена по един чифлик земя; юшурът и данъкът (ресим) за произведените в чифлика техни храни са записани като тимар; производството (добивът) от този тимар вземат тези мюселеми, които отиват по смяна на война. Службата им в императорската войска е да теглят оръдията (топовете), да чистят пътищата и да пренасят зърнени храни на войската; това са службите, които вършат. Поменатите службите вършат със свои ръце [без оръжие]; а на заимите и тимариотите се възлага службата да воюват и се бият, [с оръжие в ръка].
Еялетът Анадолу има седем хиляди триста единадесет кълъча (саби). Сто деветдесет и пет са в зиамети; останалите са в тимари без тезкере. [Те дават] девет хиляди и седемстотин души въоръжени конници (джебелю). Въоръжените конници на военачалниците, заимите и тимариотите съгласно закона наброяват седемнадесет хиляди души бойци (войска). Доходите на току-що споменатите бойци годишно възлизат на триста седемдесет и три пъти по сто хиляди и десет хиляди седемстотин и тридесет [37 310 730] акчета.
[Следват подобни сведения за всички еялети, които не даваме].
Раздел пети
[л. 26-б]
За зиаметите и тимарите
Доходите, добити [в тимарите и зиаметите], се наричат мал-и мукателе. Това означава, че са определени (са отстъпени) в замяна на битките срещу враговете. Те [доходите от тимарите и зиаметите] вземат и наименованието кълъч-зиамет и иджмаллу-зиамет. В книжовната терминология и двете наименования са еднозначещи. По начало в [османската] държава зиаметът бива с двадесет хиляди акчета [доход]. Например, ако вилаетският кятиб (описвач) запише на името на едно лице в иджмал-регистъра (съкратения регистър) зиамет от двадесет хиляди акчета, този зиамет се нарича иджмаллу кълъч-зиамет. Когато поменатият зиамет се оваканти, той не може да се даде (отстъпи) на друго лице с по-малко от двадесет хиляди акчета.
Но когато към тимара с петдесет хиляди акчета [доход], принадлежащ на някого, се прибавят части от тимар (хисе) и се получи берат за [доход] от двадесет хиляди акчета, това също се нарича зиамет, но то не се казва иджмаллу зиамет. Когато такъв зиамет се оваканти развалянето и поделянето му е възможно.
Когато вилаетският кятиб запише върху някое лице в иджмал-регистъра зиамет с [доход] двадесет хиляди акчета плюс повече [добавени], тридесет, четиридесет, петдесет [хиляди], дори със сто хиляди акчета, този цялостен зиамет се нарича също иджмаллу зиамет. Но двадесет хилядите акчета [доход] се наричат кълъч, а останалите (придадените в повече) се наричат хисета. Когато такъв зиамет се оваканти [л. 27-а], [основните] двадесет хиляди акчета се дават самостоятелно (изцяло) на едно лице и този доход се смята за кълъч. А доходът от пет, десет, двадесет хиляди акчета над основните двадесет хиляди акчета се смятат за хисета. Поменатите хисета могат да се прибавят към други кълъч-зиамети или кълъч-тимари, защото не е противно на практиката да се прибавят към кълъч-зиаметите и кълъч-тимарите на някои лица, както е пояснено по-горе, сумите, останали над пълните двадесет хиляди акчета, които се считат за иджмаллу кълъч и се дават самостоятелно (изцяло) на едно лице.
[Лен], записан в иджмал-регистъра с едно акче по-малко от двадесет хиляди, не се нарича зиамет, казва се тимар. Тезкерели-тимар остава за кълъч-тимар, а останалата (част) е хисе. Кълъчът в тимарите бива два вида. Единият вид се нарича тезкерелю-[кълъч тимар], а другият — тезкересиз-[кълъч-тимар]. Причината (тези тимари) да се нарекат тезкерелю и тезкересиз е тая, че на всеки бейлербей е определен размер [на доход от ленно владение], до който размер той може да дава тимар със свой берат, като за тимар с доход от по-голям размер той издава тезкере (записка), въз основа на което се издава берат от султанския двор.
[л. 27-б] Обаче в това отношение не всички бейлербейове са равни; и тимарите, които те дават без тезкере (тезкересиз), и тези, които те отстъпват с тезкере (тезкерелю), не се схождат едни с други във всички бейлербейства. В бейлербействата Румили, Будин, Босна, Темешвар тимарите, които се дават с тезкере (тезкерелю), са [с доход от] шест хиляди акчета; които се дават с едно акче по-малко от шест хиляди, биват тезкересиз [дават се без тезкере].
Например, ако един тимар е записан във вилаетския регистър с [доход от] пет хиляди деветстотин деветдесет и девет акчета, нарича се тезкересиз тимар; кълъчът му е с три хиляди акчета. Ако той е записан [с доход от] шест хиляди и повече акчета до деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет акчета, нарича се тезкерелю тимар; кълъчът му е шест хиляди акчета.
В бейлербейството Анадолу тезкерелю тимарите са [с доход] пет хиляди акчета; кълъчът им е две хиляди акчета. Ако са [с доход от] две хиляди [тъй] до четири хиляди деветстотин деветдесет и девет, наричат се тезкересиз тимари. Ако са [с доход от] пет хиляди без едно акче, двете хиляди се оставят за кълъч-[тимар], а останалата сума — за хисе.
В бейлербействата Караман, Мараш, Рум тезкерелю тимарите са [с доход от] три хиляди (акчета). Тимар с [доход от] три хиляди без едно акче са тезкересиз тимари; кълъчът им е две хиляди акчета. В (бейлербейството) остров Къбръс (Кипър) тезкерелю тимарите са с [доход от] пет хиляди (акчета), а тезкересиз тимарите [л. 28-а] са с пет хиляди без едно акче; кълъчът им е с две хиляди акчета.
Санджаците, подчинени на Капудан паша, бейлербей на еялета Джизаир, при образуване на това бейлербейство бяха включени в него с отделянето им едни от бейлербейството Румили, други — от бейлербейството Анадолу. В санджаците, отделени от Румили, като Агръбоз, Инебахтъ, Мизистре [?], Карлъ Или, Мидилу, тезкерелю тимарите са [с доход от] пет хиляди [акчета]. Тимарите с едно акче по-малко са тезкересиз тимари; кълъчът им е три хиляди акчета. Обаче в присъединените санджаци, отделени от Анадолу, като Коджа Или, Бига, Сугла, тезкерели тимарите са с [доход от] пет хиляди акчета, а кълъчът им е две хиляди акчета. Но ако в иджмал регистра бъде записан тимар под обикновения размер с кълъч в най-малкия размер от определените за кълъча размери, дори ако този тимар е с хиляда акчета, той се счита за пълен кълъч. В които бейлербейства кълъчът е с три хиляди [акчета], на спахийските синове се дава с три хиляди акчета; а в които места (бейлербейства) кълъчът е с две хиляди акчета, той им се дава с две хиляди акчета.
В бейлербейството Румили например тезкерелю тимарите са с [доход от] шест хиляди акчета; те не се дават на лица, които са заслужили тимар [с доход] по-малко от шест хиляди акчета. Изключение се прави само за случаите, когато, за да се раздроби на части един тезкерелю тимар [с доход повече от шест хиляди акчета], повечето доход се подари от височайшия двор [на лицето, което е заслужило тимар под шест хиляди акчета]. Бейлербеят обаче не може да го раздроби и да го даде на заслужилия; ако в султанския двор се получи подобно тезкере [за раздробяване], берат не се издава.
[л. 28-б] Бейлербеят на Румили не дава със свой берат тимар [с доход] от шест хиляди акчета, с който е удостоил някого, а му дава тезкере, което се изпраща в дефтерхането, като въз основа на него от височайшия двор се издава [съответен] берат. Тимар с [доход] едно акче по-малко от шест хиляди, бейлербеят [на Румили] дава със свой берат. Вероятно (изглежда) даването тезкересиз тимарите с берат от бейлербея, във всяко бейлербейство е стар закон; но в началото бератът не се е издавал от бейлербея, а от височайшия двор. След като бейлербеят се снабдявал с берат [за длъжността си], ако [тимарът] е бил тезкересиз тимар с едно акче по-малко [от шест хиляди акчета], той се давал с берат от бейлербея.
По-горе бе отбелязано, че когато [вилаетският] описвач запише в иджмал-регистъра [лен с доход] двадесет хиляди без едно акче, този лен се счита за тимар. Например, ако вилаетският описвач запише на един спахия [лен с доход] деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет акчета, в случай, че този тимар се оваканти, той се означава отделно като тезкерелю тимар в гореспоменатите бейлербейства.
Ако тезкерелю тимарите, за които става дума, са с шест хиляди [акчета], шест хиляди акчета [от въпросния тимар] се отделят за тезкерелю кълъч-тимар; ако тезкерелю тимарите са с пет хиляди акчета, пет хиляди акчета се отделят за тезкерелю кълъч-тимар; ако тезкерелю тимарите са с три хиляди акчета, три хиляди акчета се отделят за тезкерелю кълъч-тимар и се дават самостоятелно на някого, [л. 29-а] Останалата част от дохода на тимара се счита за хисе, както в зиаметите. Тя може да се прибави към други кълъч-тимари.
Но когато така разпокъсаният [лен] се раздаде с пет, шест хиляди или повече [акчета] и бъде издаден берат, в който се вписва и кълъч-тимарът, частта на лена извън кълъч-тимара се счита за хисе. Ако след време и кълъч-тимарът се оваканти и се даде на друго лице, [също] е хисе. За много тимари е бил даден берат, в който е било казано „кълъч-тимарът е у [даден на] другиго", но по този начин немалко кълъч-тимари се изгубили измежду [двамата притежатели]. Например, ако в регистъра е записан тимар с [доход от] осемнадесет хиляди акчета, чийто кълъч-тимар е шест хиляди акчета, и ако този тимар се даде на трима души, осемнадесетте хиляди акчета [доход] се разделят на хисета и се дават по шест [хиляди акчета]. Едната част [от шест хиляди акчета] е кълъч-тимар, а другите две части [по шест хиляди акчета] се считат за [се дават като] хисета. Щом се издадеше берат за коя да е част от шест хиляди акчета, тъй като шест хиляди акчета са хисе от осемнадесетте хиляди, [в берата] се отбелязваше, че кълъч-тимарът е в останалите дванадесет хиляди [акчета]; по този начин и тримата [притежатели на хисета] получаваха берат за хисета.
Когато [аз] смиреният раб бях назначен за емин (на дефтерхането), щом като при случаите на тимари с двама души [двама притежатели] не намерих отбелязано в рузнамето, че е издаден берат на [л. 29-б] трето лице за кълъч-тимар, не издавах берат за хисета [на първите двама]. Когато пък ставаше ясно, че кълъч-тимарът се е дал с берат на друго лице, издавах берат за останалите хисета [на тимара]. По този начин с божия воля няма вероятност по погрешка да се изгуби някой кълъч-тимар. Когато един вилаетски описвач запише един тимар като тезкересиз, а по-горе се обясни, че в Румели например тезкересиз тимар има доход от пет хиляди деветстотин деветдесет и девет акчета, то ако подобен тимар остане вакантен и се даде на двама души, кълъч-тимарът му от три хиляди акчета се дава самостоятелно на едното лице, а остатъкът се прибавя като хисе към тимара на другото лице. По местата, в които тезкерелю тимар е с три хиляди акчета, а тезкересиз тимар е с едно акче по-малко от три хиляди, двете хиляди [акчета] се дават самостоятелно на едно лице, а останалата част от тимара се дава като хисе.
Когато вилаетският описвач прикрепи [присъедини] в иджмал-регистъра много села към зиамети [с доход] от двадесет хиляди акчета и повече от двадесет хиляди акчета или [това се направи] към тезкерелю тимари и се получи тимар с повече [доход] от тезкерелю тимар и ако тези зиамети и тимари се овакантят и се наложи, щото кълъч-тимарите им или кълъч-зиаметите им се дадат самостоятелно на някого, а [доходът им] в повече да се даде като хисе на друго лице, в такъв случай отделянето на едно село от селата в повече и даването му като хисе на друго лице е противно на закона. Ако се наложи повечето доход от подобни кълъч-зиамети или кълъч-тезкерелю тимари да се даде като хисе, то трябва да се отдели и се даде под двадесет хиляди [доход от] няколкото села. Ако, противно на закона, се отделят села и се даде тезкере за [тимар като] хисе, то се отказва [не се дава ход на подобно действие]. Това може да стане само ако от височайшия двор се издаде свещена заповед и се заповяда едно отделно село да се даде самостоятелно [като тимар]. На такъв [тимар] дава се названието бозунту и се издава заповед като за хисе. [л. 30-а]
Терминът ан зиамет (= от зиамет) означава, че по време на описването (регистриране на леновете) лицето, което притежава даден тимар, притежава и друг тимар в друг санджак, който тимар при регистрирането се означава като ан зиамет. С други думи, терминът ан зиамет означава, че изразеното с него е хисе (съставлява хисе). Понеже иджмал-[регистърът], муфасал-[регистърът] и рузнамдже-[регистърът] са ясни [термини], не се каза нищо за тях [по-горе]. Все пак нека кажем, че [иджмал]-регистърът показва дали дадено [ленно владение] е султански хас, везирски хас или хас на военачалник, дали е арпалък, или е зиамет или тимар по време на описването (на ленните владения). Изобщо иджмал-регистърът показва кому е записано всяко село. Муфасал-регистърът е регистър, в който се записва раята на селото, юшурът (десятъкът) и данъците му, и видовете на производството му; затуй го и наричат муфасал-[регистър]. В рузнамдже-регистърът се записват ежедневно дадените берати за тимари.
